РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. К., 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20215100500198 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 105/07.09.2021 г., постановено по гр.д. № 756/2021 г. по
описа на РС - К., е изменен размера на присъдената с влязло в сила решение
№ 43/23.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 1335/2019г. по описа на Районен
съд К., ежемесечна издръжка, която В. ЕМ. М., с ЕГН **********, от с.Б.,
общ.К., обл.К.йска е осъден да заплаща на детето си В. В. М.а, с ЕГН
**********, действаща чрез майката и законен представител Л.К. М., с ЕГН
**********, от гр.К., бул.“С. С.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, като е увеличена от 250
лв. на 320 лв., считано от 28.05.2021 г. - подаването на исковата молба, до
настъпване на причини, изменяващи или прекратяващи издръжката причини,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като същата бъде заплащана до 10-то число на всеки месец по
банкова сметка BG 22 RZBB 9155 1015 97***** - с титуляр Л.К. М., като е
отхвърлен предявения иск за разликата над 320 лв. до пълния предявен
размер от 450 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Л.К.
М., като майка и законен представител на малолетната В. В. М.а,
1
представлявана от процесуалния си представител адв.Т.В., която го обжалва а
в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за изменение на присъдената
ежемесечна издръжка от 320 лв. до пълния предявен размер от 450 лв., като
неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че
първинстанционният съд не отчел обстоятелството, че само майката отглежда
детето и полага фактически грижи за него, докато бащата трайно отсъства от
страната, тъй като от 2010 г. работи в Англия и се връща в България за по 3
месеца. Излагат се съображения за неправилно определяне размера на
доходите на бащата, като се сочи, че следният размер на дохода за 12 месеца
следва да се приеме в размер на 2 813.62 лв., предвид средната часова ставка
от 9.2 британски лири. Такъв месечен доход от 2800 лв. позволявал на
въззиваемия да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 450 лв. Моли съда
да отмени решението в обжалваната му част и да уважи предявения иск до
пълния му предявен размер на 450 лв. Претендира разноски. В съдебно
заседание, представлявана от процесуалния си представител - адв. Т.В.,
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият В. ЕМ. М. не е представил отговор на основание чл.263,
ал.1 от ГПК. В съдебно заседание лично и представляван от процесуалния си
представител - адв. В.Р., оспорва въззивната жалба.
Недоволен от решението на РС - К. е останал и въззивникът В. ЕМ. М.,
представляван от адв. В.Р., който го обжалва в частта, с която присъдената
ежемесечна издръжка е увеличена от 250 лв. на 320 лв., като неправилно
поради нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че били
оборени твърденията, че бащата не е давал пари на детето, извън
определената издръжка и за закупуването на фотоапарат на стойност 876 лв.
Доводът за посещаване на курсове по английски език не можел да бъде
изтъкван като нарастване нуждите на детето, тъй като то не посещавало
такива курсове и преди развода. Излагат се съображения за сезонна заетост на
въззивника, както и липсата на постоянни доходи от същия, който бил
безработен към настоящия момент. В съдебно заседание лично и
представляван от процесуалния си представител - адв. В.Р., поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата по тази жалба Л.К. М., като майка и законен представител
2
на малолетната В. В. М.а, представлявана от процесуалния си представител
адв.Т.В., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. В съдебно заседание,
представлявана от процесуалния си представител - адв. Т.В., поддържа
становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните в двете
инстанции доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
жалбодателя констатира:
Жалбите са допустими, а по съществото разгледани са неоснователни.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Предявен е иск по чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК за изменение на
присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в
исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били
изменени предвид нарасналите нужди на детето с оглед нуждите от
закупуване на фотоапарат на стойност 867 лв. и микрофон за фотоапарата на
стойност 489 лв., увеличение на разходите за издръжка по време на Ковид
епидемията и онлайн обучението, както и разходи на бабата на детето по
майчина линия за неговото отглеждане. Въвеждат се и твърдения за доходите
на бащата в размер на 1800 - 19000 лв., а за доходите на майката в размер на
653.90 лв.
Ответникът оспорва иска по размер като сочи, че нямало промяна в
имуществената му сфера, като не закупувал имоти и бил безработен. Оспорва
твърденията за увеличени разходи за издръжка на детето, като липсвали
доказателства, че разходите на бабата по майчина линия били заплащани от
ищцата. Твърди, че полага грижи за дъщеря си като й давал парични суми на
ръка от 20 до 100 лв.
С решение № 43/23.01.2020 г., постановено от К.йския районен съд по
гр.д. № 1335 по описа за 2019 г. на същия съд, влязло в сила на 14.02.2020 г., е
прекратен гражданският брак между В. ЕМ. М. и Л.К. М., като родителските
права по отношение на роденото от брака дете В. В. М.а са предоставени на
майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното
си дете в размер на 250 лв., считано от 08.09.2019 г.
3
От представеното като доказателство по делото удостоверение за
раждане с дата 23.08.2010 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1092 от
23.08.2010 г. на Община К., се установява, че малолетното дете на страните
по делото В. В. М.а е родено на **.**.**** г.
От представеното като доказателство удостоверение изх. №
706/11.05.2021 г., изд. от „Надежда - 94“ ООД - гр.К., се установява, че
доходите на Л.К. М. за времето от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. са общо в
размер на 7 391.39 лв.
Страните по делото са представили декларации за семейно и имотно
състояние и получаваните от тях доходи, като Л.К. М. е декларирала месечен
доход от 653.90 лв. и апартамент в гр.К., а В. ЕМ. М. е декларирал брутно
възнаграждение в размер на 1600 лв. и нетно такова в размер на 1200 лв.,
както и лек автомобил.
Видно от представеното и прието от въззивната инстанция писмо изх.
№ 1030-08-241#3 от 20.12.2021 г, изд. от НОИ ТП - К., за девет месеца от
13.09.2020 г. до 30.11.2021 г. на В. ЕМ. М. е било изплатено общо
обезщетение в размер на 11 143.50 лв., или средномесечно по 1 238.17 лв.
По делото са представени като доказателства фактура за закупуване на
микрофон на стойност 489 лв., касова бележка на стойност 867 лв., касова
бележка на стойност 636.98 лв. както 11 бр. разписки за изплатена издръжка.
Представен е също така и социален доклад.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд
свидетелка В. П. М. - майка на въззивницата Л.К. М., се установява, че същата
се грижила за детето В.. Установява се също, че въззивникът работи в Англия
като е давал на дъщеря си пари и дрехи.
Свидетелят Е. З. М. - баща на въззивника В. ЕМ. М., сочи в показанията
си пред първоинстанционния съд, че синът му се е грижил за дъщеря си.
Детето В. В. М.а, изслушана пред първоинстанционния съд, заявява, че
желае да посещава уроци по фотография, като имала хубав фотоапарат, който
и подарил дядо и по майчина линия. Поискала пари от баща си за обектив,
който струвал 300 лв. и той и изпратил парите. Получавала пари от баща си
по 50-100 лв. Сочи също, че оставала при баба си в с.М. б. а също така и баба
й идвала при нея.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
4
чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК е основателен и доказан до размера на 320
лв. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка
на своите навършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно разпоредбата на
чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може
да бъде изменена. Безспорно е, че след постановяването на решение №
43/23.01.2020 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 1335 по
описа за 2019 г. на същия съд е налице изменение на обстоятелствата,
касаещи нуждите на издържаното дете В., която е ученичка в 4-ти клас и
предвид възрастта й, както и специфичните й потребности, са нараснали
необходимите средства за нейната издръжка. При определяне размера на
дължимата от родителите издръжка съдът съобрази обстоятелството, че
майката на детето Л.К. М. е декларирала месечен доход от 653.90 лв. По
отношение доходите на бащата на детето - В. ЕМ. М. се установява, че на
същия е било изплатено общо обезщетение в размер на 11 143.50 лв., или
средномесечно по 1 238.17 лв. С оглед на тези данни размерът на
ежемесечната издръжка, която въззивникът В. ЕМ. М. следва да заплаща на
малолетното си дете съдът определя на 320 лв. месечно, както правилно е
постановил и първоинстанционния съд. Така определеният размер на
месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето, с възможностите на
бащата и с минималния размер на издръжката, предвиден в разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК. Неоснователни са в тази връзка изложените във
въззивната жалба доводи за получаваните от въззивника В. ЕМ. М. доходи в
размер на 2 813.62 лв. Впрочем, в исковата молба са въведени твърдения за
получавани от същия месечни доходи в размер на около 1800 - 1900 лв., което
не се установява от събраните по делото доказателства.
По изложените съображения неоснователни са и доводите във
въззивната жалба на В. ЕМ. М. относно липсата на нараснали нужди на детето
В., както и невъзможността за заплащане на издръжка от 320 лв. месечно.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото разноските следва да останат за
страните, така като са направени.
По отношение на дължимите държавни такси, въззивният съд
5
констатира, че дължимата държавна такса върху увеличения размер на
издръжката от 70 лв. е в размер на 100.80 лв. С първоинстанционото решение
В. ЕМ. М. е осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на
издръжката в размер на 86.40 лв., или с 14.40 лв. по-малко. Ето защо, В. ЕМ.
М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС - К. допълнително
държавна такса в размер на 14.40 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/07.09.2021 г. по гр.д. № 756/2021 г.
по описа на РС - К..
ОСЪЖДА В. ЕМ. М., с постоянен адрес с.Б., ул.“М.“ № *, общ.К.,
обл.К., с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОС - К. допълнително
държавна такса в размер на 14.40 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6