ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 22.01.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и втори януари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №6166 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София против С.Д.П..
Ответникът С.Д.П. е
представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
В представения
отговор ответникът е направил искане за спиране производството по настоящото
дело на основание чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК.
По отношение
искането за спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради наличие на висящ
спор с преюдициално значение, съдът намира, че същото е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение. Производството по гр.дело №238/2019г. на РС
Ст.Загора е за унищожаване на упълномощителна сделка и продажба с акт №168 дело
№147 от 02.11.2018г., сключени от дееспособно лице, което при сключването им не
е могло да разбира и ръководи действията си. Действително в това производство е
изследвано психическото състояние на С.П., но същото не се явява преюдициално
по отношение спора по настоящото дело.
Неоснователно е и
искането за спиране производството по настоящото дело на основание чл.229 ал.1
т.5 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба съдът спира производството, когато
при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства,
от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В хода на
настоящото производство не са разкрити престъпни обстоятелства, нито изхода на
наказателното производство, за което е представена служебна бележка от ОД на
МВР би имал значение за изхода на спора по настоящото дело. Установяването на
извършено престъпление по чл.209 НК би било предпоставка ответникът да защити
правата си, но по друг ред и в друго производство.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
По отношение на
исканията на страните за назначаване на съдебно-икономическа експертиза,
комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и по искането на ответника за
допускане на гласни доказателства съдът ще се произнесе в съдебно заседание
след изслушване на становищата на страните.
Съдът счита, че
следва да приложи към делото ч.гр.дело №5031/2019г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Д.П. за спиране
производството по гр.дело №6166/2019г. по описа на СтРС, на основание чл.229
ал.1 т.4 и т.5 ГПК, като неоснователно.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: договор за стоков кредит № 3376477 от 24.09.2018г., ведно с Общи
условия, договор за разплащателна сметка, Декларация за приемане на
застраховане по застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 плюс“, Общи
условия за застрахователна програма „Защита Макс“, уведомление, искане за
предоставяне на кредит, фактура от 24.09.2018г., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., Индивидуален договор за цесия от
20.06.2019г., Приложение №1 към индивидуален договор за цесия, Пърмономощно,
уведомително писмо с приложена обратна разписка, Експертно решение №0871 от
28.03.2018г., Епикриза от 17.10.2016г., Заключение амб. №160/15.03.2018г., Удостоверение
изх. № 3068/10.10.2018г. на ДПБ Раднево, Епикриза
от 13.12.2018г. на ДПБ Раднево, копие от Решение №1294 от 10.10.2019г. по гр.д.
№ 238/2019г. по описа на РС Стара Загора, Съобщение №4997/20.11.2018г. на РП Стара
Загора, Служебна бележка от 20.12.2019г. на ОД на МВР Стара Загора.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело №5031/2019г. по описа
на Старозагорски районен съд.
ОБЯВЯВА, че по исканията на страните за назначаване
на съдебно-икономическа експертиза, комплексна съдебно-медицинска експертиза,
както и по искането на ответника за допускане на гласни доказателства съдът ще
се произнесе в съдебно заседание след изслушване на становищата на страните.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото
са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си
молба, че на 24.09.2018г. С.Д.П. в качеството на Кредитополучател е сключил
договор за стоков кредит № 3376477 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя
стокови кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за
кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че
му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно
ги приема.
Сочи, че съгласно
разпоредбите на Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на
стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по
кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит,
Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 1099,00 лева,
при който отпусната сума била преведена по банковата сметка на търговеца на 24.09.2018г.
Съгласно сключения
договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита
е 1148,98 лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност
на кредита 1099,00 лв. и застрахователна премия 49,98 лв., която Кредитополучателят
се задължил да заплати на Кредитора на 12 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и
да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
една от вноските.
Съгласно клаузите
на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява е възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на покупката
на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит, страните
са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в
общ размер на 161,42 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да
върне при сключване на договора за кредит била в размер на 1310,40 лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 12 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109,20 лева, като първата
погасителна вноска била дължима на 14.10.2018г., а последната била с падеж на
14.9.2019г., съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в
който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Ищецът твърди, че крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 14.09.2019г., предвид
което по отношение на вземанията по договора за кредит не била обявявана
предсрочна изискуемост.
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 103,16 лв. за периода от 14.11.2018г. до датата
на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 109,94 лв., с която били погасени, както
следва: възнаградителна лихва: 23,94лв., главница: 85,26 лв. и лихва за забава
0,74 лв.
На 20.6.2019г. бил
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу С.Д.П., произтичащо от договор за
стоков кредит № 3376477/24.9.2018 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ведно е всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД съдържали изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, изпратено е известие за доставяне, като
на върнатата обратна разписка било отбелязано, че „пратката не е потърсена от
получателя“.
Алтернативно ищецът
моли да се приеме като доказателство към исковата молба - уведомлението за
извършената цесия е Изх.№ УПЦ-П-УКФ/3376477, изхождащо и подписано от „Агенция
за събиране на вземания“ АД, в качеството му на пълномощник на цедента, което
да бъде връчено на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. В
случая следвало да се има предвид, че „Агенция за събиране на вземания“ АД
изрично е упълномощено от името на цедента да уведоми по законоустановения ред
всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени на дружестото — цесионер, за
сключения на 20.12.2016г. Рамков договор за цесия. Позовава се на Решение №123
от 24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009, II ТО, ТК, постановено по реда на
чл.291 от ГПК, съгласно което „доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано“. В тази връзка за „Агенция за
събиране на вземания“АД възникнал правния интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. №5031/2019г. била издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение, което от своя страна
обуславяло подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.Д.П., че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в общ размер на
1291,81лева, от които: 1063,72 лева главница по 11 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 14.11.2018г. до 14.09.2019г., възнаградителна
лихва в размер на 125,67 лева за периода от 14.11.2018 г. до 14.09.2019г., обезщетение
за забава в размер на 102,42 лева за периода от 14.11.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът С.Д.П. представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен.
Заявява, че правопораждащият
факт, на който се базират предявените искове за главница и лихви е договор за
стоков кредит № 3376477 от 24.09.2018г., който не оспорва, че е подписан от
ответника, но счита за недействителен във формата на унищожаемост.
Заявява също, че
ответникът С.Д.П. страда от душевна болест по смисъл на чл.5, ал.1 и 2 от ЗЛС,
но не е поставен под запрещение. Диагнозата му е биполярно афектно разстройство
с маниини епизоди. Същият е с трайно намалена работоспособност /инвалидизиран/
от 03.07.2006г., а последното експертно решение на ТЕЛК към УМ БАЛ “Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД, гр.Стара Загора е от 28.03.2018г.
Сочи, че през
октомври 2016г. С.П. за първи път бил настанен в Държавна психиатрична болница „Д-р
Георги Кисьов“, гр.Раднево с диагнозата: биполярно афектно разстройство,
сегашен епизод маниен без психотични симптоми.
През месец март
2018г. на С.П. било правено изследване в „Център за психично здраве“ ЕООД,
гр.Стара Загора, при което се констатира занижение на паметта и леки дефицити в
интелектуално, емоционално-волево и личностно отношение.
На 04.10.2018г.
ответникът постъпил за втори път на лечение в Държавна психиатрична болница
„Д-р Георги Кисьов“, гр.Раднево. Съгласно епикризата, с която изписан, постъпил
с диагноза: биполярно афектно разстройство. Сегашен епизод - маниен с
психотични симптоми. Маниен синдром. При постъпването си споделя налудни идеи
за преследване и ограбване, като паметта и интелекта са болестно
трансформирани. Изписан е на 13.12.2018г. Към датата на сключване на договор за
стоков кредит № 3376477 - 24.09.2018г.,
ответникът бил в състояние, което не му е позволявало да разбира свойството и
значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да предвижда последиците
от действията си. По повод друг договор, сключен по същото време с друго лице,
по въпроса за неговото състояние и за правните последици от действията му в
този период било постановено решение №1294 от 10.10.2019г. по гр.д. №238/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора. Към настоящия момент, делото било на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора, на етап за насрочване в
открито съдебно заседание по в.гр.д. № 1643/2019г.
Извън горното,
относно здравословното състояние на ответника, следвало да се има предвид, че
конкретно по отношение на процесния договор за стоков кредит № 3376477 от
24.09.2018г., същият вероятно бил сключен и чрез измама по смисъла на НК,
осъществена от трето лице, известно на ответника с името Иван Минчев. Същият,
възползвайки се от състоянието на ответника, го убедил да сключи процесния
договор и след подписване му и получаване на стоката - телевизор от магазин
„Метро кеш енд Кери България“, същият го отнел от владението на С.П.. Преди
това, по същия начин С.П. бил убеден от същото лице - Иван Минчев да сключи и
два други договора за стоков кредит - на 10.09.2018г. с банка „Париба“ и на
13.09.2018г. с „Банка ДСК“ - в двата случая за закупуване на скъпи мобилни
телефони, които също били отнети от владението на С.П.. За гореописаните деяния
се водело разследване по досъдебно производство № 349зм- 145/2019г. по описа на
ОДМВР - Стара Загора, прокурорска преписка №1106/2019г. на Района прокуратура -
Карлово, образувано за престъпления по чл.194, ал.1 от НК и чл.209, ал.1 от НК.
Към настоящия
момент, ответникът С.П. бил в относително добро здравословно състояние, което
му позволява да разбира, както последиците на случилото се по времето, в което
е бил в маниен синдром, така и настоящите си действия, включително и правото му
на защита срещу предявените искове в настоящото производство. Същият
категорично не бил съгласен със сключения договор за стоков кредит № 3376477 от
24.09.2018г. и не потвърждавал сключването на същия.
При така описаната
фактическа обстановка, прави възражение срещу основателността на исковете в
смисъл, че договор за стоков кредит № 3376477 от 24.09.2018г. е унищожаем в
хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД, тъй като при сключването му
ответникът-длъжник по договора, макар и дееспособен, е бил в състояние, което
не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното, да
ръководи постъпките си и да предвижда последиците от действията си. Извън
горното заявява, че договор за стоков кредит № 3376477 от 24.09.2018г. вероятно
е унищожаем и в някоя друга хипотеза на ЗЗД, но подобно възражение не би могло
да бъде направено сега, а едва след приключване на наказателното производство. Независимо
в коя хипотеза на закона, ответникът не потвърждава договора, а напротив чрез
настоящия отговор на исковата молба упражнява процесуалното си право да го
унищожи чрез възражение. Във връзка с това счита, че и сключения по-късно
договор за цесия между ищеца и първоначалния кредитор, не е породил действие
между ищеца и ответника. Порокът, съдържащ се в правопораждащия договор за
кредит води до неговата висяща недействителност, и тъй като не е потвърден, а
оспорен, то и последвалото прехвърляне на вземания също е недействително, а
исковете - неоснователни.
Моли съда да се
произнесе в мотивите си по направените възражения и след като установите
недействителността, във формата на унищожаемост, на договор за стоков кредит №
3376477 от 24.09.2018г. и последвалия го договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.06.2019г., да отхвърли изцяло предявените искове за
главница и лихви.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът,
че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което
за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №5031/2019г. по описа на
Старозагорски районен съд, съществува. Ищеца следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 18.02.2020г.
от 11,00ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: