№ 2402
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110131186 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети октимври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 31186 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „............., срещу „............” ЕАД, с ЕИК .............., София, бул. „..............” №
...................., представлявано от Г.М.М. и В.Л.С., за осъждане на ответника да плати на
ищцата сумата от 783,50 лв., платена без основание по фактура № ********** от 17.11.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
10.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че е абонат на
електрическа енергия за обект, намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. „.............. Твърди, че в
края на месец ноември 2021 г. получила писмо от ответника, с което я уведомявали, че на
21.10.2021 г. служители на дружеството извършили проверка на СТИ за обект с клиентски №
............, за което бил съставен констативен протокол № 1026563 от 21.10.2021 г., както и че
въз основа на съставения констативен протокол била начислена сумата от 783,50 лв. за
преизчислени количества електрическа енергия, за мрежови услуги и за задължения към
обществото, както и разходи за проверка на СТИ, за което била съставена фактура №
********** от 17.11.2022 г. Във фактурата не бил посочен периода, за който била начислена
електрическа енергия. Излага твърдения, че на 13.01.2022 г. платила сумата от 783,50 лв., за
да не бъде прекъснато електрозахранването в дома й. Твърди, че не е спазена описаната в
ПИКЕЕ процедура, за което излага подробни съображения. Оспорва дължимост на
процесната сума, позовавав се на ЗЕ и ПИКЕЕ. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника „............” ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Позовава се на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, и
приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Излага твърдения, че ищцата е потребител на
електрическа енергия и са налице облигационни отношения между страните. Не спори, че на
21.10.2021 г. била извършена проверка на СТИ на адреса на ищцата, за клиентски № ............,
като за извършване на проверката били уведомени органите на реда. Не спори съставяне на
констативен протокол в присъствие на свидетел от Федерацията на потребителите. Сочи, че
в протокола били отразени извършените констатации относно нарушение на пломбата на
капачката на клемнияблок на електромера, както и нарушениииииия на пломбите и
холограмните стикери на големия капак на електромера. Сочи несъответствие на
2
електромена с техническите изисквания. Ищцата била уведомена за извършената корекция
на сметка, която корекция била за период от три месеца. Излагат се подробни съображения,
свързани с методиката на извършване на корекция на сметката на ищцата. Моли съда за
отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата молба, поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от фактура № ********** от 17.11.2021 г. е видно, че
за потребител с клиентски № ............, издадена на името на Б. Г. Б., е била начислена сумата
от 783,50 лв. с включена ДДС, за дължима сума по констативен протокол, начислена за
периода от 22.07.2021 г. до 21.10.2021 г.
От представения заверен препис от разписка от 13.01.2022 г. се установява, че ищцата
е платила на ответника сумата от общо 790,19 лв. по план за разсрочено плащане.
От представения и приет като доказателство констативен протокол № 1026563 от
21.10.2021 г. е видно, че двама служители на „...............” ЕАД са извършили проверка на
адреса на ищеца и са констатирали, че при проверка на електромер с фабричен №
********** е нарушена пломбата на капачката на клемния блок на електромера, като са
нарушени пломбите и холограмния стикер на големия капак на електромера. Електромерът е
бил демонтиран и на негово място е монтиран нов, редовен по БДС. Видно от същия
протокол, последният е съставен в отсъствие на потребителя. Протоколът е подписан от
съставителите и двама свидетели, като не са били уведомени органите на полицията.
Като доказателство по делото е приет и Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 333 от 01.11.2021 г. на БИМ, от който се установява,
че при отварянето на електромера е констатирано осъществен достъп до вътрешността на
електромера. Кафевият проводник, свързващ токовата пластина с електронната платка на
електромена, е разпоен от платката, водещо до промянана метрологичните характеристики
на електромера. Също така е установено, че електромерът е съответства на техническите
изисквания, на метрологичните характеристики, както и на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. Видно от представения заверен препис от справка за
преизчислени количества електрическа енергия от 17.11.2021 г., на ищцата са били
преизчислени количествата електрическа енергия за периода от 22.07.2021 г. до 21.10.2021 г.,
като е било начислено количество в размер на 3 386 kWh.
От представения заверен препис от писмо с изх. № ********** от 17.11.2021 г.,
3
изпратено до Б. Б., се установява, че ищцата е била уведомена за извършена проверка и
начислена сума в размер на 783,50 лв.
От представения от ответника заверен препис от Лицензия за разпределние на
електрическа енергия Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, се установява, че
същата е издадена на „...............“ за срок от 35 години. Като доказателство по делото са
приети и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа
на „.....................“ АД.
Видно от писмо с изх. № NTZ166364 от 22.10.2021 г., същото е било изпратено до Б.
Г. Б., с което последната се уведомява за извършената проверка на обект със средство за
търговско измерване /електромер/ с фабричен №**********, обектът находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. „.................., за което е съставен констативен протокол № 1026563 от
21.10.2021 г., като писмото е било върнато като непотърсено.
От представения заверен препис от заявление за разсрочено плащане от 11.01.2022 г.
се установява, че ищцата е направила искане за разсрочено плащане на сумата от 783,50 лв.
за периода от месец януари 2022 г. до месец декември 2022 г., а с молба от 13.11.2022 г. е
извършила отказ на услугата за разсрочено плащане.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че констатациите на
метрологичната експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ в БИМ
представлява случай на неотчитане на потребената ел. енергия. Вещото лице също така
установява, че общото количество електроенергия, неотчетено от СТИу от 3 386 kWh е
преизчислено при спазване на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, както и при извършена
проверка на корекцията на сметката, изчисленията математически са верни.
От разпита на свидетеля ...... се установява, че същият работи в Отдел „..............“ в
„.............“ от 2018 г., като работата му се състои в проверка на електромерните табла,
електромерите и правилно отчитане на разходите. Заявява, че си спомня за извършена
проверка на адрес в ж.к. „.................“, бл. 35, като при проверката установили електромер с
нарушени пломби и холограмни стикери. Демонтирали електромера и на негово място
монтирали нов изправен електромер. На тел. 112 уведомили органите за съставения
констативен протокол. По време на проверката присъствал и представител на Федерацията
на потребителите. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетЕ.та П. се установява, че същата е представител на Федерацията
на потребителите и като доброволен сътрудник участва при извършване на проверки, както
и на извършената такава на 21.10.2021 г. Обектът представлявал жилищна кооперация, като
в сградата имало 30 електромера, на един от които липсвали държавни знаци – холограмни
стикери и пломби. Техниците решили да сменят електромера, поставили го в безшевен
найлонов чувал с пломби и го подготвили за предаване за експертиза в БИМ. За
установеното нарушение били уведомени органите на МВР на тел. 112. При извършване на
4
проверката абонатът отсъствал. Съдът възприема показанията на свидетЕ.та като
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че ответното дружество е регистрирано по реда на Търговския
заков и притежава лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на
обособената територия, определена в приложение към лицензията. Не се спори, че ищцата е
абонат на „...............“ АД като потребител на електрическа енергия на обект, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „.................., за който е открита партида за клиентски № .............
Безспорно е установено, че на 13.01.2022 г. ищцата е платила на ответника сумата от общо
790,19 лв. Спори се за дължимостта на суми по процесната фактура.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива се установи, че
ответното дружество не доставя, а извършва дейност по разпределение на електрическа
енергия.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства се установява, че на
21.10.2021 г. е била извършена проверка от длъжностни лица при „...............” АД, като в
съставения констативен протокол № 1026563 от 21.10.2021 г. е била извършена констатация
относно нарушаване на пломбата на капачката на клемния блок на електромера, както и
нарушаване на пломбите и холограмния стикер на големия капак на електромера. При така
съставения констативен протокол не е видно кое от задълженията си към ответното
дружество ищцата не е изпълнила, което от своя страна е довело до съставянето им и
извършване на корекция на сметките на потребителя за периода от 22.07.2021 г. до
21.10.2021 г. Следва да се отбележи, че по делото не беше доказано от ответника, че именно
представител на ищцата е предприел действия по извършване на посочените нарушения. В
случай че при извършване на проверката е било констатирано извършване на действие,
което представлява престъпление по смисъла на НК, то не само е следвало да бъдат
уведомени надлежните органи, като липсват данни да са предприети последващи действия,
и едва след установяване авторството на деянието да бъде извършена преценка дали
нарушенията са извършени от представител на ищцата.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че представеният констативен протокол не
може да служи като доказателство, че именно представител на ищцата е извършил
посочените нарушения. Съдът намира, че в конкретния случай не са налице и хипотезите,
при които ответникът е могъл да прави корекция.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай безспорно е
установено, че ответникът е издал фактура на името на ищцата въз основа на процесния
констативен протокол за сумата от 783,50 лв. По делото, съобразно с разпределената
5
доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищцата доказа извършено разместване на
блага в имуществените сфери на страните, по силата на което тя е обедняла със сумата от
783,50 лв., съответно че ответникът се е обогатил с посочената сума в резултат на
извършено от ищцата плащане. Ето защо исковата претенция като основателна и доказана
следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главниия иск, основателна се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 10.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, поради което същото следва
да бъде уважено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 554,50 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена
държавна такса, сумата от 4,50 лв. – такса за превод и сумата от 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. В случая съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „............” ЕАД, с ЕИК .............., София, бул. „..............” № ....................,
представлявано от Г.М.М. и В.Л.С., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „............., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 783,50 лв.
/седемстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки/, платена без основание по фактура
№ ********** от 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 10.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 554,50 лв. /петстотин петдесет и четири лева и
петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7