Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
гр.Габрово,07.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря В. Григорова, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева т.д.№8 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Правното
основание на предявените искове е: чл. 405 ал.1 КЗ вр. с чл. 79 ЗЗД- частичен
иск за сумата 30 000 лева от общата сума 106 334 лева, ведно със законната
лихва до изплащане на сумата от подаване на исковета молба; чл.86 ЗЗД- за
сумата 1569,80 лева лихва за забава за периода 25.07.2017г.- 29.01.2018г.
В исковата молба на "Кедър"
ООД- Габрово се излага, че дружеството било собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Габрово,
кв."***" с кадастрален идентификатор № 14218.783.2.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, с предназначение: друг вид
производствена, складова инфраструктурна сграда, представляваща предприятие за
дървообработване и производство на мебели. Описаният имот бил предмет на
обезпечение по Нотариален акт за договорна ипотека №45, том ІV, рег. № 10519, дело №485 от 2016г., в полза на „Първа
Инвестиционна банка"АД, по повод на отпуснат банков кредит на „ФАЦИО"
ЕООД с договор № 065LD-S-000055/23.11.2016г., по който договор ищцовото
дружество „Кедър" ООД е „съдлъжник".
„КЕДЪР"
ООД сключило със ЗК „ЛЕВ ИНС"АД
договор за застраховка на недвижимо имущество- полица №07019255/02.12.2016г.,
по отношение на описания имот, с лимит на застрахователна сума в размер на 300
000 лева. На 17.01.2017г. в следствие на
натрупване на сняг, били нанесени щети на гореописания имот, изразяващи се в
разрушаване на: Железобетонни колони 25x25 см - 13 броя; Железобетонен пояс -
72м - 2 броя; тухлена стена 72x4.80 м; тухлена стена 12x5.20 м - 2 броя;
стоманени ферми 12м - 13 броя; стоманени столици /СОП/ 160/50 - 730 м; улама - 72 метра; арматурна мрежа 2000/4000
- Ø4 мм - 900 м2; минерална вата
5 см - 900 м2; покривна ламарина - 900
м2; ПВЦ тръба Ø160 - 72 м;
фитинги. Щетите били описани подробно в приложение към исковата молба и
двустранно подписан /от ищцовото и от ответното дружество/ Констативен протокол
от 9.03.2017г.- оглед по щета.
На
19.01.2017г. дружеството- ищец уведомило застрахователната компания за
настъпилото застрахователно събитие с „искане за оценка" и била е
образувана Щета
№0701-9801-Б2-17-7075/2017г.
С
допълнително писмо дружеството уведомило застрахователя, че желае да бъде
направен оглед на увреденото имущество от вещо лице, съгласно т.9.6 от Общите
условия по застраховка „Имущество на юридически лица". В писмото било
посочено, че предвид нуждата от спешно отремонтиране на увреденото имущество и
в случай, че от страна на
ЗК"ЛЕВ ИНС" АД не бъдат предприети действия по
извършване на оглед от вещо лице, ще се приложи разпоредбата на чл.207
от ГПК.
От страна
на ЗК"ЛЕВ ИНС" АД не били предприети действия по извършване на оглед
от вещо лице, а било необходимо
незабавно извършване на ремонт на увреденото имущество,
поради което ищецът подал молба по чл.207 /обезпечаване на доказателства/ от ГПК в РС-Габрово. Образувано било ч.гр.д№487/2017г. по описа на ГРС. На
06.06.2017г. РС изслушал заключение на съдебно- техническа експертиза, според
което, стойността на ремонтно- възстановителните СМР, след закръгляне, била 98250лева с ДДС. Тъй като
изготвената съдебно-техническа експертиза от вещо лице – Я.Р. била оспорена от
ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, съдът допуснал повторна съдебно- техническа
експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице- инж.И.С.И.. В заседание по
делото на 21.09.2017г. съдът приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице- инж.И.С.И. от чието заключение се установило следното: стойността на
СМР необходими за възстановяване на нанесените щети възлизала на 88 612 лева
без ДДС, включително разчистване на строителна площадка от щети, или 106 334
лева с ДДС.
При
настъпване на застрахователно събитие застрахователят бил длъжен да плати
застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. За възстановителна стойност съгласно чл.400, ал.2
от КЗ се смятала стойността за възстановяване на имущество с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Застрахователното обезщетение,
което се дължало от застрахователя по имуществена застраховка, било уговорено
от страните в застрахователния договор. При имущественото застраховане обема на
отговорността на застрахователя бил лимитиран от застрахователната сума, която
следвало да съответства на актуалната стойност на застрахованото имущество след
съобразяване на овехтяването му при използването му до този момент и да покрие
обезщетението за всички вреди от загуба на стойността на вещта. В случая
възстановителната стойност била в общ размер на 106 334/сто и шест хиляди триста тридесет и четири/
лева, като пазарна цена на разходи за ремонт на увредени при
събитието детайли, а застрахователната
сума- 300 000 лева. Обезщетението следвало да се определи по възстановителна
стойност.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, към застрахователя била отправена
писмена застрахователна претенция и предоставена банковата сметка, по която да се извърши
плащането на сумата 106 334 лева, с
титуляр на сметката е „ФАЦИО" ЕООД с ЕИК *********. С писмо
изх.№296-12/16.03.2017г. от „Първа Инвестиционна банка" /с адресат
ЗК"ЛЕВ ИНС"АД/, в качеството й на кредитор на ищцовото дружество,
същата се отказва от сумата по обезщетението и дава съгласие да бъде изплатено
по разплащателна сметка на „ФАЦИО" ЕООД.
С писмо
изх.№L-3475/20.10.2017г., ответното дружество „Лев ИНС" уведомило ищеца,
че определената сума по Щета №0701-9801-Б2-17-7075/2017, е в размер на 18 294
лева.
Размерът на
дължимото обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ /отм/ следвало да се определи към
датата на настъпване на застрахователното събитие - 17.01.2017г. и от приетата по ч.гр.д№487/2017г. по описа на РС-Габрово и неоспорена от страните
съдебно- техническа експертиза изготвена от инж. Ив.И., се установявало, че
стойността на ремонтно-възстановителните СМР, след закръгляне, е в размер на
106 334 лева с ДДС. Определената от ответното дружество сума съществено се различавала от
стойността за възстановяване на имущество с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка, видно от изготвените съдебно- технически експертизи
по ч.гр.д№487/2017г. по описа на РС-Габрово. До момента ищецът
не получил претендираното обезщетение.
Претендирано
е ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД да бъде осъдена да заплати на „КЕДЪР"
ООД - Габрово, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева - частичен иск от общо дължима
сумата от 106 334 /сто и шест хиляди триста тридесет и четири/
лева, представляваща
обезщетение равняващо се на стойността на ремонтно-
възстановителните СМР, както и законна лихва от предявяване
на исковата молба до изплащане на сумата; лихва за забава в размер на сумата 1569,80 лева за периода 25.07.2017г.-
29.01.2018г.; направените по настоящото дело разноски, като и на
осн. чл. 209 от ГПК разноските направени по ч.гр. 487/2017г по описа на РС-Габрово.
В отговора си ответното застрахователно дружество оспорва
предявеният иск по основание и размер и излага следните основни възражения:
- оспорва се механизма на
осъществяване на твърдяното събитие, както и твърдението за наличие на причинно
- следствена връзка на твърдените увреждания със събитието;
- оспорва
се вида, характера и степента на уврежданията, както и броя и вида на
увреденото имущество, както и твърдението, че същите са възникнали като
резултат от процесното произшествие;
- оспорва
се твърдението на собственика за настъпването на вредоносния резултат по
посочения начин, твърди се, че събитието
не е покрит от полицата риск, не било изяснено и не е посочено въз основа на
какво природно бедствие е настъпило застрахователното събитие;
- налице
било подзастраховане и застрахователното
обезщетение следвало да се изчисли съобразно действителната стойност на имота
за региона, съобразно представени от ищеца документи с писмо
вх.№7781/06.07.2017г. т. 8 от приложенията -" Пазарна оценка на недвижим
имот - сграда с идентификационен №14218.783.2.1".
- размера
на обезщетението бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително
претърпените вреди, не ставало ясно как и по какви критерии са формирани
посочените в исковата молба стойностти за съответните увредени части от имота,
а обезщетението не можело да надвишава
действителната стойност на причинената вреда.
-
претенцията за лихва била акцесорна и неоснователността на основния иск водела
до неоснователност на иска за лихви.
В
допълнителната искова молба "Кедър" ООД оспорва възраженията
направени в отговора на ответника, сочи, че е налице покрит риск по сключения
договор за застраховка- т.Б2, както и, че стойността на щетите е определена от
вещо лице по реда на обезпечаване на доказателствата, тъй като
застрахователната компания не предприела от своя страна надлежните действия по
договора. Оспорва твърдението за наличие
на подзастраховане и твърди, че не е ясно и не са представени доказателства в
тази насока.
В
допълнителния отговор застрахователната
компания е посочила, че поддържа позицията си дадена в отговора на основната
искова молба.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства- по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложената по делото полица №07019255/02.12.2016г. за застраховка на имущество
на юридически лица, „КЕДЪР" ООД е сключило със ЗК „ЛЕВ ИНС"АД договор за застраховка на
недвижимо имущество в полза на „Първа Инвестиционна банка"АД. Застраховано
е следното имущество- производствена, складова инфраструктурна сграда,
представляваща предприятие за дървообработване и производство на мебели,
находяща се в гр. Габрово, кв. ***. Полицата е за период от 1 година, считано
от 03.12.2016г., за застрахователна сума 300 000 лева, като в същата изрично е
посочено, че базата за определяне на застрахователната сума е по действителна стойност, като покрива
рискове А,Б1,Б2,В1,В2,В3: пожар, природни бедствия, аварии.
Не се спори
по делото, че на 19.01.2017г. с искане
за оценка застрахованият е уведомил ЗК "Лев Инс" АД за настъпилото
застрахователно събитие и е образувана щета №0701-9801-Б2-17-7075/2017.
Видно от
приложеният констативен протокол от 09.03.2017г., подписан от представител на
застрахователната компания и вещо лице,
е извършен оглед на застрахованото имущество. В протокола са посочени следните
обстоятелства: вида на събитието - Б2, причина за възникването - натрупан сняг,
дата на събитието 17.01.2017г. и са
описани видимите щети.
Налице е и
опис на увреденото или унищожено имущество от 01.03.2017г., подписан от
представител на застрахователната компания, представител на застрахования и
вещо лице. / л.14 от делото/.
Видно от приложените общи условия на застрахователната
компания, клауза Б касае природни
бедствия: Б2 включва- действие на подпочвени води и/или
морски вълни, увреждане от тежест от естествено натрупване на сняг или лед,
замръзване на стоково- материални ценности, свличане и срутване на земната
повърхност.
Видно от
приложеното ч.гр.д. №487/2017г. по описа на РС- Габрово за предварително
обезпечение на доказателства, на 06.06.2017г. съдът е изслушал заключение на
съдебно- техническа експертиза, според което, стойността на ремонтно-
възстановителните СМР, след закръгляне, е
98250 лева с ДДС. Тъй като
изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице – Я.Р. е била оспорена
от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, съдът допуснал повторна съдебно- техническа
експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице- инж.И.С.И.. В заседание по
делото на 21.09.2017г. съдът е приел съдебно- техническа експертиза, изготвена
от вещо лице- инж.И.С.И., от чието заключение е установено следното: стойността
на СМР необходими за възстановяване на нанесените щети възлизала на 88 612лева
без ДДС, включително разчистване на строителна площадка от щети, или 106 334
лева с ДДС.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства се установява, че между "Кедър" ООД
и ЗК "Лев инс" АД е възникнало правоотношение по договор за
имуществено застраховане, сключен във формата на застрахователна полица. По
силата на така сключения договор ответното дружество е поело задължение да
осигури застрахователно покритие по отношение на собствения на ищеца недвижим
имот - производствени сгради в гр. Габрово, кв. ***, по рисковете по клаузи А,
Б1,Б2,В1,В2,В3, които видно от представените Общи условия, включват: пожар,
природни бедствия, аварии. Със застрахователния договор страните са предвидили
срок на действието му от 03.12.2016г. до 24 часа на 02.12.2017г.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, подписани от представител и на
застрахователната компания / констативен протокол от 09.03.2017г., опис на увреденото имущество от
01.03.2017г./, на 17.01.2017г. в
следствие натрупване на количество сняг е съборена покривната метална конструкция
на застрахованите производствени сгради и са им нанесени повреди- т.е.
настъпило е застрахователното събитие по
клауза Б2, покрита от договора за застраховка /увреждане от тежест на
естествено натрупване на сняг /.
Видно от
приложеният опис от 01.03.2017г., подписан и от представител на
застрахователната компания и от вещо лице, настъпилите щети се изразяват в
разрушаване на : Железобетонни колони 25x25 см - 13 броя; Железобетонен пояс -
72м - 2 броя; тухлена стена 72x4.80 м ; тухлена стена 12x5.20 м - 2 броя;
стоманени ферми 12м - 13 броя; стоманени столици /СОП/ 160/50 - 730 м; ; улама
- 72 метра; арматурна мрежа 2000/4000 -
Ø4 мм - 900 м2; минерална вата 5 см - 900 м2; покривна ламарина - 900 м2; ПВЦ тръба Ø160 - 72 м ; фитинги- 72м.
Тъй като с
отговора на исковата молба ответната застрахователна компания я оспорва изцяло,
включително, че събитието не е покрит от полицата риск, с доклада си по делото
съдът е разпределил доказателствената тежест:
Ищеца при
условията на пълно и главно доказване да
установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния
размер, включително за лихвата- размер и период, както и причинно- следствената
връзка между събитието и вредите; действителната стойност на застрахованото имущество към момента на
увреждането;
Доказването
на наведените от застрахователната
компания доводи за правоизключващи
обстоятелства (изключен риск) и за подзастраховане, е в нейна тежест- да докаже
наличието на всички правопогасяващи факти, обуславящи извода за освобождаване
от отговорност за заплащането на претендираното застрахователно обезщетение;
наличието на условията за подзастраховане; как е определена действителната
стойност на застрахованото имущество към момента на сключване на застраховката;
как е определена и въз основа на какво действителната стойност на имот за
конкретният регион на кв.м., за което се твърди в писмо от 20.10.2017г. /л.39/.;
твърдението, че стойностният еквивалент на претърпяната вреда надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарна
стойност към датата на увреждането.
Видно от
представените по делото писмени доказателства ищецът е доказал претенцията си: наличието
на валидно сключен договор за имуществена застраховка- полица
№07019255/02.12.2016г. за застраховка на имущество на юридически лица,
покриваща и риск увреждане от тежест от
естествено натрупване на сняг - Б2; настъпване на застрахователно събитие по договора-
констативен протокол от 09.03.2017г., подписан от представител на
застрахователната компания и вещо лице; претърпените вреди и техния
размер- опис на увреденото имущество от
01.03.2017г. подписан от представител на застрахователната компания и вещо лице
и заключението на вещото лице И. И. по ч.гр.д.№487/2017г на РС- Габрово по реда
на предварително обезпечение на доказателства;
причинно- следствената връзка между събитието и вредите- констативен
протокол от 09.03.2017г. от 19.01.2017г., описи
от 09.03.2017г. и 01.03.2017г., подписани от представител на
застрахователната компания и вещо лице; действителната стойност на застрахованото имущество- представена оценка,
изготвена от експерт- оценител Ц. С. / "Хемус консулт" ЕООД/.
Видно
от данните по делото застрахованият- ищец в настоящото производство, е изпълнил
всички свои задължения: при настъпване на застрахователното събитие е уведомил
застрахователя в срок / това не се спори по делото/ ; поискал е и е допуснал
застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество; представил е
поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на
събитието и на размера на вредите. Застрахованият е поискал и предварително
обезпечение на доказателства, тъй като застрахователя не е спазил в срок своето
задължение- за заплащане на застрахователното обезщетение в срока по чл. 405 КЗ.
От своя
страна ответната застрахователна компания не е доказала наличието на твърдяните
от нея правопогасяващи факти, обуславящи извода за освобождаване от отговорност
за заплащането на претендираното застрахователно обезщетение, не е доказала наличието на условията за
подзастраховане. Неоснователно е възражението на застрахователя, че не били
изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на
вредоносния резултат- в тази насока са налице писмени доказателства, неоспорени
по надлежния ред и срок от застрахователя- констативен протокол от
09.03.2017г., подписан от представител на застрахователната компания и вещо
лице; опис на увреденото имущество от 01.03.2017г. подписан от представител на
застрахователната компания и вещо лице; констативен протокол от 09.03.2017г. и от
19.01.2017г., описи от 09.03.2017г. и 01.03.2017г., подписани от представител
на застрахователната компания и вещо лице; заключението на вещото лице И. И. по
ч.гр.д.№487/2017г на РС- Габрово.
Недоказано
е и възражението на застрахователя, че е налице подзастраховане. По делото не
се установи от къде е взета сочената в писмото от 20.10.2017г. / л.39/ "стойност
за кв.м. за региона" и кои са "пазарните аналози" за определяне на тази стойност, както се
твърди в писмената защита. Това са само
твърдения, неподкрепени с доказателства, за разлика от писмените доказателства,
представени от ищцовата страна по делото, които още веднъж следва да се
подчертае, че не са оспорени по надлежния ред и срок от застрахователната
компания, не са оборени от други доказателства, подписани са от неин представител
и следва да се ценят от съда.
Следователно
налице са елементите от фактическият състав на чл. 405 ал.1 КЗ, водещ до
основателност на претенцията на ищеца: налице е валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество;
настъпило е събитие, в периода на осигуреното застрахователно покритие,
попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; налице са щети по застрахованото имущество, настъпили в
резултат на застрахователното събитие; застрахованото лице е изправно по
отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия,
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок
и представяне на необходимите за установяването му документи.
По
делото не се установява да е налице изключен по волята на страните риск, водещ
до възникването за ответника на право да откаже частично или изцяло заплащането
на обезщетение на основание чл.408 КЗ чл. 363, ал. 4 КЗ,
при настъпването на установеното по делото събитие със застрахованото
имущество. Застрахователното събитие е възникнало в срока на действие на
застрахователния договор, съответно попада във времевия обхват на осигуреното
от ответното дружество покритие. Налице са и останалите предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя, доколкото се установява, че след
настъпването на застрахователното събитие е изпълнено задължението за
своевременно уведомяване на застрахователя, както и за предоставяне на
документите от значение за установяване на относимите към заведената щета
обстоятелства, включително осигуряването на оглед на увреденото имущество от
представители на ответника.
С
настъпването на застрахователното събитие ответникът- застраховател дължи
заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер - действителния
размер на увреденото имущество, като действително претърпени вреди към деня на
настъпване на събитието, съответно на чл. 386, ал. 2, вр.
