Р Е Ш Е Н И Е № 74
гр. Сливен, 31.03.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Галя
Георгиева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 520 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.В.Ц. и Е.И.Ц.,***, срещу Заповед № РД-15-3387/14.12.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен част с площ от 89 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 67338.416.237 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, в местността „Д. р.”, селищно образувание „Изгрев”, и е определено дължимото обезщетение в размер на 3789,00 лв., което е разпоредено да се изплати на А.В.Ц. и Е.И.Ц. по 1/2 част, във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост - улица от о.т. 1094, през о.т. 1128, о.т. 1460 до о.т. 1127, за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет - Сливен.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна. Твърди, че липсвало съгласие на собствениците на процесния имот за извършване на мероприятието, а налице е била и друга техническа възможност за изграждане на обекта публична общинска собственост. Твърди, че отчуждаването противоречи на изискванията на ЗУТ, като заповедта не била мотивирана. Отчуждаването ограничавало входа и изхода на поземления имот, и се влошавал достъпа до него. Заповедта противоречала на одобрения с предходна заповед на Агенцията по кадастъра, в която била визирана площта, сградите и границите на имота. Променяло се предназначението на част от имота, като се засягало съществуващото електрозахранване. При определянето на обезщетението били допуснати съществени нарушения, не била съобразена оценката на вреди, които щели да бъдат нанесени на жалбоподателите. Моли съда да постанови решение, с което отмени т. I, т. II и т. III от оспорената заповед, като незаконосъобразна, респ. като нищожна.
В съдебно заседание от оспорващите, лично А.В.Ц. и чрез адв. С.К. *** поддържат жалбата. Заявяват, че не са съгласни с направената оценка. Претендират за направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител - ст. юриск. М. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди заповедта на Кмета на Община Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно нот.акт № 182 т.V д.№ 842/2008 г. на н. при Е. ***, А.В.Ц. и Е.И.Ц. се легитимират като собственици на имот с идентификатор 67338.416.237, находящ се в местността „Д. р.“, в землището на гр.Сливен, с площ на имота 810 кв.м., ведно с построените в имота сгради.
Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица от о.т. 1094, през о.т. 1128, о.т. 1460 до о.т. 1127 за осигуряване на достъп до имоти" в местността „Д. р.", във връзка с прилагането на влязъл в сила „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности „Д. р.", „Андреева чешма" и „Сухата чешма" в селищно образувание „Изгрев", землище гр. Сливен", одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен. Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 04.11.2006 г., като липсват данни същият да обжалван от оспорващите. Отчуждителното производство е започнало и във връзка със заявление вх.№ 9400-17938/18.09.2019 г. от граждани на гр.Сливен, за да се осигури достъп до имотите им.
По отношение на подлежащите на отчуждаване имоти Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 02.10.2020 г. от л. о. - „Финконсулт - Бургас" ООД гр. Бургас – о. Н. О. А., съгласно която отчуждаваната част от имота на оспорващите е оценена на сума в размер на 3789 лв. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот, л. о. е ползвал претеглена стойност при използване на нормативния метод и метод на пазарните сравнения (аналози), като не е оценял попадащи в отчуждаваната част от имота подобрения.
Във връзка с издаването на оспорения административен акт е изготвено Обявление № ОРД03-748/21.10.2020 г. до засегнатите собственици на поземлени имоти, което е процедирано по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувано в два централни (вестник „Труд", вестник „България Днес" от 22 и 23.10.2020 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.36/26.10.2020 г.), както и на интернет страницата на общината (л.34-38 по делото).
Обявление е поставено и на информационното табло в Община Сливен на 03.08.2020 г., за което е съставен протокол (л.39 по делото).
Със Заповед № РД 15-3387/14.12.2020 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Андреева чешма”, „Д. р.” и „Сухата чешма” СО „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 1094, през о.т. 1128, о.т. 1460 до о.т. 1127 за осигуряване на достъп до имоти, и при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 89 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.237 в местността „Д. р.”, СО „Изгрев” землище Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 89 кв. м. в размер на 3 789 лева и е разпоредено сумата да бъде изплатена на А.В.Ц. и Е.И.Ц. по 1/2 част.
Процесната заповед на кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата на общината (л.44 по делото) и е изпратена на оспорващите с писмо изх.№ 9400-21473/14.12.2020 г. На 17.12.2020 г. същата е получена от оспорващия А.Ц..
От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза изготвена от в.л. И.М.Д. става ясно, че според действащият към момента „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности „Д. р.", „Андреева чешма" и „Сухата чешма" в селищно образувание „Изгрев", землище гр. Сливен", одобрен с Решение №928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, се предвижда провеждане на улица от о.т. 1094, през о.т.1128, о.т. 1460 до о.т. 1127. Проектната ширина на улицата е 5 м. За тази цел, видно от представената на л. 18 по делото скица-проект, се отчуждават 89 м2 от процесния ПИ 67338.416.237, целият с площ по кадастрална карта 810 м2, собственост на оспорващите.
От огледа на място вещото лице е установило, че отчуждителното мероприятие ще засегне цялата западна граница на имота с обща дължина 38 м по графични данни. На място по цялата западна граница имало изградена ограда с 6 реда телена мрежа на бетонови колове. Оградата била изградена от собственика на съседния имот с идентификатор 67338.416.236, който присъствал на огледа. По цялата дължина на така описаната ограда, като са използвани съществуващите бетонови колове на съседния имот е опъната поцинкована оградна мрежа с височина 1,50 м. Оградната мрежа по данни от огледа била собственост на оспорващите.
В обсега на отчуждаваната част попадала и част от изградената към улицата от юг портална плъзгаща врата с ширина 4,50 м и височина 2 м. При преместването на вратата щели да се засегнат 20 бр. иглолистни дървета (туя), засадени преди 4 години и 1 бр. пампаска трева, засадена преди 4 години, които не попадали в отчуждаваната част. Обща стойност на налични в отчуждаемата част трайни насаждения: 607,21 лв..
Стойност на телена ограда в отчуждаемата част, представляващи разходи за демонтаж и монтаж на телена ограда - 120 лв.;
Стойност на декоративни насаждения, които не бил в отчуждаемата част и щели да се засегнат от преместването на вратата: 20 бр. иглолистни фиданки туя на 4 години - общо 200 лв. 1 бр. паласка трева - 30 лв. Обща стойност на налични трайни насаждения, които не са в отчуждаемата част и щели да се засегнат от местенето на порталната врата: 230 лв.
Разходи за демонтаж и монтаж на портална плъзгаща врата, вкл. бетонова подложка за релсата: 430 лв. Разходи за демонтаж и монтаж на ел. табло и свързана с него електроинсталация- 400 лв.
За определяне на действителната пазарна стойност на имота, по отношение на който е отчуждаването, вещото лице е съобразило местоположение-селищно образувание „Изгрев" местност „Д. р.", в близост до ж.к. „С.к.", в строителните граници. Предпочитан район, с добър транспортен достъп от града (автобусна спирка на И. шосе). Транспортен достъп до имота-асфалтиран път, непроведена улична регулация Инфраструктура - в имота има електрозахранване, питеен водопровод, няма канализация.
За оценката използван метод на „Пазарен аналог", при който стойността е формирана след проучване на пазара на недвижими имоти за сходни имоти. Използвани са аналози от реализирани сделки след проведен търг от община Сливен. Продадените имоти се намират в м."Л. в.", източно от кв. Д. и срещу … СОУ, в сел. образувание „Изгрев". Имотите са в предпочитан район, в непосредствена близост до напълно урбанизиран жилищен район. Според вещото лице стойността на 89 кв.м. от оценявания имот като земя възлиза на 3293,00 лв.
Според вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение за имота, предмет на процесната заповед, представляваща 89 м2 от процесния ПИ 67338.416.237, целият с площ по кадастрална карта 810 м2, е 3293,00 лв. Стойност на засегнатите от отчуждаването подобрения трайни насаждения и декоративна растителност- 607,21 лв. Разходи за демонтаж и монтаж на телена ограда -120 лв.; Разходи за демонтаж и монтаж на портална плъзгаща врата, вкл. бетонова подложка за релсата: 430 лв. Обща стойност: 4 450 лв.
По делото е изготвена повторна съдебно.техническа експертиза за оценка на трайните насаждения от вещото лице л.а.В.С., от чието заключение става ясно, че в обсега на отчуждаваната част от имота попадат следните овощни насаждения: 1 бр. дърво от вид круша- възраст 5 години; 1 бр. дърво от вид круша - възраст 1 година; 1 бр. дърво от вид череша - възраст 10 години; 2 бр. дървета от вид бадем - възраст 3 години; 1 бр. дърво от вид кайсия - възраст 10 години; 1 бр. дърво от вид лешник - възраст 1 година; 1 бр. дърво от вид нар - възраст 3 години; 1 бр. дърво от вид сладък кестен - възраст 2 години; 16 бр. иглолистни дървета от вид кипарис - Cupressus sempervirens – възраст 3 години.
В площта, където предполагаемо ще се премести съществуващата плъзгаща врата, попадат: 20 бр. иглолистни дървета от вид туя - Thuja occidentalis "Smaragd" - възраст 4 години 1 бр. пампаска трева - Cortaderia selloana - възраст 4 години.
Съгласно Наредба за базисни цени на трайните насаждения, по който се определят базисните цени на трайните насаждения общата стойност на съществуваща плодна и декоративна растителност в отчуждаваната част от имота - 683,56 лв., обща стойност на съществуваща декоративна растителност в неотчуждаваната част от имота - 370,00 лв.
Според вещото лице всички растения са на малка възраст и при правилна технология могат да бъдат преместени.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на 1 бр. пропуснатото дърво в заключението – кайсия, на възраст 10 години, е 55.00 лв. Със сумата 55.00 лв. трябва да се увеличи общата стойност на съществуващата плодна и декоративна растителност в отчуждавана част от имота от 683,56 лв., или общо 738,56 лв. Дърветата, които са до 6-7 години, биха могли да се извадят и да се преместят с ръчен труд, дори не е нужно механизация, т.е. то няма да излезе изключително скъпо и неизгодно икономически. Единствено дърветата, които са вече 10 годишни, тези плодните дръвчета, които са - само те биха излезли така, като цена по-високо отколкото всъщност самото дърво струва. Експерта посочва, че за преместването на иглолистните дръвчета не е нужно да има специални познания, т.е. те са прекалено малки, за да има някакъв проблем при тяхното прихващане, при спазване на определени условия, а именно да не се преместват, когато растенията са в активна дейност, т.е в периода от март до октомври. Вещото лице посочва, че винаги съществува риск насажденията да не се прихванат при преместване.
По делото е изготвена повторна съдебно.техническа експертиза за оценка на отчуждавания имот и разходите за преместване на съществуваща врата и електрическо табло от вещото лице Г.П.М.. Според вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение за имота, предмет на процесната заповед 4 655 лв. Вещото лице е използвало два метода: по методът на „Сравнителните продажби" стойността била 4 180 лв., а според метода „Приходна стойност" на оценката възлизала на 5 126 лв. Разходите за демонтаж и изграждане на портална плъзгаща се врата били 1 277.10 лв., а за демонтаж и изграждане на ел.табло 555.00 лв.
Според вещото лице справедливата пазарна стойност на отчуждаваната част от процесния недвижим имот и разходите за преместване на съществуващата врата в отчуждаваната част от имота и електрическо табло била равна на 6 487.10 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че приходната стойност на имота се получава, като се определи какъв приход може да се получи от имота, като се даде под наем за времето от 10 години напред. Вещото лице било проучило наемите за имотите, които били около 0,60 лв. на месец на квадратен метър или 600 лв. на декар. Такива били данните от агенциите за недвижими имоти и от сайтове. Наема бил 54,40 лв. на месец за 89 кв. м. Заявява, че видял оферти, тъй като в сделките, които се сключвали, в повечето случаи не се описвали истинските цени. За метода „Сравнителни продажби“ ползвал три сравнителни имота, относно реални сделки по данни от агенции за недвижими имоти, тъй като в „Службата по вписванията“ обикновено сделките се извършвали на данъчни оценки.
|
з |
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи. При преценка на заключенията на вещите лица доколкото съществува несъответствие между оценката предоставена от И.Д. и тази от в.л.М. съдът дава вяра на оценката предоставена от И.Д., тъй като същото в по-пълна степен отговаря на изискванията на чл.22 ал.5 във вр. с § т.1 и т.2 от ДР на ЗОбС. Посочените от в.л.М. аналози не са вписани в СВ на посочените в заключението цени, а се основават на данни от агенции за недвижими имоти, поради което не може да се провери тяхната достоверност. От друга страна в.л. И.Д. е цитирала реални сделки. Същите доводи се отнасят и до използвания от в.л.М. метод на „Приходна стойност", доколкото вещото лице не предоставя данни за реални договори за наем на подобни имоти. Бегла справка в сайт за такива обяви, като www.alo.bg показва, че липсват оферти за отдаване под наем на имоти във вилната зона на гр.Сливен. Гореизложеното прави необосновано заключението на вещото лица М., поради което не следва да бъде ценено при постановяване на решението. По отношение оценката на трайните насаждения съдът следва да даде вяра на заключението на л.а.В.С., доколкото същата е специалист в материята, за разлика от в.л. И.Д..
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административният акт предмет на делото е съобщен на оспорващите на 17.12.2020 г.. Жалбата е подадена в съда на 31.12.2020 г. т. е. подадена е в срока по чл.27 ал.1 от ЗОбС. Оспорващите се легитимират като собственици на засегнатия от отчуждаването имот, поради което имат непосредствен правен интерес от оспорването.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна в частта относно определената оценка.
Производството е във връзка с отчуждаване на имоти - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОбС. Отчуждаването е извършено въз основа на влязъл в сила ПУР изработен на основание чл.16 ал.7 от ЗУТ (в относимата редакция), одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен. Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 04.11.2006 г., като липсват данни същият да обжалван от оспорващите или техните праводатели.
Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ (редакция ДВ. Бр.1/2001 г.), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)
Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОбС.
Съобразно обаче разпоредбата на чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ. По делото липсват данни, че оспорващите са инициирали процедура за изменение на ПУП, поради което липсва основание за спиране на производството по отчуждаване.
Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОбС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОбС са публична общинска собственост. Отчуждителното производствот е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОбС.
Оспорената Заповед № РД 15-3387/14.12.2020 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОбС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена с целта на закона и принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Отчуждаването е предприето за реализация на мероприятие по чл.205 т.1 от ЗУТ.
Изслушаната по делото експертиза изготвена от в.л. И.Д. е дала оценка на терена приблизително равна на определената от административния орган. В заключението на в.л. са съобразени трайните насаждения и подобрения, които са съществували към момента на изготвяне на ПУП, но не са оценени от лицензирания оценител. В този смисъл оценката определена от вещото лице М.Д. съответства в по-пълна степен на изискването по чл.22 ал.4 и 5 от ЗОбС равностойното парично обезщетение да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план. Лицензираният оценител се е задоволил само с кратко описание на имота, от което не става ясно дали е съобразил намиращите си в отчуждавания имот подобрения и трайни насаждения, които също следва да се оценят, тъй като представляват приращение към имота.
Спор по делото възникна дали следва да се оценят разходите за монтаж и демонтаж на портална врата, ел.табло и трайни насаждения които следва да бъдат преместени във връзка с монтажа на порталната врата на ново място, но намиращи извън отчуждаваната част от имота, както и трайни насаждения, които могат да бъдат преместени. Съгласно чл.22 ал.13 от ЗОбС след влизане в сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота. Както бе посочено по-горе ПУП е влязъл в сила през 2006 г., следователно всички подобрения и трайни насаждения извършени след влизането му в сила следва да се оценят според по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота. В този смисъл не следва да се оценят разходите за тези подобрения и трайни насаждения към настоящия момент, а към момента на извършването им.
В случая видно от заключението на вещото лице И.Д. разходите за монтаж на ограда, портална врата и ел.табло възлизат на 950 лв. (120 лв. телена ограда, 430 лв. портална врата и 400 лв. ел.табло). С тази сума следва да се увеличи определената оценка. Към тази сума следва да се добави и сумата за трайните насаждения в отчуждаваната част от имота, която съгласно заключението на вещото лице С. на 738,56 лв. Действително за част от тези насаждения експерта посочи, че могат да бъдат преместени, но доколкото съществува риск за тяхното прихващане, не може да се приеме, че липсва основание за тяхната оценка.
Не следва да бъдат включвани в сумата на определеното обезщетение разходите за преместване на трайни насаждения, в частта от имота която не се отчуждава. Според оспорващите те щели да бъдат засегнати от бъдещо преместване на портална врата. Такива разходи не е предвидено да бъдат включвани в оценката по чл.22 ал.5 във вр. с §1 т.1 и т.2 от ЗОбС. Освен това са свързани с твърде много условности, за да се приеме, че са действителни. По този начин общата стойност на отчуждаваната част от имота на оспорващите възлиза на 4981,56 лв. (3293 лв.+ 950 лв.+ 738,56 лв.)
От изложеното става ясно, че оспорения административен акт, в частта й, в която е определена оценката за отчуждената част от имота в размер на 3789 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗОбС. В стойността на обезщетението следва да бъде включена оценката на намиращата се в отчуждаваната част ограда, подобрения и трайни насаждения. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 3789 лв. на 4981,56 лв..
С оглед уважената жалбата на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Община Сливен следва да заплати на оспорващите направените разноски по делото. На възстановяване подлежат разноските за депозит за експертиза в размер на 556 лв., както и за адвокатско възнаграждение. Претендира се сумата от 600 лв. за всеки от оспорващите. От страна на ответника по оспорването е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите. При материален интерес от 2490,78 лв. за всеки от жалбоподателите ( ½ от 4981,56 лв.) минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 405 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което този размер на адвокатското възнаграждение не следва да се завишава. Предвид изложеното Община Сливен следва да заплати на всеки от оспорващите сумата от 405 лв. за адвокатско възнаграждение, като искането до пълния размер от 600 лв. се явява неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Сливен.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-3387/14.12.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която
е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 89 кв. м. земя,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.237 в местността
„Д. р.”, СО „Изгрев” землище Сливен, като завишава оценката
от 3 789 лева на 4981,56 лв. (четири хиляди деветстотин осемдесет и един лева и
петдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на А.В.Ц., ЕГН ********** и Е.И.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата 1366,00 (хиляда триста шестдесет шест) лева направени по делото разноски.
Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: