Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тридесети
януари
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 12943 по описа на 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Д.Н.Д.
е сезирал съда с обективно, кумулативно съединени искове против „Ч.Е.Б.“ АД с
правно основание чл.92, ал.1 и чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в
облигационни отношения с ответното дружество от 2005 г. за обект: София, ж.к. „********,
който е единствено негово жилище. Поддържа, че по вина на ответното дружество -
монополен доставчик на електрическа енергия на територията на гр.София-ищецът е
оставен без електрозахранване на единственото му жилище вече три години,
считано от 28.08.2012 г. Поддържа, че причина за това е неизправното
счетоводство на ответника, грубото нарушаване на счетоводните стандарти за
завеждане и осчетоводяване на първичните документи. Поддържа се, че ответникът
завел против ищеца заповедно производство по ч.гр.д. № 14227/2008 г., СРС, 68
състав за главница в размер на 146,12 лв. и лихва 19,46 лв., или общо 165,58
лв., която сума ищецът незабавно на 11.06.2009 г. заплатил по банков път, като
изрично посочил, че заплаща ток за месеците януари, юни и юли 2007 г. Поддържа
се, че исковото производство по образуваното гр.д. № 45713/2008 г. завършило,
като съдът признал, че спорните суми 165,58 лв. са заплатени и ЧЕЗ ги е усвоил.
Твърди се, че на 07.03.2012 г. ищецът заплатил за ток 857 лв., след което в
сметката му се появили отново вече платените за 2007 г. заедно с лихви за 5
години, сума около 265 лв. към онзи момент. Твърди се, че ищецът многократно
правел рекламации, но никой не отстранявал грешката, след което и на 28.08.2012
г. му изключили тока. Поддържа се, че след изключването на тока писал няколко писма
до ответника, прилагайки платежните документи за сумите от 2007 г. и Решението
по гр.д. № 45713/2008 г. с молба за отстраняване на сериозната счетоводна
грешка, след което ищецът да може да заплати реално дължимата сума, но нямало
резултат, поради което образувал гр.д. № 48154/2012 г. по описа на СРС, 41
състав, по което на ищеца са присъдени нематериални щети в размер на 625 лв. за
периода от 28.08.2012 г. до 11.10.2012 г. Твърди се, че след 07.03.2012 г.,
когато ответникът императивно претендира за повторно заплащане на сумите за
2007 г. с лихвите, той е в нарушение и неизпълнение на облигационния договор и
няма право да се ползва от правата си по договора, докато не преустанови
неизпълнението си по договора,включително няма право да изключва тока на ищеца.
Поддържа се, че вследствие на горното ищецът търпи и неимуществени вреди,
изразяващи се във възмущения, притеснения, тревоги, болка, обида и унижение,
които са резултат от изнудване и спекулация с монополно положение.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 43 840 лв.,
представляваща договорна неустойка на основание чл.30, ал.1 във връзка с чл.28
от ОУ на ЧЕЗ за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. за виновно
неизпълнение на договора, състоящо се във виновно прекъсване на
електрозахранването, както и сумата от 18 000 лв.-обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 11.10.2012 г. до
окончателното изплащане.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Р., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Счита исковете за недопустими,
алтернативно дори и да се приеме за допустими-неоснователни.
По иска за заплащане на
обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие неизпълнение
на задължението на ответника за снабдяване с ел.енергия и прекъсването на
същата, същият е допустим съобразно Тълкувателно решение № 4/2012 от 29.01.2013
г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че отговорността на обществения снабдител
– енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените
предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на
потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
По възражението за нередовност на
исковата молба. Същото е неоснователно, доколко ищецът е посочил и
конкретизирал точно и ясно обекта и своето качество като ползвател.
По същество на исковете. Поддържа
се, че ищецът с виновното си поведение е предизвикал преустановяването на
доставката. Твърди се, че към датата 28.08.2012 г. ищецът е имал неплатени
задължения за периода от 14.02.2012 г. до 28.08.2012 г. на обща стойност 431,40
лв. за електрическа енергия от реален отчет, което е дало право на доставчика-ответника
по делото да преустанови доставката.
