Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1084 07.08.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми юли две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2776 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод постъпила жалба от Т.Р.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Ревизионен акт № Р-02000219001205-091-001/21.08.2019 г., издаден от Радостина
Костова Тодорова на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Георги
Василев Василев на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 190/22.10.2019 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят Т.Р.Т. изразява несъгласие с
установените в негова тежест данъчни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ. Оспорва фактическите
констатации на приходните органи. Счита, че неправилно е определен от приходния
орган размерът на наличните средства в началото на периода. Твърди, че на 07.12.2011
г. е получил дарение в размер на 40 000 лева от своя баща, като сочи
произхода на средствата. Счита, че следва да бъдат включени към наличните
средства в началото на ревизирания период сумата от 59 892 лева, изтеглена
от спестовната му книжка, и сумата от 35 000 лева, получена от продажба на
лек автомобил. Оспорва констатациите на приходните органи относно постъпилите
по банковата му сметка суми от Мигарова и Поповска, като твърди, че те
представляват заем и няма основание да бъдат облагани по реда на чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ. Оспорва формирания от приходните органи извод, че получена от лицето
Георги Тодоров сума от 100 000 лева следва бъде обложена по реда на чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ. Счита, че не е доказано от приходните органи наличието на
предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Моли за отмяна на ревизионния акт.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт в
оспорената част. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт са установени задължения на
ревизираното лице Т.Р.Т. по ЗДДФЛ, както следва: за периода 2012 г.- данък в
размер 9 986.60 лева, ведно с лихва за забава от 6 322.82 лева; за
2014 г.- данък в размер 567.10 лева, ведно с лихва за забава от 243.81 лева; за
2016 г.- данък в размер 8 630.70 лева, ведно с лихва за забава от
1 956.45 лева. Данъчната основа е определена от приходния орган по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Ревизията е инициирана след извършена проверка на
имуществото и доходите на физическото лице, приключила с протокол №
ПФ-02000217000451-073-001/23.05.2018 г. (на л. 254 от делото). Издаден е ревизионен
акт № Р-02000218003018-091-001/13.12.2018 г. (на л. 459 от делото), с който са
определени публични задължения на Т., но същият е отменен с решение №
28/19.02.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“- Бургас и преписката е върната
на приходните органи за провеждане на нова ревизия при спазване на дадени
указания. В хода на проверката и последвалата ревизия са събрани доказателства,
надлежно приобщени към ревизионната преписка с протокол №
Р-02000219001205-ППД-003 от 20.06.2019 г. (на л. 101 от делото) и протокол № 1162216
от 29.10.2018 г. (на л. 334).
В хода на ревизията е установено, че през периода
01.01.2012 г. - 31.12.2016 г. жалбоподателят Т.Р.Т. не е получавал доходи от
трудови и извънтрудови правоотношения, и от дивиденти. Не е подавал годишни
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2012 г. - 2016 г. и не е декларирал
получени облагаеми доходи. Същият е регистриран като ЕТ „ТРТ- Т.Т.“, но през
ревизирания период не е осъществявал дейност и не е декларирал доходи от търговска
дейност. Установено е от приходните органи, че Т. е извършил разходи, както
следва: заплатени осигурителни вноски за 2012 г.- 1 476.72 лева и за 2014
г.- 942.08 лева (в т.ч. ДОО, ЗО и ДЗПО); заплатени данъци и такси към Община
Бургас за 2016 г. в размер на 306.80 лева; заплатени към БТК ЕАД суми за 2012
г.- 784.27 лева, за 2014 г.- 454.32 лева и за 2016 г.- 444.68 лева; заплатени
суми за извършени транзакции от дебитна карта и внесени суми за покриване на
плащания по кредитна карта за 2012 г.- 1 325.34 лева, за 2014 г.-
1 493.29 лева и за 2016 г.- 1 965.00 лева; разходи за извършени
покупки от регистрирани по ДДС доставчици за 2012 г.- 628.00 лева, за 2014 г.-
24.00 лева и за 2016 г.- 518.00 лева; заплатени суми към „ВиК“ ЕАД за 2012 г.-
469.54 лева, за 2014 г.- 723.24 лева и за 2016 г.- 200.00 лева. От тези разходи
отражение в паричния поток са намерили заплатените суми за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Останалите установени разходи (в общ размер
за 2012 г.- 3207.15 лева, за 2014 г.-
1 917.61 лева и за 2016 г.- 3 127.68 лева) не са отразени в паричните
потоци, като вместо тях са отчетени декларираните от ревизираното лице разходи
за издръжка и живот, както следва: за 2012 г.- 5 000.00 лева, за 2014 г.-
3 500.00 лева и за 2016 г.- 3 600.00 лева. За периода 2016 г. е
констатирано от приходните органи, че са извършени от лицето допълнителни
разходи- предоставени заеми от 40 000.00 лева на „Примотурс“ ЕООД и
33 400.00 лева на „Ки то трейд“ ООД, в изпълнение на договори за заем от
01.12.2016 г., 01.11.2016 г., 01.10.2016 г. и 03.09.2016 г., сключени с „Ки то
трейд“ ООД, отразени в счетоводството на дружеството, според данните от
представената аналитична ведомост (на л. 154 - 157) и договори за заем с
„Примотурс“ ЕООД от 10.12.2016 г., 03.09.2016 г., 03.06.2016 г. и 03.04.2016 г.,
отразени в счетоводството на това дружество според данните от аналитичната
ведомост (на л. 159 - 162). По отношение на посочените суми е заявено от ревизираното
лице в декларация от 13.08.2018 г. (на л. 382), че са предоставени в заем за
финансиране дейността на дружествата.
В приходната част на паричния поток за 2012 г. е
отразен приход в размер на 5860.00 лева- получен заем от Нина Добрева Мигарова и
сумата от 860.00 лева, постъпила по банкова сметка ***амов (на л. 292). В
писмени обяснения (на л. 333 от делото) лицето Нина Мигарова заявява, че е предоставена
в заем парична сума в размер на 5000.00 лева, въз основа на договор за заем от
09.07.2012 г. (на л. 393 от делото) Относно сумата от 860 лева задълженото лице
сочи в декларация (на л. 382), че представлява заплащане за извършен ремонт на
лодка, собственост на Димчо Димов. За тази сума е прието от приходния орган, че
представлява доход от друга стопанска дейност.
За периода 2014 г. са установени постъпления в размер
на 5000.00 лева, внесени по банковата сметка на ревизираното лице на 14.07.2014
г. от Вихра Нинова Поповска. С оглед установяване произхода на средствата, са
извършени насрещни проверки и са изискани
писмени обяснения от задълженото лице. С декларация от 13.08.2019 г. (л.383)
ревизираното лице заявява, че преведената от Поповска сума е предоставена в
заем от последната. Не представя договор за заем, като сочи, че той е предмет
на кражба, за което представя удостоверение от ОДМВР- Бургас (л.391). В
декларация (на л. 532) Поповска уточнява, че паричният превод е извършен от
нея, по нареждане на лицето Веселин Енриков Горанов, изпълнителен директор на
„СЦ Компютър- Ю Ви Ти“ АД, с което тя е в трудовоправни отношения. В писмени
обяснения (на л. 526) Горанов заявява, че сумата от 5 000.00 лева, предоставена
в заем на Т., е от негови лични средства, а не от средства на представляваното
от него търговско дружество. Представя и договор за паричен заем от 14.03.2014
г. (л.526). По отношение на така предоставената парична сума е прието от
приходните органи, че представлява доход с неустановен произход.
За периода 2016 г. задълженото лице декларира приход в
размер на 14 000.00 лева, предоставени от Стефка Ташева- негова съпруга.
Според писмената декларация на последната, че посочената сума е предадена на
03.01.2016 г. (л.353). Сумата не е отразена от приходните органи в изготвения
паричен поток.
За същия период ревизираното лице твърди, че е
получило дарение в общ размер 100 000.00 лева от лицето Г.Т.Т., в
изпълнение на договори за дарение от 05.03.2016 г. и от 15.02.2016 г., всеки от
които за сумата от 50 000.00 лева. В декларация от 12.09.2018 г. (на л.
403) Т. заявява, че сумите по двата договора са получени в дните на тяхното
сключване, като за тях не е подавана декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ и не е
заплащал данък. За проверка на тези твърдения са изискани писмени обяснения от
ревизираното лице, извършена е насрещна проверка на „Джититранс“ ЕООД-
работодател на Георги Тодоров (в хода на която дружеството не е установено),
изискани са писмени обяснения на Т. Гогов Тодоров- баща на Георги Тодоров,
извършени са и справки от ПП на НАП „СУП“ за установяване на деклариран доход
на Тодоров. При извършване на проверката е установено, че Георги Тодоров е
починал. От справка в системата на НАП „СУП“ е установено, че през периода 2011
г. - 2017 г. по отношение на последния е вписан трудов договор с „Джититранс“
ЕООД, с посочен осигурителен доход в размер на 730.00 лева за периода 01.2011
г. - 03.2014 г., осигурителен доход 2 400.00 лева и начислен облагаем
доход 12 000 лева за периода 04.2014 г. – 06.2015 г., осигурителен доход
760.00 лева за 07.2015 г. - 12.2015 г., осигурителен доход 815.00 лева за
01.2016 г. и осигурителен доход 776.19 за 02.2016 г. В писмени обяснения (на л.
495) неговият баща Т. Тодоров заявява, че не познава Т., няма данни синът му да
е сключил договор за дарение, а в периода 02.2016 г. - 03.2016 г. последният не
е разполагал със сумата от 100 000.00 лева. При тези данни и след
констатация, че представените договори за дарение не са нотариално заверени, е
прието от приходните органи, че произходът на средствата от 100 000.00
лева не е доказан, както че и не е доказано реалното им предаване на
ревизираното лице, поради което тази сума, не е отразена в паричния поток.
С декларация от 13.08.2018 г. (на л. 382) са посочени от
ревизираното лице следните налични парични средства в началото и в края на
проверяваните периоди: към 01.01.2012 г.- 99 500.00 лева; към 31.12.2012
г., респ. към 01.01.2013 г.- 100 360.00 лева; към 31.12.2013 г. и
01.01.2014 г.- 10 360.00 лева; към 31.12.2014 г. и 01.01.2015 г.-
11 860.00 лева; към 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г.- 7 860.00 лева и
към 31.12.2016 г.- 30 860.00 лева. Така посочените начални и крайни салда
са възприети от приходните органи, с изключение на началното салдо към 01.01.2012
г. в размер на 99 500.00 лева, като в паричния поток за начално салдо е
отразена сумата от 5 000.00 лева. Прието е, че задълженото лице не е получило
преди началото на ревизирания период дарение в размер на 40 000.00 лева от
своя баща Радко Т.Т.; че не е получило от „Еко Клима 11“ ЕООД сумата от
35 000.00 лева от продажба на МПС- „Мерцедес Спинтер“ и не е разполагало към
посочения момент със сумата от 59 892 лева, изтеглена от спестовна книжка
№ 40694975 1 6, открита в „Юробанк България“. Този извод е формиран въз основа
на писмените доказателства, събрани при насрещни проверки на Радко Т.Т. и „Еко
Клима 11“ ЕООД, и представени от трети лица справки и писмени обяснения.
За установяване действителното предоставяне на сумата
от 40 000.00 лева по сключен с Радко Т. договор за дарение от 07.12.2011
г. (на л. 398), е извършена насрещна проверка на последния и са изготвени
справки от системата на НАП. В представените писмени обяснения (л.320 и л.564)
Радко Т. заявява, че сумата е от спестявания в продължение на повече от 30
години и е съхранявана в дома му. От служебно извършени справки в системата на
НАП (л.31 и сл.) е установено, че същият е пенсионер от 04.2010 г. с определена
минимална пенсия. През периода 2003 г. - 2010 г. е осъществявал трудова дейност
със следния осигурителен доход: за периода 2003 г. - 2007 г. осигурителен доход
между 200.00 и 450.00 лева, за периода 2008 г. - 2009 г. осигурителен доход
между 600.00 и 780.00 лева. Регистрацията му като ЕТ „Волво-Р. Т.“ е служебно
заличена през 2007 г. При тези данни, е прието от приходните органи, че в края
на 2011 г. той не е разполагал с достатъчно средства, за да направи дарение в
размер на 40 000.00 лева в полза на сина си.
В декларация от 13.08.2018 г. (л.382) ревизираното лице
заявява, че е получило сумата от 35 000.00 лева от продажба на автомобил
„Мерцедес Спинтер“ на „Еко клима“ ЕООД (с предишно наименование „Еврошоп“). Не
представя договор за покупко-продажба, като сочи, че той е предмет на кражба,
за което представя удостоверение издадено от ОДМВР- Бургас (л.391). Постъпил е
отговор от „Еко клима“ ЕООД (на л. 514), в който е отбелязано, че автомобил с такова
наименование (други индивидуализиращи данни за превозното средство няма) е бил
въведен в експлоатация през 1999 г. и продаден през 2007 г., но не са запазени счетоводни
документи, поради изтичане на срока за съхранението им. Представена е и справка
от ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“ (на л. 500), относно притежаваните от Т.
МПС, в която автомобил „Мерцедес Спинтер“ не е отразен.
Относно разполагаемата сума от 59 892 лева по
спестовна книжка на ревизираното лице № 40694975 1 6, открита в „Юробанк
България“ (л.585), е установено от приходните органи, че сумите по нея са теглени
периодично, като към 2006 г. наличната сума е в размер 172.60 лева. Предвид
изтеклия дълъг период от време е прието, че изтеглените суми не могат се отразят
на финансовия резултат. Констатирано е още, че ревизираното лице е било
съкредитоискател по предоставени кредити на „Ки То Трейд“ ООД през периода 2006
г. - 2017 г. и в същия период били подновявани договорни ипотеки на Т..
Предвид горните съображения е прието от приходните
органи, че към 01.01.2012 г. ревизираното лице не е имало финансови средства в
брой от посочените източници. Като начално салдо е отразена сумата от
5 000.00 лева, представляваща допустим размер на средства без доказан
произход. Формиран е паричен поток на лицето, както следва: 1) за 2012 г.-
начално салдо в размер на 5 575.00 лева, постъпления 6 720.00 лева,
разходи 6 476.00 лева, налични средства в края на периода 105 040.00
лева и недеклариран доход в размер на 99 221.00 лева; 2) за 2014 г.-
начално салдо в размер на 10 360.00 лева, постъпления 5 000.00 лева,
разходи 4 442.00 лева, налични средства в края на периода 11 860.00
лева и недеклариран доход в размер на 671.00 лева; 3) за 2016 г.- начално салдо
в размер на 7 860.00 лева, постъпления 14 000.00 лева, разходи
77 307.00 лева, налични средства в края на периода 30 860.00 лева и
недеклариран доход в размер на 86 307.00 лева. Сумата на недекларирания
доход е установена като разлика между сумата на наличните парични средства в
началото на периода и постъпленията през периода, и сумата на извършените
разходи и наличните парични средства в края на периода. Предвид установения
недостиг на средства ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
за което са връчени на ревизираното лице уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-02000219001205-139-001/26.06.2019 г. (л.97), уведомление по чл. 124,
ал. 1 от ДОПК № Р-02000219001205-113-001/26.06.2019 г. (л. 93).
С ревизионния акт са установени допълнителни
задължения по ЗДДФЛ, като е прието, че констатираният недостиг на парични
средства представлява доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото не се установява неговият произход. Относно 2012 г. в
данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е включена сумата от 645.00 лева,
представляваща получен доход от друга стопанска дейност (вноска от Стамов) в
размер на 860.00 лева, намалена с 25% разходи за дейността, а за 2014 г. в данъчната
основа е включена сумата от 5 000.00 лева (вноска от Вихра Поповска),
определена като доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. На основание чл.
17, във вр. с чл. 48 от ЗДДФЛ е определено задължение на ревизираното лице за
периода 2012 г. в размер 9 986.60 лева, ведно с лихва за забава от 6 322.82
лева; за периода 2014 г.- в размер 567.10 лева, ведно с лихва за забава 243.81
лева; и за периода 2016 г.- в размер 8 630.70 лева, ведно с лихва за
забава 1 956.45 лева. Ревизионният акт е потвърден с решение №
190/22.10.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“- Бургас при ЦУ на НАП.
По делото е извършена съдебно-графическа експертиза, която
дава заключение, че подписът, поставен за дарител върху договорите за дарение от
05.03.2016 г. (л.392) и на 15.02.2016 г. (л.394), не е положен от Г.Т.Т.. Заключението
на експертизата не е оспорено от страните.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, според което при признаване на приход от дарение от Георги Тодоров
в размер на 100 000.00 лева за 2016 г. не се установява превишаване на
извършените разходи над декларираните приходи. Вещото лице сочи, че при
признаване на начално салдо за 2012 г. в размер на 99 500.00 лева, се
установява превишаване на разходите над декларираните приходи в размер на
4 721.00 лева и след прибавяне на сумата от 645.00 лева (доход от друга
стопанска дейност), дължимият за 2012 г. данък е в размер на 536.60 лева.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в
предвидената от закона писмена форма. Издаден е в резултат на ревизия,
проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-02000219001205-020-001/27.02.2019г. (л. 597) на началник на
сектор „Ревизии” при ТД на НАП- Бургас. Последният от своя страна е оправомощен
със Заповед № РД-3/02.01.2019 г. (609) на
директора на ТД на НАП- Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Ревизионното
производство е започнало въз основа на ЗВР №
Р-02000218003018-020-001/25.05.2018 г. (л.440), връчена на ревизираното лице на
31.05.2018 г. Спазено изискването на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. След отмяна по
административен ред на издадения предходен ревизионен акт, ревизираното лице е
надлежно уведомено за издадената Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219001205-020-001/27.02.2019г.
(л. 597), изменена със Заповед №
Р-02000219001205-020-002/02.05.2019 г. (л.507) и Заповед №
Р-02000219001205-020-003/04.06.2019 г. (л.484) и на същото е предоставена
възможност да представи писмени обяснения и доказателства за обстоятелствата,
подлежащи на установяване в ревизионното производство. За направените от
приходните органи констатации и предприети действия за определяне данъчната
основа по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК ревизираното лице
е уведомено по реда на чл. 124, ал.1 от ДОПК с уведомление № №
Р-02000219001205-113-001/26.06.2019 г. (л. 93), връчено на 01.07.2019 г.
(л.96). Събраните доказателства са надлежно приобщени с протоколи №
Р-02000219001205-ППД-003/20.06.2019 г. (л. 101 от делото) и №1162216/29.10.2018
г. (л. 334).
Ревизията е проведена по
особения ред на чл. 122 от ДОПК, като приходните органи са счели, че са налице
предпоставките на ал.1, т.2 и т.7 от цитираната норма. За определяне на
данъчната основа по този ред е достатъчно да се установят данни за укрити
приходи или доходи, респ. несъответствие на декларираните и/или получените
приходи с имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания
период. В случая направените от приходните органи фактически констатации
относно наличните парични средства в началото и в края на процесните периоди и
относно постъпленията през тези периоди недвусмислено сочат наличие на такова
несъответствие, поради което съдът приема, че са обосновани изводите за наличие
към момента на започване на ревизионното производство на данни за укрити
приходи и законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК.
С нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. След
като органите по приходите са установили наличието на основание за определяне
на данъчната основа по този ред, в тежест на ревизираното лице е да установи
при условията на пълно доказване, че несъответствие между получените приходите
и финансовото му състояние не е налице. Според настоящия съдебен състав това
процесуално задължение в случая не е изпълнено.
С жалбата са въведени твърдения
за получено от жалбоподателя през 2011 г. дарение на сумата от 40 000 лева
по силата на договор, сключен с неговия баща Радко Т.. Това обстоятелство не е
установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства- в
приложения договор за дарение (на л. 395 от делото) е възпроизведен текста на
чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, но не е отразено получаване на сумата от дареното лице. Наред
с това, като частен документ, този договор се ползва с доказателствена сила
само досежно факта, че изявленията са направени от лицата, които са го
подписали, но не удостоверява датата на обективираното изявление, а съобразно
разпоредбата на чл. 181 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, има
достоверна дата едва от деня, в който е представен на приходните органи по
време на ревизията. С оглед на това съдът приема, че договорът не съдържа
сведения за правнорелевантни факти и по-конкретно за твърдения факт на
предоставяне на сумата през 2011 г. Предаване на посочената парична сума не е
установено и от останалите доказателства, събрани в хода на ревизията.
В писмените обяснения (на л.320
и 564 от делото) Радко Т. заявява, че предоставената на сина му в края на 2011
г. сума от 40 000 лева е от лични спестявания в продължение на 30 години
от трудови възнаграждения. Видно от приложените по делото справки (на л. 31 - 41),
за периода от м.03.2003 г. до м.12.2004 г. е деклариран осигурителен доход на
посоченото лице, но поради липса на отработени часове не е начислен облагаем
доход. През този период е получавал доход по граждански договори в общ размер
2 577.30 лева за периода 2000 г. - 2005 г. и за 2008 г.; за периода от
м.10.2005 г. до м. 12.2009 г. е начислен месечен облагаем доход в общ размер
приблизително 28 000 лева, т.е. средно по 550.00 лева на месец; от
м.06.2010 г. същият е пенсионер с минимална пенсия от 136 лева, изчислена на
346.91 лева към м.11.2011 г. По делото не са представени доказателства за други
доходи или приходи, липсват данни за такива от дейността на ЕТ „Волво-Р. Т.“ до
датата на служебното му прекратяване през 2007 г., а реализираните през периода
приходи без съмнение са недостатъчни за спестявания в посочения размер. От
друга страна, дори да се приеме, че посочената сума е предадена на
жалбоподателя, то не се установява по делото тя да е била налична у него към
01.01.2012 г. Не се сочи и начинът на съхранение на сумата за времето след 07.12.2011
г. Такива твърдения не са въведени с дадените в хода на ревизията писмени
обяснения (на л. 382)- в тях е отбелязано, че с тази сума са закупени валутни
средства през м.03.2013 г.
Жалбоподателят твърди, че е
получил сумата от 35 000.00 лева от продажба на автомобил „Мерцедес Спринтер“
на „Еко клима 11“ ЕООД. Това обстоятелство не е установено по несъмнен начин с
допустимите доказателствени средства. Не е представен договор за
покупко-продажба, не е доказано и твърдението, че сключеният договор е предмет
на кражба -в представеното удостоверение от ОДМВР- Бургас (на л. 391 от делото)
такъв не е посочен. Не е доказано също твърдението, че ревизираното лице е
притежавало МПС „Мерцедес Спринтер- в приложената справка от ОДМВР- Бургас,
сектор „Пътна полиция“, такова превозно средство не е отразено, а и не са
представени от жалбоподателя индивидуализиращи данни за МПС- регистрационен
номер, номер на рама и др. с оглед извършване на допълнителна проверка. От
информацията, предоставена от „Еко Клима 11“ ЕООД (на л. 514 от делото), е
видно, че дружеството е притежавало МПС от същата марка и модел, но го е
закупило още през 1999 г. В декларация от 13.08.2018 г. жалбоподателят е
посочил, че при нужда документите във връзка с продажбата могат да се изискат
от нотариус, но не е посочил кой е нотариусът, нито е конкретизирал датата на
извършване на продажбата. При тези данни следва да се приеме, че не е доказан факта
на продажбата, респ. получаването на приход в размер на 35 000 лева.
Не се установява от
доказателствата по делото наличност към 01.01.2012 г. на сумата от
59 892.92 лева, изтеглени от спестовна книжка № 40694975 1 6, открита в
„Юробанк България“. Според данните от представената спестовна книжка, към
м.05.2006 г. по сметката са налични едва 172.60 лева. Цялата налична към
м.10.2005 г. сума от 59 892.92 лева е изтеглена на части от по 1000.00 -
3000.00 лева в рамките на няколко месеца, което от своя страна сочи, че е използвана
за покриване на текущи разходи. Не са наведени и твърдения относно съхранението
на тази сума, след изтеглянето и́, през продължителния период от време-
около 5 години преди началото на ревизирания период, поради което и не би могло
да се приеме, че тя е била налична към 01.01.2012 г.
При тези данни следва да се
приеме за недоказано твърдението на жалбоподателя, че към 01.01.2012 г. е
разполагал с парични средства в брой в размер на 99 500.00 лева.
Страните не спорят относно размера
на разходите, извършени през ревизираните периоди. Няма спор и относно
заплатените през 2012 г. от лицата Димитър Стамов и Нина Мигарова суми
съответно от 860.00 лева и 5000.00 лева. Сумата от 860 лева от Стамов законосъобразно
е отчетена от приходните органи като доход от друга стопанска дейност и участва
при формиране на облагаемия доход, след приспадане на разходите за дейността
(25% съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ). Сумата от 5000 лева от Мигарова не е включена
при формиране на данъчната основа, а само при изготвяне на паричния поток, като
приход за 2012 г. При изготвянето му е допусната грешка, като вместо посочената
сума е отразена сумата 5 860.00 лева- получен заем от Нина Мигарова, но
при коректно отразяване на сумата би се достигнало до определяне на задължение в
по-висок размер (5 575.00+5 860.00–6 476.00–105 040.00=
100 081.00 лева, респ. дължим данък в размер на 10 008.10 лева при
приложение на чл. 48 от ЗДДФЛ), а ревизионният акт не може да се изменя във
вреда на жалбоподателя.
Съдът счита, че сумата от 5000
лева, внесена през 2014 г. от Вихра Поповска по банковата сметка на
ревизираното лице, не представлява доход с неустановен произход по смисъла на чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ. От данните по делото е видно, че тя е предоставена на
ревизираното лице въз основа на договор за заем от 14.03.2014 г. (на л. 522),
сключен с Веселин Енриков Горанов, и реално е внесена по банковата му сметка по
указание на последния. Посочената сума следва да намери отражение в паричния
поток за 2014 г. под формата на получен приход, но не и при формиране на
данъчната основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ.
Недоказани са твърденията на
жалбоподателя за получено през 2016 г. дарение от Г.Т.Т. сумата от общо 100
000.00 лева по договори за дарение от 05.03.2016 г. и от 15.02.2016 г. Истинността
на двата договора е оспорена в хода на съдебното производство от ответната
страна, а според заключението на извършената съдебно-графическа експертиза
подписът за дарител не е положен от лицето, посочено като такъв- Г.Т.Т.. Поради
това, данните от тези договори не могат да бъдат съобразени от съда при
формиране на изводите по съществото на спора. Наред с това, не се установява от
доказателствата по делото и реално предоставяне на посочената сума от Тодоров.
Предвид горните данни следва да
се приеме, че са получени от жалбоподателя доходи в размер на 99 221.00 лева за
2012 г., 671.00 лева за 2014 г. и 86 307.00 лева за 2016 г., които са с
неустановен произход. Тези доходи не са декларирани по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ
и не са обложени със съответния данък.
Съгласно нормата на чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.
25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. В
случая са взети предвид всички доходи, получени от жалбоподателя през
съответните периоди, като върху получената сума е определен данък в размер на
10% годишна данъчна ставка по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. За периода 2012
г. са отчетени при формиране на данъчната основа доходите с неустановен
произход, възлизащи на 99 221.00 лева и към тази сума е добавена сумата от
645.00 лева, представляваща получен доход от друга стопанска дейност в размер
на 860.00 лева, намален с допустимите разходи (25%), като е установена данъчна
основа в размер на 99 866.00 лева. Данъкът за 2012 г. е правилно изчислен
в размер на 10% от данъчната основа- 9 986.60 лева, ведно със съответните
лихви. За периода 2016 г. при определяне на данъчната основа са включени
доходите с неустановен произход- 86 307.00 лева и правилно е изчислен
дължимият данък- 8 630.70 лева, ведно със съответната лихва за просрочие.
Относно отчетен период 2014 г. при формиране на данъчната основа са включени доходите
с неустановен произход (съгласно изготвения паричен поток)- 671.00 лева, като
към тази сума е добавена и сумата от 5 000.00 лева- вноска по банкова
сметка, ***. Както се посочи по-горе в изложението, сумата от 5 000.00
лева не следва да участва при формиране на данъчната основа за 2014 г. и тя следва
да се намали до размера на доходите с неустановен произход. Така определен,
данъкът за 2014 г. възлиза на 67.10 лева с лихва за просрочие 28.85 лева, а за
разликата над тези суми до определените от приходните органи данък от 567.10
лева и лихва за просрочие 243.81 лева, ревизионният акт следва да бъде отменен.
При този резултат и с оглед своевременно
направените искания, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят
на страните направените в настоящото производство разноски, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, както следва: на жалбоподателя-
сумата от 16.77 лева (от общо 650.00 лева, съгласно представения списък на
разноските); на ответната страна- 1 329.78 лева (от общо 1 365.00
лева- възнаграждение за юрисконсулт).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
РР-02000219001205-091-001/21.08.2019 г., издаден от Радостина Костова Тодорова
на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Георги Василев Василев на
длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 190/22.10.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП, в частта с която са установени задължения на Т.Р.Т. с ЕГН **********
за данък върху доходите на физическите лица за периода 2014 г., за разликата
над сумата от 67.10 лева (шестдесет и седем лева и десет ст.) до определения с
ревизионния акт размер на задължението от 567.10 лева, както и в частта относно
лихвата за просрочие за 2014 г.- за сумата над 28.85 лева (двадесет и осем лева
и осемдесет и пет ст.) до определения с ревизионния акт размер от 243.81 лева,
като ОТХВЪРЛЯ жалбата Т.Р.Т. в останалата и́ част.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП, да заплати на Т.Р.Т. с
ЕГН ********** сумата от 16.77 лева (шестнадесет лева и седемдесет и седем ст.),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Р.Т. с ЕГН **********
да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП сумата от 1 329.78 лева (хиляда триста двадесет и девет лева и
седемдесет и осем ст.), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
Съдия: