РЕШЕНИЕ
№ 1519
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110201756 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод на жалба с вх. № УРИ 433200-8072 от 27.01.2022 г. от Г. А. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. О. К. № ... , вх. ... , ет. ... , ап. ...., чрез
адвокат К. И. Ч., САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.” № ... , против Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-024738 от 02.12.2021 г., издадено от началник група към
Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с
което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда)
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 12
(дванадесет) месеца“ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че в производствата по установяване на административно
нарушение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
от материален и процесуален характер. Твърди се, че на жалбоподателя не е съставян АУАН
за допуснато административно нарушение и акта не му е връчен за запознаване и подпис.
Сочи се, че описаните в НП факти и обстоятелства се различават от тези в АУАН, поради
което наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за различно деяние и практически
му е предявил ново обвинение. Изтъква се, че атакуваното НП е незаконосъобразно поради
допуснати множество и съществени нарушения на ЗАНН, отнасящи се до задължителни
1
реквизити на АУАН и НП, като АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН.
Твърди се, че по делото не е безспорно установено конкретното алкохолно съдържание в
кръвта на жалбоподателя при управлението на МПС. Навеждат се аргументи за липсата на
идентичност на часа на извършване на нарушението в АУАН и НП. Посочва се, че при
издаването на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като не е
определено несъмнено и категорично кои са нарушените законови разпоредби. Твърди се, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана неправилно и процесното НП следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, Г. А. П., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адвокат Ч., с пълномощно по делото. Същата моли съда да уважи
жалбата и да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно по
съображенията, изложени в жалбата. Сочи, че е нарушено правото на защита на доверителя
й, тъй като в талона за изследване има корекция на часа на връчване. Твърди, че стойността
на пробата от дрегера следва да е по-ниска, тъй като не била отчетена стандартната грешка
на уреда. Моли за присъждане на направените по делото разноски и претендира адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, началник група при ОПП-СДВР, редовно призована, не се
явява, не се представлява.
Софийска районна прокуратура (СРП), редовно призована, не се явява, не сочи
уважителна причина.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което има право на жалба, в законоустановения срок и
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните
съображения:
На 24.11.2021 г., И. Д. И., младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието
на свидетеля П. Б. С., съставил Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GA № 393678 от 24.11.2021 г., против Г. А. П., с ЕГН **********, живущ в
гр. С., ж.к. О. К. № ... , вх. .. , ет. .. , ап. ... , в качеството му на водач на товарен автомобил
Пежо Боксер, с регистрационен № .... , за това, че на 24.11.2021 г., в 07:31 часа, в община
Столична, на път /III-6002, Мусачево – Елин Пелин/ – Мусачево – Равно поле – Граница
общ.(Елин Пелин – София-град) – /АМ Тракия/, същият виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1,
предложение първо от ЗДвП, като управлявал моторно превозно средство (МПС), трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително от ЗДвП.
В обстоятелствената част на акта е било прието за установено, че П. управлявал
процесния автомобил – Пежо Боксер, с регистрационен № .... , собственост на „Б. ООД, с
БУЛСТАТ .... , в гр. София, по път Е871, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“
към с. Григориево, като на около 100 метра след кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“,
2
при извършена проверка с техническо средство – Алкотест дрегер 7410+, с фабричен № 0003
и поредна проба № 02660 в 07:31 часа, уредът отчел положителен резултат в издишания
въздух 1,06% на хиляда (едно цяло нула шест на хиляда). Пробата била показана на водача и
видяна от него. На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване №
107101 за УМБАЛ „Света Ана”, като водачът бил уведомен и за започване на принудителна
административна мярка (ПАМ).
АУАН бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на 24.11.2021 г.
В законоустановени тридневен срок срещу АУАН не постъпили възражения от
жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН Серия GA№ 393678 от 24.11.2021 г., Г. В. Б.,
началник на 01 група „Административнонаказателна дейност”, на 03 сектор
„Административно обслужване” към ОПП-СДВР, издала НП № 21-4332-024738 от
02.12.2021 г., против Г. А. П., ЕГН **********, за това, че на 24.11.2021 г., около 07:31 часа,
в община Столична, на общински път № SFO1231, управлявал МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Обстоятелствената част на процесното НП е идентична с тази на АУАН, като единствено е
направено допълнението, че водачът не е дал кръв.
На 21.01.2022 г. атакуваното НП било получено лично от жалбоподателя срещу
подпис.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа административно-
наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени, до доказване на противното със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда, обаче, се прилагат разпоредбите на НПК,
съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по
реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
3
следствие.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № УРИ 433200-8072 от
27.01.2022 г.; НП № 21-4332-024738 от 02.12.2021 г.; АУАН серия GA № 393678 от
24.11.2021 г.; Протокол от проба № 02660 от Дрегер Алкотест 7410+, взета в 07:30 часа на
24.11.2021 г.; Талон за изследване № 107101 от 24.11.2021 г.; Стикери от ОПП с номер
107101 и поредност от 2 до 8 (ПП-МВР А030437); Протокол за предупреждение от
24.11.2021 г.; Фиш за глоба серия GТ № 988819 от 24.11.2021 г.; Разписка (Изипей) от
24.11.2021 г.; Справка картон на водача; ЗППАМ № 3325 от 24.11.2021 г.; Списък рег. №
3286р-41774 от 02.09.2021 г. на преминали последваща проверка средства за измерване
(СИ); Разпечатка по час и минута за 24.11.2021 г. от Дрегер Алкотест 7410+ с фабричен №
ARMS-0003; Инструкция за използване на Дрегер Алкотест 7410+; Писмо от УМБАЛ „Света
Анна“ № 04-1312 от 03.06.2022 г.; План с рег. № 513р-19865 от 04.03.2022 г.; Ежедневна
ведомост № 4332р-57753 от 16.11.2021 г. до 07.01.2022 г.; Дневник с рег. № 4332р-28906 от
18.06.2020 г.; заповеди на министъра на вътрешните работи: Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.; Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г.; Писма от ОПП-СДВР с номера УРИ 433200-82693 от 12.08.2022 г., УРИ
433200-55445 от 22.05.2022 г. и УРИ 433200-10311 от 03.02.2022 г.; копия на пликове с
пощенско клеймо от 15.08.2022 г. и 21.05.2022 г.; Договор за правна защита и съдействие от
25.01.2022 г.; и свидетелски показания на И. Д. И., П. Б. С. и В. Й. Б.
Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за логични,
обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по
несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и С., доколкото макар да не
изложиха конкретика по случая, същите потвърдиха, че И. е съставил АУАН серия GA №
393678 от 24.11.2021 г. и Протокола за предупреждение, издаден на основание чл. 65, ал. 1 и
2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като същия ги е подписал в
това си качество, а С. е бил свидетел при съставянето им и е издал Талона за изследване в
УМБАЛ „Света Ана” с № 107101 от 24.11.2021 г., които обстоятелства последният също е
удостоверил с подписа си, както и изложиха какви действия се извършват от тях при
спирането на водачи на МПС и проверките за наличие на алкохол чрез тестване с
техническо средство, както и последващите действия от контролните органи при установено
наличие на алкохол.
Разпитани в хода на съдебното следствие, свидетелите И. и С. потвърдиха
длъжностното си качество към момента на проверката, факта на издаване на процесния
АУАН и подписите си в него.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Б., допуснат и разпитан по искане на
защитата. Б., който се намирал в управлявания от жалбоподателя автомобил, потвърди, че по
време на проверката П. бил тестван за алкохол, като дрегерът показал 1 (единица), а след
това му бил издаден талон за изследване, но поради пристигане в болницата след
4
определеното в талона време, лекарят отказал да направи изследването.
Допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се доказва от показанията на
свидетеля Б., обсъдени в съвкупност с издадения талон за медицинско изследване,
разпечатката по час и минута от 24.11.2021 г. за направените проби с техническо средство
Дрегер Алкотест 7410+, с фабричен № ARMS-0003 и Протокола от проверката за алкохол,
извършена в 07:30 часа на 24.11.2021 г., със същото техническо средство и проба № 02660,
отчела наличие на алкохол в издишания от П. въздух 1.06 на хиляда.
От писмените доказателства се установява, че техническото средство е било изправно
и е преминало годишна техническа проверка, като отчетения резултат е в рамките на
обхвата на уреда.
По делото е установено, че жалбоподателят е лицето, което е управлявало МПС след
употреба на алкохол и концентрация в кръвта над допустимите норми, на посочената дата в
АУАН и НП.
По отношение на часа на извършване на нарушението, съдът намира аргументите на
жалбоподателя за неоснователни. В атакуваното НП наказващият орган е използвал израза
„около 07:31 часа”, а в АУАН – „в 07:31 часа”, но в контекста на фактите по делото, тези два
израза не са взаимоизключващи се и/или противоречиви. Освен това, действията по
установяване на алкохол в кръвта с техническо средство представляват процес с определено
времетраене, в рамките на който отклонението от една минута не променя фактите по
делото и формираните въз основа на тях изводи. Също така, макар да установи, че в АУАН и
процесното НП е посочено, че проверката с техническо средство е извършена в 07:31 часа, а
в Протокола от дадената проба е записано 07:30 часа, съдът приема, че разликата от една
минута не е съществена и не ограничава правата на жалбоподателя до степен да разбере
какво нарушение е извършил и съответно на него да организира защитата си. В допълнение,
разликата от една минута не създава неяснота кога жалбоподателят е управлявал автомобила
под въздействието на алкохол, още повече, че от разпечатката по час и минутата от работата
на техническото средство в този ден се установява, че около часа на дадената проба № 02660
от жалбоподателя,няма взета друга проба –проба № 02659 е отрицателна и е направена в
03:56 часа, а проба № 02661, също отрицателна, е взета в 08:16 часа, което практически
изключва възможността за объркване на пробите и не ограничава правото на П. да разбере
за какво нарушение е санкциониран.
В производството пред районния съд следва да се провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са спазени
сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В
преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
АУАН е съставен от компетентен орган – свидетеля И., определен за актосъставител,
5
съгласно т. 1.3. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
и в присъствието на свидетеля С., а НП е издадено от началник група при ОПП-СДВР, който
съгласно т. 2.10. от цитираната заповед е оправомощен да издава НП, като същия заема
позицията съобразно Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи. С оглед на изложеното съдът намира, че АУАН е съставен и НП е издадено от
правоимащи лица, в кръга на тяхната материална компетентност, съответно да установят
нарушението и да налагат административно наказание.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението.
Освен това, видимо от доказателствата по делото, актът и процесното НП са подписани и
надлежно връчени на жалбоподателя, поради което съдът намира за неоснователно
твърдението му, че не му е бил съставен и връчен АУАН.
Съдът счита за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че описаните в НП
факти и обстоятелства се различават от тези в АУАН, тъй като видимо от тях, процесното
НП е издадено при пълно възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата от АУАН.
На следващо място, съдът намира, че техническото средство е използвано от
компетентни лица – специализиран екип от ОПП-СДВР, които са извършили проверката с
техническо средство Дрегер Алкотест 7410+, фабричен № ARMS-0003, отчело процесната
проба с № 02660 в 07:30 часа на 24.11.2021 г., с която е установено наличие на алкохол в
издишания въздух 1.06 на хиляда от жалбоподателя.
Съобразно резултата от пробата, органите са съставили и всички надлежни
документи, в съответствие с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Наредба № 1 от 2017 г.), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от
ЗДвП.
Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 2017 г., при извършване на проверка на място
от контролните органи, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.
В съответствие с чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 2017 г., концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
6
В конкретния случай, поради липсата на изследвана кръвна проба от П., съдът
намира, че концентрацията на алкохол в кръвта му правилно е установена съгласно
показанията на техническото средство. Ирелевантно се явява в случая обстоятелството, че
същият е закъснял и поради това в болничното заведение са отказали да вземат кръвна
проба.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е управлявал МПС след като е употребил алкохол, видимо от резултата от
направената проба и свидетелските показания, поради което правилно наказващия орган го е
санкционирал за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като П. е съзнавал, че е водач на МПС и че го управлява
след употреба на алкохол – доколкото с техническо средство е установена концентрация на
алкохол 1. 06 промила. Същевременно наличието на подпис на П. в талона за изследване и в
Акта и фактът, че той не се е явил до 40 минути в УМБАЛ "Света Анна" – София доказват,
че той е съзнавал, че концентрацията на алкохол ще бъде отчетена на база резултата от
техническото средство, с оглед на което жалбоподателят е предвиждал настъпването на
обществено – опасните последици от извършването на това деяние и ги е целял.
Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвижда наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1 000 лева
за лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или
с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух.
В случая, концентрацията на алкохол, установена от пробата с техническо средство, е
1,06 промила т. е. попада в границите, посочени в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, поради което и съдът намира, че санкционната разпоредба е определена правилно
съобразно извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като размера на наказанията
са императивно уредени и съдът няма възможност за интерпретация и индивидуализация в
различни от посочените в нормата на чл. 174 ал.1, т.2 от ЗДВП размери на наказанията.
Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в
настоящото производство следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
105 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-024738 от 02.12.2021 г.,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на
вътрешните работи, с което на Г. А. П., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
7
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 12 (дванадесет)
месеца“ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София по реда на Глава XІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8