Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, първи въззивен състав в открито
съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА ВУТЕВА като разгледа докладваното от
съдията МИХАЙЛОВА в. гр. д. № 864 по
описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, и за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 229/18.09.2019 г.,
постановено по гр. д. № 250/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, е отхвърлен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Л.М.А., за сумата от 8 020. 13 лв. (осем
хиляди и двадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща непогасени
задължения за ползвана електроенергия за имот, находящ
се в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. ., клиентски № ……………, за периода от ………… г. до …………. г., прехвърлени като задължения
към кл. № …………….. С решението е отхвърлен и иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Л.М.А. за сумата от 2 444.60 лв. (две
хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки),
представляваща неустойка за периода от 18.12.2015 г. до 18.12.2018 г. за
забавено плащане на непогасени задължения за ползвана електроенергия за имот, находящ се в гр. Б в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. .., вх. ., ет. . ап. ., клиентски № ……………, за периода от …………. г. до ………. г., прехвърлени като задължения
към кл. № …………….. Със съдебния акт на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ч.Е.Б.“
АД е осъдено да заплати на Л.М.А. сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет
лева), представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищеца „Ч.Е.Б.“
АД само в частта, в която искът за заплащане на сумата от 2 444.60 лв. (две
хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки),
представляваща неустойка за периода от 18.12.2015 г. до 18.12.2018 г. за
забавено плащане на непогасени задължения за ползвана електроенергия за имот, находящ се в гр. Б в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. .., вх. . ет. ., ап. ., клиентски № ………………., за периода от ……….. г. до …………….. г., прехвърлени като задължения
към кл. № ……………., е отхвърлен.
В останалата част (в частта относно главницата) решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в сила.
Така постановеното решение е
обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
с доводи за незаконосъобразност и необоснованост и искане за отмяната му и
постановяване на друго решение по същество, с което акцесорният
иск да бъде уважен. Иска се и присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, оспорвайки същата.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни норми.
В настоящия случай със сила на пресъдено нещо между страните, формирана с влизане в сила
по отношение на главните искове на решение № 229/18.09.2019 г., постановено по
гр. д. № 250/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, е установено, че ответникът Л.М.А. не дължи на
ищеца „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 8 020. 13 лв. (осем хиляди и двадесет лева и
тринадесет стотинки), представляваща задължения за ползвана електроенергия за
имот, находящ се в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. ., клиентски № ……………, за периода от …………. г. до ……………. г., прехвърлени като задължения
към кл. № …………... Дължимостта на главницата за
периода от 01.01.2005 г. до 27.04.2010 г. е отречена
поради липса на облигационно отношение между страните, уредено от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на търговското
дружество – ищец.
Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) ищецът е следвало да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на лихвата за забава за исковия период възлиза
именно на спорната сума.
След като е признато за
установено между страните несъществуването на главното вземане, то акцесорността на задължението за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва предопределя неоснователност на
претенцията за заплащане на сумата от 2 444.60 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху отречената да е дължима главница за
периода от 18.12.2015 г. до 18.12.2018 година.
Тъй като крайният извод на въззивния съд съвпада с този на районния съд в обжалваното
решение, последното трябва на основание чл. 271, ал. 1 ГПК да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят разноските по водене на
делото пред окръжния съд в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 229/18.09.2019 г., постановено по гр. д. № 250/2019 г. по описа на РС – гр.
Ботевград, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Л.М.А. иск за заплащане на сумата от
2 444.60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 18.12.2015 г. до 18.12.2018 г. за забава в плащанията на задължения
за ползвана електроенергия за имот, находящ се в гр.
Б в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., клиентски № ……………., прехвърлени като задължения към
кл. № ………………...
В останалите части решението на
районния съд е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК: ……………,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.М.А., ЕГН: **********,***, сумата
от 600 (шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение
в производството пред окръжния съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.