Р Е Ш
Е Н И Е № 260248
ПЛОВДИВ 07.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 82 по описа за 2020 година и констатира
следното:
Предявен е иск от
„ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Атон“ 1А, със съдебен адрес: ****
чрез процесуалния си представител адв.Н.Ш. против К.Ф.М., регистрирана като земеделски
производител, Код по БУЛСТАТ **********,**** с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ.
Твърди се, че на
01.02.2018 г. К.Ф.М., регистрирана като
земеделски производител, Код по БУЛСТАТ **********, е издала в полза на „ТИН
ГРУП“ ЕООД Запис на заповед за сумата от 15 000 лв, с падеж 30.08.2018 г. На
падежа М. не е платила. Със Заповед 9369/25.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. 17202/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, е разпоредено К.Ф.М., регистрирана като
земеделски производител, Код по БУЛСТАТ ********** да заплати на „ТИН ГРУП“
ЕООД сумата 15 000 лв, дължима на основание Запис на заповед от 01.02.2018 г. с
падеж 30.08.2019 г., ведно с обезщетение за забава от 22.10.2019 г. до
окончателното изплащане и 1146 лв разноски за производството.
Заявява, че Записът
на заповед от 01.02.2018 г. не обезпечава Договор за продажба на пшеница, реколта
2018 г.; задълженията, произтичащи от посочения договор, са на стойност
13 200 лв към 01.02.2018 г., а дължимата по смисъла на чл.7 от Договора за
продажба на пшеница, реколта 2018 г., е определяема по своя размер – 100 % от
стойността на недоставеното количество пшеница, но към 01.02.2018 г. не е могло
да се предвиди какъв би бил размерът на неустойката.
Поради подадено
възражение по смисъла на чл.414 ГПК в указания срок ищецът е предявил настоящия
иск, като иска да се постанови решение, с което да се признае за установено
вземането му по отношение на К.Ф.М., регистрирана като земеделски производител,
Код по БУЛСТАТ ********** за сумата от 15 000 лв, произтичащо от Запис на
заповед от 01.02.2018 г., с дата на плащане 30.08.2018 г., ведно с обезщетение
за забава от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане и да се осъди ответникът
да заплати сумата от 1146 лв – разноски в заповедното производство и претендира
разноските в настоящето производство.
Ответникът дава
становище за неоснователност на предявения иск със следните аргументи:
На 01.02.2018 г. К.
М. и ищецът са сключили договор за
продажба на пшеница, реколта 2018 г, 60 тона при цена 220 лв за тон без ДДС.
Купувачът се е съгласил да заплати цената по договора авансово и е предоставил
на М. за подпис бланка на запис на заповед. М. е следвало да предостави на „ТИН
ГРУП“ ЕООД пшеницата в периода 01.08. - 31.08.2018 г. Тъй като М. не е
престирала на „ТИН ГРУП“ ЕООД договореното количество пшеница, на 18.01.2019 г.
е върнала по банкова сметка на „ТИН ГРУП“ ЕООД сумата 13 200 лв, като е
посочила основание „неосъществена сделка по Дог.11/01.02“. С договора от
01.02.2018 г. страните са се уговорили, че купувачът при недоставяне в срок на
стоката или на част от нея има право да претендира неустойка в размер на 100%
от стойността на недоставеното количество и поради неизпълнение от страна на М. „ТИН ГРУП“ ЕООД е предявило
иск, по който е образувано гр.д. 12641/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
Твърди също, че
записът на заповед е нищожен, тъй като падежът е определен по два начина – на
определен ден и на предявяване, което обосновава неговата нищожност. В записа
на заповед, от който ищецът претендира за черпи права, е изписано, че записът
на заповед е предявен за плащане на 30.08.2018 г., което означава, че в
действителните си фактически отношения страните не са считали, че този документ
обективира безусловно обещание да се плати определена сума пари и поради това
поемателят е потърсил приемане от издателя. Доколкото записът на заповед не
обективира безусловно обещание за плащане да се плати определена сума пари, а
плащането е зависимо от условие – приемане от издателя, то не е налице запис на
заповед по смисъла на чл.535, ал.1, т.2 ТЗ, който да изпълва условието на
чл.417,т.10 ГПК – да е основание за издаване на заповед за изпълнение.
Иска да се отхвърли
предявеният иск. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Със Запис на заповед, издаден на 01.02.2018 г., с падеж 30.08.2018 г., К.
М. в качеството си на земеделски производител безусловно се е задължила на да
заплати на поемателя „ТИН ГРУП“ ЕООД на 30.08.2018 г. В гр.Пловдив сумата от 15 000 лева.
От приложеното ч.гр.д. 17202/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив се
установява, че със Заповед 9369/25.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е разпоредено К.Ф.М.,
регистрирана като земеделски производител, Код по БУЛСТАТ **********, да
заплати на „ТИН ГРУП“ ЕООД сумата 15 000
лв, дължима на основание Запис на заповед от 01.02.2018 г. с падеж 30.08.2019
г., ведно с обезщетение за забава от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане и
1146 лв разноски за производството.
С Разпореждане от 10.12.2019 г., издадено по ч.гр.д. 17202/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, е постановено заявителят „ТИН ГРУП“ ЕООД да бъде
уведомен, че поради постъпване на възражение по смисъла на чл.414 ГПК от К.Ф.М.,
регистрирана като земеделски производител, е необходимо да предяви иск за
установяване на вземането си; разпореждането е получено от заявителя „ТИН ГРУП“
ЕООД на 05.01.2020 г. чрез процесуалния му представител адв.Ш. и доколкото
исковата молба е подадена в канцеларията на Съда на 30.01.2020 г., т.е. в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустим.
Ответникът М.
въвежда на първо място възражение , че записът на заповед е издаден във връзка
със сключен между страните Договор за продажба на пшеница, реколта 2018 г, 60
тона при цена 220 лв за тон без ДДС. Купувачът „ТИН ГРУП“ ЕООД се е съгласил да
заплати продажната цена по договора авансово и е предоставил на М. за подпис
бланка на запис на заповед. Тъй като М. не е изпълнила задължението си по
договора и не е доставила пшеница, реколта 2018 г, 60 тона при цена 220 лв за
тон без ДДС, е върнала получената авансово заплатена цена на стоката.
Според т.17 ТР
4/2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иск за
установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, се
определя от правните твърдения на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащото на изпълнение вземане. При въведени твърдения и възражения,
основани на конкретни каузални правоотношения, по повод или във връзка с което
ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията или възраженията си и са обуславящи за претендираното или
отричаното право.
В случая ищецът
излага твърдения, че вземането му произтича от редовен от външна страна запис
на заповед и не е въвел твърдения за наличие на каузално правоотношение. В
тежест на ответника е да установи с оглед въведените от него твърдения, че
между Запис на заповед от 01.02.2018 г. и Договор за продажба 01.02.2018 г. е
налице връзка.
С Договор за продажба на пшеница, реколта 2018 г, страните са се уговорили
К. М., като земеделски производител, да продаде на „ТИН ГРУП“ ЕООД 60 тона
пшеница при цена 220 лв за тон без ДДС , което задължение трябва да изпълни в
периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г.
С Фактура 15/01.02.2018 г. „ТИН ГРУП“ ЕООД е заплатил на К. М. сумата
13 200 лв, представляваща авансово заплатена цена на 60 т. пшеница,
реколта 2018 г.
С Преводно нареждане от 18.01.2019 г. К. М. е заплатила на „ТИН ГРУП“ ЕООД
сумата 13 200 лв, като в преводното нареждане като основание се посочва
неосъществена сделка по Договор 11/01.02.2018 г.
От заключението на
ССЕ, което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните,
се установява, че във връзка със сключения Договор за покупка на пшеница от
01.02.2018 г. К. Ф. е издала на купувача Фактура 15/01.02.2018 г. на стойност
13 200 лв с основание авансово плащане пшеница - реколта 2018 г.; на
01.02.2018 г. е извършено плащане от „ТИН ГРУП“ ЕООД в полза на Земеделски
производител К. М. на стойност 13 200 лв, като основание е посочено „По
Фактура 15 аванс пшеница;
-установява се, че
на 18.01.2019 г. К. М. е извършила плащане на „ТИН ГРУП“ ЕООД, като в
преводното нареждане е посочено основание за превода неизпълнение по Договор
11/01.02.2018 г. във връзка с Фактура 15/01.02.2018 г.;
-установява се, че
в счетоводството на „ТИН ГРУП“ ЕООД е отразено плащането от 13 200 лв към
К. М. по сметка 401 – Доставчици; отчетен е и приход от 13 200 лв и след
това този приход е сторниран. През 2019 г. със счетоводна дата 21.01.2019 г. е
осчетоводена постъпилата от К. М. сума от 13 200 лв. Счетоводните сметки
401- Доставчици и 402 – Доставчици по аванси са закрити и между „ТИН ГРУП“ ЕООД
и К. М. не са налични разчети.
Вещото лице
отбелязва, че на ССЕ не са представени други договори между страните и в
счетоводството на „ТИН ГРУП“ ЕООД не е отразено предаване на сума от
15 000 лв на К. М. и вземане от 15 000 лв не е отразено в ГФО за 2018
г.
От текста на
Договор 11/01.02.2018 г. не се установява уговорка К. М. като земеделски производител да издаде
в полза на „ТИН ГРУП“ ЕООД Запис на заповед за обезпечение на изпълнението на
задължението си да достави 60 тона пшеница, реколта 2018 година. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че неотразяването на задължението по запис на
заповед, респективно вземането, произтичащо от запис на заповед, в
счетоводството на поемателя съставлява неизпълнение на задължението за точно,
пълно и своевременно счетоводно отчитане и може да влече административна
санкция, но по никакъв начин не рефлектира върху съществуването на вземането. В
тази връзка Съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване
ответникът не установява по безспорен начин свързаността между Договор за
продажба на пшеница 11/01.02.2018 г. и Запис на заповед от 01.02.2018 г. Не
може да се обоснове връзка между Договор 11/01.02.2018 г. и Запис на заповед от
01.02.2018 г. поради съвпадение на датата на издаване на записа на заповед и
датата на сключване на Договор 11/01.02.2018 г. ; в подкрепа на това становище
е и обстоятелството, че цената на Договор
11/01.02.2018 г. и обещаната за плащане сума по Запис на заповед от 01.02.2018
г. се различават.
На второ място
ответникът въвежда възражение относно редовността на записа на заповед от
външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане, доколкото се посочват
два начина за определяне на падежа на задължението – на определен ден –
30.08.2018 г. и на предявяване.
Записът на заповед
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ, в това число и безусловно
обещание да се плати определена сума на конкретно посочен поемател. Не е налице
непълнота на съдържанието по смисъла на чл. 456 ТЗ – посочени са дата и място
на издаване, място на плащане. Положен е подпис на издателя, чиято автентичност
не се оспорва.
Спорът относно
редовността на записа на заповед от външна страна се съсредоточава около
въпроса налице ли е ясно и еднозначно посочен падеж на задължението и как е
определен падежът на задължението.
В записа на заповед
изрично е записано преди подписа на издателя, че падежът на паричното
задължение е на дата 30.08.2018 год., т.е. на конкретно определен ден по
смисъла на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ. Обстоятелството, на което акцентира ответникът
е, че в текста на документа е посочено „място на предявяване – гр. Пловдив“,
което обосновава извод, че записът на заповед е платим на предявяване.
Законът – чл. 486 ТЗ във връзка с чл. 537 ТЗ императивно регламентира начините, по които може да
бъде определен падежът на задължението в записа на заповед, като запис на
заповед, в който едновременно е посочен падеж на определена дата, но
същевременно се посочва, че е платим на предявяване, е нищожен. От текста на
процесния запис на заповед не може да се направи констатация, че същият е с
падеж на предявяване, нито, че е платим „на предявяване”.
Отметката „Място на
предявяване : гр.Пловдив” може да се обясни с оглед характера на записа на
заповед. Записът на заповед освен едностранна абстрактна сделка има характер и
на ценна книга, като правата по нея могат да бъдат прехвърлени чрез джиро и по
този начин активно легитимиран да получи плащането не винаги е първоначалният
поемател, а е лицето, което физически държи ценната книга. Държателят на
ценната книга чрез представянето и на поемателя може да удостовери качеството
си на кредитор към момента на падежа. Само като представи ценната книга ще
установи, че същата не е джиросана и първоначалният поемател е все още титуляр
на вземането, което иска да реализира, или че се явява надлежно легитимиран
кредитор - джиратар, легитимиран да получи плащане вследствие на непрекъснатия
ред на джирата. Поради това упражняването на фактическа власт върху ценната
книга и физическото и предявяване на поемателя е предпоставка за легитимацията
на кредитора пред поемателя и за изпълнението на задължението по ефекта. Ето
защо отметката „Място на предявяване : гр.Пловдив“ може да се тълкува, че
записът на заповед е платим на лицето,
което предявява записа на заповед в смисъл на представяне записа на заповед и
по никакъв начин не противоречи с определения падеж на конкретен ден и не
създава неяснота относно падежа. Той единствено акцентира върху
обстоятелството, че кредиторът не може да претендира плащане по ефекта на
падежа, ако не установи качеството си на кредитор чрез представянето на записа
на заповед на издателя / в този смисъл Решение № 105 / 23.10.2012 год. на ВКС
по т.д. № 515 / 2011 год. на І ТО /, т.е. Съдът приема, че отбелязването „Място
на предявяване : гр.Пловдив“ е използвано като синоним на представяне на записа
на заповед за плащане от страна на легитимирания кредитор.
Ето защо Съдът приема,
че в процесния запис на заповед е определен падеж по смисъла на чл. 486, ал. 1,
т. 4 ТЗ – на определена дата, която е 30.08.2018 год. С отметката :“Място на
предявяване: гр.Пловдив” не се е стигнало до определяне на втори падеж на
задължението и възражението, че записът на заповед е нищожен, тъй като в него
по недопустим начин са определени два падежа на паричното задължение, Съдът
приема за неоснователно.
При така
установеното и направените изводи Съдът счита, че представеният от ищеца запис
на заповед е редовен от външна страна, съдържа предвидените в чл.535 ТЗ
задължителни реквизити и доказва вземането на поемателя за обещаната от
издателя парична сума, което вземане е предмет на производството по чл.422 ГПК,
поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 300 лв за
държавна такса и 846 лв за адвокатско възнаграждение. Тези разноски в общ
размер на 1146 лв са предмет и на
издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо разноските на
заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по
исковото производство. Предвид уважаването на иска в полза на ищеца следва да
се присъдят направените в заповедното производство разноски, така както същите
са определени и в заповедта за изпълнение.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящото производство разноски, които са в размер на
300 лв внесена държавна такса; не се установява направата на разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не се присъжда.
Ето защо Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
вземането на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** 2А –
адв.Ш. по отношение на К.Ф.М., регистрирана като земеделски производител, Код
по БУЛСТАТ **********,**** в размер на
15 000 лв /петнадесет хиляди лева/, произтичащо Запис на заповед, издаден
от К.Ф.М. в качеството и на Земеделски производител, на 01.02.2018 год. в гр.
Пловдив, с падеж на определен ден – 30.08.2018 год., ведно с обезщетение за
забава в размера на законната лихва, считано от 22.10.2019 г. до окончателното
плащане, за което вземане в полза на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 17202/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив
ОСЪЖДА К.Ф.М.,
регистрирана като земеделски производител, Код по БУЛСТАТ **********,*** * да заплати на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:**** – адв.Ш.
сумата 1 146 лв /хиляда сто четиридесет и шест лева/, представляваща разноски,
направени в хода на производството по ч.гр.д. № 17202/2019 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, за които вече е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист
ОСЪЖДА К.Ф.М.,
регистрирана като земеделски производител, Код по БУЛСТАТ **********,**** да заплати на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:**** – адв.Ш.
сумата 300 лв /триста лева/, представляващи разноски в настоящето производство
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: ………........…………………………