Решение по дело №212/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Л. Ф. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адв. Б. Т. от АК – Враца, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1294724/15.04.2025 г. на младши автоконтрольор в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от с. з. му е наложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването ѝ в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се липсата на мотиви, както и посочване на дата и време, по което е управлявано МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Твърди се, че съществено е нарушено правото на защита, както по така изложените съображения, така и предвид факта, че на лицето, което е чужд гражданин и не владее български език, не е назначен преводач.

Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. оспорващият, редовно призован, се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът, младши автоконтрольор в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка и са приети допълнително представените от процесуалния представител на жалбоподателя доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.1 от АПК. Процесната заповед е получена на 15.04.2025 г., от жалбоподателя, видно от разписката за връчването й. Жалбата е подадена по пощата на 29.04.2025 г., видно от пощенското клеймо, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства и представените от адв. Т. се установява, че на 15.04.2025 г. на лицето Л. Ф. е съставен АУАН Серия GA, № 3703062 от П. А. - мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, за това, че на дата същата дата – 15.04.2025 г., около 21:45 ч. в [населено място], на ул. Втори юни, до № 58, с посока на движение ул.Беласица, управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван фабрично и превозва пътник, който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан по време на движение.

На 16.04.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA, № 3807362 от Л. А. - мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, за това, че на 15.04.2025 г., около 23:15 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение към ул.Огоста, управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози., като употребата е установена на 15.04.2025 г. в 23:40 часа с техническо средство Д. Т. 5000, с фабричен № ARRD-0015, което отчело положителна проба за „кокаин“, която е показана на водача. Издаден е талон за медицинско направление с № 0163326.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1294724/15.04.2025 г. на младши автоконтрольор в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, въз основа на АУАН Серия GA, № 3807362 и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от с. з., на жалбоподателя е наложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Видно от Заповед за задържане на лице рег. № 1795зз-124/15.04.2025 г., на 15.04.2025 г., в 23:15 часа Л. Ф. е задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 15.04.2025 г., в 23:15 часа е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества (кокаин).

От показанията на разпитаната по делото свидетелка А. Ф., дъщеря на жалбоподателя, се установява, че последният е гражданин на Р Италия, от октомври 2023 г. пребивава в Р България и не владее български език. Комуникира със свидетелката и нейната майка само на италиански език. В ежедневието си винаги има нужда от една от тях, за да свърши нещо лично. Ангажирането на адв. Т. за настоящето дело също е осъществено с нейно посредничество. Жалбоподателят разбира няколко неща на български език, но не се чувства сигурен в това което е разбрал. Свидетелката споделя, че дори не е в състояние да извика такси, това правят тя или майка й, за да кажат адреса и дестинацията, по която ще пътува. За случилото се не е споделил много, именно защото не е разбрал за какво става въпрос.

Съгласно Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № *********, изд. на 26.09.2023 г., жалбоподателят е с право на продължително пребиваване до 24.09.2028 г.

Компетентността на административния орган се установява от служебно известната на съда и представена от адв. Т. в незаверено копие Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на Вътрешните работи – т. 2.2.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

За пълнота следва да бъде посочено, че административния орган, в случаите, когато лицето е дало кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1/19.07.2017 г., би следвало преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т.1 б. "б" предл. последно от ЗДвП, да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме действия по налагане на ПАМ от рода на процесната. Във всички случаи даването на биологични проби от водача задължава органа да изчака крайните резултати от изследването и едва след това да установи дали е налице употреба на наркотични вещества или не. Дотогава той не е могъл да направи такъв извод, защото решаващи са отчетените стойности от химико-токсикологичната лаборатория.

Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1/19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Аналогична е и разпоредбата на чл. 171, т. 1, б."б", изречение второ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Ето защо, за да се наложи ПАМ, от реда на оспорената е необходимо да се изчакат резултатите от дадената кръвна проба, за да е надлежно установено управлението на МПС след употреба на наркотичното вещество кокаин. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 (предишна ал. 9) от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ.

Според чл. 3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.

По смисъла на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са налице основания за прилагане на ПАМ.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Наведените от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН и ЗППАМ, свързани с невладеене на български език от страна на жалбоподателя са неотносими към това производство. Съгласно чл. 14 от АПК производствата се водят на български език и ако лицата не го владеят могат да ползват преводач от посочен от тях език. В случая няма данни по делото водачът на МПС да е твърдял, че не владее български език и да е поискал назначаване на преводач. Същият е подписал процесната заповед и два броя АУАН, без възражения в тази насока. При това положение следва да се приеме, че правото му защита не е нарушено, още повече, че в хода на съдебно производство по обжалване същият е представляван от надлежен процесуален представител – адвокат.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози или отказ за тестване с техническо средство, респ. отказ за подлагане на медицинско изследване. Което и да е от тези нарушения на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая съставеният АУАН Серия GA, № 3807362, послужил като фактическо и правно основание за издаване на оспорената в настоящото производство заповед, е издаден на 16.04.2025 г., т. е. след издаване на оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1294724/15.04.2025 г.

Посоченият документ - АУАН, без съмнение е официален документ, който е съставен от длъжностно лице – полицейски орган, в кръга на определените му правомощия, при изпълнение на служебните си задължения, но изначалната му липса в правния мир към момента на издаване на ЗППАМ обосновава извод, че същият не е редовно съставен по предвидения в закона ред, поради което и доказателствената му сила е разколебана.

Както вече бе посочено, този документ е послужил като фактическо и правно основание за издаване на оспорената в настоящото производство заповед, поради което дисквалификацията му води до незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка.

От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин, че към момента на тестването за употреба на наркотици оспорващият е имал качество на „водач“ по смисъла на легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДЗ на ЗДвП, тъй като в ЗППАМ е посочено, че употребата е установена на 15.04.2025 г. в 23:40 часа, като същевременно според Заповед за задържане на лице рег. № 1795зз-124/15.04.2025 г., на 15.04.2025 г., в 23:15 часа Л. Ф. е задържан за срок от 24 часа, за това, че на 15.04.2025 г., в 23:15 часа е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества.

Съгласно задължителните указания на Върховния съд, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., понятието „управление“ включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Според данните по делото неясно е кога оспорващият е управлявал по смисъла на т. 2а на ППВС № 1/1983 г. процесния лек автомобил, кога и къде е осъществена проверката на контролните органи и в качеството му на „водач“ ли е проверяван.

С разпореждане от 12.05.2025 г. и разпореждане от 05.06.2025 г. съдът е указал доказателствената тежест на страните и е изискал от ответника четлив екземпляр от талон за медицинско изследване и информация за резултата от кръвната проба. До приключване на съдебното дирене изисканите доказателства и информация не са представени. С писмо вх. № 1572/20.06.2025 г., по описа на АдмС – Враца, от Раследващ полицай при РУ – Враца към ОД на МВР – Враца е депозиран четлив екземпляр от талон за медицинско изследване. Писмото съдържа и информация за резултата от назначената и изготвена СХЕ на кръвната проба. Доколкото тези доказателства не са представени по предвидения процесуален ред и от надлежна страна в процеса, същите не следва да бъдат ценени.

Но дори и да се приемат и ценят като годно доказателство, същите не санират констатираните в мотивите на настоящето решение нарушения на процесуалните правила и противоречия с материалноправните разпоредби.

При това положение е налице непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който ИАА, какъвто безспорно е и ЗППАМ, се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Доколкото допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ № GPAM – 1294724/15.04.2025 г., същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон – при липса на материалноправните предпоставки за това, за недоказано нарушение, поради което се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, изразена в жалбата и чрез процесуалния представител в хода по същество, за присъждане на направените по делото разноски. От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие се установява, че между жалбоподателя и адв. Т. е договорено адвокатско възнаграждение от 1000,00 лева, платени в брой при подписване на договора. При това положение разноските по делото възлизат общо в размер от 1010,00 /хиляда и десет/ лева, представляващи внесена държавна такса, в размер на 10,00 /десет/ лева и адвокатско възнаграждение, в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1294724/15.04.2025 г. на младши автоконтрольор в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от с. з. на Л. Ф. е наложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ф., гражданин на Р. Италия, род. на 15.05.1968 г. деловодни разноски в производството, в размер на 1010,00 /хиляда и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.