Определение по дело №34639/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35124
Дата: 30 август 2024 г. (в сила от 30 август 2024 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20231110134639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35124
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110134639 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. С. Н., чрез адв. Я.С.А.,
срещу „*****************“ ЕАД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „ел. монтьор,
изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в
ответното дружество; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 18831,78 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 05.05.2023 г. до
05.11.2023 г., при брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец в
размер на 3138,63 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4500 лева, представляваща
непогасена част от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 29 дни за
2021 г., за 29 дни за 2022 г. и за 8 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 41/15.01.2004 г., с който
ищецът приел да изпълнява длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел.
проводни линии и мрежи/ръководител група“ в ответното дружество. На 05.05.2023 г. на
служителя била връчена Заповед № ЕНВ-ORD-25 от същата дата, с която му било наложено
дисциплинарно наказание уволнение. Оспорва уволнителната заповед като
незаконосъобразна и неоснователна. На първо място възразява, че оспорената заповед не
била мотивирана, тъй като не съдържала конкретни данни относно време, място и
обстоятелства, при които било извършено нарушението, какви вреди били настъпили за
работодателя, какви законни нареждания на работодателя не били изпълнени от служителя.
1
Освен това липсвала пропорционалност между извършеното нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание. При определяне на последното не била взета предвид
конкретната обстановка, не бил отчетен фактът, че липсвало неизпълнение на възложена
задача, както и обстоятелството, че за 19 години работа в ответното дружество на ищеца не
било наложено нито едно дисциплинарно наказание. Оспорва да е извършвал процесното
нарушение на трудовата дисциплина, като твърди, че по време на обхода в с. Своде на
13.03.2023 г. имало паднали на пътя камъни и плочи, които затруднявали преминаването на
служебния автомобил. Това наложило преместването им. Моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„*****************“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата чрез юрк. Ф.Г.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като
неоснователни. Извършеното уволнение било законно и не били допуснати твърдените в
исковата молба нарушения на трудовото законодателство. Действията на служителя,
описани в уволнителната заповед, представлявали тежки нарушения на трудовата
дисциплина, които обосновавали налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Спазени били преклузивните срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
ищеца, от който своевременно били изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ и същият
депозирал такива. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 41/15.01.2004 г., с който ищецът приел да
изпълнява длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и
мрежи/ръководител група“ в ответното дружество; както и че трудовото правоотношение
между тях било прекратено със Заповед № ЕНВ-ORD-25 от 05.05.2023 г. на работодателя, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която
била връчена на ищеца на 05.05.2023 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните,
поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението;
2. размера на дължимите за исковия период обезщетение за оставане без работа поради
уволнението и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск;
3. всички други факти, на които основава своите искания и възражения, включително
че по време на обхода в с. Своде на 13.03.2023 г. имало паднали на пътя камъни и плочи,
които затруднявали преминаването на служебния автомобил и трябвало да бъдат
преместени.
2
В тежест на ответника е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца
са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е депозирал такива);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищеца.
5. че е заплатил претендираните от служителя обезщетения;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Основателно е искането на ищеца за допускане до разпит, но само на един
свидетел, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, както и за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи. Следва
да бъде оставено без уважение искането за втори свидетел за същите обстоятелства на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК. Основателни са исканията на ответника за допускане до
разпит на следните свидетели при режим на довеждане: един свидетел за обстоятелствата по
т. 2 (Р.И.И. или Д.Й.Р.); свидетеля Б.Г.Г. и свидетеля Б.В.В.. Неоснователни са искането за
допускане до разпит на свидетеля В.А.В., тъй като обстоятелствата, които ще бъдат
установявани с неговите показания са неотносими към предмета на спора; искането за втори
свидетел за обстоятелствата по т. 2 на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, и искането за допускане
до разпит при режим на призоваване на свидетеля Ц.Н.П., тъй като същият ще установява
същите обстоятелства, както и свидетелят Б.В.В.. Следва да бъде оставено без уважение
искането на ответника по чл. 176, ал. 1 ГПК, тъй като така зададените въпроси предполагат
ищецът да направи разказ с негови твърдения, какъвто вече се съдържа в исковата молба. По
искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени в
отговора задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.
3
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на предишната работа на длъжност „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел.
проводни линии и мрежи/ръководител група“ в ответното дружество; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 18831,78 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението за периода от 05.05.2023 г. до 05.11.2023 г., при брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец в размер на 3138,63 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 4500 лева, представляваща непогасена част от дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 29 дни за 2021 г., за 29 дни за 2022 г. и
за 8 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 41/15.01.2004 г., с който
ищецът приел да изпълнява длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел.
проводни линии и мрежи/ръководител група“ в ответното дружество; както и че трудовото
правоотношение между тях било прекратено със Заповед № ЕНВ-ORD-25 от 05.05.2023 г. на
работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, която била връчена на ищеца на 05.05.2023 г. Посочените обстоятелства НЕ
СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението;
2. размера на дължимите за исковия период обезщетение за оставане без работа поради
уволнението и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск;
3. всички други факти, на които основава своите искания и възражения, включително
че по време на обхода в с. Своде на 13.03.2023 г. имало паднали на пътя камъни и плочи,
които затруднявали преминаването на служебния автомобил и трябвало да бъдат
преместени.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца
са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е депозирал такива);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
4
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищеца.
5. че е заплатил претендираните от служителя обезщетения;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на довеждане в първото
по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на втори
свидетел за същите обстоятелства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева, платимо от
бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г., специалност: счетоводна отчетност,
който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание.
ДОПУСКА изслушване на трима свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание, както следва: един свидетел за обстоятелствата по т. 2
(Р.И.И. или Д.Й.Р.); свидетеля Б.Г.Г. и свидетеля Б.В.В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за допускане на
останалите свидетели, посочен в отговора, както и това по чл. 176 ГПК.
По доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-техническа
експертиза с поставени в отговора задачи съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.10.2024 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
5
от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6