РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2087/24.10.2019г.
гр. Пловдив, 24 октомври 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,
ХI с., в открито
заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1080 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по чл.215 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с
чл.195, ал.6 от същия закон.
Образувано е по
жалба на С.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Х.,
против заповед № РД-09-348 от 06.03.2019 г. на Кмета на Община Марица.
Твърди се
незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи за издаването ѝ при
съществени процесуални нарушения (невръчване на КП на комисията на
жалбоподателя и неизслушването на същия в съответствие с нормата на чл.196,
ал.2 от ЗУТ), както и в нарушение на материалния закон – при липса на
мотивировка защо е необходимо предприемането на разпоредената
крайна мярка за премахване на строежа и неизследване на обстоятелството дали
същия подлежи на ремонт/заздравяване.
В крайна
сметка се иска отмяна на оспорената заповед.
Претендират
се и разноски.
Ответникът по жалбата
– Кметът на Община Марица, иска жалбата да бъде отхвърлена, тъй като счита
издадената заповед за законосъобразна и правилна като от процесуалния му представител
се излагат съображения в насока на това,
че безспорно в конкретния случай става въпрос за строежи, които се самосрутват и застрашават живота и здравето на обитаващите
ги.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Представя се писмена защита.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните
доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – адресат на оспорената заповед е жалбоподателят
в качеството му на собственик на разпоредената за
премахване селскостопанска сграда с идентификатор № 11845.502.189.2 по КК със
ЗП 38 кв.м. и навеси, попадащи в ПИ 11845.502.189 по КК на с.Войводиново
съгласно НА № 113, том 52, дело 16296/18.12.1995 г., при наличие на правен
интерес, в законоустановения срок (заповедта е
връчена на жалбоподателя на 02.04.2019 г. видно от направено върху нея
отбелязване на л.22 по делото, а самата жалба е подадена на 11.04.2019 г.),
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата се
явява основателна по следните съображения:
Предмет на процесното оспорване е заповед № РД-09-348/06.03.2019 г. на
Кмета на Община Марица, с която е наредено премахването на селскостопанска
сграда и навеси с идентификатор № 11845.502.189.2, намиращи се в ПИ
11845.502.189 по КК на с.Войводиново.
Процесната заповед е издадена въз основа на протокол от
12.02.2019 г. (л.8) на комисията по чл.196 от ЗУТ при Община Марица.
Установено е,
при направена проверка на място, че „селскостопанска сграда“ на един етаж с
идентификатор № 11845.502.189.2 по КК на с.Войводиново със застроена площ 38
кв.м. и навеси, построени в ПИ № 11845.502.189 по КК на с.Войводиново са
собственост на С.Н.Х., както и, че постройките са с нарушена конструктивна
система, наклонени и напукани стени и пропаднали покривни конструкции. Същите
са без дограма-врати и прозорци и са застрашени от самосрутване,
негодни за ползване, вредни в санитарно-хигиенно отношение, опасни за живота и
здравето на хората, не подлежат на ремонт и реконструкция, поради което следва
да се премахнат.
Тези
констатации на комисията по чл.196 от ЗУТ са пренесени като мотиви в издадената
от кмета на общината заповед, с която възприемайки ги, се разпорежда
премахването на стопанската сграда и навеси с идентификатор № 11845.502.189.2,
намиращи се в ПИ 11845.502.189 по КК на с.Войводиново.
За изясняване
на фактите по делото е допусната СТЕ, чието заключение е прието като компетентно дадено и обективно и
съдът го кредитира изцяло.
Видно от констатациите
по заключението на ВЛ, в процесния ПИ, по неговото
лице, се намират селскостопански постройки в средата на имота и други – към
дъното на имота, където се намира и процесната
сграда, описана в обжалваната заповед, която е отразена в КК с идентификатор
11845.502.189.2.
Процесната сграда с идентификатор 11845.502.189.2 се намира
на 5,50 м. от дъното на имота и на 4,80 от североизточната му имотна граница и
е с размери в план 6 м. на 6,40 м. като от нея са останали само ограждащите
стени. Височината ѝ, доколкото може да бъде измерена при липсващ покрив е
била 1,60 м. в ниския край и 2,50 м. при билото като видимо покривът е бил двускатен с било в средата. Към момента на осъществяването
на огледа на място от ВЛ, цялата покривна конструкция е била демонтирана – по
данни от самия жалбоподател той е демонтирал покрива с намерението да го
ремонтира. Самата конструкция на сградата е изпълнена само от тухлена зидария с
дебелина на зида 25 см. ВЛ е констатирало при североизточната стена две стоманобетонови колони в рамките на зида, изпълнени при
входна врата в сградата от тази страна. Самата зидария и основата под нея са
сравнително запазени като на места липсват отделни тухли или има отчупени ъгли
на такива. Няма видимо поддаване на
основите под зидарията. Сградата не се ползва по данни от жалбоподателя тя е
представлявала навес.
От север на
сградата с идентификатор 11845.502.189.2 се намира друга тухлена сграда – краварник,
който се ползва. Тя е с размери 4 м. на 7.30 м. с височина 1,60 м. и 2,60 м.
съответно в ниския и високия край.
Построена е на около 60 см. от североизточната
имотна граница и на около 30 см.от
дъното на имота. Покривът е двускатен , изпълнен с дървена
носеща конструкция. Покритието е различно – от североизточния скат е покрит с
ламарина, а югозападния с керемиди. От вътрешната страна на покривната конструкция
са наковани OSB плоскости. Сградата е
разделена на боксове и се ползва за отглеждане на три крави. Стените ѝ са
тухлена зидария, като от югозапад за стена е използвана стената на сграда с
идентификатор 11845.502.189.2, а другите 3 стени са от тухли с дебелина 12 см.
Стената към дъното на имота не е цяла, а частично е от ламарина.
В средната част
на имота по неговата дължина се намира група навеси, които не се ползват. ВЛ,
при огледа на място е установило, че те са построени от различни материали –
тухли, ламарини, дървени греди и колони, дъсчени плоскости, оградна
мрежа. Видимо не представляват обща изградена конструкция, а са достроявани с
всякакви материали навеси през годините, разширяване според нуждите. ВЛ не е
могло да определи точен вид на конструкцията, тъй като изпълнението е смесено.
Покривът е едноскатен с наклон на югозапад. Групата
навеси има неправилна форма, според дострояването. Общите й размери са около 7
м на 5,5 м.
ВЛ изрично
сочи, че сградата краварник, която се ползва не представлява навес, а стопанска
постройка от тухлена зидария с дървена покривна конструкция и керемиди.
Като
технически данни за обектите в имота ВЛ е посочило, че сградата с идентификатор
11845.502.189.2 е с площ 38 кв.м. и височина 1,60 м. до 2,50 м., сградата
–краварник е с площ 29,20 кв.м. и с височина от 1,60 до 2,60 м., а групата
навеси са с площ 38,50 кв.м. и височина 2,50 м.
Касателно общото състояние на сградата ВЛ е посочило, че сградата
с идентификатор 11845.502.189.2 по КК е в лошо състояние като изцяло липсва
покривна конструкция, съответно покривно покритие. На място са налични
единствено ограждащите тухлени стени, вътре пространството е обрасло с
растителност и се намират отпадъци, там са складирани и свалените покривни
материали. Самата зидария е сравнително запазена само на места има счупени
тухли или единични липсващи тухли. За процесната
сграда, ВЛ не установява нарушение на основите под стените, няма пропадане на
почвата и пукнатини по бетоновия цокъл върху тях, който е видим над терена. Към
момента на осъществения оглед на място
от ВЛ тухлените стени са частично разрушени и зидарията не достига до нивото,
където трябва да се изпълни покривната конструкция. Тъй като запазените части
от тухлената зидария са сравнително здрави, сградата може да бъде възстановена
за ползване като стените се дозидат до необходимата
височина на покрива. Необходимо е да се изпълни изцяло нова покривна
конструкция със съответното покритие, да се почисти пространството вътре между
стените и да се изпълни подово покритие. Според ВЛ монтирането на дограма не е
задължително, ако сградата ще се ползва като неотопляема и не за обитаване, а
за селскостопански нужди за съхранение на материали.
При тези
фактически установявания, съдът достигна до
извода, че заповедта е издадена
при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон, изразяващи се в следното:
На първо място, заповедта е
издадена при съществени процесуални
нарушения, без да са спазени императивните изисквания на чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Съгласно
чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ
състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности,
както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия,
назначена от кмета на общината.
В
конкретния случай, както бе изложено по-горе, комисията е съставила протокол,
установяващ състоянието на обектите. Констатациите на комисията са обективирани в едно изречение, с което е формиран извод, че
постройките са с нарушена конструктивна система: наклонени и напукани стени и
пропаднали покривни конструкции, същите са без дограми и прозорци, не подлежат
на ремонт и реконструкция, поради което следва да се премахнат.
Въз основа на тези установявания,
отразени в протокола, е предложено на Кмета да се пристъпи към премахване на
сградата.
След изготвянето на протокола е
изпратено писмо на жалбоподателя, с което той е уведомен за това и за възможността да се запознае с
направените констатации.
Комисията обаче не е изслушала ЗЛ Х.,
явяващ се жалбоподател по настоящото дело, в изпълнение на императивното изискване на закона да
изслуша ЗЛ.
Съдът приема, че жалбоподателят по
делото, явяващ се ЗЛ в процедурата по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, не е надлежно
уведомен за изслушване и същият не е изслушан от комисията, за да бъде взето
предвид становището му, преди тя да изведе изводите си. Уведомяването на Х. за възможността да се
запознае с направените от комисията констатации, след съставянето на протокола
от комисията по чл.196, ал.2 от ЗУТ, не може да бъде приравнено на изслушване
на ЗЛ по смисъла на посочената норма дотолкова доколкото целта на това
изслушване е ЗЛ да изрази своето становище, за може и то да бъде взето предвид
от комисията, преди тя да изведе констатациите си. Комисията е задължена да събере всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша
заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол - Решение № 5298 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2018 г., II о., докладчик съдията Таня
Радкова.
Неизслушването на ЗЛ само по себе си
представлява процесуално нарушение от типа на съществените, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесната
заповед.
В административното производство по чл.
195, ал. 6 ЗУТ на изследване задължително подлежи и възможността за
поправянето или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност по
реда на чл.
196, ал. 1 ЗУТ. Каза се, комисията е задължена да събере всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа, както и да направи преценка дали
строежа подлежи на заздравяване. В протокола на комисията се съдържа бланкетна констатация, че процесните
обекти не подлежат на ремонт и реконструкция, поради което следва да се
премахнат. Окончателен извод дали те подлежат на заздравяване не се съдържа и в
процесната заповед. Нито в протокола на комисията,
нито в оспорената заповед се съдържа разграничение на състоянието на разпоредената за премахване сграда от една страна, а от
друга за т.нар. навеси, съответно въобще не е изследвана възможността дали
сградата и/или навесите подлежат на заздравяване. В тази връзка следва да се
отчете обстоятелството (в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС), че
премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл.
195, ал. 6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа
възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В конкретния случай въобще
не е изследвана тази възможност като преценката е възпрепятствана изначално от
липсата на индивидуализация на отделните
обекти и тяхното състояние. Освен това, ВЛ в заключението си е достигнало до
извод, че запазените части от тухлената зидария на сградата са сравнително
здрави и тя може да бъде възстановена за ползване като стените се дозидат до необходимата височина на покрива. Необходимо е
да се изпълни изцяло нова покривна конструкция със съответното покритие, да се
почисти пространството вътре между стените и да се изпълни подово покритие. Още
повече, че в конкретния случай се касае за стопански постройки.
Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ
строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени
са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят, се премахват. Нормата изисква кумулативното наличие и на
втората предпоставка – сградата да не
може да се поправи/заздрави. Следователно премахването на строеж е уредено като
крайна мярка в чл. 195, ал.6 ЗУТ
и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне
/заздравяване на строежа какъвто не е настоящият случай. Липсата и на тази
задължителна предпоставка на нормата на чл.195, ал.6 от ЗУТ също е достатъчно
самостоятелно основание за отмяна на процесната
заповед.
Настоящият състав счита, че заповедта е
постановена в нарушение на материалния
закон и предвид обстоятелството, че в нея липсва точна индивидуализация на разпоредените за премахване обекти. Както и ВЛ е посочило в
заключението си, в ПИ са налични множество навеси, а нито в заповедта, нито в
протокола на комисията те са
индивидуализирани. Освен това, самото
административно производство по чл.195 от ЗУТ е образувано по повод жалба на
Йорданка Стоилова Стражева и Тоньо Янев Кържилов,
които възразяват срещу „незаконно построен краварник“ от страна на
жалбоподателя. От заключението на ВЛ става ясно, че от север на
сградата с идентификатор 11845.502.189.2, която е разпоредена
за премахване с процесната заповед, се намира друга
тухлена сграда – краварник, който се ползва. Стените ѝ са тухлена
зидария, като от югозапад за стена е използвана стената на сграда с
идентификатор 11845.502.189.2, а другите 3 стени са от тухли с дебелина 12 см.
Стената към дъното на имота не е цяла, а частично е от ламарина. Въпросният
краварник, по описанието на ВЛ не представлява навес, едновременно с това за
едната му стена е използвана стената на сграда с идентификатор 11845.502.189.2.
Липсата на точно описание на разпоредените за
премахване обекти както в протокола на комисията, така и в самата заповед,
препятства възможността да се прецени
дали конкретния краварник, заради когото всъщност е образувано административното
производство, попада в обхвата на
заповедта. Същият не е част от площта на сградата с идентификатор
11845.502.189.2, за да се търси индивидуализация на обектите на тази плоскост.
Не може да бъде приет и за част от групата навеси в имота, които пък са се
намират в средната част на имота, тъй
като, пак по заключението на ВЛ, той не представлява навес.
Абсолютно необходимо условие е разпоредените за премахване обекти да бъдат индивидуализирани или описани по начин, който
да породи правни последици, т. е. разпоредителната част на акта следва да бъде
със съдържание, което да позволява разпореждането да бъде изпълнено. В случая
това не е така, поради което нито от обстоятелствената част на акта, нито от
разпоредителната част не става ясно кои точно обекти следва да премахне
жалбоподателя конкретно дари процесния краварник
попада сред тях.
Предвид изложеното,
жалбата се явява основателна.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя се
следват сторените по делото разноски в размер на 1112 лева като съдът не намира
адвокатския хонорар за прекомерен (с оглед направеното възражение в този
смисъл) предвид предмета на спора и предприетите процесуални действия по
делото.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед № РД-09-348/06.03.2019 г. на
Кмета на Община Марица.
ОСЪЖДА Община Марица да заплати на С.Н.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, разноски по делото в размер
на 1112 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: