Р Е Ш
Е Н И Е
№ 208
гр.П., 04.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 275 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на П.В.Ц. ***, чрез пълномощник адв.В. Н. ***-0001457/05.10.2020 г. издадено от
Директора на РД „АА“ гр.Р., с което и на основание чл.93в,ал.11 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му било наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за това, че „на
02.09.2020 г. около 16.00 ч., на път Б.-П., II-51, на входа на гр.П. /КАТ П./,
като водач на товарен автомобил влекач ДАФ ФТ ХФ 105 с рег.№ ОВ **** ВС
от категория N3,
с прикачено полуремарке с рег.№ ОВ 0762 ЕВ от категория О4, извършва обществен
превоз на товари с пътен лист серия ВА № 162283 от 02.09.2020 г. от Д. М. до Р.
на царевица, с товарен автомобил оборудван с дигитален тахограф Continental
Automotive GmBH 1381.********** e1-84 сериен номер ***, видно от протокол № BG
********** от 18.01.2020 г.
При проверката се констатира следното нарушение – при проверка на картата на
водача Ц. с № 0000000111998000 за текущия ден и предходните 28 дни се установи,
че за периода от 08.28 ч. на 05.08.2020 г. до 09.46 ч. на 12.08.2020 г. водачът
не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато
водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
дигиталния тахографа“ - нарушение
по чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г.
В подробно
мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до опорочаване
на цялото производство по реализиране на административно наказателната
отговорност на превозвача. В с.з. жалбоподателят редовно призован, чрез адв. Н.
поддържа жалбата на заявените основания, алтернативно претендира за приложение
на чл.28 ЗАНН, пледира за отмяна на НП. Представя списък на разноските.
Ответникът по
жалбата – РД“АА“ Р., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., в
придружителното писмо посочва, че издаденото НП е законосъобразно. На
осн.чл.63,ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на претендирания по
делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в
чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На 02.09.2020
г. служители от РД“АА“ Р. – М. Д. и И. С. И. извършвали проверки на територията на Община П. по повод спазване на изискванията
на обществен превоз на пътници и товари. На същата дата двамата били
позиционирани на път II-51, км.47+796 км
/КАТ П./, когато около 16.00 ч. спрели за проверка движещо се в посока от гр.Б.
към гр.П. ППС състоящо се от влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег.№ ОВ **** ВС от
категория N3, с прикачено
полуремарке с рег.№ ОВ **** ЕВ от категория О4. Влекачът бил управляван от
водача П.В.Ц., който извършвал превоз на царевица с пътен лист серия ВА № *** от
02.09.2020 г. от Д. М. до Р. Било констатирано, че превозът попада в обхвата на
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., както и обстоятелството,
че МПС е оборудвано с дигитален тахограф
Continental Automotive GmBH
1381.********** e1-84 сериен номер **********, видно от протокол
№ BG ********** от 18.01.2020 г.
При извършената проверка на дигиталния тахограф и картата на водача с №
0000000111998000 за текущия ден и предходните 28 дни се установило, че за
периода от 08.28 ч. на 05.08.2020 г. до 09.46 ч. на 12.08.2020 г. водачът не е
въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е
бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
дигиталния тахограф. За констатираното
нарушение по чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г. бил съставен АУАН № 27784
/приложен/, с констатациите по който нарушителят бил запознат и го подписал без
възражения, като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал
допълнително писмено възражение, след което било издадено атакуваното в
настоящия процес НП № 38-0001457/05.10.2020 г. на Директора на РД“АА“ гр. Р.,
връчено лично на 20.10.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени по
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както и от показанията на изслушаните
в с.з. служители от РД“АА“ – М.Д. и И. С.И.. Така установената фактическа не се
оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди,
че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на
жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съдът констатира,
че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като отчете,че обжалваното НП е
издадено от компетентен да го издаде орган – Директорът на РД ”АА” Р. Както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си
да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна
състава на административното нарушение и да посочат точната законова
разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ФЛ.
Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че
е налице яснота относно нарушението, за извършването на което жалбоподателят е
бил санкциониран.
В
преценката си дали да издаде НП наказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК
/към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в
т.7 от ППВС №10/ 1973 год.,
Сб.1992, стр.530, където е посочено, че
“… отразените в АУАН фактически
констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова
административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства…”.В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки
делото, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по
несъмнен и убедителен начин от приобщените към делото доказателства.
Съдът намира, че нарушението на жалбоподателя П.Ц. е установено по несъмнен
и безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно посочената като санкционна норма на чл.93в,ал.11 от ЗАвПр водач, който не е въвел
данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение",
"прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност
да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън
превозното средство, се наказва с глоба в размер на 500 лв. От друга страна, съгласно чл.34 от Регламент /ЕС/
165/2014 - водачите използват тахографски листове или
карти на водача всеки ден, през който управляват превозното средство, считано
от момента на приемането му. Тахографският лист или
картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно
време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският
лист или картата не могат да бъдат използвани и за по-дълъг период, освен този,
за който са предназначени. Когато в резултат на отсъствие
от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа,
съответните периоди следва да се нанесат ръчно в листа или в картата на водача.
По делото не е спорно, че проверяваното превозно средство е било оборудвано с дигитален
тахограф тахограф Continental Automotive GmBH
1381.********** e1-84 сериен номер ***. В разпоредбата на
чл.34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. е изрично предвидено, че когато в резултат на отсъствие от превозното средство,
водачът не е в състояние да използва този тахограф, периодите, посочени в § 5,
б. "б", подточки "ii", "iii" и " iv",
се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно
въвеждане на данни, осигурено за тахографа. От показанията на изслушаните в с.з. длъжностни лица, както от
приложените разпечатки на дигиталната карта на водача се установява, че
жалбоподателят П.Ц. като водач на превозното
средство не е изпълнил това свое задължение. Видно от разпечатките на
дигиталната карта с името на жалбоподателя за времето /периода/ от 08.28 ч. на 05.08.2020 г. до 09.46 ч. на
12.08.2020 г. липсват записи и той не е въвел ръчно необходимите данни когато е бил
извън превозното средство. В случая под "период" се има предвид
времето, отговарящо на символите в § 5 на чл.34 - друга работа, време на
разположение, различно от управление или почивки и то с оглед преценка на
изискванията и на Регламент (ЕС) № 561/2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Тук е мястото да се посочи, че за съставомерност на това нарушение е без значение при какви обстоятелства е бездействал
нарушителя, вместо да изпълни вменените му задължения. Ето защо съдът приема,че е налице съответствие
между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната
квалификация, дадена от АНО в издаденото НП, което води до ангажиране на
отговорността му за процесното нарушение.
Действително и както се посочва в жалбата чл.34 § 3 от Регламент № 165/2014 г.
постановява, че "държавите членки не
налагат на водачите изискване за представят формуляри, свидетелстващи за
действията им във времето, когато не се били в превозното средство",
но в конкретния случай е вменено административнонаказателно обвинение за това,
че водачът не е изпълнил задължението си чрез използване на приспособлението
за ръчно въвеждане на данни, осигурено от дигиталния тахограф, с който е
оборудвано превозното средство, да отрази в картата си на водач, че за
определен период от време е бил извън превозното средство поради "друга
работа", различна от управление, "период на разположение" или
"почивки по време на работа или почивки", съобразно посоченото в § 5,
буква "б", подточки "ii", "iii" и "
iv", а не за представяне на формуляри /удостоверения за дейности/
относно това какви са били неговите действия извън превозното
средство. Ето защо това негово възражение
свързано и с прилагане в с.з. /л.25/ на удостоверение за дейности обосноваващо претенция за отпадане на АНО, се явява изцяло
неоснователно. Санкцията е
правилно определена в нейния фиксиран размер, като не се споделя възражението на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение,
обосноваващо приложението на чл.28,б.”а” от ЗАНН. След като е издал атакуваното
НП Директора на РД“АА“ гр.Р. е счел, че неизпълнението на задълженията на
водача Ц. в случая не е с толкова ниска обществена опасност, обуславяща
приложението на чл. 28,б.”а” от ЗАНН – преценка, която този състав изцяло
споделя. Поради това издаденото НП се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като предвид този резултат не следва да се присъждат претендираните
от защитата разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 38-0001457/05.10.2020 г. на Директора на РД“АА“ Р., с което и на осн.чл.93в,ал.11 от ЗАвПр, на П.В.Ц. ***, ЕГН-**********, действащ
чрез пълномощник адв.В. Н. Н. ***, със съдебен адрес ***,
стая ***, за нарушение по чл. 34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕС)
№ 165/ 2014 г. е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: