№ 487
гр. Сливен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230102925 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска
настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга
на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, И. Д. А., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от заболяване с диагноза
„Параноидна шизофрения“ и е поставено под пълно запрещение през 1986 г.,
като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и
специализирани грижи е в най-добър интерес на И. А. да бъде настанен в Дом
за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три
години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа
молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето, редовно призован, не се явява лично.
Упълномощеното от настойника лице и Директор на Дома - Ж. С.
изразява становище за основателност на молбата и моли И. да бъде настанен в
ДПЛПР - Твърдица за срок от три години.
1
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето И. Д. А. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 29.04.2025 г.
И. А. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 06.12.1989 г.,
със заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“, за което е определена
пожизнено от 71 % до 89,99 % неработоспособност.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето И.
А. е на 73 години, неженен, няма деца. Лекуван е многократно в различни
психиатрични болници. Не можел да ръководи действията си и постъпките си,
много буйствал, като през 1985 г. нанесъл побой на майка си, която няколко
дни по-късно починала.
И. е поставен под пълно запрещение с Решение на ОС - Варна от
26.03.1986 г. Настанен е ДПЛПР - Твърдица от 02.09.1997 г.
Съгласно Удостоверение от 24.03.2015 г., издадена от Органа по
настойничество и попечителство при Община Суворово, за негов настойник е
назначена сестра му Ц. Д. С., която е упълномощила Директора на ДПЛПР -
Твърдица.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище И. да продължи
да ползва социалната услуга, тъй като с оглед заболяването на лицето и
необходимостта от постоянен контрол на поведението, той не може да се
грижи за него и е в негов интерес да се намира в специализирано заведение.
Към момента И. А. може да се самообслужва, но се нуждае от помощ и
напомняне от персонала. Има изградени битови умения, правилно ориентиран
е за време и пространство, може да чете и пише. Видимо спокоен и
емоционално устойчив е, без прояви на агресия и автоагресия. Има изграден
приятелски кръг сред персонала, поддържа връзка със сестра си и племенника
си, обича да чете, интересува се от билки. Има поставен постоянен катетър и
се придвижва бавно, заради разширени вени на долните крайници. Същият
има потребност от непосредствен контрол върху поведението и адекватни
2
медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и
медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че се чувства добре в Дома и
желае да продължи да живее в него.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за
лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на И. Д. А. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза „Параноидна
шизофрения“, за което е определена пожизнено от 71 % до 89,99 %
неработоспособност.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се
полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна
грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това
на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в
общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява
желание да продължи да живее в Дома.
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по
3
отношение на И. А. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип
социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където И. ще бъде
под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират
поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, И. Д. А., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ц. Д. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4