Определение по дело №35/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 21
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700035
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Кърджали,18.02.2022 г.

Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                 СЪДИЯ: Айгюл Шефки

разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д. № 35 по описа за 2022 г. и  за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба от С.Я.П. от *** против писмо с рег.№292р-1522/18.01.2022 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали. В жалбата се твърди, че оспореното писмо обективира отказ на работодателя да й признае право на ползване на данъчно облекчение за деца по чл.22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Намира   оспореното писмо за незаконосъобразно на основанията по чл.146, т.1-5 АПК. Счита, че като родител на две непълнолетни деца, който не е лишен от родителски права, за нея са налице всички предпоставки за ползването на данъчно облекчение по чл.22в от ЗДДФЛ.  Иска отмяна на оспореното писмо и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претедира деловодни разноски.

Административния съд, като разгледа жалбата и изпратената административна преписка, установи следното:

Видно от Протокол рег.№ 292р-490/06.01.2022 г., комисия, назначена със Заповед рег.№292з-2541/01.12.2021 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали, е разгледала документите за ползване на данъчни облекчения да деца, подадени от служители на ОД на МВР - Кърджали. По отношение на документите, подадени от двамата служители - С.Я.П. и П.Г.П. е прието, че е налице висящо *** дело, като с окончателно протоколно определение от 11.01.2020 г., постановено по гр.д.№***/***г. по описа на РС-Кърджали, са взети привременни мерки и упражняването на родителските права, касателно децата С.П.П. и Г.П.П.,  е предоставено на бащата П.Г.П. По горните съображение е комисията е счела, че данъчно облекчение за деца, за 2021 г. следва да ползва бащата - П.Г.П. По отношение на всички останали служители, подали декларации за данъчно облекчение за 2021 г. е прието, че имат право на такова.

Към горния протокол  е приложен и списък с рег.№ 292р-461/06.01.2022 г.  на служителите, ползващи различни данъчни облекчения за 2021 г. чрез работодателя, утвърден на 06.01.2022 г. от директора на ОД на МВР-Кърджали. В горния списък под №*** е включен и служителят П.Г.П., за  данъчно облекчение по чл.22в от ЗДДФЛ, за две непълнолетни деца. 

На 11.01.2022 г., С.П. е депозирала жалба с рег.№292000-352, до директора на ОДМВР-Кърджали, в която изложила обстоятелства за незаконосъобразност на изводите на комисията в частта, относно ползването на данъчни облекчения за двете й непълнолетни деца.

С писмо рег.№292р-1522/18.01.2022 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали, предмет на настоящия спор, жалбоподателката е уведомена за правомощията на назначената от комисия. Работодателят намерил за правилни, изложените в протокола доводи за ползване на данъчното облекчение за децата С.П.П. и Г.П.П., от техния баща - П.Г.П., предвид определените от съда привременни мерки.  

По делото е приложено и протоколно определение от 11.01.2020 г., постановено по гр.д.№***/***г. по описа на РС-Кърджали, с което, на основание чл.323, ал.1 от ГПК, упражняването на родителските права, по отношение на  децата С.П.П. и Г.П.П.,  е предоставено на бащата - П.Г.П. до приключване на делото с влязло в сила решение; определено е местоживеенето на децата да е при бащата, като на майката С.П., е определен свободен режим на лични отношения.  

При така установените факти, настоящият съд намира жалбата за  недопустима, поради липса на индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

С разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ, на работодателя е вменено задължение да изчисли годишната данъчна основа на лицата, получаващи доходи от трудови правоотношения, като я намали с годишния размер на  данъчните облекчения, в т.ч. и на тези по чл.22в ЗДДФЛ, както и да определи годишния размер на данъка. За работодателя по основно трудово правоотношение е предвидена и санкция, при неизпълнение на задължението му по определяне на  годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения /чл.84 ЗДДФЛ/. 

От съдържанието на горните разпоредби следва, че при изпълнението на задълженията си по чл.49, ал.1 ЗДДФЛ, директорът на ОД на МВР-Кърджали действа в качеството си на работодател, а не на административен орган, разполагащ с властнически правомощия, да засяга едностранно нечия правна сфера.  В тази връзка, оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като въпросите по определяне на годишната данъчна основа и възстановяването на съответния данък от работодателя, са такива, свързани със съществуващите в случая трудови правоотношения, като споровете, свързани с тези правоотношения, се решават по общия исков ред.

На следващо място следва да се отбележи, че определянето на годишния размер на данъка по ЗДДФЛ /годишната данъчна основа, намалена с годишния размер на данъчните облекчения/, се извършва  от работодателя по ясно определени в закона правила и ред и не е обусловено от издаването на какъвто и да е индивидуален административен акт. Изготвеният от комисията протокол, както и списъка към него са вътрешноведомствени актове, предназначени да подпомогнат работодателя при определяне на лицата, подали съответните документи, удостоверяващи право на данъчни облекчения по ЗДДФЛ.

От своя страна, правото на възстановяване на данък би възникнало за работника/служителя в случаите, в които определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания такъв, и както беше отбелязано по-горе, предпоставките за възникването на това право, са посочени в закона, като не е необходимо нарочното му признаване от работодателя. Още повече, че правоимащите лица по чл.22в от ЗДДФЛ, разполагат и с възможност да ползват данъчни облекчения с подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с попълване на приложения №1 и №10. 

По изложените съображения, поради липсата на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство, следва да бъде прекратено.

Ето защо и на основание чл. 159,  т. 1 от АПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Я.П. от *** против писмо с рег.№292р-1522/18.01.2022 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 35/2022 г., по описа на  Административен съд - Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд  на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му

 

 

                                             СЪДИЯ: