О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 23.11.2021г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 803/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано във връзка с жалбите на М.П.П. в лично качество, С.К.С. в лично
качество и В.Й.Д. в лично качество тримата представлявани от адв. Г.В. срещу
заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която
е одобрен план за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно
строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, представляващ
изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община
Варна.
По делото бяха
приети няколко съдебно-технически експертизи, чиито заключения съвпадат
напълно.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза с вх. № 12390/09.10.2020г., изготвена от арх.
В. С., както и с оглед на уточненията направени от вещото лице С. в съдебно
заседание на 27 януари 2021г. става ясно, че: Предвижданията на одобрения със
заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета па община Варна ПРЗ на
УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри м.р. не засягат
имотите на тримата жалбоподатели, същите не влизат в разработката на обжалвания
план. Вещото лице уточни, че предвиденото подземно застрояване с възможност за
достигане до имотни граници не представлява свързано застрояване, нито е
намаляване на отстоянията. Отстоянието на подземното застрояване от
регулационните линии не е предвидено
нито в ЗУТ, нито в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В чл.25 от Закона за устройство на
територията е посочено, че застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя
с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на
подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се
разполагат сградите в приземното им ниво. Тоест, външните и вътрешните линии на
застрояване касаят само надземното и приземното ниво на сградите, но не и
подземното такова. В чл.31 от ЗУТ е регламентирано разстоянието на сградите от регулационните граници в
зависимост от височината им, от което следва, че цитираната разпоредба визира
границите на надземната част от сградата, респективно същата не намира
приложение досежно подземното застрояване. От друга страна, чл.75, ал.2 от
Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони сочи, че с подробния устройствен
план се определят линии на надземното застрояване и линии на подземното
застрояване, от което следва извода, че е допустимо линиите на подземното
застрояване да не съвпадат с тези на надземното застрояване и да
не се определят при едни и същи правила. За подземното строителство извън Столична община няма
изисквания за отстояния, като същото може да бъде и на границите на УПИ без
това да го превръща в свързано застрояване или да се счита за намалено
отстояние. В същия смисъл е следната практика на Върховния административен съд:
Решение № 7346 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2012 г., II о.,
докладчик съдията С Й; Решение № 15909 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
11861/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията П Н; Определение № 13643 от
21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2013 г., II о., докладчик съдията Д Р/.
С обжалваният план не се променя
предназначението на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана па
2-ри м.р. на гр. Варна, каквото е било по предходния и действащ ПУП-ЗИЗРП,
одобрен със заповед №Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна. Конкретното
предназначението на поземлените имоти е определено в чл.8 от ЗУТ и то не е
свързано с височината на застрояване, затова и промяната на застрояването от
средно към високо не представлява промяна на конкретното предназначение на
имота по смисъла на чл.8 от ЗУТ.
С обжалвания план не се предвижда
свързано застрояване между УПИ ІІ-327 „за жилищно застрояване“ в кв.670 по
плана па 2-ри м.р. на гр. Варна и имотите на жалбоподателите, като такова
свързано застрояване не се предвижда и за подземното застрояване. С обжалвания план
не се допускат намалени отстояния към имотите на жалбоподателите и не се
въвеждат ограничения в режима им на застрояване и ползване, като разпоредбите
на чл.32, ал.2 и ал.1 от ЗУТ, както и на чл.31, ал.1 и чл.35, ал.1 са
неприложими в разглеждания случай.
Архитект В.С.
сочи в заключението си, че с обжалвания план, представляващ изменение на
действащ застроително-регулационен план, одобрен през 1995г., имот с идентификатор 10135.2557.327 от
кадастралната карта се урегулира в УПИ ІІ-327. При изслушване на вещото лице
арх.С. в съдебното заседание на 27 януари 2021г. два пъти уточнява, че в частта
на изменение на регулационния план,
процесния план урегулира поземлен имот 327, като регулационните линии следват
имотните граници по кадастралната карта.
В договора за
приватизация на общински нежилищен имот, вписан в Службата по вписвания
вх.№11022/04.05.2018г., сключен на 03.05.2018г. между Общински съвет – Варна и
„Лантан Инвестмънт“ ООД /конституирано
като заинтересована страна в настоящото производство/ е записано, че поземлен
имот с идентификатор 10135.2557.327 с площ от 849 кв.м е самостоятелно обособен
и нанесен в кадастралната карта на район
„Приморски“, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на
АГКК и за него е бил издаден АОС №7034/25.07.2012г. Имот 10135.2557.327 е представлявал УПИ І „за
жилищно строителство“ като с обжалваното изменение на действащия
застроително-регулационен план е урегулиран в УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“.
Поземлен имот 10135.2557.327 граничи с поземлени имоти 10135.2557.60,
10135.2557.61 и 10135.2557.62. Жалбоподателите
притежават жилища /самостоятелни обекти/ в сгради в режим на етажна
собственост, които са разположени в поземлен имот с идентификатор
10135.2557.61, който се намира в обхвата на УПИ ІІІ „за жилищно строителство“.
От графичната
част на оспорения план е видно, че в очертанията на стария УПИ І „за жилищно
строителство“ са съществували поземлени имот с идентификатор 10135.2557.327, 10135.2557.61 и 10135.2557.62. Същото
се подчертава и от вещото лице арх.Г.Г. в изготвената от него
съдебно-техническа експертиза с вх.№8628/09.06.2021г. При изслушване на
заключението в съдебното заседание на 30 юни 2021г. арх.Г. обяснява, че с
обжалвания план УПИ ІІ-327 се отделя от
УПИ І и от останалата част е обособен УПИ ІІІ, като в неговите очертания
остават поземлени имоти 10135.2557.61 и 10135.2557.62. Архитект Г. подчертава,
че външните регулационни граници на УПИ ІІ-327 и УПИ ІІІ съществуват като
кадастрални в кадастралната карта на район „Приморски“ още преди разделянето на
УПИ І.
Както от
графичните разработки, така и от приетите по делото заключенията на архитектите
С. и Г. става ясно, че имоти с идентификатори 10135.2557.61 и 10135.2557.62
остават в условно образувания УПИ ІІІ, който е част от УПИ І. Обжалваният план
не урегулира УПИ ІІІ, а единствено УПИ ІІ-327, чийто регулационни граници
съвпадат с кадастралните граници на поземлен имот 10135.2557.327. Тоест, при
отделянето на УПИ ІІ-327 от УПИ І, останалата част от УПИ І, в която се намират
имоти с идентификатори 10135.2557.61 и 10135.2557.62 е именована условно в
плана като УПИ ІІІ, без в обжалвания план да има регулационни и застроителни
показатели за УПИ ІІІ. В съдебното заседание на 30.06.2021г. вещото лице
подчертава, че кадастралните граници на имоти с идентификатори 10135.2557.61 и
10135.2557.62 не са променени с обжалвания план чрез нови регулационни граници.
В заключението
на арх.Г. с вх.№8628/09.06.2021г. е отбелязано, че с обжалвания план не се
предвижда застрояване в УПИ ІІІ /в което се намира имот
с идентификатор 10135.2557.61/. Вещото лице сочи, че разстоянията между
новопредвиденото застрояване в УПИ ІІ-327 и съществуващите сгради в имот с
идентификатор 10135.2557.61 са спазени и няма да е налице засенчване, тъй като
засенчване се изследва само през улица и към дъното на парцела, но не и през
страничната граница. Вещото лице обяснява, че външните линии на застрояване на
УПИ ІІ-327 изчертани в обжалвания план с червена пунктирна линия са
ограничителни, а не задължителни и спрямо тях са спазени нормативните
отстояния. Бъдещото застрояване може да отстои и по-навътре от ограничителните
застроителни линии. Архитект Г. е категоричен, че разпоредбата на чл.31 от ЗУТ
във всичките ѝ алинеи касае фазата на проектиране на сградите и е
задължителна за съобразяване при изготвяне на инвестиционните проект, в които
се предвиждат нормативите за разстояния на сградите на основното застрояване до
регулационните граници /странични и дъно/ на урегулирания имот. Освен това,
вещото лице обясни задълбочено, че разстоянията в чл.31 ал.1 от ЗУТ се отнасят до 9 м от височината на
сградата, като след тази височина отстоянието се увеличава с по един метър на
всеки три метра височина, което обаче се предвижда при изготвянето на
инвестиционните проекти.
При изслушване
на заключението в съдебното заседание на 30 юни 2021г. архитект Г. подчертава,
че не е открил разлика между графичната и текстовата част на обжалвания план.
