Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.12.2021г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно
дело № 577 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §
19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на И.В.Д. ***; С.В.В. ***; Т.В.Д. ***; К.Б.К. ***; В.Т.Б. *** и В.И.В. ***, подадена
чрез пълномощниците им адв. М. и адв. Ж. от АК – Стара Загора, против Решение №
260579 от 25.06.2021г., постановено по адм. дело № 1216/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд. С
обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна подадената от М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б. и В.И.В. жалба
против Заповед № 10-00-923
от 25.03.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е
признато на Д.Г.М. правото да придобие собственост върху имот № 334.184, с площ от 500кв.м,
местност „Бялата чешма“ („Юнаците“), землище на с. Малка Верея по неодобрен
план на новообразуваните имоти.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в
противоречие с материалния закон и необосновано. Жалбоподателите оспорват като
необосновани формираните от съда фактически и правни изводи, че по
отношение на Д.Г.М. са изпълнени условията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие правото на собственост върху имот № 334.184, местност „Бялата чешма“
(„Юнаците“), землище на с. Малка Верея. Поддържат, че с
оглед императивната разпоредба на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и
норми по ТСУ /отм./ и изграждането на постройката при неспазване на нормативно
предвидените изисквания, неправилно съдът е приел, че за предоставения на Д.М. за ползване имот е доказано съществуването на
изискуемите се предпоставки по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на
ползване в право на собственост. Твърдят, че не е налице и
материалноправното основание по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото въз основа на
заключението на изпълнената по делото комплексна съдебна агротехническа
експертиза по несъмнен начин се установявало, че към релевантния момент в имота
не е имало трайни насаждения - нито
овощна градина, нито лозе. По подробно изложени
съображения е направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменена
Заповед № 10-00-923 от 25.03.2020г. на Кмета на Община
Стара Загора, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Кмет на
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
доказателства, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми
се елементи от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на
собственост, за което излага подробни съображения.
Ответникът по касационната жалба - Д.Г.М., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представения
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага
подробни съображения, че формираните от съда фактически и правни изводи са правилни
и обосновани, като в съответствие с приложимия материален закон е прието, че по
отношение на ползвателя са изпълнени изискуемите се
материалноправни условия по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за признаване на правото
му да придобие собственост върху имот № 334.184, местност „Бялата чешма“ („Юнаците“), землище
на с. Малка Верея. С оглед на което прави искане обжалваното съдебно решение да
бъде оставено в сила, като обосновано, правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в законово установения срок, от лица с
правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството по
адм.
дело № 1216/ 2021г. по описа на
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б. и В.И.В.,
против Заповед № 10-00-923 от 25.03.2020г., издадена от Кмета на Община Стара
Загора. С оспорената заповед, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62,
ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от 11.12.1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол от 01.11.2018г. на
Комисията, назначена със Заповед № 10-00-1714/ 09.10.2018г., на основание §
62, ал.1 от ПЗР към ПВС № 456/ 11.12.1997г., е признато на Д.Г.М. правото да
придобие собственост върху имот № 334.184, с площ от 500кв.м, местност „Бялата
чешма“ („Юнаците“), землище на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: № 334.186; № 334.187; № 334.631
и № 334.550.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна подадената жалба против Заповед № 10-00-923 от 25.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора. Въз основа на събраните по делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че е доказано кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. По съображения, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административно-производствените правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен.
Решението
на Старозагорския районен съд е правилно.
Обоснован от гл.т на доказателствата и правилен от гл.т
на материалния закон е направеният от Старозагорския районен съд извод, че по
отношение на ползвателя Д.М. са изпълнени кумулативно изискуемите се
материалноправни условия за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
във вр. с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съотв. за признаване правото да придобие
собственост върху имот № 334.184, с площ от 500кв.м, местност „Бялата чешма“
(„Юнаците“), землище на с. Малка Верея. Съгласно
приложимата за случая хипотеза на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се
трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо наличието
на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя да е
учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание,
на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ и 2. В имота да има сграда, построена преди 01.03.1991г. От доказателствата
по несъмнен начин се установява, че ползвателят Д.Г.М. е получил процесния имот
на основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 76/ 05.12.1977г., по силата
на което ПМС на М. е предоставено право на ползване на земя с площ от 0.5 дка в
местността „Бялата чешма“ („Юнаците“), землище на с. Малка Верея. Налице са и доказателства за установяване съществуването на останалите
регламентирани от закона като материално предпоставки за придобиване на
собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ релевантни факти - в имота
преди 01.03.1991 е построена сграда - сезонна постройка, която не попада в
изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. За разлика от други хипотези на
земеделска реституция /напр. по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ/, в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не
е въведено нормативно изискване сградата да е построена въз основа на надлежно
издадени строителни книжа – т.е законността на строежа е обстоятелство, което е
ирелевантно за възникване и признаване правото на ползувателя да придобие в
собственост предоставения му имот, в който е изградил постройка. От значение е
единствено дали постройката представлява сграда по см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
което се определя по аргумент за противното от нормата на §1в, ал.3, т.1 – т.4
от ДР на ППЗСПЗЗ. Доколкото приложимият материален закон не въвежда изискване за
законност на постройката вкл. от гл.т построяването на сградата при спазване на
всички нормативно установени изисквания, дали изградената постройка е
отговаряла на изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми
по ТСУ /отм./, е без правно значение за признаване правото на ползвателя да
придобие в собственост предоставения му за ползване имот в хипотезата на § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед на гореизложеното правилно Старозагорският
районен съд е приел, че е доказано кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва възникването и признаването
правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване
имот. Съответно при наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обоснован
е извода на съда, че оспореният административен акт е постановен при правилно
приложение и в съответствие с материалния закон.
Изложените в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от
настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането
на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Доколкото
признатото с оспорения административен акт право за придобиване в собственост
на предоставен за ползване имот, е при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, дали
са изпълнени материалноправните предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за
трансформиране правото на ползване в право на собственост, е абсолютно
ирелевантно.
С оглед на гореизложеното съдът
приема че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответниците по касационната жалба за присъждане на направените по делото
разноски следва да бъде уважено, като жалбоподателите следва да бъдат осъдени
да заплатят на Д.Г.М. сумата от 650 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
касационното производство, а на Община Стара Загора - възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260579/
25.06.2021г., постановено по адм. дело № 1216/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********,***; С.В.В., ЕГН **********,***; Т.В.Д., ЕГН **********,***;
К.Б.К., ЕГН **********,***; В.Т.Б., ЕГН **********,*** и В.И.В., ЕГН **********,***, да заплатят
на Община Стара Загора общо сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********,***; С.В.В., ЕГН **********,***; Т.В.Д., ЕГН **********,***;
К.Б.К., ЕГН **********,***; В.Т.Б., ЕГН **********,*** и В.И.В., ЕГН **********,***, да заплатят
на Д.Г.М., ЕГН **********,***, общо сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева
– разноски за касационното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.