ОПРЕДЕЛЕНИЕ №60
Гр. Кула 28.10.2019г.
Районен съд Кула, втори състав, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, като разгледа докладваното от председателя Дияна – Дамянова- Цанкова
частно гражданско дело № 305 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.45, ал.4 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане незаконно придобитото
имущество /ЗПКОНПИ/, вр. чл.62, ал.6, т.4 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.
Постъпило
е искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане незаконно
придобитото имущество, представлявана от Антон Славчев - председател, с което
се иска от съда да постанови решение за разкриване на банкова тайна за наличностите
и операциите по открити/закрити банкови сметки, както и основанието на
операциите за лицето Г.Т. Генчева - Николова, ЕГН ********** - председател на
Общински съвет гр. Бойница, с постоянен адрес ***, за свързаните лица съпруг
Пламен Георгиев Николов, ЕГН ********** от всички лицензирани банки в България,
посочени в приложен списък.
Според чл. 115, ал.1 от ЗПКОНПИ „Комисията
и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на
банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на
финансови инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане на целта на закона”, а съгласно чл. 62,
ал. 6, т. 4 от Закона за кредитните институции съда може да разкрие
банкова тайна по искане на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и директорите на
териториалните и дирекции.
По повод разкриването на информация съобразно
цитираните законови разпоредба, няма съмнение, че родовата компетентност
принадлежи на районния съд предвид чл. 62,
ал. 7 от ЗКИ. В ЗПКОНПИ, както и в ЗКИ липсва регламентация на
въпроса за местната подсъдност относно произнасянето по исканията на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане незаконно придобитото имущество и
директорите на териториалните и дирекции, с оглед на което, следва да се
определи вида на производството. Производството е специфично и не съставлява
нито спорна, нито безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения
в чист вид, доколкото притежава белези и на двата вида производства. Според настоящият съдебен състав по своята същност то
представлява едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива само
с участието на молителя, без страна по него да бъде лицето, спрямо което се
иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ, като това лице не участва в
производството и няма право на жалба срещу постановения в него акт, с оглед на
което процедурата се доближава повече до охранителното производство. В случая,
доколкото е налице законодателна празнота относно местната подсъдност относно
процесното искане, тази законодателна празнота трябва да бъде попълнена чрез правоприлагане
по аналогия. Като приложима е аналогията на закона /чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА/,
доколкото в българската правна система съществува нормативен регламент, отнасящ
се до хипотези, при които изрично е уредена местната подсъдност, когато се
касае за съдебни процедури с едностранен характер /чл. 531, ал. 2 ГПК/,
каквато е разглежданата.
От друга
страна, производството за разкриване на
банкова тайна се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия,
обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на
определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова
тайна принадлежи единствено на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество и директорите на териториалните и дирекции, най-голяма бързина,
оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа
от районния съд по седалището на отправилия молбата орган.
С оглед на изложеното, съдът намира, че местната
подсъдност, принадлежи на районния съд по седалище на молителя, което в случая
се намира в гр. София и съответно обуславя компетентността на Районен съд –
София, поради което производството по делото следва да се прекрати и делото да
се изпрати по
подсъдност на РС- София, с
оглед на което на
основание чл.118 ал.2 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по частно
гражданско дело № 305 по описа на съда за 2019г.
Изпраща делото по подсъдност на Районен съд –
София.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: