№ 926
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120202118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. А., ЕГН **********, чрез адв. ... от БАК, срещу
Наказателно постановление № 21-0346-000370/17.12.2021 г., издадено от началник на група
към ОД на МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни
наказания - „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, представлява се
от адв. ... от БАК.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.11.2021 г., около 00:35 ч., в гр. Созопол, жалбоподателят М. А. управлявал лек
автомобил Дачия Логан с рег. № ..., като при неколкократно подаден сигнал за спиране от
контролните органи, посредством звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил на
МВР с рег. № ..., при движение по ул. Стара планина, на кръстовището с ул. Витоша,
продължил движението си по ул. Бузлуджа, в посока към ул. Мусала, след което по ул.
Мусала, като е спрян принудително пред дом № 59 на ул. Мусала.
На 26.11.2021 г. св. Г. Д. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, на 17.12.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
1
На 09.03.2022 г. М. А. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че 26.11.2021
г., в гр. Созопол, по ул. Стара планина, по ул. Бузлуджа и на ул. Мусала, до дом № 59,
пречил на органите на властта - полицейските служители Д. Д., ... и Г. Д., да изпълнят
задълженията си, като при неколкократно подаден звуков и светлинен сигнал да спре от
служебния автомобил на МВР с рег. № ..., вместо да изпълни разпореждането продължил
движението си с управлявания от него лек автомобил Дачия Логан с рег. № ..., по ул. Стара
планина, след това преминал по ул. Бузлуджа и на ул. Мусала, до дом № 59, бил
принудително спрян от полицейските служители, като при извършената проверка отказал да
предостави личните си документи и тези на автомобила, отказал да бъде тестван за алкохол,
отказал да подпише талон за медицинско изследване и да даде кръвна проба, като направил
опит самоволно да напусне местопроишествието, и с тези действия осуетил извършването на
проверката.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор в РУ - Созопол, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да
съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително
жалбоподателят е извършил нарушението на 26.11.2021 г. в гр. Созопол.
Независимо от горното, съдът констатира, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на
обжалвания акт.
На датата на извършване на деянието - 26.11.2021 г., свидетелят Г. Д. е съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за
това, че не е спрял управлявания от него автомобил след подадения звуков и светлинен
сигнал. Наред с образуваното административнонаказателно производство за извършеното от
жалбоподателя М. А., в рамките на същата фактическа обстановка, е било образувано и
наказателно производство - ДП № 271/2021 г. по описа на РУ - Созопол. В хода на
досъдебното производство, с постановление от 09.03.2022 г., М. А. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за това, че пречи на
служителите на реда да изпълнят задълженията си по ЗДвП, но отново по отношение на
същата фактическа обстановка, описана в АУАН и в НП. Като тук следва да се отбележи, че
в случая е без значение дадената друга правна квалификация на извършеното от М. А. (в
този смисъл е и решението по делото Сергей Золотухин срещу Русия на ЕСПЧ).
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН гласи, че при констатиране на признаци на
извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В мотивите на Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, е посочено, че „Нормата на чл. 33 от
ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност над
административната, като поначало въобще не допуска конкуренция между
2
административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също лице за едно и
също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство,
административнонаказателно производство не се образува, а започналото се прекратява.
Правилото за примата на наказателната пред административнонаказателната отговорност
изначално осуетява опасността от дублиране на административнонаказателната и
наказателната отговорност независимо от характера на административнонаказателното
производство по смисъла на Конвенцията. Спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН е надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in
idem при паралелно или последователно провеждани административнонаказателни и
наказателни производства, защото изключва подобна процесуална ситуация“. По-нататък в
мотивите на тълкувателното решение се приема, че бива оценявана като неправилна
практиката „да се образуват и провеждат административнонаказателни производства спрямо
нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни
производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми
лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от гледна точка на
правилото ne bis in idem с оглед перспективата за по-експедитивно протичане на
административнонаказателното производство с наказателен характер и окончателното му
приключване първо във времето. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и
провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано
наказателно производство, акцентира върху „деянието” като водещо основание при
преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в
качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.
211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват
данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за
престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните
си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние, и с това
предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за
административните органи и императивно изключва възможността за образуване и
провеждане на административнонаказателно производство за деянието, ако прокурорът е
преценил, че то е престъпно“.
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН АНО е следвало да прекрати образуваната
преписка по случая и да изпрати материалите за прилагане по вече образуваното ДП.
Вместо това обаче, на 17.12.2021 г., АНО е издал въпросното НП, като по този начин е
допуснал процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Последната
гласи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.
АНО не е проверил събраните доказателства и не е отчел обстоятелството, че има
образувани две наказателни производства по отношение на една и съща фактическа
обстановка, при идентичност на времето и място на извършване на деянието. Наличието на
две производства по идентичен казус, за едно и също събитие и поведение на нарушителя,
се явява недопустимо и наказателното постановление следва да се отмени.
Предвид изложеното и поради възможността в настоящия случай лицето да бъде
наказано два пъти за едно и също нещо, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0346-000370/17.12.2021 г., издадено от
началник на група към ОД на МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя М. А. са наложени
административни наказания - „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4