Решение по дело №4638/2019 на Районен съд - Пловдив

      РЕШЕНИЕ   

       

Номер2119                        18.11.2019 година                               Град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                            ХХІІ наказателен състав

На девети октомври                                                                          2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 4638 по описа за 2019 година

 

 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 429388-F-473192, издадено на 16.04.2019 година от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Центрум хаус”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Лерин” № 16 В, представлявано от К.А.П., на основание  чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 9 433,33 лв. за извършено административно нарушение по  чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 429388-F-473192, издадено на 16.04.2019 година от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Центрум хаус”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Лерин” № 16 В, представлявано от К.А.П., на основание  чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 9 433,33 лв. за извършено административно нарушение по  чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

Жалбоподателят, „Центрум хаус” ООД, обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено, по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Р.А., който поддържа жалбата и прави същото искане.  

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител – юрк. С.П., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Центрум хаус” ООД, ЕИК  *********, за това,че данъчнозадълженото по ЗДДС лице „Центрум хаус” ООД, ЕИК *********, не е начислило ДДС в размер на 9 433.33 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 56 600,00 лв. извършени за период 28.12.2018г. - 31.12.2018г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.

При извършена проверка в ТД на НАП-Пловдив, документирана с Протокол № **********/ 28.01.2019г. е установено, че за периода от 01.11.2018г. - 28.12.2018г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. /56 600 лв/, формиран от продажба на от продажба на недвижим имот, сьгласно приложен нотариален акт № 25, том v, peг. № 8292. нот. дело № 774 от 2018г/ вх. рег. № 44726/28.12.2018г. и издадена въз основа на него фактура 05/28.12.2018г на стойност 56 600 лв.

За ЗЛ са били налице основания за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС. Сьгласно действащият чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г. в сила от 01.01.2018г.) „когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявленисто в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. ЗЛ е сдедвало да подале Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 04.01.2019г. включително. Същото е подадено на 18.01.2019г. с                                                  вх.№ 303911900117704/18.01.2019г. ДЗЛ е регистрирано по ЗДДС считано от 28.01.2019г. - датата на връчване на Акт за регистрация № 160421900203942/28.01.2019г.

В случайте по чл. 96, ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от           50 000 лв. от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органите по приходите.

За периода от 28.12.2018г. до 31.12.2018г. „Центрум хаус” ООД с ЕИК ********* има реализирани облагаеми доставки в размер на 56 600 лв. Неначисленото ДДС е в размер на 9 433,33 лв.

Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода 28.12.2018г. - 31.12.2018г. като на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС съсгави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период и го включи в дневника за продажби за месец 12.2018г. и включи размера на данъка к с правката-декларация за даньчен период м. 12.2018г., като справката-декларация и дневника за продажби е сдедвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.01.2019г., включително.

 На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 oт ППЗДДС.

Нарушението е извършено на 15.01.2019г. в гр. Пловдив и установено на 28.01.2019г. в ТД на НЛП - Пловдив при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол № **********/28.01.2019г. Размерът на неначисления ДДС е определен с протокол № **********/13.02.2019г.

С оглед  направените констатации при извършените проверки, контролните органи установили, че „Центрум хаус” ООД е осъществил съставът на  чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112 ал.1 от ППЗДДС и съставили АУАН на 20.02.2019г.

Междувременно на 15.02.2019г. дружеството-жалбоподател „Центрум хаус” ООД и другата страна „Електроразпределение Юг” ЕАД по процесната сделка, обективирана в Нотариален акт за замяна и за учредяване на сервитутни права за енергийни обекти № 25,том V, рег.№ 8292, нот. дело № 774 от 2018г., във връзка, с която не било начислено ДДС, сключили Нотариален акт  за спогодба по чл.365 от ЗЗД, с която двете страни по взаимно съгласие се отказват от уговореното в предходната сделка.

На 22.02.2019г., жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу АУАН, сочейки основанието за развалената сделка от 15.02.2019г. с Нотариален акт  за спогодба по чл.365 от ЗЗД.  

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и издал Наказателно постановление,   въз основа на АУАН № F473192 от 20.02.2016г. г., съставен от свид. Г.И. – *** в ***, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Г.И., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по посочената правна квалификация.

Неизпълнението на горния установен от закона алгоритъм е довело до съставомерността на нарушението, поради което за административно -наказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност с налагане на имуществена санкция в размера на неначисления данък, а именно 9433.33 лв. на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

Описанието е пълно, точно, недвисмусмислено, така че жалбоподателят е разбрал за кое неизпълнение на негово задължение е бил санкциониран. Изрично, и в акта и постановлението, е посочена датата на нарушението – 15.01.2019г., респ. първият ден, следващ последния такъв /до 14.01.2019г. вкл.,  в който е могло да бъде изпълнено задължението/, поради което наведеното в тази посока възражение от страна на жалбоподателя се явява неоснователно.

Съдът не споделя и възражението,че липсва състав на нарушението, тъй като процесната сделка от 28.12.2018г., относно която не е начислено ДДС, представлява замяна, поради което нямало движение на парични средства и щети за фиска. Тук следва да се отбележи, че  е абсолютно основателлен доводът на представляващия ТД на НАП процесуален представител в съдебно заседание, а именно, че съгласно чл.130 от ЗДДС, засягащ т.нар. „бартер”, се приема ,че са налице две насрещни доставки, когато всеки един от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава. Тъй като страните са определили парично задължение и следователно за данъчната основа не се прилага чл.26, ал.7 от ЗДДС, а данъчната основа е равна на определената от страните парична равностойност. В случая облагаемият период е достигнат именно с процесната сделка, поради което безспорно жалбоподателят не е начислил ДДС в посочения размер. Ирелевантно е, дали страните по сделката са били в преговори  по нейното разваляне, доколкото има данъчно събитие.

          Няма и ангажирани доказателства за знанието на контролните органи, относно факта на спогодбата по чл.365 от ЗЗД за отказ от замяната към момента на съставяне на АУАН, като прави впечатление, че  спогодяването е станало след извършените проверки по установяване на нарушението, чието протичане е било известно на жалбоподателя, предвид изикваните им документи. Не може да се отрече и друго, че все пак е и житейски известно в правния свят последващо разваляне на сделки, въпреки постигнатото първоначално съгласие между страните. При това положение Съдът намира, че наведеното в тази посока възражение, в частност, относно сключената спогодба за отказ от процесната сделка, не може да обуслови освобождаване на дружеството от административнонаказателна отговорност, а  единствено да доведе до намаляване размера на така наложената имуществена санкция, като не може да се избегне фактът, че е изминал един месец от датата на нарушението до сключената спогодба.

         В тази връзка, настоящият състав, счита, че размерът на наложената санкция, а именно – 9 433,33 лева.,  надхвърля необходимото за постигане на целите, като практиката на СЕС е утвърдителна в посока, че следва да се преценява тежестта на нарушението в аспект степен на увреждане на фиска от деянието. Ето защо, предвид че санкционната норма, под която е подведено нарушението -  чл. 180, ал. 1, вр. ал.2 от ЗДДС предвижда законоустановен минимум от 500 лв., настоящият състав счита, че този размер е справедливо да бъде определен като санкция за извършеното нарушение в конкретния случай и чрез него биха се постигнали целите на закона.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като размерът на имуществената санкция бъде намален на 500 лева.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН с оглед вида на обществените отношения и това, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид и дотолкова, доколкото, горепосоченото обстоятелство за сключената спогодба се отчете при индивидуализацията на наказанието и определянето на санкцията в законоустановения минимум. 

С оглед гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 429388-F-473192, издадено на 16.04.2019 година от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Центрум хаус”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Лерин” № 16 В, представлявано от К.А.П., на основание  чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 9 433,33 лв. за извършено административно нарушение по  чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112 ал.1 от ППЗДДС, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като се НАМАЛИ размера на така наложената имуществена санкция на  500 лв.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