Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260477
гр.Силистра, 14 октомври 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, в открито
заседание на петнадесети септември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР:
като разгледа гр.д. №1630 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “Т. Б.” ЕАД, със седалище и адрес– гр.С., район „М.“,
ЖК”М.”…, Бизнес парк- С., сграда № … с ЕИК………….., моли съда да признае за установено,че
ответникът му дължи сумата от 1442.05 лева, дължима по посочените фактури,
заедно със законната лихва, считано от 31.07.2019г./датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК/- до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените в настоящото и в заповедното
производство разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ В.Д.Д., с ЕГН **********,***, чрез адв.В.Г., е
подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Заявява, че ищецът се
позовава на 5 бр.фактури, които той оспорва, тъй като не е ясно как са
получените посочените в тях задължения. Налице е противоречие между отразеното
във фактурите, договореното и изложеното в исковата молба. Във фактурите са
посочени потребени услуги от един телефонен номер, а е предявен иск за
задължения по отношения на друг номер. В исковата молба са посочени задължения
за такси за спиране на номер, временно възстановяване на изходящ трафик и
съобщения, но в сочените фактури няма такива данни. Разминавания има и по
отношение на договора за лизинг- във фактурите е посочено, че това задължение е
обвързано със договор за № 089 989 4979, а в договора е посочено, че
устройството се предоставя за друг номер. Има разминавания в посочената общо лизингова
цена и дължимите вноски.
Във фактурата, издадена на 05.09.2017г., е посочено че се
приспада сумата от 30 лева, която представлява надвнесено плащане за предходен
отчетен период, но не са представени доказателства за надвнесени суми, поради
което не може да се направи извода налице ли са други надвнесени суми и какъв е
техния размер.
Поради това моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноските по делото.
Като прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА
СЛЕДНИТЕ ИСКОВЕ:
По
договор за мобилни услуги № *********/28.02.2014г. и Допълнителните
споразумения към него, касаещ мобилен телефонен номер 0898 789 992:
62.95 (шестдесет и два лв. и 95 ст.)
лева- далекосъобщителни услуги, дължими за периода 05.08.2017г.- 04.12.2017г.;
заедно със законната лихва, считано от
31.07.2019г. до изплащане на вземането;
По
договор за мобилни услуги № *********/12.09.2014г. и допълнителните
споразумения към него, касаещ мобилен телефонен номер 0899 894 979:
60.89 (шестдесет лв. и 89 ст.) лева-
за ползвани далекосъобщителни услуги, дължими за периода 05.08.2017г.-
04.12.2017г.;
заедно със законната
лихва върху посочените по-горе суми, считано от 31.07.2019г. до изплащане на
вземането;
По договор
за лизинг от 14.03.2017г.
964.62 (деветстотин шестдесет и
четири лв. и 62 ст.) лева-дължими лизингови вноски;
53.59(петдесет и три лв. и 59 ст.)
лева- неустойка за невръщане на веща, съгласно чл.3,ал.1 от договора;
заедно със законната
лихва върху посочените по-горе суми, считано от 31.07.2019г. до изплащане на
вземането;
Това са сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2905/22.08.2019г.
издадена по гр.д.№ 1092/2019г. по описа на СРС и съдът приема, установяването
на тези суми се иска и в настоящото производство.
По иска с правно
основание чл.422 от ГПК:
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба, факти, че
с ищеца са били обвързани с цитираните договори за мобилни услуги. Твърденията
му, че не е ясно кое от допълнителните споразумения за кой мобилен номер се
отнася са неоснователни, тъй като всяко то тези допълнителни споразумения касае
един от основните договори, в който е посочен и мобилният номер. Поради това не
е неяснота относно основанието, на което ищецът претендира вземанията си. Не
отговаря на истината и твърдението, че представените фактури касаят само един
от мобилните номера- напротив представени са фактури за процесния период,
касаещи и двата мобилни номера.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответникът не е заплатила потребените услуги в
следните размери:
85.52 лева- мобилни услуги, ползвани от мобилен № 0898
789992, дължими за отчетния период 05.09.2017г.- 05.11.2017г.;
Ищецът претендира сумата от 62.95 лева.
78.99 лева- мобилни услуги, ползвани от мобилен № **********, дължими за отчетния период 10.09.2017г.- 05.11.2017г.;Ищецът
претендира сумата от 60.89 лева.
Не бяха представени доказателства, че задължението е
заплатено.
Следователно исковете са основателни и следва да се уважат в
предявените размери, заедно със законната лихва, считано от 31.07.2019г. /датата
на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда/, до окончателното
изплащане на задължението.
По иска с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 964.62 лева- незаплатени лизингови вноски.
Факт е, че на 14.03.2017 г. страните са сключили договор за
лизинг на мобилно устройство марка SAMSUNG,
модел Galaxy S7 Edde 32 GB, Gold/л.37/. Ответникът-лизингополучател
се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 1232.57 лева. Не се
оспорва факта, че той е заплатил 5 месечни вноски или 267.95 лева от дължимата
сума. Незаплатено остава задължението му за 964.62 лева.
Установи се, че вещото лице е допуснало техническа грешка
посочвайки цената на устройството, а оттам и при изчисляване на размера на
незаплатените вноски. В съдебно заседание този пропуск беше отстранен.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 31.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.1,ал.3 от Договора за лизинг от
14.03.2017г. :
Съгласно чл.1,ал.2 от Договора за лизинг от 14.03.2017г.
лизингополучателят може да придобие собствеността върху предоставеното
устройство като подпише договор за изкупуването му, най-малко 10 дни преди
изтичането на срока на договора. В случай, че не се възползва от това си право,
следва да върне на лизингодателя устройството в срок от 1 месец от изтичането
на срока на договора, като в същия срок може изрично писмено да заяви, че желае
да върне устройството (чл.3). Ако лизингополучателят не върне устройството или
ако то не е в състоянието, изрично посочено в договора, дължи неустойка в
размер на 1 лизингова вноска, а именно 53.59 лева.
Ответникът не твърди, а и не представи доказателства, че е
изявил желание да върне устройството. Факт е, че договорът между страните е
прекратен, устройството не е върнато от лизингополучателя, поради което е
налице описаната по-горе фактическа обстановка. Поради това и тази претенция е
основателна и доказана.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по производството, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца в производството са в размер на 576.93 лева /25
лева- заплатена държавна такса, 371.93 лева- адвокатско възнаграждение и 180 лева-
възнаграждение за вещо лице./
Ответникът дължи на ищеца и разноските, направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1092/2019г. по описа на СРС, които са в
размер на 385 лева.
По тези съображения, Силистренският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.Д., с ЕГН ********** дължи на
“Т. Б.” ЕАД, с ЕИК …………., следните суми:
По договор за мобилни услуги №
*********/28.02.2014г. и Допълнителните споразумения към него, касаещ мобилен
телефонен номер 0898 789 992:
62.95
(шестдесет и два лв. и 95 ст.) лева- далекосъобщителни услуги, дължими за
периода 05.08.2017г.- 04.12.2017г.;
заедно със законната
лихва, считано от 31.07.2019г. до изплащане на вземането;
По договор за мобилни услуги №
*********/12.09.2014г. и допълнителните споразумения към него, касаещ мобилен
телефонен номер 0899 894 979:
60.89
(шестдесет лв. и 89 ст.) лева- за ползвани далекосъобщителни услуги, дължими за
периода 05.08.2017г.- 04.12.2017г.;
заедно със законната лихва върху посочените по-горе суми,
считано от 31.07.2019г. до изплащане на вземането;
По договор за лизинг от 14.03.2017г.
964.62
(деветстотин шестдесет и четири лв. и 62 ст.) лева-дължими лизингови вноски;
53.59(петдесет
и три лв. и 59 ст.) лева- неустойка за невръщане на веща, съгласно чл.3,ал.1 от
договора;
заедно със законната лихва върху посочените по-горе суми,
считано от 31.07.2019г. до изплащане на вземането;
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Т. Б.” ЕАД, с
ЕИК ………….,следните суми:
576.93 (петстотин седемдесет и шест лв. и 93 ст.) лева-
разноски по гр.д.№ 1630/2019г. по описа на СРС;
385 (триста осемдесет и пет ) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1092/2019г.
по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/