№ 1641
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110160869 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от 27.10.2021г. по чл. 8 ЗЗДН, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН,
подадена Т.М. Тодорова-А., ЕГН **********, действаща лично и като родител на
малолетните си деца П. БЛ. АСП., ЕГН **********, М. БЛ. АСП., ЕГН **********, и М.
БЛ. АСП., ЕГН **********, живущи в гр. София, с искане за издаване на заповед за защита
по ЗЗДН, в нейна полза и в полза на малолетните й деца, срещу Н. П. Г., ЕГН **********,
живущ в гр. София, за осъществен от страна на последния акт на домашно насилие, както
следва:
На 23.10.2021г. около 13:40ч. ответникът отива във военното общежитие, където
молителката живее с трите си малолетни деца, разбива врата на жилището, удря
молителката по главата около слепоочието отдясно, хваща я за косата и я дърпа ожесточено.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Не са претендирани разноски.
За ответника се твърди, че е лице, с което молителката е живяла във фактическо
съпружеско съжителство. Същият се смята за баща на най-малкото от трите деца на
молителката, макар тя да отрича.
С определение от 05.11.2021г. по делото молбата за искана защита по отношение на
непълнолетните деца П. БЛ. АСП., М. БЛ. АСП. и М. БЛ. АСП. е оставена без разглеждане
като недопустима, тъй като не са посочени никакви данни за осъществени актове на насилие
срещу тях.
Със заповед за незабавна защита № 194 от 05.11.2021г. съдът е наложил мярка за
защита срещу ответника, с която го задължава да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката Т.М. Тодорова-А. и забранява на осн. чл. 5, ал. 1, т.3
предл. 1 ЗЗДН на ответника да се приближа на разстояние не по-малко от 100 метра от нея.
В открито съдебно заседание ответникът оспорва да е извършил твърдените в молбата
за защита актове на домашно насилие, заявява, че вече не живее в едно домакинство с
молителката и са приключили отношенията помежду си. Твърди, че молителката е създала у
1
него представата, че е баща на най-малкото дете, макар и да не е посочен като баща на
детето.
Софийски районен съд, като прецени твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото се установява, че молителката Т.М. Тодорова-А. и ответникът Н. П. Г. са
живели във фактическо съпружеско съжителство в продължение на няколко години до
началото на 2020г. В последствие са прекъснали отношения и вече не живеят заедно.
Ответникът смята, че е биологичен баща на малолетното дете П. БЛ. АСП., чиято майка е
молителката.
Съдът приема за доказан акта на домашно насилие и съобразно представената
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която е годно доказателствено средство, съдържащо
всички необходими индивидуализиращи белези на насилническите актове и следва да бъде
изцяло кредитирана (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника, като извършител на
домашно психическо и физическо насилие, и с оглед интензитета на извършения акт, следва
да бъде наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН и чл. 5, ал. 1, т. 3 предл. 1 ЗЗДН, чрез
които ще се даде пълна защита на пострадалото лице за срок от девет месеца, като на
последния следва да се наложи и глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лева,
съобразен не само с по-ниската тежест на деянието, но и с липсата на данни по делото за
доходи и имуществото на последния. Съдът не е обвързан от искането на пострадалите и
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Същевременно, неизпълнението на мярката ще доведе до влизането в действие на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
При този изход на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да
осъди ответника да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер
на 25.00 лева.
Разноски в настоящото производство не са претендирани, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Н. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Суходол, ул. „Кирил Христов“ № 42, тел. **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА Н. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.М. Тодорова-А., ЕГН
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 предл. 1 ЗЗДН на Н. П. Г., ЕГН
**********, да приближава Т.М. Тодорова-А., ЕГН **********, на разстояние не по-малко
от 100 метра, за срок от девет месеца, считано от 02.03.2022г.
НАЛАГА на Н. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в
размер на 200 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. П. Г., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Н. П. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд
2
държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл.
20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3