Протокол по дело №92/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 111
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20235000600092
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 111
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Мария П. Петрова

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора И. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600092 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:22 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Т. К. Д. се явява лично и с адв. Е. З.,
упълномощена на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото от съдията-докладчик.
Образувано е по частна жалба на адв. Е. З. в качеството й на защитник
на Т. К. Д. – обвиняем по ДП № 1228 ЗМ 83/2023 г. на „П. п. при о - с. з.,
против протоколно определение № 203 от 02.03.2023 г., постановено по ЧНД
№ 246/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което на Д. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. З.: Поддържам изцяло въззивната частна жалба.
Нямаме искания за отводи към състава.
Представям и моля да приемете като доказателства по делото
документи, касаещи актуалното здравословно състояние на доверителя ми.
Описала съм ги в нарочна молба.
Обвиняемият Д.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото по
мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата на адвоката и моля да
приемете доказателствата за здравословното ми състояние.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените доказателства.
Съдът намира, че представените по опис от страна на защитата копия
от медицински документи, касаещи здравния статус на обвиняемия, следва да
бъдат приети към съвкупния доказателствен материал, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема представените по опис в молба на защитата на
обвиняемия медицински документи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за други доказателства.
Адв. З.: Също нямаме други искания.
Обвиняемият Д.: Нямам други искания.
Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. З.: Моля да отмените първоинстанционното определение на
Окръжен съд Стара Загора, с което на подзащитния ми бе взета най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по следните съображения.
По отношение на подзащитния ми безспорно има обосновано
предположение, че е извършил престъпление, за което бе привлечен в
качеството на обвиняем, за което той направи пълни самопризнания и оказа
пълно съдействие на разследването. Престъплението е извършено по
непредпазливост и въпреки трите тежки квалифициращи признака, визирани
в чл. 343, ал. 3 от НК, считам, че за всеки един от тях би могло да се даде
обяснение, а именно:
По отношение на квалифициращия признак, че подзащитният ми е
избягал от местопроизшествието, моля да обърнете внимание, че в разстояние
на по-малко от минута след инцидента сам се е върнал при пострадалия,
преди да пристигне линейката и преди да дойде патрулната кола от
полицията, т.е. „избягал“, независимо, че се третира според ТР на ВКС, с
което всички се съобразяваме, като избягал, има разлика между това човек да
избяга и да не се върне и това, което подзащитният ми е демонстрирал като
поведение. Очевидно той е бил в шок и няма обяснение той самият за това си
поведение.
По отношение наличието на алкохол в кръвта, установено само с
техническо средство, моля да обърнете внимание, че става дума за 0,97 %о,
които са над 0,5 %о верно, но под 1,2 %о и че наличието на тези високи
промили на алкохол е в резултат на половин чаша или два пръста домашно
вино, употребени непосредствено след 20-дневен хранителен режим, в
съчетание с лекарствени медикаменти, които употребява за хроничните си
заболявания, свързани със сърцето му.
С поведението си, още от връщането на местопроизшествието, а и на
следващия ден, освен пълните самопризнания, същият изрази критично
отношение към поведението си, което реално и утежни толкова много
обвинението, като оказа пълно съдействие и непосредствено при огледа на
местопроизшествието и непосредствено след това – на следващия ден.
По отношение на предположението, че подзащитният ми би могъл да се
2
укрие или да извърши друго престъпление, считам, че още пред
първоинстанционния съд се събраха достатъчно доказателства относно
личността на обвиняемия и както е посочено в определението на
първоинстанционния съд, подзащитният ми води един порядъчен начин на
живот като всеки един от нас, има семейство, дом, а не просто по
регистрация на домашния адрес, живее заедно със съпругата си, с нейната
дъщеря, която е приел като своя, и майка си, която е на повече от 80 г. 3 от
документите, които представих – амбулаторни листове, са относно
здравословното състояние на неговата възрастна майка, които моля да
разгледате при произнасянето ви, така че обжалването на мярката, която беше
взета от първоинстанционния съд и един от допълнителните доводи да
направим това е не само изброеното до тук, а именно грижите, които той
полага за възрастната си майка, така че която и да било друга мярка,
различна от взетата, би била по-подходяща от „задържане под стража“, като
считам, че няма никаква опасност подзащитният ми де се укрие или да
извърши друго престъпление.
