Решение по дело №14614/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20661
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110114614
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20661
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110114614 по описа за 2022 година
Ищецът С. Т. Т. е предявил ответника Е. М. С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
установителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 2650,71 лева, заплатени от последния в
полза на ФИРМА, но недължими от него суми за доставена топлинна енергия за периода м.
04.2009 г. до м. 04.2011 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 42, находящ
се в ..., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 18.11.2021 г. по ч.гр. дело № 56685/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.
Ищецът твърди, че с ответницата били в брак, който е прекратен с влязло в сила
решение по гр. дело № 3706/2005 г. на СРС, III ГО, 84 състав. С влязло в сила на 23.12.2008
г. решение по гр. дело № 1048/2006 г. на СГС, семейното жилище, представляващо
апартамент № 42, находящ се в ..., е предоставено на ответницата, която единствено го
ползва от 25.03.2009 г. Сочи, че с решение по гр. дело № 4416/2012 г. на СРС, ГО, 86 състав,
влязло в законна сила на 07.05.2016 г., той и ответницата са осъдени да заплатят на ФИРМА
при условията на разделност сумата от 3446,98 лева, представляваща стройността на
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2008 г. до м. 04.2011 г., сумата от 605,99 лева,
представляваща лихва за върху вземането за периода от 01.07.2008 г. до 02.12.2011 г., както
и 490 лева разноски по делото. Въз основа на решението бил издаден изпълнителен лист от
14.09.2016 г. и срещу ищеца било образувано изпълнително дело, по което платил сумата в
общ размер на 4076,66 лева. Излага доводи, че дължи само суми за периода от месец 11.2008
г. до месец 03.2009 г., след който момент не е ползвал жилището. Дължимите от ищеца суми
възлизали на 500 лева за главница, 140 лева за лихва и 785,95 лева – разноски по делата, а
1
разликата между тях и платеното му се дължала от ответницата, защото последната се
обогатила за негова сметка със стойността на доставената топлинна енергия и свързаните
разходи. Прави искане съдът да признае съществуването на описаното вземане. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответницата, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че между
страните е налице СПН, по въпроса кой каква сума дължи, защото са били осъдени разделно
в полза на ФИРМА. Оспорва ищецът да е извършиш плащания по изпълнителното дело, с
които да се е увеличил неговия пасив. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави
искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството С. Т. Т. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. срещу Е. М. С. за сумата 2650,71 лева,
представляващи заплатени от заявителя, но недължими от него суми за доставена топлинна
енергия за периода от м. 04.2009 г. до м. 04.2011 г. за съсобствен между страните
топлоснабден имот, по изп. дело № 201668630403782 по описа на ЧСИ Сия Халаджова въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 14.09.2016 г., по което заявление е образувано ч.
гр. дело № 56685/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 18.11.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за
посочения период и възникнали на описаните основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителен иск с предмет
вземането, за което в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело.
С искова молба, подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищецът е предявил иск за
сумата от 2650,71 лева, представляващи заплатени от заявителя, но недължими от него суми
за доставена топлинна енергия за периода от м. 04.2009 г. до м. 04.2011 г. за топлоснабдения
имот, като в обстоятелствената част на исковата молба е изложил фактически твърдения, че
с решение по гр. дело № 4416/2012 г. по описа на СРС, 86 състав той и ответницата били
осъдени при условията на разделност да заплатят в полза на ФИРМА сумата от 3446,98 лева,
представляваща цена на доставена в периода от месец май 2008 г. до месец април 2011 г.,
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр.
София, ул. „А.П. Чехов“, бл. 64, ет. 14, който ищецът не ползвал от 25.03.2009 г., 605,99 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
01.07.2008 г. до 02.12.2011 г., както и 490 лева – разноски по гражданското дело. Твърди, че
тъй като ФИРМА образувала изпълнително дело № 201668630403782 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, той заплатил сумата от 4076,66 лева, представляваща неговото задължени по
изпълнителния лист за главница, лихви и разноски по гражданското и изпълнителното дело,
2
въпреки че от 25.03.2009 г. не ползва имота, тъй като е отстранен от него с протокол за
въвод във владение, като заявява, че дължи само 1425,95 лева, от които 500 лева за главница,
140 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, както и
785,95 лева разноски по двете дела, а разликата от 2650,71 лева му се дължи от ответницата.
С молба-уточнение от 18.08.2022 г., в рамките на производството по чл. 145, ал. 1 и 2
от ГПК и във връзка с възражението на ответницата за изтекла погасителна давност за
вземането, ищецът е заявил, че сумата от 4076,66 лева е платена на два пъти, съответно
сумата от 3633,21 лева на 01.02.2017 г. и сумата от 443,45 лева на 09.02.2017 г., като е
посочил, че дължи само 1425,95 лева, формирани като 500 лева главници, 140 лева лихва за
забава и 785,95 лева – разноски по делата (л. 85), а разликата между платените 4076,66 лева
и дължимите според него 1425,95 лева, равна на исковата сума от 2650,71 лева му се дължи
от ответницата.
В изпълнение на указанията на съда, с последваща молба-уточнение от 02.09.2022 г.,
ищецът е посочил, че исковата сума от 2650,71 лева, с която ответницата се е обогатила за
сметка на ищеца, е формирана от сбор от заплатени от него в полза на ФИРМА суми по
изпълнително дело № 201668630403782 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, от които 1000
лева за главница, 200 лева за мораторна лихва, 300 лева съдебни разноски по делото, 300
лева разноски по делото, 647,71 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва и
203 лева - такси по изпълнителното дело, които обстоятелства са изложени и в т. 12 от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 30.09.2021 г., поради
което искът, предявен по реда на чл. 422 от ГПК е процесуално допустим.
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, по който, с оглед изложените твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че
е извършил разход в описания размер – плащане на стойност на услуга, ползвана изцяло от
ответника, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същата цена и
разходи. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си. В тежест на ищеца, с оглед възражението за изтекла погасителна
давност, е да докаже основания за спиране и прекъсване на погасителната давност, ако
твърди такива.
Между страните не са спорни, поради което и отделени като ненуждаещи се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че страните са
съсобственици на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в ...,
както и че считано от 25.03.2009 г. жилището се ползва единствено от Е. М. С., тъй като С.
Т. Т. е осъден с решение № 202 от 03.06.2008 г. по възз. гр. дело № 1048/2006 г. на СГС, да
освободи имота, представляващ семейно жилище, което той е сторил.
От приетото по делото като писмено доказателство Решение № III-86-107 от
30.05.2014 г., постановено по гр. дело № 4416/2012 г. на СРС, III ГО, 86 състав, което е
влязло в сила на 27.05.2016 г., се установява, че ФИРМА е предявило по реда на чл. 422 от
ГПК срещу С. Т. Т. и Е. М. С. искове за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца при условията на разделност главница за цена на доставена топлинна енергия в
3
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в ..., за периода от м.
05.2008 г. до м. 04.2011 г., така както е посочено в мотивите на решението (л. 14), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 16.12.2011 г. до изплащане на вземането и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 01.07.2008 г. до 02.12.2011 г.
Както се установява от мотивите и диспозитива на решението, съдът е уважил
предявеният иск за главницата за сумата от 3446,98 лева – за всеки от ответниците по 1/2 или
1723,49 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2011 г. до изплащане на
вземането, както и за 605,99 лева за всеки от ответниците по 1/2 – лихва за забава върху
главното вземане за периода от 01.07.2008 г. до 02.12.2011 г., като е отхвърлил исковете за
разликите до пълните предявени размери, като неоснователни. Ответниците са осъдени да
заплатят и 490 лева разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г., по който
срещу С. Т. Т. е образувано изпълнително дело № 20168630403782 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова за дължимите от него суми от 1723,49 лева - главница, 882,33 лева - законна
лихва от 16.12.2011 г. до 23.12.2016 г., 303 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главното вземане за периода от 01.07.2008 г. до 02.12.2011 г., както и
228,50 лева разноски в рамките на принудителното изпълнение и 411,24 лева такси по
ТТРЗЧСИ към 23.12.2016 г.
От представения и приет по делото като писмено доказателство фискален бон от
01.02.2017 г. (лист 59), както и квитанция към приходен касов отред на ЧСИ Сия Халаджова
по изпълнителното дело от 09.02.2017 г. (лист 58), се установява, че на сочените дати
ищецът в производството С. Т. Т. е заплатил сумите за главница от 1723,49 лева, както и
лихви такси и разноски на ФИРМА и съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да
бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да е налице
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или
обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
В настоящия случай по делото се установява, че ищецът е заплатил на трето лице
ФИРМА разход за топлинна енергия за имота, който по силата на постановено решение №
202 от 03.06.2008 г. по гр. дело № 1048/2006 г. по описа на СГС, е освободил считано от
25.03.2009 г., от който момент имотът е обитаван единствено от ответницата, която е
потребявала топлинната енергия, за заплащането на стойността на която срещу двамата е
поставено влязло в сила съдебно решение и те са осъдени да заплатят на доставчика
дължимите суми на основание чл. 149 от ЗЕ. Доколкото, обаче, топлинната енергия в имота
след 25.03.2009 г. е потребявана единствено от Е. М. Т.а, на която е предоставено семейното
жилище, същата е спестила разхода за нея. Ето защо с плащането от страна на ищеца на 1/2
4
от задължението за периода от 25.03.2009 г. до 30.04.2011 г., през който имотът не е
обитаван от него, последният е реализирал разход, който ответницата от своя страна е
спестила, поради което искът за стойността на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в ..., е установен по своето основание.
Възражението на процесуалния представител на ответницата, че задълженията на страните
са установени със сила на пресъдено нещо и въпросът не може да се пререшава, е
неоснователно, тъй като предмет на исковете по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с
чл. 149 от ЗЕ, предявени при условията на обективно и субективно пасивно съединяване от
ФИРМА срещу С. Т. Т. и Е. М. Т.а, които са били уважени, е съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца
от една страна и ответниците от друга, както и изпълнението на задълженията на страните
по него, а не отношенията между двамата ответници във връзка с разпределение на
разходите по ползването на семейното жилище.
По отношение на размера на иска, тъй като по делото, независимо от разпределената
доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства за размера на сумата, която е
заплатена на ФИРМА за периода от 25.03.2009 г. до 30.04.2011 г., приложение следва на
намери нормата на чл. 162 от ГПК, според която когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице. В конкретния случай, тъй като от
диспозитива на Решение № III-86-107 от 30.05.2014 г., постановено по гр. дело № 4416/2012
г. на СРС, III ГО, 86 състав се установява, че част от вземането за главница за периода преди
16.12.2018 г., определен с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, посочена в диспозитива на съдебното решение, е било погасено по давност, и
предвид съотношението между размера на дълга за периода от 17.12.2018 г. до 30.04.2011 г.
от 1723,49 лева за 28 месеца, от който ищецът дължи само за 17.12.2018 г. до 25.03.2009 г.
или само за 3 месеца, както и заявеното в молбата уточнение от 02.09.2022 г., че се търсят
1000 лева за главница, настоящият състав счита, че искът следва да се уважи до този размер.
Що се отнася до претенциите за лихви, разноски по гражданското дело и такси по
изпълнителното дело, за да е приложим общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД следва да е налице обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. В
конкретния случай се касае до вземания, възникнали в тежест на С. Т. Т. по отношение на
кредитора ФИРМА и съответно на съдебния изпълнител, поради виновно неизпълнение на
облигационно задължение, възникнало за него, съответно неизпълнение на задължение,
което е установен с влязло в сила съдебно решение. С плащането на тези суми от страна на
ищеца в полза на ФИРМА и съдебния изпълнител ответницата не се е обогатила, защото не
е спестила никакви разходи, които е следвало да стори, следователно липсва неоснователно
разместване в имуществата на страните. Ето защо искът за разликата над 1000 лева до
предявения размер от 2650,71 лева, формирана като сбор от 200 лева за мораторна лихва,
5
300 лева съдебни разноски по делото, 300 лева разноски по делото, 647,71 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва и 203 лева - такси по изпълнителното
дело, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на иска, съдът дължи произнасяне по
своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно т. 7 от
ППВС № 1 от 28.05.1979 г., вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110
от ЗЗД, която тече от възникване на вземането. В конкретния случай това е моментът на
плащането на сумата за главницата за топлинна енергия, извършено на 01.02.2017 г., тъй
като от този ден вземането при общия фактически състав на чл. 59 от ЗЗД става изискуемо.
Ищецът е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 30.09.2021 г.,
поради което и на основание чл. 116, буква „б“ от ЗЗД, вземането не е погасено, тъй като
давността за него е изтекла.

По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат съответната част от
разноските за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноските в първа
инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 53,02 лева за
държавна такса и 300 лева за адвокат, платени в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие от 29.09.2021 г., от които следва да му бъдат присъдени 133,18 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 53,01 лева за държавна такса (л. 6), 500
лева и 500 лева за адвокатско възнаграждение за тази инстанция, платени в брой съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 05.12.2022 г., който служи за разписка,
удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, от които следва да му бъдат
присъдени 208,63 лева или общо в заповедното и исковото производство – 341,81 лева.
Ответницата е заявила претенция за разноски за адвокат в размер на 600 лева,
платени в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022 г., който
служи за разписка, удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, от които следва да й
бъдат присъдени 373,65 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, че ответницата Е. М. С., ЕГН
6
**********, с адрес в ..., дължи на ищеца С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в ..., сумата в
размер на 1000,00 лева, представляваща заплатени от последния в полза на ФИРМА, но
недължими от него суми за доставена топлинна енергия за периода м. 04.2009 г. до м.
04.2011 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в ..., за която
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
18.11.2021 г. по ч.гр. дело № 56685/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1000 лева до пълния предявен размер от 2650,71 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН **********, да заплати на С. Т. Т., ЕГН ********** , на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 341,81 лева - разноски, от които 133,18 лева в
заповедното производство и 208,63 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН ********** , да заплати на Е. М. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 373,65 лева – разноски и производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7