Р Е Ш Е Н И Е
№ 768
Град Пловдив, 15.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 463 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на „Полидей 2“ ООД против решение № 260049 от 17.11.2020
г., постановено по а.н.д. № 193 по описа на Карловския районен съд за 2020
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 16 от 11.03.2020 г. на
директора на РИОСВ Пловдив, с което на „Полидей 2“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Яне Сандански“ № 8,
представлявано от управителя Н.Х.В., е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл.200, ал.1, т.6, вр. чл.48, ал.1, т.3 ЗВ.
Според
касатора решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и
присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения,
развити в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди
първоинстанционното решение като правилно.
Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че
фактическата обстановка е доказана от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като не са кредитирани показанията на св. М., който не е
присъствал на проверката. Районният съд е приел за годно доказателство
резултатите от направената проба, защото те са били оспорени от дружеството по
установения ред, а в протокола са записани всички стандарти за взетите проби.
Според районния съд резултатите от собствения мониторинг, осъществяван от
дружеството, не могат да игнорират констатациите на служителите на РИОСВ в хода
на проверката, затова правилно дружеството е санкционирано на основание чл.200,
ал.1, т.6 ЗВ, защото е изхвърляло отпадъчни води във воден обект в нарушение на
емисионните норми и изисквания. Нарушението се изразява в неизпълнение от
титуляря на разрешителното на задължението по чл.48, ал.1, т.3 ЗВ да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното за
заустване, като не спазва определените в това разрешително индивидуални
емисионни ограничения. Наложената санкция според районния съд е ориентирана към
минимума, като не е направено искане за нейното намаляване. При проверката за спазване
на процесуалните правила съдът е направил извод, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени при
спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и съдържат основните реквизити,
съставени са от компетентни лица, спазени са изискванията на чл.40, ал.2 ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, спазени са също сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН,
защото е налице сериозно замърсяване на водите, които се отклоняват значително
от разрешените емисии – неразтворени вещества общ азот, измерено 19+/-1 mg/dm3
при норма 10,0 mg/dm3, и общ фосфор, измерено -2,8+/- 0,1 mg/dm при
норма 2,0 mg/dm.
Решението е
правилно. Въз основа на установените факти са направени правилни и обосновани изводи,
които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Изложени са мотиви защо не се
кредитират свидетелските показания на св. М., което е резултат на вътрешното
убеждение на съда, което убеждение не подлежи на съдебна проверка. Макар и
лаконично, обсъдени са всички възражения на касатора и на тях е даден отговор,
подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, поради което и на
основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани. Т.е., не е налице
такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да лишава
съдебното решение от мотиви и да прави невъзможна касационната проверка.
Противно на
възражението на касатора, както правилно е отбелязал това и районния съд в
решението си, нарушението е доказано по безспорен начин, видно от констатациите
на контролните органи, отразени в протокола за проверка, който е официален
писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която не е била
оборена в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за
дружеството-нарушител. Обосновано и правилно е прието от районния съд, че
резултатите от собствения мониторинг на дружеството не могат да оборят
материалната доказателствена сила на официалния писмен документ.
Недопускането
на експертиза с поставена от страната неизпълнима задача не представлява
нарушение на съдопроизводствените правила. Тъкмо напротив, по този начин съдът
е спестил средства на дружеството-жалбоподател и е предотвратил превратното
упражняване на права от негова страна.
Недоказано и
некореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства е възражението
на касатора за липса на акредитация на лабораторията, извършила изследването на
пробите, както и нейното ниско научно и практическо равнище. В духа на жалбата
следва да се зададе въпросът: на базата на какви специални знания процесуалният
представител на касатора е стигнал до извода, че процесната лаборатория не
притежава необходимото научно и практическо равнище? По делото е наличен
сертификат за акредитация от 24.06.2019 г., следователно вземането и
изследването на пробите от водата са извършени от компетентни лица.
Категорично не
се споделя възражението на касатора, че в случая има възможност за прилагане на
чл.28 ЗАНН. Нарушението е формално и не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните нарушения от този вид. От друга страна, констатираното
превишение на допустимите емисии е почти двойно, следователно напълно обоснован
и правилен е изводът на районния съд, че е налице сериозно замърсяване на
водите и значително отклонение от разрешените емисии.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260049
от 17.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 193 по описа на Карловския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА „Полидей 2“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Яне Сандански“ № 8,
представлявано от управителя Н.Х.В., да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 80
(осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.