Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия
в публично
заседание на 19
септември.......……..………….……………………през две хиляди и деветнадесета
година..……….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Т.Йорданова….….……..………………и в присъствието на
прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Георгиева..…………………....……….....АН дело №200
по описа
за
2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно
постановление № 19-0370-000387/08.05.2019 г. на
Началник РУ към ОДМВР- Монтана, РУ- Вършец, упълномощен със заповед рег.
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Г.
Костодинов М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв.
Наказателното
постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата
обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият
орган Началник РУ към ОДМВР- Монтана,
РУ- Вършец, не е изпратил представител в
съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата
следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде
потвърдено.
Районният съд ,
преценявайки събраните по делото доказателства
по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа
страна.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Г. Костодинов М. е ангажирана със съставянето на Акт АА№79312/23.04.2019
г. за установяване на административно нарушение на А.А.- „мл.автоконтрольор“
при ОДМВР- Монтана,РУ-Вършец. Според констатациите в същият, на упоменатата
дата, в 09.20 ч., в гр.Вършец, на ул.“Република“,
жалбоподателят управлявал технически неизправно МПС, л.а. „Рено Меган Сценик“,
с рег. № М5034ВР негова собственост- не работи преден ляв фар на къса светлина.
От правна
страна.
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е основателна, по следните съображения:
Текстът на чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП, по който е привлечен жалбоподателят гласи: „Наказва се с
глоба 50 лв. водач, който управлява превозно средство
с констатирани
незначителни технически неизправности .“ Същевременно АУАН и
обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП, е отбелязано, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Същият текст въвежда изискване движещите се по пътя пътни превозни средства да
бъдат технически изправни, т. е. нормата индиректно предвижда, че водачът следва да управлява само
технически изправно МПС.
Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл.9
от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава движението на пътно превозно средство по
пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за
експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл.8, ал.3 и чл.36, ал.3 от Закона за движението по
пътищата.
В чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които
моторното превозно средство се определя като технически неизправно- съгласно т.
6, б. "в" такова е и това, което има счупени или повредени външни
стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи. В случая е установено, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил с неработещ ляв фар на къса
светлина, поради което актосъставителят е
преценил, че автомобилът е
технически неизправен. В случая административнонаказващият орган не само, че е употребил законовата дефиниция "технически неизправен", но е описал и
в какво се изразява неизправността и е посочил
прецизно нарушената разпоредба. Спецификата на законоустановеността на това
нарушение се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено
след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 9
ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство
принципно е забранено и осъществяването му представлява нарушение. От
съдържанието на чл.101 от ЗДвП и чл.11 от ППЗДвП, обаче се установява, че
законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата
неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От
сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява,
че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението (т.
е. водачът управлява автомобил, който е технически неизправен от момент,
предхождащ конкретното придвижване), придвижването му е забранено винаги, без
изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в
зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени
хипотези и това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл.11
ППЗДвП третира случаите, в които неизправността е възникнала по време на
движение, респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки
техническата неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС,
което е технически неизправно е забранено, освен в изчерпателно определените от
закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на
движение и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране
на автомобила. Наличието
на не работещ фар, по време на движението на автомобила не е
техническа неизправност, представляваща пречка, съгласно чл.11, ал.2 от ППЗДвП,
като в случая наказаващият орган не е представил
доказателства, с които да обоснове твърдението си, че фарът е бил повреден преди началото на движението и оттук да изведе извод за укоримо
поведение на водача-жалбоподател. Предвид тежестта на
доказване,
която е в обхвата на наказаващия орган съдът намира, че
последният не представя доказателства жалбоподателят да
е нарушил забраната, визирана в чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно да
управлява технически неизправно МПС. В жалбата си и в съдебно заседание жалбоподателят
твърди,че при потеглянето си с автомобила,се е убедил,че фаровете
работят.Твърди,че поради лошите условия на пътя,е възможно крушката на фара да
е изгоряла.Навежда доводи също,че веднага след констатираното е имал резервна
крушка и я е подменил.
Настоящият състав намира, че посоченото
административно нарушение е “маловажен
случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не
може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от
които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва
изводът, че преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д.
№ 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай"
по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че
административното нарушение по чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП, за което е санкциониран
жалбоподателя, следва да се квалифицира
като "маловажен случай", т.к
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други случай на нарушения от този вид, ето защо обществената опасност на
деянието според настоящия състав е ниска, поради липсата на риск от пътно
транспортно произшествие с неизправен автомобил. Обществената опасност на
жалбоподателя също е ниска, поради липсата на наложени административни
наказания за нарушения на ЗДвП,както и предвид факта,че веднага след
констатиране на нарушението,същият е подменил крушката на фара с резервна
такава.
Предвид изложеното и
на основание чл.63, ал.1, предл.ІІІ-то ЗАНН
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0370-000387/08.05.2019 г. на Началник
РУ към ОДМВР- Монтана, РУ- Вършец, упълномощен със заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Г.
Костодинов М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Монтана на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: