№ 169
гр. Русе, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20214520202592 по описа за 2021 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от СП. К. БЛ. от *** ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-1085-002620/13.10.2021г. на началник група
в Сектор ПП при ОДМВР Русе,с което на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА
лева.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като необосновано,като твърди,че не е
извършил нарушението, за което е санкциониран.
За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В, М и
АМ”.Води се на отчет в ОД МВР Плевен и до 07.09.2021г. няма наложени
наказания за нарушение на ЗДвП по които да не е настъпила реабилитация.
1
Жалбоподателят и семейството му живеят в кв.Средна кула. Той и негов
бивш колега с имена Г.Г. са в конфликт по повод на дъщерята на
жалбоподателя. Другото лице постоянно демонстрира присъствие като
обикаля улиците около къщата на жалбоподателя за да го тормози и плаши.
На 07.09.2021г. сутринта това лице отново се намира до къщата на
жалбоподателя и предизвикателно обикаля с лек автомобил Ауди А6. Малко
преди 7:00ч. жалбоподателят и съпругата му потеглят за работа с лек
автомобил Форд с рег.№ Р6176ВМ. Другото лице с автомобила веднага ги
последва . Управлява агресивно като увеличава скоростта и застава близо до
жалбоподателя, рязко намалява и отново. Малко след влизане в централната
част на града Г. изпреварва автомобила на жалбоподателя и продължава с
агресивното шофиране. Отдалечава се и след това рязко намалява.
Жалбоподателят трудно успява да не предизвика ПТП. Малко преди пътен
възел „Охлюва“ при поредното рязко спиране жалбоподателят не успява да
спре и двата автомобила леко се докосват – броня в броня като и по двата не
остават видими следи.
На място пристига свид. К. – мл.автоконтрольор в Сектор ПП към
ОДМВР Русе,който след като снема устни обяснения от двамата водачи
приема,че е възникнало ПТП с материални щети и за възникването му е
виновен жалбоподателят, който не е спазил правилата за безопасна
дистанция, поради което съставя срещу него акт за установяване на
административно нарушение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП. При
проверката се установява,че другият водач управлява с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 промила.В протокола за ПТП е посочено, че по
автомобила на жалбоподателя няма щети от ПТП,а по другия има
„драскотини по задната броня“.
На 13.10.2021 г. с обжалваното наказателно постановление, началник на
група в Сектор ПП Русе на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП му налага
административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева.
Изложеното се установява от констатациите в АУАН и показанията на
актосъставителя и свид.А., както и от събраните писмени доказателства –
протокол за ПТП, фотоси.
При установяване на фактите съдът възприема изцяло показанията на
свид. А., която е имала възможност непосредствено да възприеме фактите по
2
време на възникването на съприкосновението между двата автомобила и
преди това. Показанията на този свидетел съответстват изцяло на щетите по
двата автомобила, индивидуализирани както в протокола за ПТП,така и в
приложените фотоси.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.
На първо място обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано.От всички събрани доказателства се установява,че вследствие
на съприкосновението между двата автомобила няма настъпили повреди и
изводът,че е настъпило ПТП е необоснован. За да се приеме,че е възникнало
ПТП с материални щети следва да се установи,че в процеса на движение е
възникнало събитие което е довело до повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Видно от всички
събрани доказателства и по двата автомобила няма настъпили повреди в
смисъла въведен от законодателя, такива които да нарушават функционалната
или естетична годност на двете пътни превозни средства. Същия извод явно е
направен и от актосъставителя предвид на обстоятелството,че в протокола за
ПТП е използвал израза „драскотини”. Като е приел,че тези драскотини
представляват повреда на ППС и оттам,че е възникнало ПТП,
актосъставителят е направил необоснован извод,който не съответства по
обективни критерии на легалното определение за ПТП в §6 т.30 от ДР на
ЗДвП.
Безспорно между двете МПС е възникнало съприкосновение, но изводите
относно вината за възникването му направени от наказващия орган са
неправилни.
Видно от показанията на свид.А. жалбоподателят няколкократно е
бил поставен в положение да предотвратява настъпване на удар между двата
автомобила и съприкосновението е възникнало при изпреварване и връщане в
дясната лента на изпреварващия автомобил на такова малко разстояние пред
изпреварвания. Анализът на фактите дава основание да се приеме, че
причината за възникване на съприкосновението е поведението на другия
водач, който умишлено извършва маневри застрашаващи безопасността на
движението. При извършване на маневра изпреварване другият водач не е
3
изпълнил задължението си по чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП не се е убедил, че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство,
без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение. Точно това нарушение стои в пряка причинноследствена връзка с
настъпилия инцидент при движение по пътищата. Друго обстоятелство, което
стои в причинна връзка е високата концентрация на алкохол в кръвта на
другия водач, водеща до загуба на концентрация и му пречи да прецени
правилно пътната ситуация.
Предвид горното съдът намира,че жалбоподателят не е извършил
нарушение на правилата за движение,което да стои в пряка
причинноследствена връзка с настъпило ПТП, поради което обжалваното
наказателно постановление се явява необосновано.Не е извършил каквото и
да е, включително и посоченото от административнонаказващия орган.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 300 лева
адвокатски хонорар, поддържано от пълномощника му в съдебно заседание, е
основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по
жалбата не е основателно.Като отчита правната сложност на делото, свързана
с аргументирането на множество фактически обстоятелства и правни
хипотези, които е следвало да се обсъдят и наведат пред съда,дава основание
да се приеме, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, е
съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.
Изследвайки горните обстоятелства съдът намира,че обжалваното
наказателно постановление се явява необосновано и като такова следва да се
отмени изцяло.
Предвид изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-1085-
002620/13.10.2021г. на началник група в Сектор ПП при ОДМВР Русе,с което
на СП. К. БЛ. от *** ЕГН ********** на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева.
4
ОСЪЖДА Сектор ПП при ОД МВР Русе да заплати на СП. К. БЛ. от ***
ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5