Решение по дело №19734/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            17.07.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На втори юли                                                                              две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  19734  по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „*****” ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на П.В.К., ЕГН: ********** с адрес ***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 3731/2019г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от:  2154.28 лева – дължима главница по Договор за кредит №328087 от 23.01.2018г.;  957.12 лева – дължима  договорна лихва, за периода от 23.01.2018 г. до 31.01.2019г.;   44.06 лева - обезщетение за забава  /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.02.2018г. до 07.03.2019г.; 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019г., до окончателното погасяване на задължението, като в условието на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите вземания.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 23.01.2018г. между страните е сключен договор № 328087 за стоков кредит. По силата на договора банката предоставила кредит в размер на  1899 лева за покупка на телевизор и 255,28 лв. за застраховка със срок на издължаване 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване чрез превод по сметка на търговеца, който доставя стоката.  Връщането на кредита следвало да бъде извършвано чрез равни месечни вноски по 131,34 лв. с падежи на 20 то число всеки месец до крайния падеж. Твърди се, че банката е изпълнила задължението по уведомяване на длъжника за упражняване правото й да направи кредита за предсрочно изискуем, като това е станало на 21.10.2017г. чрез връчване на покана от ЧСИ, получена от кредитополучателя.  За събиране на вземането си, банката подала заявление по чл. 417 ГПК, което било уважено. Получила указания от заповедния съд по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, което обосновава и правния интерес от търсената защита. В евентуалност, ако съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, за същото вземане се заявява осъдителен иск, основан на твърдения за последващо настъпване на предсрочната изискуемост чрез изрично изявление в исковата молба. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 02.07.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищецът, чрез процесуалния си представител – ю.к. ***** е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства -  копия от искане за стоков кредит № 328087; договор за стоков кредит с общи условия, погасителен план и извлечение от Тарифа на Банка ,,*****, декларация за предоставена преддоговорна информация; справка за извършените по кредита плащания и справка за пълно движение по кредита и формиране на дълга; извлечение от счетоводни книги и извлечение от кредитна сметка от системата на Банка „ДСК“ЕАД; сертификат на застраховано лице, декларация за присъединяване към групата на застрахованите лица по групова застраховка; уведомления; фактура; ч.гр.д. № 3731/2019г. на ВРС,  се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносна бележка за държавна такса са в общ размер от  170,66 лв. Следва съобразно нормите на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 165,51 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „*****” ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** и П.В.К., ЕГН: ********** с адрес ***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 3731/2019г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от:  2154.28 лева – дължима главница по Договор за кредит №328087 от 23.01.2018г.;  957.12 лева – дължима  договорна лихва, за периода от 23.01.2018 г. до 31.01.2019г.;   44.06 лева - обезщетение за забава  /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.02.2018г. до 07.03.2019г.; 120 лева –дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019г., до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК П.В.К., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „*****” ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** сумата от  270,66 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 165,51 лв. разноски по ч.гр.д. № 3731/2019г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: