№ 6511
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110158562 по описа за 2021 година
Предявени са от ищците Ц. Ф. К. лично и като майка и законен
представител на А. Н. М. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответника „..“ ООД да заплати на всяка от ищците
сумата от по 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в тревожност, стрес и дълбоко безпокойство,
възникнали от публикуването на неверни позорящи твърдения в статия от
22.09.2020 г., публикувана в електронно издание на вестник „24 часа“, със
заглавие „Баща, отгледал сам 8 годишната си дъщеря, не я е виждал от 15
март”, ведно със законната лихва от 22.09.2020 г. до окончателното плащане
на сумите.
Ищците Ц. Ф. К. лично и като майка и законен представител на А.
Н. М. твърдят, че ответното дружество е публикувало статия на 22.09.2020 г.
в електронното издание на вестник „24 часа“, със заглавие „Баща, отгледал
сам 8 годишната си дъщеря, не я е виждал от 15 март.“, съдържаща неверни и
позорящи твърдения за техния личен живот, които считат за обидни и
засягащи техните чест, достойнство и добро име, а именно: „Когато в
уречения ден отива на адреса, там няма никого. Личният телефон на детето и
този на майката са изключени. Николай разказва, че не спира да звъни през
следващите дни, но все пак решава да даде малко време на Ц. тя да се свърже
с него, преди да подаде жалба в полицията. Това така и не се случва.“;
„Майката изобщо не е осигурила достъп до виртуална класна стая, когато
децата минаха на дистанционно обучение, и така тя пропуснала да завърши
както трябва първи клас“.; „Ц. била негодна да гледа детето, защото работела
до късно в заведение и се прибирала по нощите.“; „Тогава Ц. му се обажда и
му поставя ултиматум, че ако не се прибере при нея и не гледа дъщеря си, тя
ще остави детето в дом за деца, лишени от родителска грижа.“; „Описва
1
майката на А. като криминално проявена. Обвинява я, че е проституирала в
Сандански.“; „Защо един баща не може да види и чуе детето си, пита той
през сълзи.“; „въздиша Николай“; „В крайна сметка всички живеем за децата
си и искаме най-доброто за тях“.; „…в този момент телефонът е бил
изтръгнат от ръката на дъщеря му и изключен“.; „Твърди, че е получавал
заплахи от него в продължение на седмица, които започнали след опита на А.
да се свърже. Именно въпросният мъж прекъснал разговора с детето и
заплашил Николай, че „ще му изпрати хора“.; „Малката А. е правила опит да
се свърже с татко си- потърсила го по своя личен мобилен телефон, скришно
от майката. Оплакала се на Николай, че я убеждават да нарича „татко“ новия
партньор на майка си.“; „А в досието на бившата му имало и две дела за
кражба.“
Поддържат, че с изброените по-горе изрази на всяка от ищците били
причинени неимуществени вреди, а именно: ищцата Ц. К. се чувствала
обидена и унизена пред обществото, притеснявала се от своите приятели и
колеги в болницата, влошила се е обстановката в семейството, притеснявала
се за емоционалното и психическо състояние на дъщеря си, била
разтревожена дали родител на съученик на дъщеря й е видял статията, дали
няма да й се подиграват или да странят от дъщеря й в училище; ищцата А. М.
изпаднала в силен шок, разплакала се и изпаднала в истерия, влошило се е
психическото й състояние, била е потърсена психиатрична помощ, от
изследванията били установени данни за загуба на енергия, за депресия и
напрежение, била е подложена на терапия, включваща медикаментозно
лечение с успокоителни. Ищците твърдят, че последиците от публикуваната
статия, изразяващи се в болки и страдания, продължават и към настоящия
момент. Заявяват, че с твърденията, изложени в процесната статия, се
внушава, че Ц. К. не притежава родителски качества, била безотговорна и
криминално проявена, които не отговаряли на действителното положение.
Посочват, че в процесната статия била прикачена и снимка на малолетната А.
М. /ищца/, като под снимката фигурирало и нейното име, в резултат на което
била травмирана и психическото й състояние се влошило. Излагат твърдения,
че вследствие на изживения стрес на детето било издадено направление за
ползване на социална помощ- психо-социално консултиране, като
резултатите от проведените срещи сочат за загуба на енергия и данни за
депресия и напрежение. Заявяват, че на детето била назначена терапия,
включваща медикаментозно лечение с транквилант. Поддържат, че при
изготвяне на статията нейният автор и редактора на вестника не са направили
опит да се свържат с Ц. К., за да получат становище по случая, поради което
не изпълнили задължението си да извършат добросъвестна проверка на
информацията, която публикуват. Поддържат, че към момента на подаване на
исковата молба, публикацията е все още достъпна на интернет страницата на
ответното дружество, в резултат на което ищците продължават да търпят
неимуществени вреди. Обосновават правен интерес за завеждане на делото,
като посочват, че ответникът, в качеството си на издател и възложител на
статията, носи отговорност за причинените вреди от разпространени от него
обидни и клеветнически твърдения. Молят за уважаване на предявените
2
искове. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „..“ ООД представя писмен
отговор, с който оспорва предявените срещу него искове по основание и
размер. Оспорва се процесуалната легитимация на ответното дружество, тъй
като същото не било издател на вестник „24 часа“ и не възлагало работа на
служителите му. Не оспорва, че процесната статия е била публикувана във
вестник „24 часа“. Твърди, че процесната статия е преразказ на думите на
бащата. Поддържа, че при подготвяне на процесната статия била извършена
добросъвестна журналистическа проверка на публикуваната информация.
Оспорва твърденията за разпространение на позорящи обстоятелства. Заявява,
че действително публикацията съдържа снимка на детето, но е извършено по
молба и със съгласие на единия родител. Оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между твърдените вреди и статията. Посочва, че
договорът за предоставяне на социална услуга за психо-социално
консултиране предшества датата на публикуване на статията, с оглед което
твърди, че вредите са настъпили преди този момент. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като се претендират вреди от
материали, публикувани в периодично печатно и онлайн издание и
съдържащи обидни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета на
ищците и доброто им име в обществото. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата
претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: че служител на ответника е извършил
виновно противоправно поведение, в причинна връзка с което ищецът е
претърпяла неимуществени вреди, при или по повод изпълнението на
възложена от ответника работа. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
Съгласно константната практика на съдилищата, издателят на печатна
или електронна медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на
чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса чужди
изявления, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и
издателят и авторът не са обвързани с трудово или гражданско
правоотношение /Така в решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г.
на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна за съдилищата съдебна практика/. Издателят чрез своите
длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на
възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
3
материали /Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, III
г.о./. От своя страна, авторът на публикацията отговаря за свое
противоправно поведение, ако изнесените в написаната от него статия факти
са неверни и позорят някого или го набеждават в извършване на
престъпление, или изложените мнения са обидни, ако същите са резултат от
недобросъвестно журналистическо поведение. Без значение е дали авторът се
намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е
свободно практикуващ журналист, или гражданин, за да бъде ангажирана
отговорността за вреди на издателя по чл. 49 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил своевременно
възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация, като е
оспорил да е възложител по реда на чл. 49 ЗЗД, респ. да носи отговорност в
качеството си на работодател. С оглед изложеното първият спорен въпрос по
делото е дали ответното дружество „Медийна група България Холдинг” ООД
е издател на вестник „24 часа” и онлайн изданието „www.24chasa.bg” с оглед
ангажиране на отговорността му като възложител по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 7а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за задължителното депозиране
на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и
доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДП), доставчик на медийна услуга
ежегодно до 30 юни подава в Министерството на културата декларация по
образец, утвърден от министъра на културата, която идентифицира
действителния му собственик. Доставчикът на медийна услуга, в 7-дневен
срок от настъпването на промяна в действителния му собственик, е длъжен да
декларира промяната и да посочи дали действителният собственик заема
публична длъжност. Съгласно чл. 7а, ал. 5 и ал. 8 ЗЗДПДП, Декларацията по
ал. 3 се подава чрез попълване на електронен формуляр на интернет
страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и доставчикът
на медийна услуга публикува актуална информация за действителния му
собственик и на интернет страницата си.
Разпоредбата на чл. 7в, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДПДП урежда задължението на
Министерството на културата да създаде и поддържа публичен регистър,
съдържащ информацията по чл. 7а, ал. 3, 4 и 7 и по чл. 7б, ал. 1 и 2, като
информацията по чл. 7а, ал. 3, 4 и 7 и по чл. 7б, ал. 1 и 2 се публикува в
регистъра по ал. 1 при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Публикуването се извършва в 10-дневен срок от подаването на декларацията
от длъжностни лица в Министерството на културата по ред, определен с
наредба на министъра на културата.
Предвид гореизложеното, при извършена служебна справка в
публичния регистър на подадените декларации по чл. 7а ЗЗДПДП, воден от
Министерство на културата, се установява, че по актуалната регистрирана
информация към датата на публикуване на статиите (22.09.2020 г.) и към
датата на подаване на исковата молба (13.10.2021 г.) издател на „24 часа“
печатна медия и онлайн новинарско издание „www.24chasa.bg” е дружеството
„168 часа“ ЕООД. При извършена служебна справка в Търговския регистър
4
към Агенция по вписванията се установява, че дружеството „168 часа“ ЕООД,
ЕИК ********* съществува и към настоящия момент.
Ето защо съдът намира, че ищцовата страна, чиято е доказателствената
тежест, не установява пълно и главно по делото, че ответното дружество
„Медийна група България Холдинг“ ООД е издател на „24 часа“ в онлайн
изданието и на вестника в посочения брой, в който е публикувана статията.
Отговорността на ответника за деликтите, представляващи публикации в
онлайн и печатни издания, се претендира на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45
ЗЗД. Както бе посочено по-горе, фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице,
когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод
изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД.
Възлагането на работата не се предполага, а подлежи да доказване –
съобразно изрично разпределената доказателствената тежест – от ищцовата
страна. В тази връзка следва да се отчете, че съобразно разпоредбата на чл.
146, ал. 2 ГПК съдът има задължение да указва на страните за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства, но не е задължен да им
указва, че представените доказателства не са достатъчни за установяване на
твърденията им /така решение № 314/13.07.2012 г.по гр. д. № 899/2011 г. на
IV г. о. на ВКС, решение № 287/08.02. 2013 г. по гр. д. ...2/2012 г. на II г. о. на
ВКС и др./. Последното би надхвърлило границите на разумното съдействие
на страните и би нарушило принципа на равенство, закрепен в чл. 9 ГПК.
Доколкото по делото не се установява възлагане, не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника за процесните публикации,
поради което и предявените искове следва да се отхвърлят.
Предвид липсата на първата предпоставка за уважаване на иска, не се
налага обсъждане на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход на спора и предвид
изрично направеното искане в тази насока. ответникът има право на
направените от него разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в
размер на 1500,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Ф. К., ЕГН ********** лично и като
майка и законен представител на А. Н. М., ЕГН ********** и двете с адрес
.., ул. „..” .. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника „..“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. София,
.. бул. „..” ... да заплати на всяка от ищците сумата от по 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
тревожност, стрес и дълбоко безпокойство, възникнали от публикуването на
неверни позорящи твърдения в статия от 22.09.2020 г., публикувана в
електронно издание на вестник „24 часа“, със заглавие „Баща, отгледал сам 8
годишната си дъщеря, не я е виждал от 15 март” КАТО
5
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц. Ф. К., ЕГН ********** лично и като майка и законен
представител на А. Н. М., ЕГН ********** и двете с адрес .., ул. „..” .. ДА
ЗАПЛАТЯТ на „..“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.
София, .. бул. „..” ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500,00 лева –
разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6