№ 2382
гр. Пловдив, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205484 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 589301-
F592909/26.07.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „Б. Д.“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
......, представлявано от Г. М. С., ЕГН **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „Б. Д.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Х.К.,
моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно поради
нарушаване на материалноправните норми и постановено при съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Мария Кулова, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде
присъден в законоустановения минимум.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 14.02.2021г. в 12:07ч. била извършена проверка от служители на ЦУ
на НАП, сред които и св. М.Г., на длъжност „старши инспектор по приходите
в ЦУ на НАП“, на търговски обект *** /кафе-сладкарница/, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Отец Паисий“, стопанисван от „Б. Д.“ ЕООД. В хода на
проверката от изведените периодични отчети от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство модел „Tremol М20“ S01 с ИН на ФУ
ZK149908 и ИН на ФП 50192041 било установено, че за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. и от 01.01.2021г. до 14.02.2021г. всички,
извършени продажби на стоки и услуги от „Б. Д.“ ЕООД, били регистрирани
в данъчна група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20%
ДДС. Всички предлагани храни и напитки в обекта били облагаеми сделки,
които следвало да се отразяват в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Нарушението не водело до
неотразяване на приходи.
За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА № 0081504/14.02.2021г.
От страна на органите на приходната агенция било прието, че „Б. Д.“
ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като
не е регистрирало всяка продажба на стока и услуга по данъчна група според
вида на продажбите.
За констатираното по време на проверката св. Г. съставила Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F592909/22.02.2021г. срещу „Б. Д.“ ЕООД за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Същият бил
подписан от представляващия дружеството без възражения. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на „Б. Д.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118
ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства по делото – АУАН №
F592909/22.02.2021г., Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №
0081504/14.02.2021г., възражение срещу АУАН, Трудов договор №
5/14.02.2021г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от
2
КТ с вх. № 16388213017951/15.02.2021г., фискални отчети, 2 бр. декларации
от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 14.02.2021г.,
Договор за наем от 01.07.2019г., график за явяването/неявяването на работа
за м. февруари 2021г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, както и от гласните доказателства - показанията на св. Г.
/актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, логични,
непротиворечеви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото. Св. Г. потвърждава авторството на акта и поддържа
направените с него констатации. От показанията й се установява, че при
извършена проверка във връзка със спазване на данъчното законодателство в
търговски обект – кафе-сладкарница ***, стопанисвана от „Б. Д.“ ЕООД, било
установено, че храните и напитките, продавани в обекта, които следвало да се
маркират в данъчна група „Г“, продажбите на които се облагали с 9% ДДС,
били маркирани в данъчна група „Б“ за стоки и услуги, които се облагали с
20% ДДС. Извършеното нарушение не се оспорва и от страна на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Актът е съставен от компетентно лице в кръга на неговите правомощия,
съгласно приложената по делото оправомощителна заповед, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН и съдържа
изискуемите по чл.42 от ЗАНН реквизити. В него е описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, като е дадена и правна
квалификация на същото. Актът е съставен в присъствието на свидетел и
представляващия нарушителя, на когото е връчен срещу подпис.
Предоставена е възможност на дружеството-жалбоподател да депозира
допълнителни писмени възражения, от която същото се е възползвало.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Съдът не споделя доводите за непосочване на обстоятелствата около
извършване на нарушението, доколкото прочитът на постановлението дава
ясна представа за конкретиката на нарушението и на обстоятелствата около
неговото извършване. Нарушението е описано от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези - време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, като последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34
от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
3
страна, че жалбоподателят „Б. Д.“ ЕООД е извършил нарушение на чл.27
ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Във връзка с горното е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Съгласно чл.27 ал.1 т.4 от наредбата лицата по чл.3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стоки или услуги по данъчна група според
вида на продажбите, в случая в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9% ДДС. Съгласно чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС ставката на
данъка е 9 на сто за: ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в
доставка на храна за вкъщи.
В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е
годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Лицето по чл.3 независимо дали е регистрирано или не
по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.
Доказано по делото се явява и обстоятелството, че като задължено по смисъла
на посочената разпоредба лице, дружеството е допуснало нарушение, като не
е регистрирало всяка продажба на стока и услуга по данъчна група според
вида на продажбите, доколкото всички, извършени продажби на стоки и
услуги били регистрирани в данъчна група „Б“ – стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20% ДДС вместо в данъчна група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Доколкото това е доказано
по категоричен и безспорен начин, правилно и законосъобразно е
квалифицирано нарушението, за което е съставен АУАН и издадено
обжалваното НП.
Правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в
минимално предвидения от закона размер от 500 лв., доколкото в случая
4
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Съгласно чл.185 ал.2 от
ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв. Правилно
наказанието е определено в предвидения от закона минимален размер, който
е съобразен с доказателствата в административното производство и с
предпоставките по чл.27 от ЗАНН и според съда ще способства за
реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При липсата на легално
определение в ЗАНН на „маловажен случай“ и с оглед разпоредбата на чл.11
от ЗАНН, според която норма по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго, за „маловажен случай“ следва
да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид по аргумент на чл.93 т.9 от НК.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен, доколкото процесното
деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В тази
насока се взема предвид самият характер на нарушените обществени
отношения, както и фактът, че нарушението засяга финансовата дисциплина
на търговците. Нерегистрирането на продажбите на стоки и услуги по
данъчна група според вида на продажбите възпрепятства контролната дейност
на приходната администрация, поради което обществената опасност на този
вид нарушения е определена от законодателя като висока и именно поради
това и нормативно определените санкции за тях са във висок размер.
Нарушената разпоредба на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ е част от установена фискална политика и следващите от това
задължения, касаещи регистрацията на извършваните продажби в
съответните данъчни групи. Тъй като конкретното нарушение е формално, на
просто извършване, вредните последици не са елемент от състава му,
съответно липсата на такива не представлява смекчаващо обстоятелство,
които да характеризира нарушението като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи, защото във всички
случаи на нарушение от този вид в еднаква степен се засягат обществените
отношения. Това, че от нарушението не е последвало неотразяване на
приходи е взето предвид от административнонаказващия орган при
5
индивидуализиране на наказанието, което е наложено на основание чл. 185
ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, а именно за нарушение, което не води до неотразяване на
приходи. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по
себе си също не обосновава извод за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя направения от
наказващия орган извод за липса на предпоставки случаят да бъде
квалифициран като маловажен такъв.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изход на спора и съобразно с чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита в минималния
размер от 80 лв. с оглед правната и фактическа сложност на делото и на това,
че същото приключи в рамките на едно съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 589301-
F592909/26.07.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „Б. Д.“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
......, представлявано от Г. М. С., ЕГН **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Б. Д.“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ......, представлявано от Г. М. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Национална агенция по приходите сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7