Поддържа се, че ищецът е неизправна страна по договора и като такава
няма право на неустойка. Твърди се, че с клаузата на чл.30, ал.1 от ОУ не е
уговаряна неустойка за период,
надхвърлящ 30/90 дни. Оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен, без
аргументирани критерии за определянето на посочения от ищеца размер.
В срока по чл.372 ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба. Твърди, че дължимите от него суми около
431 лв. е отказал да плати на законно основание чл.90 от ЗЗД, поради първичното
счетоводно вменяване на недължими плащания от страна на ответника, третирани от
него като незаплатена реално потребена енергия и изисквани да бъдат платени
преди следващите текущи плащания-натрупаните впоследствие 432 лв. Поддържа се,
че е налице последваща обективна невиновна невъзможност за изпълнение на
плащанията за текущо потребление на електроенергия. Твърди се, че ако ищецът
плати тези суми, то с тях ще се усвоят недължимите плащания.
С молба от 07.10.2016 г. ищецът
увеличава исковата си претенция от 43 840 лв. за периода от 11.10.2012 г. до
10.10.2015 г. на 58 310 лв. за периода от 11.10.2012 г. до 07.10.2016 г. и от
18 000 лв. за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. на 24 000 лв. за периода от 11.10.2012 г. до
07.10.2016 г. Това увеличение на иска е недопустимо, поради което ще следва да
бъде оставено без уважение, тъй като ищецът променя не само цената на първоначално предявените искове, но
включва и нови периоди от 10.10.2015 г. до 07.10.2016 г., което представлява на
практика нови искове. С молби от 10.10.2016 г. и 12.10.2016 г. ищецът заявява
доказателствени искания.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор. Противопоставя се на исканото
уточнение и изменение с молбата на ищеца от 07.10.2016 г. Твърди, че
доказателствените искания направени от ищеца с молбите му от 10.10.2016 г. и
12.10.2016 г. са преклудирани. Заявява възражение за давност, с твърдението, че
вземанията на ищеца са погасени, представя доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и по съображения
подробно изложени в представените по делото многобройни писмени бележки, лично
от ищеца.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е титуляр по партида/ИТН **********,
адрес гр. София, ж.к. „**********в качеството си на собственик на апартамент №
3, съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том
ІІІ, рег. № 15, дело № 386/22.12.2005 г. на нотариус В.К.с рег. № 066 на НК.
Със споразумителен протокол от
15.01.2012 г. подписан между страните ищецът е признал задълженията си за
периода от 14.01.2011 г. до 15.11.2011 г. за консумирана и незаплатена електрическа
енергия до договор за продажба № 300004823072 в размер на главница 645,80 лв. и
дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата
на плащане и се е съгласил да заплати дължимата главница на три вноски както
следва: на 06.01.2012 г.-220 лв., на 06.02.2012 г.-220 лв. и на 06.03.2012
г.-205,80 лв. На 06.03.2012 г. ищецът се е съгласил да заплати дължимите върху
тази главница лихви за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане.
За консумираната електрическа енергия
за горния обект за периода от 16.11.2011 г. до 13.12.2011 г. е издадена фактура
№ **********/23.12.2011 г. на стойност 111,95 лв.
Към 28.08.2012 г. ответникът е
издал следните фактури по партида/ИТН **********, за доставена електрическа
енергия за периода от 14.02.2012 г. до 28.08.2012 г., а именно:
Фактура № **********/16.03.2012
г. на стойност 128,65 лв. и за периода от 14.02.2012 г. до 03.03.2012 г.,
Фактура № **********/24.04.2012
г. на стойност 100,38 лв. и за периода от 14.03.2012 г. до 12.04.2012 г.,
Фактура № **********/21.05.2012
г. на стойност 40,36 лв. и за периода от 13.04.2012 г. до 15.05.2012 г.,
Фактура № **********/23.06.2012
г. на стойност 42,29 лв. и за периода от 16.05.2012 г. до 13.06.2012 г.,
Фактура № **********/25.07.2012
г. на стойност 57,50 лв. и за периода от 14.06.2012 г. до 30.06.2012 г.,
Фактура № **********/23.08.2012
г. на стойност 41,64 лв. и за периода от 17.07.2012 г. до 14.08.2012 г. и
Фактура № **********/25.09.2012
г. на стойност 20,58 лв. и за периода от 15.08.2012 г. до 28.08.2012 г. Видно
от тази последна фактура от 25.09.2012 г., към датата на издаването й старите и
неплатени задължения са възлизали на сумата от 410,82 лв. /сборът от 128,65
лв.+100,38 лв.+40,36 лв.+42,29 лв.+57,50 лв.+41,64 лв./ и неустойки за просрочени
плащания към 25.09.2012 г. в размер на 12,28 лв. Т.е. задълженията по
издадените фактури от 16.03.2012 г. до 23.08.2012 г. не са били заплатени.
Същите не са заплатени и към настоящия момент, което обстоятелство се
установява със заключението на приетата по делото ССчЕ.
С влязло в сила решение от
13.04.2010 г., постановено по гр.д. № 45713/2008 г. по описа на СРС, 69 състав
е отхвърлен искът с правно основание чл.422 ГПК, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД против
Д.Н.Д. за сумата от 146,12 лв., представляваща цена на доставена електрическа
енергия за периода от 01.01.2007 г. до 27.07.2007 г. и за сумата от 19,46 лв.
мораторна лихва за периода от 22.02.2007 г. до 27.07.2007 г., поради извършено
плащане на тези суми в хода на производството. Установено е, че на 11.06.2009
г. ответникът Д. е заплатил сумите, като ги е превел по сметката на ЧЕЗ. С
решението е прието за установено между страните, че Д.Н.Д. дължи на „Ч.Е.Б.“ АД
сумата от 22,79 лв. изтекла законна лихва върху вземането в размер на 146,12
лв. за периода от подаване на заявлението на 23.05.2008 г. до окончателно
изплащане на вземането на 11.06.2009 г. Със същото решение, изменено в частта
за разноските с определение от 11.04.2011 г. Д.Н.Д. е осъден да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД съдебни разноски в размер на 70 лв.
Пред настоящата инстанция е
прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че с постъпилата сума на
11.06.2009 г. в размер на 165,58 лв. са погасени съдебни такси, но след
постановяване на съдебното решение по гр.д. № 45713/2008 г. по описа на СРС, 69
състав, е извършено преразнасяне и са сторнирани съдебните такси, осчетоводени са
фактурите, като погасяването им е извършено на 19.04.2013 г.
Т.е. трите процесни фактури,
чиято дължимост е била предмет на установяване по гр.д. № 45713/2008 г. по
описа на СРС, 69 състав, а именно: данъчна фактура № 132160/31.07.2007 г.,
фактура № 4156064/16.07.2007 г. и фактура № 4394544/03.08.2007 г. на обща стойност
146,12 лв. са осчетоводени като платени в счетоводство на ответника на
19.04.2013 г., т.е. същите не се претендират от ответника като неплатени,
включително и лихви в размер на 19,46 лв.
В този смисъл основателно е
твърдението на ищеца, че към 28.08.2012 г. ответникът неправилно е претендирал
от ищеца заплащане на сумата от 165,58 лв. /146,12+19,46/. Тази грешка обаче е
отстранена, считано от 19.04.2013 г., т.е. както към датата на подаване на
исковата молба, така и към настоящия момент е безспорно установено, че тази
сума вече не се претендира от ответното дружество.
Безспорно обаче се установява, че
към датата на спиране на тока на ищеца 28.08.2012 г. извън сумата от 165,58
лв.-неправилно претендирана към онзи момент от ответника, е било налице
задължение на ищеца в размер на 410,82 лв.-главница и лихви за забава в размер
на 12,28 лв. по издадените фактури от 16.03.2012 г. до 23.08.2012 г., които не
са платени и към настоящия момент.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Р.Л.Х.и Л.Б.Ш..
Свидетелят Х. установява, че през
пролетта на 2012 г. отишъл заедно с ищеца – последният, за да плати някаква
сума на „ЧЕЗ“, която дължи, но от каса на „ЧЕЗ“ в „Младост“ отказали да му
приемат парите. Служителя казал, че имало някакви нерешени спорове. Ищецът искал
да плати над 400 лв. за текущите си задължения, но служителите отказали да
приемат тези суми, след което му спрели тока. Свидетелят установява, че често
посещавал апартамента на ищеца, който има цяла лаборатория вътре, тъй като там
работи, това са уреди за измерване, поялници и т.н. Ищецът бил изпаднал в
стресово състояние, чувствал се изхвърлен от обществото, отритнат, отнета му била
възможността да работи. Започнал да иска от свидетеля пари назаем от време на
време. Бил в депресия. Това състояние продължило месеци. Вдигнал кръвното
налягане. Преди ищецът не се оплаквал от други заболявания, бил здрав, спортен,
жизнен. Психиката му се сломила и в края на годината той отключил и исхемично
заболяване на сърцето, и диабет.
Свидетелката Л.Б.Ш. установява,
че ищецът бил приятел на нейния баща и е чест гост в дома й. Знае, че още от лятото на 2012 г. спрели тока в апартамента на
ищеца и непосредствено след като това се случило той бил гост в дома й буквално
всяка вечер в продължение на месеци, тъй като трябвало да работи, а работата му
с компютър няма как да се случи без ток. През цялото време се чувствал много
дискомфортно за това, че е в чужд дом. Ищецът вече пет години е без ток.
Промяната в него е абсолютно драстична. Той вече е друг човек. Чувството за
справедливост у него е изключително силно. В създалата се ситуация ищецът е
притиснат без основание и от него се изисква да заплати нещо което не дължи и
да спазва правила, които не са коректни. Трудно му е да се изпере, не може да
си сготви, няма хладилник. В резултат на случилото се ищецът отключил диабет,
влизал в болница около пет-шест пъти, започнал да вдига кръвно, направил
инсулт.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
От
правна страна:
Първият
предявен иск е с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
43 840 лв., представляваща договорна неустойка на основание чл.30, ал.1 във връзка
с чл.28 от ОУ на ЧЕЗ за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. за виновно
неизпълнение от ответника на договора, състоящо се във виновно прекъсване на
електрозахранването.
Искът е
процесуално допустим, не е налице идентичност с гр.д. № 48154/2012 г. по описа
на СРС, 41 състав, тъй като пред настоящия съд се разглежда претенцията на
ищеца за неустойка за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г., който е
последващ периода, който е бил предмет на разглеждане пред СРС, а именно:
28.08.2012 г. до 11.10.2012 г.
По
същество искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът
претендира заплащане на договорна неустойка по сключен между страните договор
за продажба на енергия и Общите условия на ответника-чл.30, ал.1 от ОУ.
Приложимата
нормативна уредба в настоящия случай е: Закона за енергетиката, Наредба № 6 от
09.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за
лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа
енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
обнародвани в ДВ, бр. 67/02.08.2004г.
Между
страните не е спорен фактът, че ищецът е собственик на процесния апартамент,
както и че между тях са възникнали валидни отношения на основание сключен
договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия.
Към 28.08.2012
г. и съобразно нормата на чл.41б. (Нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ "Потребител
на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ
от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или
Съобразно
Общите условия на ответника, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от
07.11.2007 г., изменени и допълнени с
Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР-чл. 4, ал.2 и ал.3, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си.
Т.е.
налице са валидни облигационни отношения между страните по сключен и не
прекратен между тях договор за продажба на ел.енергия. Безспорно се установява
от доказателствата по делото, че ищецът е неизправна страна по договора, като
за периода от 14.02.2012 г. до 28.08.2012 г. ответникът е доставял до имота
електрическа енергия, но ищецът не е изпълнил задълженията си по договора да
заплати стойността на доставената до имота електрическа енергия, като натрупаните
задължения са в общ размер на 410,82 лв.- главница и лихва в размер на 12,28 лв., като
за тези суми има издадени фактури по номера, дата, сума и падеж.
Неоснователно
възражението на ищеца, че ответникът не му е позволил да заплати текущите си
задължения, като това възражение на практика е възражение за наличие на забава
на кредитора. В тази връзка са събрани показанията на свидетелят Х..
Действително
към 28.08.2012 г. извън посочените по-горе суми, ответникът неправилно е
претендирал от ищеца и сумата от 165,58 лв.
По
възражението на ответника, че всъщност не е налице виновно неизпълнение от
негова страна, поради отказа на служители на ответника да приемат плащане на
текущи задължения.
Същото
е неоснователно. Не е налице забава на кредитора по смисъла 95 от ЗЗД.
Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си.
Престацията
на ищеца е за предаване на парична сума, т.е. носимо задължение, поради което и
на основание чл.97 от ЗЗД същият е могъл да се освободи от твърдяната от него
кредиторова забава. Съобразно посочената норма,
ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът
може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място,
определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности
могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от
съда.
Най-малкото ищецът е могъл да преведе
дължимите суми по текущите му задължения, извън спорната сума от 165,58 лв. по
банкова сметка ***ие което от задълженията си погасява, при което ответникът е
следвало да ги погаси по реда на чл. 76 от ЗЗД. Този начин е добре
известен на ищеца, тъй като е осъществил такова плащане на 11.06.2009 г.
Предвид
горните съображения съдът намира, че ищецът и към датата 28.08.2012 г. е бил
неизправна страна по договора и като такава няма право да претендира неустойка.
Така мотивиран
съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявен
е и иск е с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Този иск е допустим съобразно
Тълкувателно решение № 4/2012 от 29.01.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по съществото
си и предвид изложените по-горе съображения се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
В цитираното Тълкувателно решение
е прието, че отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие,
когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия
към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на
това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Безспорно
се установи, че ответникът е прекъснал правомерно електроснабдяването на ищеца,
поради което и този иск ще следва да бъде отхвърлен.
По
силата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение. Продължителността на периода за плащане е 10 (десет) дни.
Безспорно
от представените по делото фактури, извлечения от счетоводни сметки и
заключение на ССчЕ, се установява, че ищецът не е изпълнил горното си
задължение в уговорения между страните срок с изтичането на който същият е
изпаднал в забава, тъй като срокът кани и не е необходимо кредиторът да кани
длъжника да изпълни с изрична за това покана.
Съобразно
договореното между страните-чл.42, ал.2 от ОУ, в случай на забава на плащането
на дължимите суми за електрическа енергия продавачът може да прекъсне
снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 (десет) дни след изтичането
на срока за плащане за битови потребители или 3 (три) дни след изтичането на
срока за плащане за стопански потребители.
Безспорно
това право е възникнало за ответника и същият го е упражнил надлежно.
По разноските в процеса:
При
този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.
Своевременно
и с отговора си ответникът е заявил искане при отхвърляне на исковите претенции
да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Предвид
горното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските направени от него пред настоящата инстанция в пълен
размер.
Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ответникът е направил разноски още в размер на 200 лв.-депозит
вещо лице, или общо сумата за разноски възлиза на 500 лв.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Д.Н.Д., ЕГН **********,*** против „Ч.Е.Б.“ АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес
център обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 и
чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 43 840 лв. /четиридесет и три хиляди осемстотин и четиридесет лв./,
представляваща договорна неустойка на основание чл.30, ал.1 във връзка с чл.28
от ОУ на ЧЕЗ за периода от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. за виновно
неизпълнение на договора, състоящо се във виновно прекъсване на електрозахранването,
както и сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лв./-обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди за периода от 11.10.2012 г. до
10.10.2015 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
11.10.2012 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Н.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център сумата от 500 лв. /петстотин лв./ разноски
направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: