Р Е Ш Е Н И Е
№261088/9.11.2020г.
гр. Варна,09.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4280 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявена искова молба, заведена във ВРС под рег. вх.№ 25925/05.05.2020 г.,
уточнена с писмена молба от 20.05.2020 г. от ищцата Л.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Й.А. от ВАК,
със съдебен адрес:***, *, срещу
ответното дружество: З. „Б.И.“ ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С. С. П. и К.Д. К..Предявеният
иск е бил заявен първоначално с цена 20 лева – частичен от основен в размер
938,36лв., с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ (нов) във вр.с чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищцата основава исковата
си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:На 01.08.2019 г. Л. Д. предоставила
личния си автомобил „*“, с ДКН *на К. П.. Същият около 15,00 часа паркирал л.а.
в гр. Варна, ж.к. „*“, до бл. *. Около 15,30 ч. И. Б., управлявайки л.а „*“ с
ДКН *извършил маневра движение на заден ход като блъснал лекия автомобил на
ищцата. Л.а. на виновния водач бил застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника със срок на действие на застраховката от 22.06.2019
г. до 21.06.2020 г., т.е. действаща полица и към датата на ПТП-то. Сочи се в
исковата молба, че на дата 02.08.2019 г. ищцата уведомила застрахователя на
виновния водач за настъпилото ПТП като ответникът – застраховател извършил
оглед на автомобила, съставил снимков материал и съставил Опис на щета №
**********/2.8.2019 г., като в описа били описани увредените детайли а именно:
калник преден ляв и предна врата лява.Твърди се, че до момента на подаване на
исковата молба ищцата не е получила застрахователно обезщетение а от
направените от нея проучвания в няколко сервиза колко ще й струва ремонта
установила, че сумата необходима за възстановяване на л.а. е 938,36 лв.
Предявеният иск пред ВРС е заведен от ищцата съгласно правилата на изборната
подсъдност и заявен като частичен 20 лв. от общо 938,36 лв.В уточнителната си
молба ищцата е посочила, че стойността необходима за възстановяване на
автомобила й е 938,36 лв., формирана като следва: 1.калник преден ляв – труд
259,80 лв., боя и материали 110,88 лв., 2. предна лява врата –труд 376,80 лв., боя
и материали 110,88 лв., 3. камера и тониране 80,00 лв. Цената на частичния иск
от 20,00 лв. сочи ищцата че е формирана
по следния начин: 1.калник преден ляв – труд 4,00лв., боя и материали
4,00лв., 2.предна лява врата –труд 4,00 лв., боя и материали 4,00 лв., 3.камера
и тониране 4,00 лв. Съобразно наведените
фактически твърдения в искова и уточнителна молба, ищцата е отправил следното
искане по см. на чл.127 ал.1 т.5 ГПК до ВРС а именно:Да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде осъдено ответното дружество З. „Б.И.“ ЕИК * със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С. С. П. и К.Д. К. да ЗАПЛАТИ на ищцата сумата от
20,00 лева /двадесет лева/ представляваща частичен иск от общо 938,36
лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, от които за увреждане на
калник преден ляв 8,00 лв., предна лява врата 8,00 лв., камера и тониране 4,00
лв., на собствения на ищцата л.а. марка *, с ДКН *, причинени на 01.08.2019 г.
по вина на водача на л.а.марка *7 с ДКН *, застрахован по договор за
Застраховка гражданска отговорност № ВG /02/119001748506, със срок на действие
22/06/2019 г. -21/06/2020 г. при ответното дружество ,ведно със законната лихва считано от датата на
уведомяването – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД . Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията си ищцата е
направила доказателствени искания за
събиране на доказателства.
Ответникът от своя страна,в депозирания в срока
по чл.131 ГПК отговор на искова молба,
чрез адвокат М. Г.от САК изразява
следното становище по предявената искова молба: 1. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по Гражданска отговорност на
автомобилистите за процесния автомобил *7 с рег.№ *. 2. Оспорва се предявения иск по размер. Твърди се от
ответника-застраховател, че претендираната с исковата молба сума от 20 лв.
частичен иск от 938,36 лв.е силно завишена и не отговаря на действителния
размер на щетите съобрадно разпоредбата на чл. 386 КЗ. Отделно от горното в отговора се твърди, че във връзка със щетите вече
е опредено и изплатено обезщетение в размер на 274,00 лв. на 21.11.2019 г. по
сметка на К. П., упълномощен от Л.Д.. Ответникът счита, че с това плащане
застрахователят се е издължил към ищеца. На основание гореизложеното ответното
дружество желае ВРС да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.
Евентуално моли съдът да намали размера на обезщетението с оглед възраженията.
На следващо място в отговора на искова молба е изразено становище по
доказателствата. Не се възразява да бъде допуснато провеждане на САТЕ като се
сочи, че ответната страна ще се ползва от експертизата. Приложено към отговора
на искова молба е и заверено копие на преводно нареждане от дата 21.11.2019 г., което макар и да не е
описано в отговора е част от приложенията и напълно кореспондира с възражението
за неоснователност на иска. Отделно от изложеното по-горе ответникът е заявил и
възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК а с допълнителна молба от дата 4.9.2020 г.
представил списък по чл. 80 ГПК в който претендира разноски от 360 лв., с
представен договор за правна защита с вписан платен на 18.8.-2020 г. хонорар от
300 лв. и доказателство за регистрация по ЗДДС.
В проведеното по делото първо и
единствено открито съдебно заседание,ищцата по делото,чрез адв.А. от ВАК е
отправила искането на основание чл.214, ал.1 ГПК съдът да допусне изменение на
иска, като същият се счита предявен за сумата от 625,80 лв., окончателен иск,
получена като от сумата от САТЕ - 899,80 лв., са приспаднати платените 274,00
лв. Така заявеното искане съдът е намерил за допустимо, поради което е и
допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения от Л.А.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***, срещу З. „Б.И.“ ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от С. С. П. и К.Д. К., частичен иск от 20,00 лв.
(двадесет лева) от общо 938,36 лв., с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ (нов) във вр.с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като същият се счита за предявен от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2020
г., в пълен размер за сумата от 625,80 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки) – окончателен иск – обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения на ищцата л.а. марка *, с ДКН *,
причинени на 01.08.2019 г. по вина на водача на л.а.марка „*“ с ДКН *,
застрахован по договор за Застраховка гражданска отговорност № ВG
/02/119001748506, със срок на действие 22/06/2019 г. - 21/06/2020 г. при
ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяването –
02.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата
представлявана от адв.А. желае съдът да уважи така предявения иск и осъди ответника да заплати
претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, желае се и присъждане на сторените по делото
разноски .
Представител на ответното дружество не се явява в откритото
съдебно заседание,но депозира писмено становище от 09.10.2020 год. в което
желае съдът да отхвърли иска ведно с присъждане на разноските по делото .
Съдът, след
като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Не е спорно между страните и с проекта
за доклад, обявен за окончателен съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по Гражданска отговорност на
автомобилистите за процесния автомобил „*7 „ с рег.№ *, на основание чл. 146 ал. 1, т. 4 и
т. 5 ГПК.
Не е спорно също между
страните и с доклада по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, че ответната страна е заплатила по банкова сметка ***азмер на 274,00 лв.
Наличието за застрахователно
правоотношение, уведомяването на ответника застраховател за настъпило
застрахователно събитие, изплащане на застрахователно обезщетение от 274,00
лева се установява и от писмените доказателства по делото а именно :
приобщеното на л. 45 -ти заверено за вярност с оригинала копие на уведомление
за щета по застраховка „Гражданска отговорност „ на МПС от дата 02.08.2019 г.
ведно със снимков материал (л.
46 – 55 ),
пълномощно от Л.Д. към К. П. (
л. 56) , преводно
нареждане от 21/11/ 2019 г.(
л.24), двустранен
констативен протокол за ПТП /л.5/, опис на щета №1 от 2.8.2019 г./л.6 / .
Анализът
на цитираните писмени доказателства ведно с установеното от вещото лице инж.Хр.К.
по допуснатата и приобщена по делото САТЕ (л.58 -61 )
налагат следните изводи от фактическа страна :
На 01 –ви август 2019 г., около 15,30
часа в гр.Варна, кв.“*“, до бл. *, К. П. паркирал л.а. марка * с ДКН *,собственост
на ищцата Л.Д. .Същия ден, около 15,30 ч.
И. Б. управлявайки л.а. марка * с ДКН * извършвал маневра на заден ход и
блъснал лекия автомобил на ищцата .За настъпилото ПТП водачите на двата л.а. съставили двустранен
констативен протокол за ПТП като
посочили че виновен е водача на л.а. * с ДКН *. Л.а. на виновния водач бил
застрахован със задължителната застраховка
„ Гражданска отговорност „ при ответника застраховател З.Б.И. АД със срок на действие на застрахователната
полица 22/06/2019 г . – 21/06.2020 г., т.е. полицата е действала към датата 1.8.2020
г. Установено е още че на 2 ри август 2019 г. застрахователят е бил уведомен
писмено за настъпилото застрахователно събитие, на същата е бил съставен от
ответника и опис на щета № 1 а на дата 21/11/2019 г. застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение от 274,00 лв. по банкова сметка ***це К. П..
От САТЕ се установява, че на база
съпоставяне на уврежданията по л.а. „*“
с ДКН ***, описани от
застрахователя / в странична лява част / и уврежданията на л.а. марка „ * „ с
ДКН */задна дясна част /, автоексперта счита, реалния и възможен механизъм на
настъпване на произшествието е сблъсък между двата автомобила под ъгъл 45
градуса, като непосредствено преди произшествието л.а. „*“ с ДКН **** се намирал в покой , а водача на л.а.
„*“ с ДКН ***
извършвал маневра движение на заден ход и блъснал л.а. „*“ с ДКН ***.Изяснява се още от САТЕ,че общата
сума за отремонтиране на увредените детайли по л.а. е равна на сбора от 629,81
лв. + 269,99 лв.=899,80 лв. с ДДС , като в табличен вид на л. 60 –ти вещото
лице е направило разбивка на необходимите за отремонтиране на калник преден ляв
и предна врата лява материали,тяхната цена, цената на труда и нормочасовете –
със и без ДДС .
На последно място от САТЕ се
установява , че при съпоставяне на механизма на ПТП и получените увреждания по
л.а. ,в.л. счита, че налице причинно следствена връзка между настъпилото
произшествие и уврежданията но л.а.
При така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ
:
Предявеният
от ищцата иск съдът е квалифицирал по чл. 432,ал.1 КЗ вр.с чл. 86, ал.1 ЗЗД.Първоначално исковата претенция е била предявена във ВРС като частичен иск
с цена 20,00 лв., изменен в пълен размер от общо 625,80 лв.Искът съдът намира за
допустим а по същество и основателен и доказан,като излага следните мотиви :
Страните по делото не спорят нито за наличието на застрахователно
правоотношение,нито за настъпването на застрахователно събитие а и безспорните
факти и обстоятелства са отделени като ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото,приет от страните без възражения.
Спорният въпрос по делото е дали със заплатената от ответника
застраховател сума от общо 274 лв. застрахователят е покрил напълно сумата
необходима за отремонтираното на увредения л.а. на ищцата .Ищцата твърди, че
ответникът й дължи сумата от общо 625,80 лв. за пълно отремониране на л.а.,
като този размер ищцата е посочила след като от сумата посочена от в.л.К. за
възстановяване на л.а. 899,80 лв.е приспаднато полученото обезщетение от 274
лв. ( 899,80
лв. - 274 лв. =625,80 лв. ).
Предявеният изменен в пълен размер иск с цена от 625,80 лв.съдът намира
за основателен и доказан. Съобразно разпоредбата на чл.432 от
увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Съдът намира,
че по делото е установено
по безспорен начин обстоятелството
за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност при ответното
дружество, обективирана в полица ВG /02/119001748506, със срок на действие 22/06/2019 г. - 21/06/2020 г. от
застрахователна компания З. „Б.И.“ АД, която полица била действаща към датата
на ПТП.
Горният факт
е установен на база писмените доказателства по делото описани по-горе вкл. и от
САТЕ а и не и спорен.С
оглед всичко изложено по –горе се налага извода,че застрахователят- ответник е надлежно легитимиран
да отговаря по предявения спрямо него иск. Обстоятелствата
от фактическия състав на произшествието – механизъм, вреди
и вина на водача, както и причинна връзка съдът намира за безспорно
уставновени по делото.Механизмът на ПТП- то на първо
място е констатиран и установен от приложения на л.5-ти в заверено за вярност с
оригинала копие на двустранен констативен протокол за ПТП . Касателно механизма
на ПТП –то съдът напълно кредитира заключението на в.л.К. като обективно и
компетентно дадено, изготвено на база данните по делото. Анализирайки в съвкупност
и поотделно доказателствения материал съдът намира за доказан фактическия състав
на нормата на чл. 432,ал.1 КЗ . Предвид изложеното, при разглеждане
на спора, съдът следва да
се произнесе относно
размера на обезщетението .Размера на щетите но л.а. на ищцата, които следва
да бъдат възстановени в.л. е определило като общо 899,80 лв.От така
установения размер, след приспадане на безспорно платеното обезщетение се
получава разликата представляваща цената на осъдителния окончателен иск, която
ответникът застраховател дължи на ищцата за да може да бъде отремонтиран л.а.
напълно .Приемайки иска за основателен и доказан съдът присъжда в полза на
ищцата и законната лихва върху главницата от 625,80 лв.,считано от датата на
уведомяване на застрахователя а именно 02.08.2019 г./ видно от л.45 –ти / и до
окончателното изплащане на сумата .Датата на уведомяването е датата на която
ответникът е изпаднал в забава по см. на чл. 86, ал.1 ЗЗД и поради това от тази
дата съдът присъжда законна лихва, т.к. така е заявен иска и тази дата е
предхожда и подаването на исковата молба.
При така изложеното
по-горе ВРС следва да определи и отговорността за разноски .Двете страни по спора
претендират разноски и са заявили възражения по чл. 78, ал.5 ГПК.В списъците по
чл. 80 ГПК страните по спора правилно и точно са посочили размерите и
основанията на сторените от тях съдебно – деловодни разноски които желаят да им
се възстановят и за които са приложени доказателства.В списъка за разноски
приобщен на лист 62 –ри по делото ищцата е изброила трите разхода направени по
делото: сумата от 50,00 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 130 лева за
депозит за САТЕ и сумата от 360,00 лв.заплатено адвокатско възнаграждение в
брой с вкл. ДДС.Тези три разхода възлизат на общо сумата от 540 лева и съдът и
присъжда в пълен размер. Съдът дължи произнасяне и по реда на чл.78, ал.5 ГПК
като счита,че минималният размер на адвокатски хонорар от 300 лева без ДДС
определяем по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не може да бъде редуциран под минимума а ДДС от 20
% върху данъчната основа от 300 лв. е точно 60 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. и К.Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Л.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
от общо 625,80 лв. (шестстотин двадесет
и пет лева и осемдесет стотинки) – окончателен
иск – обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата
л.а. марка „*“, с ДКН *, причинени на 01.08.2019 г. по вина на водача на
л.а.марка „*“ с ДКН *, застрахован по договор за Застраховка гражданска отговорност
№ ВG /02/119001748506, със срок на действие 22/06/2019 г. - 21/06/2020 г. при
ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата от 625,80 лв., считано от датата на уведомяването – 02.08.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ (нов) във вр.с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. и К.Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
от общо 540 лева (петстотин
и четиридесет лева ) - сторените от ищцата пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: