№ 15702
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110162097 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от А. С. Д.- Б. за
следните суми: за сумата от 4816.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 45, находящ
се в гр. София, на ж. к. „**** сумата от 714.67 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 16.07.2019. до 21.06.2021г.,
сумата от 38.56 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м.
04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.10 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018г.
до 21.06.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 20.07.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
42471/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия
доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потрбена,
като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на
1
топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен
период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на
паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху
главните вземания, както и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 11.05.2023г., както и в определението,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, преписи от които са надлежно връчени адресата. С
исковата молба, както и с молба от 20.05.2024г. процесуалният представител на ищцовото
дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника
при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат уважени
изцяло.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 161.53 лева, представляваща разноски
за заповедното производство, както и сумата от 213.76 лева, представляваща разноски за
исковото производство, които суми включват заплатени държавни такси, както и
определените от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
съответно с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
патримониума на „***“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват следните вземания от А. С. Д.- Б., ЕГН
**********, за следните суми: за сумата от 4816.02 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 45, находящ се в гр. София, на ж. к. „**** сумата от 714.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
2
времето от 16.07.2019. до 21.06.2021г., сумата от 38.56 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 7.10 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 21.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 20.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 42471/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Д.- Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 161.53 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 213.76 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3