№............./...........2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
Като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1422 по описа на съда за две хиляди двадесет
и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
В касационната жалба на „Ж. и
синове“ ЕООД срещу решение № 260493/13.04.2021 г. по н.а.х.д. № 4414/2020 г. на
ВРС, въз основа на която е образувано производството по делото, се съдържа и
искане за отмяна на определение № 260603/21.04.2021 г. по
н.а.х.д. № 4414/2020 г. на ВРС, с което е допълнено в частта за разноските
обжалваното решение № 260493/13.04.2021 г. като касаторът „Ж. и синове“ ЕООД е
осъден да заплати в полза на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
След преценка на процесуалната
допустимост на частната жалба срещу определение № 260603/21.04.2021 г. на ВРС,
касационният състав намира следното по нейната основателност:
Съгласно действащата редакция на
чл. 63 ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК, като съгласно ал. 5 в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
След като с решение № 260493/13.04.2021
г. по н.а.х.д. № 4414/2020 г. ВРС е потвърдил оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление № 62/02.04.2020 г., то при съобразяване на този изход
на спора и изрично направеното в последното съдебно заседание по делото на
16.02.2021 г. искане на пълномощника на въззиваемата страна ТД на НАП-Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е следвало на основание чл. 143
ал. 3 АПК вр. чл. 63 ал. 3 ЗАНН да присъди на ТД на НАП-Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е следвало да определи по правилата
на чл. 63 ал. 5 ЗАНН.
Пропускът на решаващия делото съд
да стори това е коригиран с постановеното от него по реда на чл. 248 ГПК вр. чл.
144 АПК вр. чл. 63 ал. 3 ЗАНН допълващо решението определение № 260603/21.04.2021
г., с което съдът е присъдил в полза на ТД на НАП-Варна минималния възможен размер
на юрисконсултското възнаграждение, определено по правилата на чл. 27е НЗПП вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 63 ал. 5 ЗАНН.
Изложеното сочи на
неоснователност на подадената от „Ж. и синове“ ЕООД частна жалба срещу определение
№ 260603/21.04.2021 г. по н.а.х.д. № 4414/2020 г. на ВРС, поради което тя
следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Ж. и синове“ ЕООД срещу определение № 260603/21.04.2021 г. по
н.а.х.д. № 4414/2020 г. на ВРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/