№ 603
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000005 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 261854 от 03.11.2021г. по описа
на Пернишки окръжен съд на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
срещу решение №260033 от 27.09.2021г., постановено по търговско дело № 6 по описа за
2020г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която отхвърлени предявените от
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, срещу Е. И. К., ЕГН **********,
искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е. И. К. дължи солидарно с „Арман Трейд“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище/адрес на управление: гр.Перник, ул.„Девети май“ № 7, в полза на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* по Договор за банков револвиращ кредит
№0053/232/07072016 от 07.07.2016г. сумата в размер на 73 364.45 лева, от
които: сумата от 60 000.00 лева, представляваща главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г.; сумата от 4 171.84 лева - договорна лихва за
периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г.; сумата от 4 892.62 лева -лихва върху просрочената
главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.; сумата от 4 299.99 лева -
наказателна лихва за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г., сумата в размер на 3 423.85
лева - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които
сумата от 1 467.29 лева - държавна такса и 1 956.56 лева - адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №330 за
1
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.01.2018г.,
по ч.гр.д. № 00523/2018 г. по описа на ПРС.
Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, изразяваща
се в неправилно възприемане от страна на първоинстанционния съд на
качеството на ответника Е.К., като поръчител, а не солидарен длъжник, като в тази насока
са развити подробни съображения.
Иска от съда да отмени решението, в обжалваната му част, като
неправилно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и
на негово място да постанови решение, с което по същество да уважи изцяло
предявените искове и срещу солидарния длъжник.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Е. И. К., ЕГН **********, не е
представил отговор.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, е предявил обективно
и субективно съединени искове по чл.422, вр.чл.415, ал.2 ГПК, срещу „АРМАН
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, и Е. И. К., ЕГН **********, за признаване за
установено, че ответниците му дължат солидарно следните суми:
- 73 364,45лв., от които: 60 000,00 лв. - главница по Договор за
кредит; 4 171,84 лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г.; 4 892.62 лв.
лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.; 4 299,99 лв. -
наказателна лихва за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.,
- 3 423,85 лв. - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от
които: 1 467,29 лв. -държавна такса и 1 956,56 лв. - адвокатско възнаграждение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като им се
присъдят направените по делото разноски.
Ищецът е основал иска си на твърдения, за сключен на 07.07.2016г. между ищеца и
първия ответник, в качеството му на кредитополучател, и втория ответник, като солидарен
длъжник, Договор за банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г.,
съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 60 000,00
лв.
Сочи, че кредита е следвало да се погасява на 11 равни месечни вноски, всяка от които в
размер на 1 000,00 лв., дължима на 21-во число на месеца, с последна изравнителна вноска
от 49 000 лв., дължима на 07.07.2017г. Излага доводи, че съгласно
Договора, годишният лихвен процент /ГЛП/ бил в размер на 9,0 %, а
лихвеният процент върху просрочена главница се образувал от размер на ГЛП за редовен
дълг към датата на просрочието плюс надбавка за просрочие. Твърди, че в т.4.3 от договора е
определен фиксиран лихвен процент в размер на 5 %, който се начислявал върху кредита в
случай на просрочие и се дължал заедно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен
2
дълг. Поддържа, че съгласно т.8.4 от приложимите към Договора Общи условия,
лихвите се начислявали ежедневно върху главницата на кредита, като лихвите
върху редовната главница се дължали месечно на 21-во число на месеца, а лихвите за
просрочие незабавно, т.е. ежедневно.
На основание чл.17.1 от Договора вр. с чл.28.6 от Общите условия, кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени по
реда на чл.47, ал.5 ГПК: първият, чрез нотариус В. Ш., а вторият, чрез нотариус Д. Д..
Крайният срок на договора бил 07.07.2017г., като непогасените изискуеми
задължения били в размер на 60 000,00 лв. - главница; сумата в размер на 13 364,45 лв., от
които 4 171,84 лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; 4
892.62лв. - лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016 г.до 21.01.2018 г. и
4 299.99 лв. - наказателна лихва при просрочие за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г.
Правният си интерес обосновава с издадена в негова полза заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№523/2018г. на ПРС, връчени на ответниците при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и липсата на доброволно изпълнение на процесното вземане.
Ответникът Е. И. К., ЕГН **********, чрез назначеният му особен представител,
оспорва предявените искове по основание и размер, по подробно изложени съображения в
отговора на исковата молба.
С определение № 260122 от 09.06.2021г., като трето лице - помагач на страна на
ищеца, е конституирана „Агенция за събиране на взиманията“ ЕАД.
С обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел
предявените искове за допустими, а разгледани по същество за частично основателни срещу
първия ответник, и неоснователни срещу втория ответник по следните съображения:
Предявените искове са по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК с правна квалификация
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
По ч.гр.д.№ 00523/2018г. по описа на ПРС срещу ответниците е издадена заповед за
изпълнение №330/23.01.2018г. по чл.417 ГПК за сумите предмет на настоящия спор,
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
На 07.07.2016г. „УниКредит Булбанк“ АД - кредитор, „Арман Трейд“ ЕООД -
кредитополучател и Е. И. К. - солидарен длъжник, сключили Договор за банков
револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г., съгласно който банката кредитор
отпуснала на „Арман Трейд“ ЕООД и Е. И. К., кредит в размер на 60 000 лв. за
погасяване на банков кредит Овърдрафт, с краен срок за издължаване на главницата -
07.07.2017г. Страните са постигнали съгласие: кредита да се погасява чрез нарочна
разплащателна сметка с 12 месечни вноски, на всяко 21-во число от месеца; считано от
21.08.2016г. се дължат 11 месечни вноски, всяка от които е в размер на 1 000 лв., а
последната погасителна вноска да е изравнителна и в размер на 49 000 лв.; годишният
3
лихвен процент, начисляван върху редовна главница за периода от 07.07.2016г.
до 07.07.2017г. е в размер на 8,991 %, като кредитополучателя дължи и лихвен
процент, изчислен върху размера на просрочената главница, който се формира като сбор от
приложимия към датата на просрочието размер на ГЛП за редовен дълг по чл.4.1
от Договора, ведно с надбавка от 2,0 %.; фиксирания лихвен процент, начисляван
върху наличния кредит, при просрочие на лихви или лихви и главница е в размер на 5 %, и
се начислява едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за пресрочен дълг;
кредитът се обезпечава със залог върху вземанията на кредитополучателя по реда на Закона
за Договорите за финансови обезпечения; неразделна част от Договора са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица; предсрочна
изискуемост на кредита и неговото принудително изпълнение да настъпят при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва, при която част или целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем; при прекратяване действието на Договора,
независимо от основанието за това, целият наличен дълг - главници лихви, комисионни,
разноски - стават изцяло изискуеми, дължими и платими в пълен размер, ведно със
законната лихва, до датата на погасяването.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019г., сключен между
„УниКредит Булбанк“ АД - цедент, и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД – цесионер,
ищецът е прехвърлил вземането по процесния договор за кредит, заедно със съпътстващите
гаранции на цесионера. Това се установява и от Приложение № 1 към Договора за цесия под
№ 124 и потвърждение за извършена цесия на основание чл.99 ЗЗД от 01.07.2019 г.
При така установеното съдът е приел за безспорно установено, че между ищеца и
първия ответник, в качеството му на кредитополучател, и втория ответник, в качеството му
на съдлъжник, е сключен договор за банков кредит, по силата на който е предоставен на
ответниците въз основа на преоформяне на задължение по сключен банков кредит
овърдрафт с № 232-LTOC-020-21.05.2013г. за сумата от 60 000,00 лв., като
кредитополучателят и съдлъжникът му са се задължили да върнат тази стойност заедно с
договорена възнаградителна лихва в срок до 07.07.2017г., а при просрочие да заплатят
лихва.
Ищецът доказал: съществуването на валидно договорно правоотношение между
страните, по силата на сключения на 07.07.2016г. договор за банков револвиращ кредит,
подписан от „Арман Трайд “ ООД в качеството на кредитополучател, и от Е.
И. К. в качеството му на съдлъжник; че е изправна страна по правоотношението, като е
изпълнил своевременно и при условията на договора задължението си да преоформи
задължението по отпуснат банков кредит овърдрафт с № 232-LTOC-020-21.05.2013г. за
сумата от 60 000,00 лв., установено от приетата СИЕ. С постигане на съгласие да се
преоформи вече отпуснат кредит, за „Арман Трейд“ ЕООД - кредитополучател, и Е. И. К. –
съдлъжник, е възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвите.
От доказателствата по делото и заключението на съдебно - счетоводната експертиза
съдът е приел за установено, че няма погасяване на дължимите вноски по процесния
4
договор за банков кредит, което е дало основание на банката да предприеме действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез отправяне на нотариални покани до
ответниците, които са им връчени по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 ГПК.
Предвид липсата на уговорка относно начина на връчване на кореспонденцията
между страните по процесния договор за кредит съдът е счел, че не може да се приеме,
че изпратените до ответниците нотариални покани са им връчени при условията на
чл.47 ГПК, като в тази насока са изложени подробни мотиви.
При това положение съдът е приел, че следва да се има предвид крайния срок
на договора - 07.07.2017г., който е изтекъл преди датата на подаване на заявлението
от ищеца с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение почл.417 ГПК.
В тази връзка е извел извод, че „Арман Трейд“ ЕООД дължи на ищеца
непогасената главница, както и уговорената между страните възнаградителна и мораторна
лихва, но предвид липсата на обявена предсрочна изискуемост на кредита претендираната
от ищеца лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.
в размер на 4 892,62 лв. не се дължи, поради което в тази част съдът е приел
иска за неоснователен.
От СИЕ е установено, че размера на дължимата се по процесния договор договорна
лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г. е в размер на 4 162,50 лв., до който размер
искът е приет за основателен, а за разликата до претендирания размер от 4 171,84лв.
за неоснователен.
За частично основателен е приет и искът за наказателна лихва за периода от
21.08.2016г. до 21.01.2018г. Според СИЕ размерът на тази лихва е 4 233,33 лв.,
до който размер искът е основателен, а до пълния предявен размер от 4 299,99
лв. е неоснователен.
За основателно е прието искането за присъждане на законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
По исковете срещу ответника Е. И. К.:
Ответника Е. И. К., е подписал договора в качеството му на съдлъжник,
като съдът е приел, че видно от съдържанието на същия той има качеството на трето
задължено лице, а не на съкредитополучател, и с подписването на договора за банков
револвиращ кредит от 07.07.2016г. е придобил качеството на поръчител по договора.
Поръчителя отговаря солидарно с кредитополучателя за погасяване на предоставения
кредит, но поръчителството му е прекратено с изтичането на шест месечния преклузивен
срок по чл.147, ал.1 ГПК.
До кредитополучателя не е достигнало изявлението на кредитора - ищец за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и счетената от кредитора за настъпила предсрочна
изискуемост по кредита не е породила своето действие. Съдът е приел, че следва да се има
предвид крайният срок на договора за кредит, съгласно който падежа на последната
погасителна вноска е била на 07.07.2017г., която е и крайният срок на договора. Заявлението
5
с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение е депозирано пред ПРС от ищеца
на 22.01.2018г. по пощата, с пощенско клеймо от 19.01.2018г. Шест месечният
преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл на 07.01.2018г. - преди подаване на
заявлението от кредитора, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК. При това положение съдът е приел, че за Е. И. К. е погасено неговото
поръчителство учредено с процесния договор за банков револвиращ кредит от
07.07.2017г. и той не отговаря солидарно с длъжника, т.е. предявените срещу него искове са
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не представени и приети нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия
на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна .
Допустими са предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, срещу
„АРМАН ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, и Е. И. К., ЕГН **********, обективно и
субективно съединени искове по чл.422, вр.чл.415, ал.2 ГПК, за признаване за
установено, че ответниците му дължат солидарно следните суми:
- 73 364,45лв., от които: 60 000,00 лв. - главница по Договор за кредит; 4 171,84лв. -
договорна лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г.; 4 892.62 лв. лихва върху
просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.; 4 299,99 лв. - наказателна
лихва за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.,
- 3 423,85 лв. - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от
6
които: 1 467,29 лв. -държавна такса и 1 956,56 лв. - адвокатско възнаграждение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като им се
присъдят направените по делото разноски.
Издадената срещу ответниците заповед за изпълнение е връчена на длъжниците при
условията на чл.47, ал. 5 ГПК, поради което заповедния съд е дал указания на ищеца да
предяви вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, което той е направил в
преклузивния едномесечен срок.
На 07.07.2016г. между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор, „Арман Трейд"
ЕООД, като кредитополучател и Е. И. К., като солидарен длъжник, са сключили
Договор за банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016 г., съгласно който
банката кредитор е отпуснала на „Арман Трейд“ ЕООД и Е. И. К., кредит в
размер на 60 000 лв. за погасяване на банков кредит Овърдрафт, с краен срок за
издължаване на главницата - 07.07.2017г., при уговорените в договора условия за начина на
погасяване – размер на погасителната вноска, и дължимите лихви по кредита, подробно
посочени в чл. 4.1 – чл. 4.3 и начина на обезпечаване на кредита/чл. 8 от договора/.
Неразделна част от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица. В чл.17 от Договора във вр. с чл.28.6, Раздел IX от
ОУ страните са постигнали съгласие предсрочна изискуемост на кредита и неговото
принудително изпълнение да настъпят при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва, при която част или целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. В
чл.18 от Договора е отразено, че при прекратяване действието на Договора, независимо от
основанието за това, целият наличен дълг - главници лихви, комисионни, разноски - стават
изцяло изискуеми, дължими и платими в пълен размер, ведно със законната лихва, до
датата на погасяването.
На 22.01.2018г. „УниКредит Булбанк“ АД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК за задълженията по процесния договор срещу ответниците,
като на 23.01.20218г. е издадена заповед № 330 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, с което е разпоредено „АРМАН ТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********, и Е. И. К., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „УниКредит
Булбанк“ АД дължимите суми по Договор за банков револвиращ кредит
№0053/232/07072016 от 07.07.2016г., както следва: 60 000,00 лв. - главница по Договор за
кредит; 4 171,84лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г.; 4 892.62 лв.
лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.; 4 299,99 лв. -
наказателна лихва за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.; специален компонент - 1лв.;,
ведно със законната лихва върху главницата от 60 000лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-22.01.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 1467,26лв. държавна такса и 1956,56лв. вкл. с ДДС
адвокатско възнаграждение.
7
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019г., сключен
между „УниКредит Булбанк“ АД – цедент, и „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД – цесионер, ищецът е прехвърлил вземането по процесния договор за кредит,
заедно със съпътстващите гаранции на цесионера. Това обстоятелство се
установява от Приложение № 1 към Договора за цесия под № 124, и потвърждение за
извършена цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД от същата дата -
01.07.2019 г.
Предвид задължителното за съдилищата разрешение по т.10б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на
частно правоприемство по договор за цесия след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от
съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. Предвид изложеното ищецът е
легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК а възражението на особеният представител на
ответника К. за липса на легитимация, предвид извършената цесия, е неоснователно.
За установяване размера на вземането по процесния договор за кредит е изслушана и
приета съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която: кредитът е
предоставен въз основа на преоформяне на задължение по сключен банков кредит
овърдрафт с № 232-LTOC-020-21.05.2013г. за сумата от 60 000лв., за която сума вещото лице
е установило, че по процесния договор не са извършвани плащания от солидарните
длъжници; посочени са дължимите и непогасени суми по процесния договор, които са както
следва: главница в размер на 60 000 лв.; договорната лихва по чл. 11.2.1. от Договора (по
т.4.1) за периода от 21.08.2016 г. до 23.05.2017г. върху редовната главница в размер
на 4 162.50 лв., а върху просрочената главница (по чл.11.2.2) за периода от 21.08.2016 г. до
21.01.2018 г. в размер на 4 842.61 лв.; наказателната лихва за периода от 21.08.2016г.
до 21.01.2018г. в размер на 4 233.33 лв., като към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК общото задължение
по процесния договор възлиза на сумата от 73 238.44 лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема,
че между ищеца и ответниците е сключен договор за банков кредит, по силата на който
е предоставен на ответниците въз основа на преоформяне на задължение по
сключен банков кредит овърдрафт с № 232-LTOC-020-21.05.2013г. за сумата от 60 000лв.,
със срок до 07.07.2017г., съгласно условията по договора, като същите са солидарно
отговорни предвид уговореното в договора и разпоредбата на чл.121 ЗЗД.
Не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционният съд, че ответникът
К. е подписал като съдлъжник, но защото не е съкредитополучател е придобил качеството
поръчител, тъй като това не съответства на ясно изразената воля на страните в договора, че
договорът е подписан от К. в качеството му на съдлъжник, с което съдът следва да се
съобрази.
От изложеното следва, че изводите на първоинстанионният съд за изтичането
на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, за който следи служебно, са
8
неправилни, съответно са неправилни и изводите за неоснователност на иска по отношение
на съдлъжника.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора, като преоформил задължението по
отпуснат банков кредит овърдрафт с № 232-LTOC-020-21.05.2013г. за сумата от 60 000лв.,
което е установено съдебно икономическата експертиза, която съдът кредитира.
Доказателствата по делото и заключението на съдебно-икономическа експертиза
установяват, че няма погасяване на дължимите вноски по процесния договор за банков
кредит, включително и към 07.07.2017г., което е дало основание на банката да предприеме
действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез отправяне на нотариални
покани до ответниците, връчени им по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 ГПК.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й, в който смисъл е т.18 от TP № 4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като изявлението на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем следва да е достигнало до своя адресат.
Видно от нотариална покана и констативен протокол от на нотариус Д. Г.
нотариалната покана, връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на Е. И. К., с която банката е
обявила процесният кредит за изцяло предсрочно изискуем е връчена на 08.10.2017г., към
който момент задълженията по кредита е станал изискуем, поради изтичане срока на
договора. Тъй като падежирали задължения не могат да бъдат обявявани за
предсрочно изискуеми, следва да се приеме, че изявлението на банката по реда на
чл.60, ал.2 ЗКИ не е породило целените правни последици
При съобразяване на обстоятелството, че срокът на договора – 07.07.2017г.,
е изтекъл преди датата на подаване на заявлението от ищеца с искане за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, следва да се приеме, че както първия
ответник, така и вторият ответник, в качеството му на съдлъжник, дължи на основание
чл.430, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 121 ЗЗД връщане на получената по договора непогасената
главница от 60 000 лв., до който размер искът е основателен, както и уговорената между
страните възнаградителна и мораторна лихва, но не дължи лихва върху просрочената
главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г. в размер на 4 892.62 лв., която се
начислява при условие, че кредитът е обявен от кредитора за
предсрочно изискуем, поради което и искът в тази му част е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Според заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза:
- размера на дължимата се по процесния договор договорна лихва за периода
от 21.08.2016г. до 23.05.2017г. е 4 162,50 лв., до който размер искът се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 4 171.84 лв. искът е
неоснователен;
- размера на дължимата по процесния договор наказателна лихва за периода
9
от 21.08.2016 г. до 21.01.2018г. е 4 233.33 лв., до който размер искът се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 4299.99 лв. искът е
неоснователен.
- основателно е и направеното в исковата молба искане за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като искът е предявен по реда
на чл.422 ГПК.
С отговора на исковата молба особеният представител на ответника К. е направил
възражение за нищожност на клаузите в договора - т.5.2, т.4.1 и чл. 4.1.1, като се
позовал на неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по
правоотношението и наличието на предпоставки по чл. 143, ал.2, т.10, т.11, т.19 и т.20 ЗЗП –
невъзможност да се влияе върху размера на уговорените такси за управление на кредита,
и непостигане на съгласие за размера на договорката за олихвяване не кредитната
сделка, предвид липсата на ясна методология за изчисляване.
По въпроса, дали физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит,
по който кредитополучателят е търговец, има качество на потребител по ЗЗП и
може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, е създадена константна
практика на ВКС, според която физическо лице – съдлъжник по договор за банков
кредит с кредитополучател търговец или обезпечаващ такъв кредит, може да има качеството
на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, но само
ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, като
даденото обезпечение, включително поетия ангажимент като съдлъжник, не се считат за цел
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако физическото лице има
тесни професионални /функционални/ връзки с кредитополучателя – например участва в
неговото управление или има мажоритарно участие в същото / В този смисъл Решение №
308/29.01.2019г. по т.дело № 2931/2017г. на II т. о. на ВКС, Решение №
38/23.06.2017 г. по т.д.№ 2754/2015г. І т.о. на ВКС, Решение № 84/20.07.2017г. по т.д.
№1934/2015г. І т.о. на ВКС/. В случая кредитополучател е
търговско дружество, като не е ясна целта на отпускане на кредита, но към момента на
сключване на договора съдлъжникът К. е едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството кредитополучател, което се установява от вписванията
в търговския регистър по партидата на дружеството, служебно известни на съда, като
липсват доказателства, че при договорното си обвързване е действал извън посочените си
качества и извън търговската дейност на юридическото лице, т.е. за цели които не
са търговски.
От изложеното следва извод, че К. е придобил качеството съдлъжник по процесния
договор за кредит с оглед функционалната и професионална си обвързаност с дружество –
кредитополучател, поради което няма качеството на потребители по смисъла на легалната
дефиниция на § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗЗП и съответно не се ползва със защитата,
установената за тези правни субекти в глава шеста от ЗЗП, поради което възраженията са
10
неоснователни.
Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
срещу Е. И. К., ЕГН **********, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че Е. И. К. дължи солидарно с
„Арман Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Девети май“ № 7 в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* по Договор за
банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г. сумата в размер на
68 395,83лв., от които: сумата от 60 000.00 лв., представляваща главница по Договор за
банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г.; сумата от 4 162,50лв. -
договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; сумата от 4 233,33 лв. -лихва
върху просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018 г.; сумата в размер на
3423.85 лева - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които сумата от
1467.29 лева - държавна такса и 1956.56 лева - адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 330
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
23.01.2018г., по ч.гр.д. № 00523/2018г. по описа на ПРС, като вместо това бъде постановено
решение, с което бъде признато съществуването на посочените задължения към ищеца,
които Е. И. К. дължи солидарно с „Арман Трейд“ ЕООД на „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, по процесния договор, като разноските в заповедното производство следва
да бъдат присъдени на ищеца.
В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство в размер на
6114,06 лв. солидарно с Арман Трейд“ ЕООД и направените разноски във
въззивното производство в размер на 4780,04лв. съразмерно с уважените искове.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл. 1 и предл.3 ГПК и
чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260033 от 27.09.2021г., постановено по търговско дело № 6 по
описа за 2020г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените
от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл. „Св.Неделя“ № 7, срещу Е. И. К., ЕГН **********, от гр.***, ж.к. „***“ №
***, вх.*, ет.*, ап.**, искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Е. И. К. дължи солидарно с „Арман Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Девети май“ № 7 в полза на
11
„УниКредит Булбанк" АД, ЕИК ********* по Договор за банков револвиращ кредит №
0053/232/07072016 от 07.07.2016 г. сумата в размер на 68 395,83лв., от които: сумата от 60
000.00 лева, представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит №
0053/232/07072016 от 07.07.2016г.; сумата от 4 162,50лв. - договорна лихва за периода от
21.08.2016г. до 23.05.2017г.; сумата от 4 233,33 лв. - лихва върху просрочената
главница за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г.; сумата в размер на 3423.85 лева -
съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които сумата от 1467.29 лева -
държавна такса и 1956.56 лева - адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 330 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.01.2018г., по ч.гр.д. №
00523/2018 г. по описа на ПРС, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. К., ЕГН **********, че
дължи солидарно с „Арман Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр.Перник, ул.„Девети май“ №7 в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* по Договор за банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г.
сумата в размер на 68 395,83лв., от които: сумата от 60 000,00 лв./шестдесет хиляди
лева/, представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит №
0053/232/07072016 от 07.07.2016г.; сумата от 4 162,50лв./четири хиляди сто шестдесет и два
лева и петдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г.;
сумата от 4 233,33 лв./четири хиляди двеста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ -
лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 330
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
23.01.2018г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение №260033 от 27.09.2021г., постановено по търговско дело
№ 6 по описа за 2020г. на Пернишкия окръжен съд, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. И. К., ЕГН **********, да заплати на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, солидарно с Арман Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, разноски по заповедното производство в размер на 3 194.76лв. /три хиляди сто
деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, както и направените по
първоинстанционното производство разноски в размер на 6 114.06 лв. /шест хиляди сто и
четиринадесет лева и шест стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. И. К., ЕГН **********, да заплати на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, солидарно с Арман Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, направените по въззивното производство в размер на 4780,04лв. /четири хиляди
седемстотин и осемдесет лева и четири стотинки/.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
12
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2 на страната на
ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********.
В останалата част решение № 260033 от 27.09.2021г., постановено по търг. дело № 6
по описа за 2020г. на Пернишкия окръжен съд, е влязло в сила, на основание чл.296, т.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13