О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323 18.02.2020
година гр.Б
Бкият
административен съд, XXII-ри административен състав,
на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година,
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 1381 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
145 от АПК.
Образувано е по жалба от „М.Г.“ АД,
представлявано от Й.Д.Я. и „А.Д.“ ЕАД, представлявано от Й.Д.Я. против Разрешение за строеж №117 от
31.05.2017г. на „Външен водопровод от
същ. Водопровод ПЕВП *** до ПИ ***,м.6, м. Б, землището на гр.А и
канализационен тласкател в КПС в ПИ *** до същ. КПС А“, издадено от главен
архитект на Община П с адресати Община П-възложител
и „Е.А.“ ООД-изпълнител.
В жалбата се сочи, че за посоченото
разрешение за строеж е нищожно, поради особено съществен порок в изискването за
законосъобразност, който не може да се санира –писмен договор с оспорващите,
който да бъде предоставен на експлоатационното дружество, а при условията на
евентуалност незаконосъобразно. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.
Представя доказателства.Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът - Главен архитект на Община П, представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, счита жалбата за недопустима, поради което
изразява становище, че следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено, при условията на евентуалност жалбата да
бъде отхвърлена. Ангажира доказателства. Не претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Заинтересованата страна Община П, в съдебно заседание чрез
пълномощника си,
счита жалбата за недопустима, поради което изразява становище, че следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, при
условията на евентуалност жалбата да бъде отхвърлена. Ангажира доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък по
чл.80 от ГПК.
Заинтересованата
страна „Е.А.“ ООД, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Бкият административен съд, след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
С
разпореждане на жалбоподателите са дадени указания да обосноват правния си
интерес от оспорването на разрешението за строеж, респ. какви техни права и
законни интереси се засягат от административния акт.
В
отговор жалбоподателите посочват, че са собственици на главен водопровод „А-Юг”, тласкател
за битови отпадни води, външен водопровод от главен водопровод до УПИ І-108,
масив 6, местност „Б”, землището на гр.А и като такива не са сключвали
присъединителен договор с В и К дружеството, а те самите не са давали съгласие
„Е.А.“ ООД и „БОРДО АСЕТ“ да използват изградените съоръжения.
Жалбата
е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, но съдът счита, че подадената жалба
е недопустима поради следните съображения:
На
първо място следва да се прецени дали жалбоподателите са активно процесуално легитимирани да оспорят процесния
индивидуален административен акт или не. За
да е налице правен интерес за жалбоподателя следва да се засяга правната му сфера, а не други чужди права, като правният интерес трябва да е личен и пряк. В разпоредбата на на чл. 149, ал.2 от ЗУТ, изрично са посочени
заинтересованите лица в производството по издаване на
разрешение за строеж и засегнати от издадено разрешение за строеж, а именно: 1.
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 от ЗУТ –
възложителят и собственикът на земята, когато се разрешава изграждането на нов
строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж; 2. лицата по чл.38,
ал.3 и ал.4 и чл.39, ал.2 от ЗУТ в случаите на преустройство и промяна на
предназначението на заварен строеж;3. собствениците и носителите на ограничени
вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост в
случаите по чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
В
посочената разпоредба е дадена изрична регламентация на хипотезите, при които
лицата се считат заинтересовани и в аспекта на всяка една следва да бъде
преценен и правния интерес от оспорването за жалбоподателите.
Както
самите жалбоподатели са посочили в жалбата и уточнението към нея „М.Г.“ АД, представлявано
от Й.Д.Я. е собственик на следните съоръжения –
главен водопровод „А-Юг” от довеждащ водопровод, преминаващ по западен
околовръстен път о.т. 4-43 гр.А, както и през поземлени имоти 3.428, 17.300,
11.368, 6.104 в местността „Б” в землището на гр.А, описан в разрешение за
ползване № ДК-07-301/24.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Б и тласкател за
битови отпадни води през поземлени имот 502.91, 502.95, 5.404, 5.378, 5.400,
5.398, 5.371 и 5.355 в местността „Пречиствателната” в землището на гр.А,
описан в разрешение за ползване № ДК-07-307/29.07.2009г. на началника на РДНСК
– гр.Б, а другият жалбоподател „А.Д.“ ЕАД, представлявано от Й.Д.Я. е собственик
на външен водопровод от главен водопровод до УПИ І-108, масив 6, местност „Б”,
землището на гр.А, описан в разрешение за ползване № ДК-07-300/24.07.2009г. на
началника на РДНСК – гр.Б. Трасето на водопровода преминава в сервитута на
полски пътища – общинска собственост, представляващи поземлени имоти 000394 и
000392 в местността „Б”, землището на гр.А.
Видно от изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза и
приложението към нея външният водопровод, предмет на разрешение за строеж №
117/31.05.2019г. преминава през следните поземлени имоти: ПИ 00833.6.438 -
улица, собственост на „Тремекс" ООД ; ПИ 00833.6.395 - полски път,
публична общинска собственост, а канализационният тласкател преминава през
следните поземлени имоти: ПИ 00833.6.438 - улица, собственост на „Тремекс"
ООД; ПИ 00833.6.395 - полски път, публична общинска собственост; ПИ
00833.502.161 - пасище, мера, публична общинска собственост; ПИ 00833. 502.92 -
поземлен имот, публична общинска собственост; ПИ 00833. 502.91 - поземлен имот
отреден за КПС, публична общинска собственост. Оспореното Разрешение за строеж №117 от 31.05.2017г. на „Външен водопровод от същ. Водопровод ПЕВП
*** до ПИ ***,м.6, м. Б, землището на гр.А и канализационен тласкател в КПС в
ПИ *** до същ. КПС А“, касае нов строеж. Жалбоподателите не притежава
качеството на възложител, нито навеждат твърдения за собственически или
ограничени вещни права върху имотите, обхванати от оспореното разрешение за
строеж.
От гореизложеното се установява, че жалбоподателите не са възложители,
собственици или носители на вещни права върху имота, засегнати от издаденото
разрешение за строеж, нито че имат право да строят в него по силата на специален закон, поради което съдът противно на
застъпеното в жалбата, счита, че не може да се обоснове правен интерес, позовавайки се на разпоредбата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ.
В този смисъл жалбата е процесуално
недопустима, като подадена от лица, за които липсва правен интерес от оспорването, поради което
и на основание чл. 159, т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото - прекратено.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид изхода на делото искането за
присъждане на разноски за заинтересованата страна следва да се разгледа в
контекста на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК. Заинтересованата страна има право на
разноски, тъй като административният акт е благоприятен за нея, което е указано
в чл.143, ал.3 от АПК, като съобразно следващата алинея 4 в случай на оттегляне
на жалбата жалбоподателят заплаща всички направени по делото разноски вкл.
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно съответната
Наредба – в случая Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид предмета на делото, същото е без определен материален
интерес, поради което приложима е разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата,
съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес по ЗУТ, възнаграждението
е в размер на 600лв. Отделно от адвокатското възнаграждение следва да бъдат
заплатени и 117лв., представляваща заплатената част за възнаграждение на вещото
лице.
С оглед изложеното и на основание чл.
159, т.4 АПК, Административен съд Б, двадесет и втори състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.02.2020г., с което е
даден ход по същество по адм.д.№1381/2019г. по описа на Адм.съд-Б.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „М.Г.“ АД, представлявано от Й.Д.Я. и „А.Д.“ ЕАД, представлявано от Й.Д.Я. против Разрешение за строеж №117 от
31.05.2017г. на „Външен водопровод от
същ. Водопровод ПЕВП *** до ПИ ***,м.6, м. Б, землището на гр.А и
канализационен тласкател в КПС в ПИ *** до същ. КПС А“, издадено от главен
архитект на Община П с адресати Община П-възложител
и „Е.А.“ ООД-изпълнител.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №1381/2019 г. по описа на Административен съд Б.
ОСЪЖДА „М.Г.“
АД, представлявано от Й.Д.Я. и „А.Д.“ ЕАД, представлявано от Й.Д.Я. да заплати
на Община П сумата от 717лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и СТЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7-
дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: