М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 736/2019 г. по
описа на КрлРС
По отношение на подс. Д.К.П. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 06.02.2019 г. в гр. К., обл. П., като
непълнолетен, но като e разбирал свойството и значението на деянието и е могъл
да ръководи постъпките си e причинил на Н.А.К., ЕГН ********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота в резултат на травмата и счупването на лявата орбита и заклещването
между счупените костни фрагменти на левия долен прав мускул на лявото око, увредата на третия черепно- мозъчен нерв на лявото около,
както и по- слабо увредата на шести черепно- мозъчен
нерв, които от своя страна са довели до двойно виждане с лявото око, ограничени
движения на лявата очна ябълка- престъпление по чл.129 ал.2 предл.5-то
във вр. с ал.1 във вр. с
чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Районна
прокуратура- П., ТО- К., представлявана в с.з. от прокурор Братоев счита вината
на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен за безспорно доказана,
поради което пледира за осъждането му и налагане на наказание лишаване от
свобода за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен
срок от три години.
Подсъдимият,
лично, се възползва от правото си да не дава обяснения.
Защитникът
на подсъдимия си адв. Д. счита обвинението, което е
повдигнато на подсъдимия за недоказано, поради което пледира за оправдаването
му.
По
делото е предявен граждански иск от пострадалия със съгласието на неговия
родител и законен представител, който не е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.К.П., ЕГН ********** е роден на *** ***. ***** е, *****. Завършил е ******
образование. *****. Според приетата по делото психолого-
педагогическа характеристика от СУ „******“ К. П. е бил добър ученик, с голям
потенциал, който не използвал. Не проявявал интерес към учебната дейност,
поради нежелание от негова страна. Нямал наложени наказания. Имал неизвинени
отсъствия /четири и една втора/. Нямал участие в извънкласни форми на
занимания. Предпочитал да общува в изградения си приятелски кръг, а към
останалите си съученици имал различно отношение, базирано на различният им
материален и социален статус. Проявявал неуважение към учителите и имал проблем
с дисциплината. Според приетата по делото характеристична справка П. имал добър
интелектуален потенция и мотивация за учене. Играел футбол и изучавал
допълнително английски език. П. бил регистриран като извършител на
противообществена проява по преписка с № 281000-3928/2014 г., тъй като на
06.08.2014 г. след игра на футболна площадка ударил под окото друго малолетно
момче от гр. К.. П. не е воден на отчет в ДПС при РУ- К., но бил записван като
„преминал“ през 2014 г., заради горепосочената проява. Спрямо него била
наложена възпитателна мярка с решение № 40/05.11.2014 г. по чл.13 ал.1 т.1 от
ЗБППМН- „предупреждение“. Родителите на подс. П. били
разведени, като той живеел с баба си в гр. К., ул. „В.“ № **.
Пострадалият
Н.А.К., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. К.. ***** е, *****. Има
завършено ***** образование. ****. Ученик е в СУ „*******“ гр. К.. Според
приетата по делото психолого- педагогическа
характеристика К. е отличен ученик, не закъснява за учебни занятия и няма
отсъствия по неуважителни причини. Няма наложени наказания, но имал един описан
случай на сбиване на 06.11.2018 г. Тренирал футбол и посещавал курсове по програмиране.
Проявявал уважение към учителите, но понякога отправял словесни нападки и обиди
към съучениците си. Според приетата по делото характеристична справка К. не се
води на отчет в ДПС при РУ- К., не е регистриран като извършител на противообществени
прояви, както и спрямо него не са прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН. К.
бил агресивен понякога, предимно вербално, както и понякога се държал
провокативно. Живее заедно със семейството си в гр. К., ул. „******“ № **.
Към
датата на процесния инцидент- 06.02.2019 г. подс. П. бил ученик в **** клас, а пострадалия К. бил
ученик в *** клас в СУ „******“ гр. К.. Двамата се познавали.
На
05.02.2019 г. пострадалият К. и подс. П. играели
футбол на игрище, находящо се на ул. „******“ в гр. К..
Двамата участвали в различни отбори. В хода на играта, при съприкосновение
между П. и К., последният паднал на земята и скъсал анцуга си, от което не бил
доволен. По- късно същия ден К. срещнал на улицата св. Л.К., на когото разказал
за съприкосновението с П., но допълнил, че му ударил два шамара, от което
подсъдимият се разревал. От своя страна, св. К. уведомил подс.
П. за разказаното му от К.. Подсъдимият се ядосал, тъй като съобщеното от К. не
било вярно.
На
следващия ден, 06.02.2019 г., около 10,30 часа, в голямото междучасие, Н.К.,
заедно със съучениците му А.С., Г.Д., Д.М. и Д.С. се
отправили към закусвалня, находяща се в близост до СУ
„******“ в гр. К., където и петимата учили. С. видял баба си- св. А.С. и отишъл
да говори с нея, а след това заедно с Г.Д. отишли да вземат закуски от
закусвалнята. Наоколо имало и много други ученици, сред които свидетелите Л.К.,
М.Ц., М.В., И.П. и Л.Г..
През
това време при групата от по- малки ученици, сред които и К. пристигнал подс. П.. Той се обърнал към К., питайки го какви са тези
шамари, с които го е удрял, след което го хванал за дрехата, с която бил
облечен и започнал да го дърпа. К. се опитал да избута П. с ръце, но подсъдимия
започнал да му нанася удари по главата, като с едната си ръка го държал за
дрехата, а с другата го удрял. Един от ударите бил с юмрук и попаднал в лявото
око на пострадалия. След удара К. се замаял и го заболяло окото. Продължили обаче
да се блъскат, вследствие на което К., замаян, паднал на земята, където П.,
надвесен над него го ударил още няколко пъти.
През
това време св. А.С. се намесила в опит да раздели П. и К., но не успяла.
Помогнал ѝ случайно преминаващ непознат мъж, който слязъл от колата си и
двамата със С. успели да разделят момчетата. П. тръгнал към училището, а К.
седнал на бордюра, държейки се за лявото око. Там бил заварен секунди по- късно
от излизащата от близка сграда св. М.М., позната на
семейството му. На М.К. заявил, че много го боли окото. Свидетелката го
придружила до медицинската сестра в училището, за да му окаже помощ. М. се обадила
по телефона и на майка му- св. К., за да и съобщи, че Н. е набит и му е зле.
Майката-
св. Н.К. и бащата на К. пристигнали в училището, където завари сина си
зачервен, с подуто око, което не могъл да отвори. Казвал, че го боли окото и не
могъл да вижда. Докато чакали линейка, пострадалият започнал и да повръща.
Пристигналата
линейка откарала К. ***, където бил приет с данни за черепно- мозъчна травма.
След прилагано лечение няколко дни било установено, че окото на К. не се движи.
Същият имал двойно виждане. Било направено изследване с ядреномагнитен
резонанс, при което било установено пропадане на очно съдържимото в кухината
под него, поради пукване на костта под окото. Поради опасност от безвъзвратно
увреждане на окото се наложила спешна операция в лицево- челюстна хирургия в
болнично заведение в гр. С., при която бил поставен за стабилизиране на костта титаниев имплант, закрепен с един
винт. Последвало лечение, в резултат от което постепенно, но непълно се
възстановило движението на окото. Повлияло
се частично и двойното виждане. Били извършени множество прегледи при
специалисти- офталмолози, но двойното виждане на пострадалия при движение на
окото нагоре и наляво не било преодоляно.
От
заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза по делото по
отношение на пострадалия К. се установява, че при инцидента на 06.02.2019 г. е
получил следните травматични увреждания- контузия на главата; мозъчно сътресение
без данни за загуба на съзнание; счупване на долната стена на лявата очница; заклещване на правия долен мускул на очната ябълка
вляво; двойно виждане от увреждане на очедвигателния
нерв и отвеждащия нерв вляво. Уврежданията били причинени от действието на
твърд, тъп предмет и било възможно да са причинени от удар с юмрук в областта
на лявата очница, както и с друг предмет с подобна
характеристика, напр. от удар с коляно. Контузията на главата и мозъчното
сътресение без загуба на съзнание са осъществили медико- биологичния признак
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Счупването
на пода на лявата очница с пропадане на очедвигателен мускул в него и увреждането на очедвигателни нерви била причина за появата на двойно вижда,
с което се осъществявал медико- биологичния признак- трайно отслабване на
зрението по смисъла на чл.129 от НК. Вещото лице отбелязало, че към момента на изготвяне на експертизата
пострадалият провеждал консервативно лечение, което би имало лечение след
няколко месеца. Без проведеното оперативно лечение двойното виждане нямало
изглед за спонтанно излекуване.
От
заключението на изготвената комплексна тройна съдебно- медицинска експертиза се
установява, че причинените на пострадалия К. увреждания при процесния
инцидент били контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване на лявата
орбита /пода/, заклещване на левия долен прав мускул на лявото око; счупване на
ябълчна кост; двойно виждане от увредата
и лезия на нервус окуломоториус и по- слабо нервус абдуценс, както и ограничена подвижност на лявата очна
ябълка. Описаните увреждания били причинени от действието на твърд, тъп
предмет, от удар с или върху такъв. По кожата на пострадалия не били установени
видими наранявания непосредствено след инцидента, показващо, че същите били
причинени най- вероятно от удари с юмруци, а не от някакъв предмет.
Травматичните увреждания било напълно възможно да се причинят по начина,
посочен от пострадалия К. в показанията от 27.02.2019 г. Счупването на лявата
орбита било причинено по директен механизъм от удар с или върху твърд тъп
предмет. Поради тази причина вещите лица приели като най- достоверен и най-
вероятен механизъм за причиняване на телесното увреждане този, описан от
пострадалия К., а именно при нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото око
или по- точно в областта на долния орбитален ръб. Счупването на лявата орбита е причинено по директен механизъм от
удар с юмрук в областта на долния ръб на лявата орбита. Такова счуване не било
възможно да стане при удар в земната повърхност, поради факта, че по кожата не били
установени видими травматични наранявания, непосредствено след инцидента.
Горепосоченото счупване довело до заклещване на левия долен прав мускул на
лявото око и лезия на нервус
окуломоториус и по- слабо нервус
абдуценс. Увредата на
изброените нерви, въпреки извършената операция на пода на лявата орбита се
възстановявала бавно и за тяхното пълно оздравяване се изисквал продължителен
период от време. Към момента на прегледа- 20.06.2019 г. било възстановено
напълно зрението. Същият обаче все още имал двойни образи и ограничена
подвижност на лявата очна ябълка. Контузията на главата причинила на К. болка и
страдание, без разстройство на здравето. Мозъчното сътресение, протекло със
степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване,
счупването на лявата орбита, счупването на лявата ябълчна
кост, без да е било затруднено дъвченето, по отделно и по съвкупност довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Заклещването
на левия долен прав мускул на лявото око, увредата и лезия на нервус окуломоториус и по- слабо нервус абдуценс, довели до двойното виждане и ограничена
подвижност на лявата очна ябълка, при нормална зрителна острота довели до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението на изготвената допълнителна комплексна тройна съдебно- медицинска
експертиза се установява, че методиката за изследване на двойни образи бил с
червено стъкло и светлина. Методът бил субективен и базиран на отговорите на
пациента за точно локализиране на увредените
мускули и нерви, участващи в движението на очната ябълка. Ограничението
в подвижността на очните ябълки бил обективен метод, при който пациента
извършва погледни движения в различни посоки и лекарят установявал обема на
извършените движения от очните ябълки. При ограничаване подвижността на едната
или двете очни ябълки се получавали двойни образи, тъй като двете очи не могли
да извършват успоредни движения и образите от двете очи не могли да се слеят в
един от мозъчните центрове, в резултат на това се нарушавало стереоскопичното
зрение и се получавали два образа /т.нар. двойно виждане/. В конкретния случай
било налице ограничаване в подвижността на лявата очна ябълка, което неминуемо
водило до наличие на двойно виждане. При изследването на К., въпреки
субективността на теста, отговорите на
същия отговаряли на описаните увреждания на долен прав мускул и долен кос
мускул, и могло да се счете, че изследването било достоверно, тъй като било
изключително трудно /почти невъзможно/ да се нагласят или заучат отговорите. Веднага
след удара с юмрук в областта на лявата орбита се получило счупването на лявата
орбита и заклещване на левия долен прав мускул на лявото око и лезия на нервус окуломоториус и по- слабо нервус абдуценс между счупените костни фрагменти на лявата орбита.
Увредата на изброените нерви, въпреки извършената
операция на пода на лявата орбита се възстановявала бавно и за тяхното пълно
възстановяване се изисквал продължителен период от време. Към момента на
прегледа- 20.06.2019 г. зрението било напълно възстановено, но К. имал все още
двойни образи и ограничена подвижност на лявата очна ябълка. Тези увреждания и
последиците след това били в пряка причинно следствена връзка и резултат от
нанесения удар с юмрук в областта на лявата орбита.
Вещите
лица счели, че увреждането на К. представлява постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и осъществява медико- биологичния признак по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Към тази група медико-
биологични признаци се отнасяли онези последствия от увреждания ли заболявания,
които имали значително практическо значение за индивида, отразявали се
отрицателно на здравето му, върху свободата и качеството на неговия живот, но
не могли да се приобщят към други признаци. Такова било и непоправимата
парализа на очедвигателните мускули, довели до диплопия /двойно виждане/.
От
заключението на изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза на подс. П. се установява, че същият не се води на учет в ЦПЗ- П.. Към момента на
инкриминираното деяние е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият преди и по време
на деянието не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект. С оглед
физическото и психическото му състояние, както и неговата възраст е могъл да
възприема правилно фактите от значение за делото и могъл да дава достоверни
обяснения за тях. Същият не страдал от психическо заболяване и не се налагало
да бъде лекуван.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Н.К., Н.К., Н.Ц., А.С., И.П., Л.К., М.Ц., М.В., Л.Г., М.М., Д.М., Д.С., Г.Д., А.С. и С.В.; прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства- удостоверение за
раждане на Н. К., психолого- педагогическа характеристика
на Д. П., психолого- педагогическа характеристика на
Н. К., протокол за доброволно предаване, епикриза от
Клиника по неврохирургия, магнитно- резонансна томография, фиш от ФСМП, епикриза КП-231/15.12.2019 г., епикриза
КП-228/18.12.2019 г., медицинско направление, резултат от изследване,
медицинско направление, становище, резултат от комютърен
томограф, амбулаторен лист- 2 бр., съдебно-
медицинско удостоверение, амбулаторен лист, експертна справка, ведно с приложен
към нея фотоалбум относно изследване на 1 бр. компактдиск, съдържащ запис от
охранителна камера на Община К., монтирана на сградата на СУ „******“ К.,
справка за съдимост, характеристична справка от ДПС при РУ- К. относно Д. П.,
характеристична справка от ДПС при РУ- К. относно Н. К., справка АИС- БДС, справка
от УМБАЛСМ „Н.И.П.“, извадка от регистър на лицата,
осъществяващи дейности по предоставяне на медицински изделия и помощни
средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, справка от МТСП, Агенция
за хората с увреждания; заключенията на изготвените по делото, съдебно-
медицинска експертиза, комплексна тройна съдебно- медицинска експертиза,
допълнителна комплексна тройна съдебно- медицинска експертиза, съдебно-
психиатрична експертиза, ВДС- 1 бр. компактдиск, съдържащ запис от охранителна
камера.
Подс. П. се е възползвал от правото си да не дава
обяснения.
Налице
са показанията на пострадалия Н.К. и неговата майка Н.К., както и допълнителни
такива, които съдът кредитира с доверие и ползва изцяло при постановяване на
присъдата си. Съдът намира показанията на непълнолетния към момента на
депозиране на показанията пострадал К. и неговата майка за обективни и
подкрепени от доказателствата по делото. Показанията на К. по отношение
механизма на причиняване на телесната му повреда и автора на деянието са
подкрепени от останалите кредитирани от съда гласни доказателства, както и
писмените такива, а и заключенията на съдебно- медицинските експертиза по
делото. Съдът не установи обстоятелства, които да са повлияли при обективното
пресъздаване на значимите за предмета на делото обстоятелства при свидетеля. В
показанията си същия заявява добросъвестно всички относими
към предмета на делото факти и обстоятелства.
Показанията
на св. К. като майка на пострадалия касаят преди всичко състоянието на
пострадалия след нанесената му телесна повреда и извършваните медицински
интервенции. Същите се явяват подкрепени от приложените по делото писмени
доказателства- епикризи и изследвания, както и от
заключенията на съдебно- медицинските експертизи по делото. Относно инцидента,
при който е била нанесена телесната повреда на сина ѝ, свидетелката
депозира показания, представляващи предаденото от нейния син и в тази част,
същите се явяват безпротиворечиви относно механизма
на причиняване на телесното увреждане с останалите, събрани и кредитирани с
доверие доказателства.
Налице
са показанията на свидетелите М.Ц., Л.Г., М.В. и И.П., съученици на подс. П., които декларират наличие на приятелски отношения
с него. Показанията на посочените свидетели установяват безпротиворечиво
с останалите кредитирани от съда доказателства за наличие на сбиване на
инкриминираната дата, в което са участвали подс. П. и
пострадалия К.. По отношение механизма на причиняване на телесната повреда
свидетелите Ц. и Г. заявяват, че не си спомнят за тези обстоятелства, което е
наложило прочитане на показанията им от досъдебното производство на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от
НК, от които се установява, че двамата свидетели са видели нанесен удар с юмрук
в областта на главата на пострадалия. Показанията на посочените свидетели от
досъдебното производство, относно обстоятелствата от предмета на доказване са
еднопосочни с останалите доказателства по делото, поради което съдът ги ползва
при постановяване на присъдата си. Св. М. В. депозира показания в съдебно
заседание, в които изрично отрича да е видял удари с юмрук. Показанията на
свидетеля в посочената част се явяват в противоречие с заявеното от него в
разпита му в досъдебното производство, поради което и същите са прочетени на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от
НК. От тях се установява, че св. В. лично е възприел разменени удари с юмрук
между биещите се П. и К., като след прекратяване на боя е видял К., който си е
държал лявото око. Прочетените показанията на горепосочените свидетели касаят
пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото, като съдът ползва
същите, тъй като счита, че заявеното от свидетелите в с.з. относно
обстоятелствата, които не помнят или са в противоречие с показанията им от
досъдебното производство се дължи от една страна на изминалия немалък период от
време от инцидента до момента на депозиране на показанията им, но и на
приятелските отношения с подсъдимия. Показанията на св. П. съдът ползва при
постановяване на присъдата си, като отчита обстоятелството, че този свидетел
съобщава възприети от него обстоятелства от процесния
инцидент едва към неговия край, когато П. и К. са били на земята и вече са ги
разтървавали.
По
отношение показанията на свидетелите Д.М., Д.С., Г.Д. и А.С.- съученици на
пострадалия К., съдът намира същите за безпристрастно депозирани. Независимо от
декларираните добри и приятелски отношения с пострадалия от М., С. и С. съдът
не установи обстоятелства, които да са се отразили на безпристрастността им при
депозиране на техните показанията пред съда. Тези показания се явяват непълни
по отношение на част от важните за предмета на доказване обстоятелства, а
именно обстоятелства от побоя и нанесените удари, поради което част от
показанията им досежно посочените обстоятелства са
приобщени на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 от НПК. Съдът намира, че липсата на спомен относно посочените
обстоятелства се дължи преди всичко на изминалия период от време от възприемане
на обстоятелствата по инцидента до депозиране на показанията пред съда, както и
на малката им възраст.
По
отношение показанията на св. Н.Ц., съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, дадени в досъдебното производство пред разследващ полицай и
прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от
НПК, които се явяват последователни и непротиворечиви с ползваните от съда
доказателства. Показанията му, депозирани в с.з. не установяват значими за
делото факти и обстоятелства, предвид че свидетелят заявява, че не си спомня
много от процесния инцидент, но пък с категоричност
твърди, че не е видял никакви удари при него. Така депозираното изявление
противоречи изцяло на показанията му от досъдебното производство, където е
заявил, че е видял два удара, нанесени от П. на К.. Констатираното противоречие
съдът намира, че се дължи на крехката възраст на свидетеля, който е бил на 12
години към инкриминираната дата и на 14 години към датата на депозиране на
показанията, както и на изпитваното от него притеснение, в резултат от
случилото се, на което е бил очевидец, но и от явяването му пред съда.
По
отношение показанията на св. Л.К., депозирани в съдебното производство, съдът
ползва същите като относими към предмета на делото.
Не се установиха обстоятелства, внасящи съмнение в обективността на показанията
на свидетеля. Констатираното противоречие в показанията на свидетеля, дадени
пред съда с тези от досъдебното производство пред разследващ полицай и
прочетени на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК касаят несъществено противоречие досежно
обстоятелството, дали К. при падане на земята се е ударил в паветата.
Констатираното противоречие не е от съществено значение, доколкото описвания от
свидетеля механизъм на получаване на увреждането, а именно при падане на земята
е оборен от приетата по делото комплексна тройна съдебно- медицинска
експертиза.
Обсъждайки
показанията на малолетните и непълнолетни свидетели по делото Д.М., Д.С., Г.Д.
и А.С., Н.Ц. и Л.К. съдът счита, че частичните противоречия в техните показания
досежно механизма на осъществяване на инкриминираното
деяние от подс. П., а именно относно момента на
нанасяне на удара с юмрук в лицето на пострадалия К., се дължат на младата
възраст на свидетелите, притеснението им от видяното, както и че всеки един от
тях е наблюдавал инцидента от различно място и е могъл да възприеме различна
част от него. Общо, показанията на посочените свидетели безпротиворечиво
установяват нанесения побой от подс. П. на св. К. на
инкриминираната дата, включително и нанасянето на удар с юмрук в областта на
лицето на пострадалия.
По
отношение показанията на свидетелката М.М., съдът
ползва същите, считайки ги за безпристрастно депозирани, последователни и пряко
относими към предмета на делото. Свидетелката М. не е
била очевидец на побоя, но същата е констатирала състоянието на пострадалия,
непосредствено след това, като го е преценила като изискващо медицинска намеса,
поради което е отвела К. при медицинския специалист в училището.
По
отношение показанията на св. А.С., съдът ползва същите при постановяване на
присъдата си, депозирани при липса на установени обстоятелства, които да се
отразят върху тяхната обективност. Свидетелката е била очевидец, макар и на
последната част от инцидента между П. и К., и депозираните от нея показания
касаят преди всичко действията по предотвратяване на конфликта. В съдебно
заседание свидетелката оценява действията по нанасяне на удари като
„пошляпване“, като в досъдебното производство е заявила, че е видяла „бой“.
Показанията ѝ, дадени пред разследващ полицай в досъдебното производство са
прочетени на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НК, като е констатирано противоречие, което обаче съдът намира, че
се дължи преди всичко на моментната лична оценка на свидетелката на действията
на участващите в боя, но не се отразява на обективното пресъздаване на фактите,
за които свидетелства.
Съдът ползва
показанията на св. С. С. като безпристрастно депозирани и пряко относими към предмета на делото. Същите установяват
състоянието на пострадалия К. и извършваните му медицински интервенции в
резултат от нанесения му побой, а именно травмата на лявото око за време от
около два месеца след инцидента. Показанията на свидетеля относно извършената
операция и действия по лечението се явяват потвърдени от показанията на св. К.,
майка на пострадалия, както и от самия пострадал, и заключенията на изготвените
съдебно- медицински експертизи. Показанията на свидетеля, че движението на окото
е изцяло възстановено се явява в противоречие с заключението на изготвената
комплексна тройна съдебно- медицинска експертиза и допълнителна такава, при
изготвяне на които е извършен и личен преглед на пострадалия, при който е
констатирана ограничена подвижност на лявата очна ябълка и двойно виждане,
както и на писмените документи, приети по делото- листове за извършени
медицински прегледи от месеци май и юни 2019 г. Ето защо, в посочената част,
съдът не ползва показанията на свидетеля, доколкото същият е наблюдавал
състоянието на пострадалия в един ранен етап от лечението му и отдалечен във
времето от момента на депозиране на показанията му.
По
делото са изготвени и приети три съдебно- медицински експертизи. Налице са
съдебно- медицинска експертиза, комплексна тройна съдебно медицинска
експертиза, явяваща се по съществото си повторна, както и допълнителна
комплексна съдебно- медицинска експертиза, която допълва и разширява
заключението на комплексната тройна експертиза във връзка с медико- биологичните
признаци на телесната увреда. Експертизите са
изготвени от вещи лица, специалисти в областта на медицината, които са
отговорили безпристрастно и обстойно на поставените им въпроси. Заключенията на
вещите лица, изготвили тези експертизи по отношение причинените на пострадалия К.
телесни увреждания и механизма на причиняването им са без всякакво различие
помежду си. Вещите лица приемат, че на постр. К. са
причинени контузия на главата; мозъчно сътресение без данни за загуба на
съзнание; счупване на долната стена на лявата очница;
заклещване на правия долен мускул на очната ябълка вляво; двойно виждане от
увреждане на очедвигателния нерв и отвеждащия нерв
вляво. Като механизъм на причиняване е посочен действието на твърд, тъп
предмет, какъвто е ударът с юмрук в областта на лявата очница.
Вещите лица напълно изключват като механизъм на причиняване на телесното
увреждане- счупване на долната стена на лявата очница,
падане на пострадалия на земята, поради липсата на типичните за такова действие
допълнителни изменения върху кожата, каквито липсват регистрирани. Заключенията
на обсъжданите експертизи са категорични и за вида на телесната повреда, а
именно средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 от НК. По изложените
мотиви, съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно- медицински
експертизи в частта им относно горните обстоятелства.
Налице е
противоречие в заключенията на съдебно- медицинската и комплексната тройна
съдебно- медицинска и допълващата я такава експертиза относно осъществените
медико- биологични признаци на телесното увреждане, причинено на постр. К.. Съдебно- медицинската експертиза е счела, че на К.
е причинено трайно отслабване на зрението по смисъла на чл.129 от НК, докато
комплексната тройна съдебно- медицинска експертиза сочи постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Така констатираното
противоречие в заключенията на посочените експертизи, съдът намира, че се дължи
на времето на изготвяне на експертизите. Съдебно- медицинската експертиза е
назначена на 21.03.2019 г. и изготвена по писмени данни, според поставения вх.
номер към 08.04.2019 г., т.е. около два месеца след датата на инкриминираното
деяние, докато лечението на пострадалия е било още в самото си начало. Вещото
лице, изготвило експертизата е посочило, че е невъзможно да се направи прогноза
за срока на възстановяване, като към момента на изготвяне на експертното
заключение пациентът е провеждал консервативно лечение, което би имало успех
едва след няколко месеца. Комплексната тройна съдебно- медицинска експертиза е
назначена на 30.05.2019 г., а заключението е изготвено и след личен преглед на
пострадалия към 27.06.2019 г., когато вече е било ясно, че двойното виждане и
ограничаване подвижността на лявата очна ябълка не е напълно преодоляно.
Причината за това била заклещването на левия прав долен мускул на лявото око
между счупените костни фрагменти на левия долен прав мускул, бил е увреден и
третия черепно- мозъчен нерв, което е довело до двойно виждане с лявото око и
ограничени движения с лявата очна ябълка. При това положение съдът намира, че
следва да кредитира с доверие като обосновано заключението на комплексната
тройна съдебно- медицинска експертиза. Посоченото увреждане е преценено като
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като при напълно
възстановено зрение, пострадалия продължавал да има двойно виждане и ограничена
подвижност на лявата очна ябълка. Изводите си относно вида и характера на
телесното увреждане, причинено на постр. К. вещите
лица са доразвили в допълнителната тройна съдебно- медицинска експертиза.
Допълнителното заключение относно начина на установяване на двойното виждане на
пострадалия вещите лица са счели за достоверно, поради изключително трудното/
почти невъзможно нагласяне или заучаване на отговорите. Изводът, че увреждането
на пострадалия представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота е обосновано с последиците от увреждането, които имат практическо
значение за индивида, отразяват се отрицателно върху здравето му, свободата и
качеството на живот, но не могат да бъдат приобщени към други признаци. В
съдебно заседание, защитавайки
заключението си вещите лица сочат, че при нарушаване на стереоскопичното
зрение, както в процесния случай, не може да се
определя разстояние, дистанция, т.е. липсва ориентация. Това положение не могло
да се коригира посредством оперативна интервенция върху очната ябълка. Могло
донякъде да се компенсира посредством компенсаторно положение на главата или
след определен период от време, между 5-10 години, ако мозъка елиминира единия
образ и остави другия. Стереоскопичното зрение оставало обаче. Считало се, че
след петата година се изграждат други пространствени белези, които могат да
доведат до ориентация. Изводът на вещите лица, че телесното увреждане на К.
осъществява медико- биологичните признаци на постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съгласно чл.129 от НК се явява обоснован и
съответен на допълнителните показания на пострадалия и неговата майка от
01.02.2022 г., съобразно които двойното виждане с лявото око на К. при движение
на окото нагоре и наляво продължава.
Съдът ползва заключението на изготвената по делото
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, като изготвена от вещо
лице, притежаващо необходимите специални знания в областта на психиатрията и
психологията. Заключението съдът намира за обективно и неповлияно от каквито и
да е отношения, които биха могли да доведат до предубеденост на вещото лице,
което го е изготвило.
Приетите
по делото писмени доказателства са събрани по реда и във формата, изискуема от
НПК, както и касаят обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради
което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си.
Вещественото
доказателствено средство- 1 бр. компактдиск, съдържащ
запис от охранителна камера от инкриминираната дата и час е възпроизведен върху
хартиен носител, като е изготвен фотоалбум, предявен страните, който съдът
ползва при постановяване на присъдата си, доколкото съдържащата се информацията
касае предмета на делото.
Вещественото
доказателствено средство- 1 бр. компактдиск от
Лаборатория Р., находящ се в кориците на делото съдът
не ползва, тъй като същият поради технически недостатък- пукнатина не е
възможно да бъде фактически възпроизведен и предявен на страните. Налице са
писмени доказателства по делото, установяващи резултатите от образното
изследване.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл.129 ал.2 предл.5-то
във вр. с ал.1 във вр. с
чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като на 06.02.2019 г. в гр. К., обл. П., като
непълнолетен, но като e разбирал свойството и значението на деянието и е могъл
да ръководи постъпките си e причинил на Н.А.К., ЕГН ********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота в резултат на травмата и счупването на лявата орбита и заклещването
между счупените костни фрагменти на левия долен прав мускул на лявото око, увредата на третия черепно- мозъчен нерв на лявото око,
както и по слабо увредата на шести черепно- мозъчен
нерв, които от своя страна са довели до двойно виждане с лявото око, ограничени
движения на лявата очна ябълка.
Изпълнителното деяние подсъдимият е осъществил, нанасяйки удари с юмрук в
областта на главата на пострадалия К., един от които попаднал в областта на
лявото му око. В резултат от това действие на подсъдимия, на пострадалия е била
причинена травма и счупване на лявата орбита,
и заклещване между счупените костни фрагменти на левия долен прав мускул на
лявото око, като увредата на третия черепно- мозъчен
нерв на лявото око, както и по слабо увредата на
шести черепно- мозъчен нерв са довели до двойно виждане с лявото око и
ограничени движения на лявата очна ябълка, с което се осъществяват медико-
биологичните признаци на постоянно разстройство на здравето, не опасно за
живота на пострадалия и представляващо средна телесна
повреда по смисъл на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съгласно заключението на комплексната тройна съдебно- медицинска експертиза и
допълнителна такава причиненото увреждане на пострадалия е довело до
непълноценно функциониране на лявото око, което продължава и към момента, и
което ограничава нормалния му начин на живот. Корекция на двойното виждане не
могло да се извърши по оперативен път. Двойното виждане би могло евентуално да
се компенсира, но същото било обвързано с дълъг срок от време, между 5 и 10
години и при евентуална възможност на мозъка да компенсира единия образ. Дори и
при това положение стереоскопичното зрение оставало.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Формата на вина се обективира в действията на
подсъдимия и начина на извършване на деянието. Несъмнено подсъдимият нанасяйки удари с юмрук по лицето на по- малкия
от него пострадал е съзнавал, че тези негови действия биха довели до причиняване
на увреждане на последния, включително и на окото в резултат на приложената
сила. Ето защо, съдът намира, че подсъдимият е предвиждал, че в причинна връзка
от действията му ще настъпят определени телесни увреждания за пострадалия,
съзнавал е обществената опасност на извършваното и е целял настъпването на
престъпния резултат. По време на инкриминираното деяние подс.
П., въпреки непълнолетната си възраст е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като не е бил в
състояние на физиологичен или патологичен афект, както и в състояние на друго
разстройство на съзнанието.
Поради изложеното, съдът
намира, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление
по чл.129 ал.2 пр.5 вр. ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе
предвид, че за престъплението по по чл.129 ал.2 пр.5
вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години. С оглед
индивидуализация на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието и дееца. Деянието представлява „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление. С оглед начина на извършването му, а именно физическо посегателство от млад и физически здрав човек
върху значително по- малък от него във възрастово отношение човек, както и с оглед степента на засягане на защитените обществени отношения-
причинено сериозно телесно увреждане,
съдът намира обществената опасност на процесното деяние за висока. От друга
страна, подс. П. представлява
личност с невисока степен на обществена опасност. Същият е на млада възраст, неосъждан е, ползва се с характеристични данни, които съдът отчита за добри предвид възрастта и семейното му положение /живее и
е възпитаван далеч от родителите си/, обстоятелства съдът отчита като
смекчаващи отговорността му. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът
отчита наличието на възпитателна мярка по чл.13
ал.1 т.1 от ЗБППМН- „предупреждение“ за нанесен удар с юмрук на малолетно лице
през 2014 г. Отчитайки гореизброените обстоятелства и
предвид постигане на необходимия поправителен и превъзпитателен ефект по
отношение на подсъдимия, съдът намира, че на същия следва да се определи
наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, в размер, ориентиран към
минималния, предвиден в НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, като за постигане на целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК и най- вече
за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално наложеното му
наказание лишаване от свобода, поради това съдът намира, че следва да отложи
изпълнението му на основание чл.69 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенции на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства поправително и възпиращо
по отношение на подсъдимия, за да спазва установеният правов ред.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия следва да бъдат оставени направените по делото
разноски, като същият следва да заплати да
заплати по сметка на ОДМВР- П. сумата от 2066,40 /две
хиляди шестдесет и шест/ лева, представляващи направените в досъдебното
производство по делото разноски за съдебно- психиатрична експертиза, съдебно-
медицинска експертиза, допълнителна комплексна съдебно- медицинска експертиза и
тройна комплексна съдебно- медицинска експертиза, както и да заплати по бюджета
на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС
сумата от 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, представляващи
направените разноски от съдебното производство по делото за заплатено явяване,
пътни разноски и възнаграждение на вещи за защита на изготвените по делото
съдебно- психиатрична експертиза, съдебно- медицинска експертиза, допълнителна
комплексна съдебно- медицинска експертиза и тройна комплексна съдебно-
медицинска експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