Не без значение и не на последно място е хроничното му заболяване на
сърцето, за което представих множество доказателства днес.
Предвид гореизложеното, още веднъж моля да измените взетата мярка
за неотклонение в друга по-лека, а именно „домашен арест“, който би могъл
да се изпълнява в дома на подзащитния ми в Стара Загора, където той от една
страна ще има подкрепата на семейството си, а от друга страна ще може да
продължи да полага грижи за възрастната си майка, с която живеят в едно
домакинство.
Допълнително искам да кажа, че подзащитният ми не е бил задържан за
24 часа веднага след инцидента и извода на първата инстанция, че ще се
укрие или извърши друго престъпление, беше голяма изненада и е напълно
необосновано, тъй като ако той е имал намерение да се укрива, нямаше да
отиде на 3 пъти в сектор „Пътна полиция“ на другия ден, тъй като множество
пъти бе отлагана срещата със старши разследващия полицай, предвид това, че
се работеше по разпознаване на пострадалия в УМБАЛ „К. - С. З.
Това са съображенията ми и още веднъж моля да измените мярката за
неотклонение на подзащитния ми.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Т. К. Д.: Съгласен съм с всичко казано от защитата ми.
Искам да кажа, че искрено съжалявам за това, което се случи. През целия ми
съзнателен живот никога не съм нарушавал закона и не съм имал досег с
правоохранителните органи, но това ми се случи сега, за съжаление. Надявам
се, че ще ми е за последно.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на първоинстанционния съд като законосъобразно и правилно.
Налице са всички основания за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“, тъй като за престъплението, за което
Д. е обвинен, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 20
години. В случая са налице множество от квалифициращите признаци –
причиняване на смърт на лице на пешеходна пътека, причиняване на смърт на
лицето в пияно състояние, избягване от местопроизшествието. Причината да
се избяга от местопроизшествието е затруднила разследването по делото,
защото, както е посочила и първата инстанция, не е запазено мястото, където
3
е станал удара спрямо пострадалия. Избягване от местопроизшествието се
счита, според практиката на ВКС, дори и в случаите, когато водачът е
помогнал да закара пострадалия в болницата, но след това не се е върнал на
мястото. В нашия случай обвиняемият не е проявил каквато и да е активност
да помогне на пострадалия. Твърди, че като се е върнал, е питал дали някой се
е обаждал на 112 за помощ, а той сам е трябвало да предприеме такива
действия.
Към вас се апелира за хуманно отношение към задържания. Считам, че
това отношение е гарантирано и в местата за лишаване от свобода, тъй като
там има възможност за полагане на медицински грижи. Дава се възможност
от законодателя лечение да се провежда и във външни болници, когато тази
към Затвора София не разполага със съответните специалисти, а дадено лице
има нужда от това.
Това, което се твърди пред вас, че той досега не е нарушавал закона, не
е така. Дори от справката, която може да се разчете, относно нарушенията му
на ЗДвП, е видно, че служебно са му възстановявани точки по ЗДвП. Прави
впечатление, че е наказван със 150 лв. глоба за превишаване на скоростта на
движение, т. е. значително превишаване на определената скорост е било. Има
и няколко наказания за това, че не се съобразява с пътните знаци. В крайна
сметка този комплекс от нарушения и наказания не са изолирани. Както е
известно, пешеходната пътека е обозначена предварително и е налице тази
градация, възприета от съда.
Поради всичко това ще ви моля да потвърдите определението на
Окръжен съд Стара Загора като правилно и законосъобразно.
Адв. З. /реплика/: Не споделям становището на прокурора по
отношение на две неща.
На първо място, подзащитният ми е привлечен за престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 15 години, а не от 5 до 20 години.
Второ – видно от справката на сектор „Пътна полиция“, същият има
наложени 2 глоби за неправилно паркиране, извършени преди повече от 10
години, така че очевидно става дума за фактическа грешка. Неосъждан е.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Т. К. Д.: Ако може да ми присъдите мярка за
неотклонение „домашен арест“, ще съм ви благодарен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след проведеното тайно съвещание, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7-8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е. З. в качеството й на защитник
на Т. К. Д. – обвиняем по ДП № 1228 ЗМ 83/2023 г. на „П. п. при о - с. з.,
против протоколно определение № 203 от 02.03.2023 г., постановено по ЧНД
№ 246/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което на Д. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Прокурорът счита
обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като намира
същото за задълбочено мотивирано по отношение на всички доводи на
защитата. Счита, че данните по делото изцяло подкрепят изводите за наличие
4
на обосновано предположение за повдигнатото обвинение, което е каузално
утежнено с наличието на три квалифициращи признака.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. З. и нейният
подзащитен поддържат доводите си, изложени в подадената жалба за
неоснователност на приетото от първия съд наличие на опасност от укрИ.е и
извършване на престъпление. Изразяват мнение, че здравословното състояние
на обвиняемия Т. Д. и ангажиментите му да полога грижи за възходяща
сродница не оправдават престоя му в ареста. От въззивния съд се иска да
отмени определението на първия съд и да наложи на обвиняемия мярка
домашен арест.
В последната си дума обвиняемият моли за мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение на ОС-Стара Загора, настоящият съд, намира
същото за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Правилно първият съд е преценил, че за да се вземе най-тежката мярка
неотклонение, каквато е задържането под стража, на първо място следва да се
направи предположение дали лицето, по отношение на което се иска
изпълнението й, е автор на деянието, в чието извършване го обвиняват. Видно
от постановлението за привличане на Т. Д. в качеството му на обвиняем
срещу него е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“
вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК – причиняване по непредпазливост на
смъртта на пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека, като водачът е бил
пиян и е избягал от местопроизшествието.
По делото е бил проведен разпит на низходящ на пострадалия, който
подробно е изяснил движението и навиците на баща си във времеви диапазон
преди възникване на инцидента. Извършен е и оглед на местопроизшествие,
като са назначени и съответните експертизи. Разпитан, по надлежния ред,
обвиняемият дава обяснения, които способстват за разкрИ.е на механизма на
настъпване на ПТП, като не отрича съпричастността си към деянието. В
кориците на досъдебното производство са били приложени и писмени
документи, свързани с техническото средство, ползвано от КАТ и неговата
годност за установяване на алкохол в кръвта на водачите. Защитата и самият
Д. релевират доводи за липсата на квалифициращото обстоятелство бягство
от местопрестъплението, а по отношение на белега пияно състояние намират,
че при преценка на подходящата мярка за неотклонение, следва да се отчете
обстоятелството, че концентрацията на етилов алкохол в случая е била под
1,2 на хиляда.
Настоящият съд намира, че на този етап от разследването показанията
на разпитания свидетел, обясненията на обвиняемия заедно с протокола за
оглед на местопроизшествие, приложените по делото материали с
административно-наказателен характер, протоколите за провеждане на
съответните проби на водача за употреба на алкохол и наркотици, както и
приобщеното веществено доказателство – касета от тест за установяване на
употребата на забрани от закона вещества в достатъчна степен обосновават
предположението, че обвиняемият е автор на престъплението.
За същото се предвижда наказание лишаване от свобода и освен това то
е тежко по смисъла на закона, макар и непредпазливо по форма на вината.
На следващо място по делото е установено, че обвиняемият, чрез
5
поведението си след реализацията на ПТП, отдалечавайки се от мястото на
инцидента без да спре, първоначално е имал намерение да се укрие. С
отдалечаването си от местопроизшествието, Д. е нарушил грубо изискванията
към водачите на МПС, визирани в чл. 123, ал. 1, т. 1, т. 2 б. „а“ – „д“ ЗДвП,
съобразно които е длъжен да спре и да установи какви са последиците от
произшествието; да уведоми компетентните служби, когато са пострадали
хора и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР; да вземе
мерки за безопасността на движението; за оказване помощ на пострадалите
хора; да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението; да
не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на
вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното
заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на
мястото на произшествието; да вземе мерки следите от пътнотранспортното
произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от
компетентните служби. Д. не е изпълнил нито едно от тези задължения,
избягал е от мястото на произшествието, като по този начин умишлено е
създал пречки пред досъдебните органи за обективното разследване на
случилото се. Това поведение на обвиняемия, в посочения от първия съд
смисъл, освен че е квалифициращ признак, мотивира и извод, че е налице
опасност от реализация на престъпление против правосъдието с оглед факта,
че разследването е в начална фаза и към момента не са издирени и разпитани
свидетели-очевидци на инцидента. Във връзка с изложеното, правилно
първият съд е приел, че е налице реална опасност обвиняемият да се укри и
да извърши престъпление, включително против правосъдието при определяне
на по-лека мярка за неотклонение, с което би попречил на безпрепятственото
развитие на делото. Доказателства за съществуването на опасност от укрИ.е и
извършване на престъпление са именно конкретните действия, осъществени
от обвиняемия, след деянието. При предприетите действия, насочени към
отклоняване от наказателно преследване, без съмнение, се установява и
опасност от укрИ.е.
Що се отнася до представените медицински документи, настоящият съд
намира, че същите са с известна давност във времето и не представляват
доказателства, свързани с настоящото здравословно състояние на
обвиняемия. От тях може да се направи извод, че страда от хипертония и
приема медикаменти за регулиране на високото си кръвно налягане под
лекарски контрол. Освен това, следва да се отбележи, че ако здравословното
състояние на лицето се влоши, органите на досъдебното производство имат
задължение незабавно да разпоредят извършването на необходимите прегледи
и провеждането на лечение, а ако е необходимо и да го настанят в
затворническа болница или външно за системата на здравните заведения към
местата за лишаване от свобода болница, ако пациентът не може да получи
адекватна медицинска грижа в тях. В тази връзка настоящият съд преценя
като неоснователни оплакванията на защитата и обвиняемия, че
здравословното състояние на последния не позволява определянето на най-
тежката мярка.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата през настоящия съд,
че в случая не е налице квалифициращото обстоятелство бягство от
местопрестъплението. Те не намират опора в съдебната практика.
Квалифицираният състав на бягство от местопроизшествието се прилага,
когато деецът знае, че от ПТП, в което има участие е настъпила смърт или
нараняване на лица, но или умишлено не остане там или не се завърне след
6
транспортирането на пострадали лица с цел да укрие участието си
произшествието, състоянието си или други обстоятелства, които имат
значения за отговорността (в този смисъл решение 127 от 1986 г. на ВК,
решение № 552 от 1983 г. на 3 н. о. на ВС и други). В приетия от съдебната
практика смисъл, на извършителя на транспортно престъпление не е дадена
възможност да прикрива нарушението, както в други случаи не е длъжен да се
самоинкриминира. При напускане на мястото на произшествието без
уважителна причина или без да спре и получил информация има ли увредени
лица , които се нуждаят от помощ, водачът понася утежнена отговорност за
бягство от местопроизшествието (в този смисъл решение № 512 от 1986 г. на
3 н. о. на ВС).
Не могат да бъдат споделени и останалите аргументи на защитата, че в
случая следвало да се отчете, в позитивен за обвиняемия план,
обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта му като водач е била
установена под 1,2 промила. Подобно разбиране не държи сметка, че
деянието ще бъде квалифицирано по посочения по-тежко наказуем престъпен
състав, когато е констатирана в кръвта на дееца алкохолна концентрация над
0,50 хиляда (в този смисъл ТР № 19 от 1985 г на ОСНК на ВС). В този смисъл
в случая дори е налице проявление на концентрацията на алкохол в кръвта на
водача над изискуемия от законодателя минимален праг, което също
завишава каузалните особености.
Гореизложеното налага извод, че при все ранния етап на разследването,
са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 63 ал. 1 НПК и най-подходяща за воденото спрямо обвиняемия
наказателно преследване е мярката за неотклонение „задържане под стража“,
която ще способства за бързото му и своевременно приключване, като ще
обезпечи нормалния му ход.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 203 от 02.03.2023 г.,
постановено по ЧНД № 246/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
Т. К. Д. - обвиняем по ДП № 1228 ЗМ 83/2023 г. на „П. п. при о - с. з..
Определението е окончателно.




Заседанието се закри в 11:54 часа.
Протоколът изготвен в с. з.

7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8