Решение по дело №214/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 183
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20203200500214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

  183                                    24.07.2020 год.                                  гр.Добрич     

           

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На двадесет и четвърти юни                                                             2020 год.

В открито заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА          

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЯКОВА

                                                                          ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ              

                                                                                                                                                           

Секретар:П. Пенева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело          214            по       описа  за  2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№4539/09.12.2019 год. на И.А.М. ,ЕГН ********** *** срещу решение № 159 /21.11.2019 год. по гр.д.№ 820/2018 год. на  Районен съд К.,с което е :1./развален  на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения между  М.П.М. , ЕГН **********,*** , като прехвърлител и  И.А.М. , ЕГН ********** ***  по време на брака й с Й.Д.М. , ЕГН ********** *** и П.А.Н. , ЕГН ********** с адрес ***, по време на брака й с Д.С.Н. , ЕГН ********** ***,  като приобретатели, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №*** год. на РС К., по силата на който М.П.М. прехвърля на дъщерите си И.А.М. и П.А.Н. собствения си недвижим имот, а именно: 4/6 ид.ч. от недвижим имот дворно място с площ от 1500 кв.м., урегулирано в парцел ***, кв.* по регулационния план на с.Д., общ.Ш. и 4/6 ид.ч. от недвижим имот дворна място с площ от 2015 кв.м., урегулирано в парцел *** в кв. * по регулационния план на с.с. по договор за издръжка и гледане, а по скица с площ от 3514кв.м., имот с идентификатор 24102.501.91 по КККР на с.Д., общ.Ш., одобрена със Заповед №РД-18-13/29.03.2006 год. на ИД на АГКК, ведно с построените в това място къща за живеене, състояща се от две стаи, кухня по договор за издръжка и гледане, а по скица с площ 66 кв.м. и идентификатор 24102.501.91.1 и стопанска сграда с площ от 22 кв.м. и идентификатор 24102.501.91.3, срещу задължението на купувачите да поемат цялостната издръжка и гледане, докато е жива, като й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и правото на пожизнено обитаване върху къщата, поради неизпълнение на договора и  2./ недвижимият имот е бил върнат  в патримониума на М.П.М. , ЕГН ********** *** .

Посочено е ,че договорът е бил изпълняван регулярно от въззивницата  в продължение на повече от 22 години,респективно не е бил изпълнява от  другата приобретателка,трайно установила се да живее и работи в чужбина. По повод инцидент между М. и М. преди две години, синът на Н. взел баба си за гледане в дома на своя баща в гр.С.,заявил в хода на процеса,че не желае да вижда бившата си тъща,но това което му се полага да бъде предоставено на сина му.Излагат се доводи,че делото е заведено с цел ощетяване на въззивницата и  по предварително подготвен сценарий между ищцата М. и ответницата Н.,която в отговора по чл.131 от ГПК признала иска и всички факти,сочени в исковата молба.Отправено е  искане първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло  отменен .

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 25.11.2019 год., жалба рег.№4539/09.12.2019 год.  е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна М.П.М. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 302/27.01.2020 год. Фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд били съответни на събраните по делото доказателства и приложимия материален закон.

Исковата  претенция е заявена на дата 07.12.2018 год. и е за разваляне на сключен през 1994 год. алеаторен договор за прехвърляне на дворно място и къща в с.Д.,общ.Ш.   срещу гледане и издръжка  ,поради  пълното неизпълнение на задълженията на приобретателите ,а поради обратното действие на развалянето и реституция на даденото по договора-връщане на недвижимия имот .

Ищцата твърди, че ответниците не изпълнявали договора от момента на неговото сключване. Напротив налагало се същата сама да покрива битовите си потребности за ток, вода, храна и медикаменти. Отделно от това с нотариален акт №191, вписан с вх.рег.№***на АВ К. дарила на двете си дъщери – ответниците И.М. и П.Н. собствения си недвижим имот – нива с площ от *** кв.м., като се лишила да получава рента от нея.Сочи,че  страда от редица заболявания, някои и хронифицирани и многократно се налагало хоспитализация в болнично заведение. Всички разходи за транспорт, хоспитализация, престой в болничното заведение и консумативи били заплащани единствено от ищцата. Ищцата сама се грижила за себе си, подпомогната от съседи. Приобритателите на имота посещавали имота само и единствено като съсобственици- ответницата П.Н. посещавала имота  през туристическия сезон, за не-повече от 15 дни, а ответника Д.Н. през последните пет години изобщо не го бил посещавал. Ответниците И.М. и съпругът и Й. го посещавали единствено, за да обработват имота и да задоволяват собствените си нужди.На 10.08.2018г. паднала в дома си , като се наложило тя да бъде обгрижвана, за да посреща елементарните си нужди. Наложило се да помоли внука си С. от С. да дойде да й помага.

Ответниците И.А.М. и Й.Д.М. са депозирали писмен отговор. Считат иска за неоснователен и настояват за отхвърлянето му, тъй като описаното не отговаряло на действителността. От 1994 г. до 2018г. те били изпълнявали своето задължение  да осигурят на ищцата спокоен и нормален живот съгласно нейните изисквания.Не живеели в едно и също населено място и в едно домакинство,но при нужда осигурявали всичко необходимо на ищцата. Осигурявали й личен лекар, обработвали дворните места според нейните изисквания. При всяко посещение на лекар била придружавана от член на тяхното семейство. Единствения случай, когато не могли да я придружат бил описания в исковата молба на 10.09.2018г., когато ответницата била на работа, а съпругът й в морето. Финансовото състояние на ищцата било добро, която макар да била дарила собствената си нива, си запазила правото да получава рента.

Ответницата П.А.Н. също е депозирала писмен отговор. Счита иска за основателен. Твърди, че след прехвърлянето на имота, ищцата била тази, която помагала на ответниците М. с отглеждане на животни и зеленчуци. Явява се в с.з., признава иска и моли същия да бъде уважен.

Ответникът Д.С.Н. не е депозирал писмен отговор. В първо с.з. се явява лично и посочва, че никога не се е грижил и не е издържал ищцата, с изключение на последната една година, когато синът му я е завел в неговия дом. Посочва, че от 2003г. е във фактическа раздяла с бившата си съпруга, а от 2009г. са разведени.

С договор от дата 07.07.1994 год.,сключен с нотариален акт № *** год. на КРС, М.П.М. *** е прехвърлила на дъщерите си  И.А.М. *** и П.А. *** собствения си недвижим имот, а именно: 4/6 ид.ч. от недвижим имот дворно място с площ от 1500 кв.м., урегулирано в парцел ***, кв.* по регулационния план на с.Д., общ.Ш. и 4/6 ид.ч. от недвижим имот дворно място с площ от 2015 кв.м., урегулирано в парцел *** в кв. * по регулационния план на същото населено място, ведно с построените в това място къща за живеене, състояща се от две стаи, кухня срещу задължението на купувачите да поемат цялостната издръжка и гледане, докато е жива, като й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и правото на пожизнено обитаване върху къщата.

С  договор от дата 04.11.2004 год.,сключен с нотариален акт за дарение на поземлен имот вх.рег.№***г. на СВ К., М.М. дарила на дъщерите си И.А. и П.А. нива с площ от *** дка, ІІІ категория, съставляваща имот №***, в местността „***“, в землището на с.***, общ.Ш.. в акта е вписано, че дарителя си запазва правото за получаване на рентата. От представените от ЕТ „*** писмени доказателства (л.112-132) е видно, че за дарената нива от *** дка, ищцата и ответниците са получавали рента от 2013 г. до 2018г.

Ищцата  получава месечна пенсия в размер на 247,29 лева,респ.страда от множество хронични заболявания :***.

Свидетелите, водени от ищцата Г. Д. П. и С. Д. твърдят, че М. сама се грижела за себе си, домакинството и къщата,вкл.пазаруване,готвене. Св.П. посочва, че ответниците И. и Й. са ходили в Д. да обработват големия двор, имало дръвчета и лозе, но пред къщата нищо не поддържали. Пред къщата се грижили само синовете на П. – С. и К.. По негови данни ответницата П., не живее в България и няма възможност да се грижи за майка си. Според свидетеля М. има здравословни проблеми, а в къщата нямало дори тоалетна. Едва тази година синовете на П. правили ремонт и направили тоалетна. От миналата година, края на лятото М. ***, а за нея се грижел внукът й С..

В същия смисъл са и показанията на свидетелката С. Д., която е приятелка на ищцата. Тя също твърди, че ответниците не се грижили за М.-почистване,осигуряване на храна.

Свидетелят С.Д.Н., който е внук на ищцата и син на П.А. твърди, че баба му М. е живяла в мизерни условия – нямало външна чешма, нямала вътрешна тоалетна, нямала елементарни битови ел.уреди. Наложило се той да й купува всичко, за да създаде нормални условия за живеене. При инцидента, описан в исковата молба, когато ищцата си счупила ръката, се наложило след това той да я вземе в гр.С. и да се грижи за нея, защото тук нямало кой да я обгрижва.

Противоположни са показанията на свидетелите на ответната страна, и по-точно, водени от ответницата И.А., която оспорва иска и твърди, че е гледала майка си.

От разпита на св.А. Т. Ч. – приятелка на ответицата става ясно, че е виждала ищцата, когато е водила И. при майка й, да й носи храна и да й чисти. Това се случвало поне веднъж в годината според свидетелката. Същата твърди, че след операцията на М. за *** – 2014г., тогава е виждала М. у В. (И.), защото била там да я гледа. Чувала е от И., че мъжът й ходи да реже лозе в Д., но не го е виждала.

Според свидетеля Й. Т. И., семеен приятел на ответниците И. и Й., твърди, че е ходил с ответника да ремонтират покрива на къщата в Д., да режат дърва, за помощ по двора. Синовете на ответниците И. и Й. също помагали, а синовете на П. – рядко идвали. Свидетелят твърди, че последно е ходил 2016г., когато правили курник.

Според свидетеля Д. С. А. – личен лекар на М.М., същата му е пациент от четири години. Според него тя има множество заболявания, но винаги е ходила сама на лекар. Била трудно подвижна, само веднъж била придружавана от П. и нейния син.Посещаван бил от дъщерята И. ,която се интересувала от здравословното състояние на майка си. Според лекаря, заболяванията на ищцата предполагали по-сериозен режим на хранене и прием на доста лекарства,само част от които се поемат от Здравната каса.

Претенцията е  за разваляне на договор с предмет прехвърляне собствеността върху недвижим имот поради неизпълнение на поетото насрещно задължение за издръжка и гледане, черпеща правното си основание в разпоредбата на  чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Упражнено е и искане за връщане на даденото чрез осъдителния иск по чл. 88, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1 пр. 3-то от ЗЗД.

Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника/длъжниците , той /те следва да предоставят ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.

Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора от 07.07.1994 год. , задължението на приобретателите е описано като цялостна издръжка и гледане за спокоен и нормален живот,какъвто ищцата е водила до сега, то те включват  изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно,съответни на напредналата му възраст от ** години и множество заболявания,при това в дома му-прехвърления имот,върху който си е запазил право на ползване. Ищцата  е изпълнила задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение. В случая горното не е сторено по делото , а периодът на неизпълнение е толкова значителен, че не може да остави съмнение възникнало ли е правото на разваляне на


договора с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Безспорно е установено наличието на нужда на прехвърлителката от средства за съществуване и грижи, която не може да остане неудовлетворена.Тя е възрастен човек,в лошо здравословно състояние ,със затруднения в ежедневното обслужване в дома си  и самостоятелното функциониране. Задължението е трайно и неотлагаемо, а полагани са частични, непълни и непостоянни грижи  в различно време от двете дъщери и членове на семействата им,които не са от характер да осигурят спокойното и нормално съществуване на прехвърлителката.Ищцата сама се грижела за себе си и домакинството, сама е посещавала личния си лекар, въпреки че имала доста заболявания и била трудно подвижна, сама е заплащала сметките си за ток и други разходи. Горното обуславя извод за основателност на  претенцията за разваляне на договора по чл.87 ал.3 от ЗЗД.При договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него. С оглед на горното и като последица от развалянето на договора, следва да бъде уважена претенцията по чл. 88, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1 пр. 3-то от ЗЗД за връщане на недвижимия имот от приобретателя на прехвърлителката.

С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената жалба,въззивникът следва да заплати на противната страна сторените съдебно-деловодни разноски в размер от 1 412.65 лв.

По изложените съображения,съдът

Р   Е   Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 /21.11.2019 год. по гр.д.№ 820/2018 год. на  Районен съд К..

ОСЪЖДА И.А.М. ,ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на М.П.М. , ЕГН **********,*** сторените съдебно –деловодни разноски във въззивното производство  в размер от  1 412.65 лв.,от които сумата от 147.93 лв. –доплащане на ДТ за първоинстанционното производство и  сумата от 1 264.72 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                             2.