Сочи, че и по предходния план застрояването е било средно, докато с обжалвания
е предвидено високо застрояване, което обаче не е свързано с промяна на
предназначението на имота, което си остава за жилищно застрояване. Според
вещото лице спорния план е съобразен с предвижданията на ОУП на община Варна,
одобрен през 2012г.
В
съдебно-техническата експертиза с вх.№10760/15.07.2021г., също изготвена от
арх.Г. отново става ясно, че имоти с идентификатори 10135.2557.61,
10135.2557.62 и 10135.2557.327 съществуват самостоятелно в кадастралната карта.
Вещото лице утвърждава заключението, че външните регулационни граници на УПИ
ІІ-327 по ЗРП, одобрен със заповед №Г-17/18.01.1995г. съвпадат напълно с
кадастралните граници на ПИ 10135.2557.327. Регулационните линии на УПИ ІІ-327
по обжалвания план съвпадат също напълно с
кадастралните му граници и с новите регулационни граници не се променят
кадастралните граници на поземлени имоти
10135.2557.61 и 10135.2557.62.
Следователно,
със заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна, с
която е одобрен план за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно
строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, представляващ
изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община
Варна, всъщност по реда на чл.17 ал.1 от ЗУТ е изработен РЗП за поземлен имот
10135.2557.327, при който вътрешните му
регулационни линии съвпадат с имотните граници. Тоест, с обжалвания план по реда
на чл.17 ал.2 т.1 от ЗУТ от наличните неурегулирани имоти 10135.2557.327, 10135.2557.61
и 10135.2557.62 в УПИ І е урегулиран
10135.2557.327 в УПИ ІІ-327 с цел
образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени
имоти.
Освен това,
жалбоподателите са собственици единствено върху жилища и идеални части от
общите части на сградите, в които се намират, както и идеални части от правото
на строеж, отговарящи на застроената площ на техните апартаменти. Тоест,
жалбоподателите не са собственици на терена, нито имат учредено право на строеж
в повече от обема на реализираното в апартаментите, които притежават и не биха
могли да пристрояват или надстрояват по силата на правото на строеж, което вече
е използвано при изграждането на жилищата им.
Доказателствата по делото /текстови и
графични/, както и трите съдебно-технически експертизи по делото опровергават
становището на Върховния административен съд, дадено в мотивите на определение
№4546/08.04.2021г. по адм.дело №3501/2021г., че с обжалвания план от УПИ І са
образувани УПИ ІІ-327 и УПИ ІІІ, в който попада имот 10135.2557.61. Вещите лица архитект С. и Г., които
притежават специални знания по урегулиране на територията, са категорични, че с
оспорения план не е урегулиран УПИ ІІІ, а единствено и само УПИ ІІ-327 и УПИ
ІІІ не е част от разработката нито в текстовата, нито в графичната част. Не на
последно място, УПИ ІІІ не е непосредствено
засегнат от предвижданията на обжалвания план по смисъла на чл.131 от ЗУТ.
Заключителният
извод е, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване на плана за
регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по
плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със
заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна, тъй като не влизат в нито
една от категориите на чл.131 ал.1 и
ал.2 от ЗУТ и с плана с него не са нарушени или застрашени техни права, свободи
или законни интереси по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК.
Настоящият
съдебен състав е прекратил два пъти производството по делото на основание трите
приети съдебно-технически експертизи, но определенията му с №973/19.05.2020г. и
с №1897/28.07.2021г. са отменени от Върховния административен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В определение
№11543/15.11.2021г. по административно дело № 11071/2021г. на Върховния
административен съд е посочено, че ако
настоящият съдебен състав на Варненския административен съд се чувства
предубеден, няма пречки да се отведе от по-нататъшното разглеждане на делото.
Въпреки, че безпристрастността на съдията
се предполага до доказване на противното,
настоящия съдия-докладчик счита по отношение на себе си, че е налице основание
за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК предвид вътрешно съдийско убеждение за недопустимост на жалбите,
основано на преценката му на доказателствата, събрани по делото.
Воден от изложеното и на основание чл.22
ал.1 т.6 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТВЕЖДА
СЕ съдия
МАРИЯНА БАХЧЕВАН – ХІХ състав от разглеждането на административно дело № 803/2020г.
по описа на Административен съд – Варна.
ДА
СЕ ДОКЛАДВА делото на Административния ръководител на
Варненския административен съд за администриране.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: