Разпореждане по дело №18186/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 59315
Дата: 9 април 2025 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20251110118186
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 59315
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Ст. Танева
като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110118186 по описа за 2025 година

Следва да се издада заповед за изпълнение само за чистата стойност на
задължението по кредита и законна лихва.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит.

По отношение на допълнителните услуги заповедният съд приема
следното:
Дори да се приеме, че допълнителните услуги предвиждат реална полза
за потребителя, то стойността на тази допълнителна услуга обаче е
непропорционално голяма спрямо облагата, която получава потребителят.
Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
дължимите суми за допълнителни услуги са несъразмерно високи спрямо
отпуснатия кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер на 3000 лв.,
уговореното възнаграждение за допълнителни услуги е 2976 лв., което води
до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
Уговорката за допълнителен пакет противоречи и на добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите.
1
При това положение заповедният съд намира, че е налице обосновано
предположение за неравноправността на съответните уговорки за
допълнителни услуги – те вероятно установяват съществено неравновесие
между правата на потребителя и тези на търговеца във вреда на потребителя,
което противоречи на добросъвестността.
Заповедният съд приема допълнителните услуги и тяхното заплащане за
задължително условие на търговеца за сключването на договора за
потребителски кредит. Икономическата неравнопоставеност на страните в
съчетание с обстоятелството, че тези допълнителни услуги са били
предвидени в самия договор за потребителски кредит и че изпълнението на
паричните задължения за стойността им е било разсрочено успоредно с
вноските по договора за потребителски кредит са достатъчни косвени
доказателства, че заповедният съд да дискредитира извънсъдебното
признание на факт от длъжника и да приеме, че съответните допълнителни
услуги са били задължително условие за сключването на договора за
потребителски кредит.
Ако разходите за тях бяха предвидени от страните при изчисляването на
годишния процент на разходите, той щеше да е в значително по-голям размер
от посочения в договора за потребителски кредит. Пропускът на страните да
посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора
за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл.
22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При това положение потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. Той не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита
(чл. 23 ЗПК).

Неравноправна е и сумата, която се търси за такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането.
Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като
противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като
уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното
отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на
добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни
клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по него
2
се дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а
възнаградителна лихва не се дължи.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Следва да се отхвърли съразмерно на отхвърлената част и разноски по
делото.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.35Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица)
СРЕЩУ - М. Р. С. с ЕГН: ********** ,
, В ЧАСТТА за сумите : сумата 5 647,37 лева (пет хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и 37 стотинки), представляваща лихва за период от
20.11.2020 г. до 27.03.2025 г., сумата 16,45 лева (шестнадесет лева и 45
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.11.2017 г. до
20.11.2020 г., 2 167,11лева (двe хиляди сто шестдесет и седем лева и 11
стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
20.01.2018 г. до 20.11.2020 г., 2 889,81лева (двe хиляди осемстотин осемдесет и
девет лева и 81 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги , 40,00лева (четиридесет лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за период от 05.12.2017 г. до изплащане на вземането, 500,00лева
(петстотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит за период от 03.04.2018 г. до изплащане на
вземането, 80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за
подготовка на документи , както и съразмерно на отхвърлената част разноски,
държавна такса и юрк. възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4