чл. 400, ал. 2 от КЗ,
и уговорките по застрахователния договор с общите условия (чл. 405, ал. 1 от КЗ).
Присъжданото от съда обезщетение трябва да кореспондира на размера на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие- в случая по този въпрос е
налице заключението на вещото лице И. И. по ч.гр.д.№487/2017г на РС- Габрово.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента
на събитието при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер
на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество. Видно от представената по делото пазарна оценка на
процесната страда, изготвена към
21.06.2016г., от експерт оценител Ц. С.,
крайната пазарна оценка на
сградата /по резултатите от двата метода-
на амортизираната възстановителна
стойност и на пазарните аналози/ е 418 960 лева. Застрахователната сума при
имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на
застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования
при настъпване на застрахователно събитие - в случая тя е в размер на 300 000
лева. Застрахователната сума е стойността на имуществото към момента на
сключване на договора за застраховка. При частична и при пълна увреда на
имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на
вредите. Тази действителна стойност е пазарната стойност на вредите към момента
на увредата. Това е стойността срещу която може да се закупи застрахованото
имущество от същото качество. Възстановителната стойност е стойността, срещу
която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди
увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При
определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната
стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При частична увреда, както в случая, релевантна е
възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на
застрахователното събитие. При имуществена застраховка обезщетението е до
размера на застрахователната сума, която в случая е 300 000 лева и в нейните рамки се определя стойностния
еквивалент на вредите, подлежащи на обезщетяване. За този еквивалент се вземат
предвид уговорките между страните в застрахователната полица. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойността на имуществото към
момента на застрахователното събитие- в случая то не я надвишава. /В този
смисъл: Решение от 30.01.2012 г. н по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.;
Решение № 109/14.1.2009г. по т.д. № 870/2010г. на ВКС, І-во Т. О.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение №
79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, І-во Т. О.; всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК /.
При
съблюдаване на горните правила за определяне размера на следващото се
застрахователно обезщетение и като съобрази заключението на приетата по гр.д.№487/2017г.
по описа на ГРС съдебно- техническа експертиза изготвена от в.л. И. И., сезираният
съд намира следното: Обсъжданото застрахователно събитие е причинило частично
разрушаване на застрахованото имущество. От заключението се установява, че в
резултат на застрахователно събитие /природно бедствие/- натрупване на голямо
количество сняг, настъпило на 17.01.2017г. на застрахования обект- сграда в кв.
Кряковци, гр. Габрово, собственост на "Кедър" ООД, са нанесени
следните щети: срутена и деформирана метална покривна конструкция- метални
колони, ригели и столици; деформирани, наклонени и срязани стоманобетонови
колони с компрометирана връзка към фундаменти и стоманобетонов пояс; срутена и
деформирана покривна ЛТ-35 ламарина; срутена и деформирана топлоизолация от
мин. вата и армировъчна мрежа; срутена и
разместена тухлена зидария със стоманобетонов пояс; деформиран правоъгълен улук
от поцинкована ламарина, в по- голямата си част паднали водосточни тръби и
отводнителна система от РVС тръби. Механизмът на настъпване на щетите е
натрупване на голямо количество сняг по покрива, довело до нарушаване устойчивостта на цялата носеща конструкция на
второто хале от сградата- констативен протокол от 09.03.2017г., заключението на
в.л. И.. Стойността на СМР необходими за
възстановяване на нанесените щети възлиза на 88 612 лева без ДДС, включително
разчистване на строителната площадка от щетите. С ДДС стойността възлиза на 106
334 лева- заключението на в.л. И..
Следователно
застрахователното обезщетение се равнява на
изчислената от вещото лице И. И. сума в заключението му, която ответното
дружество носи отговорност да заплати в полза на застрахования- ищец. Размерът
на това обезщетение е съобразен с лимита на поетата от ответника отговорност
чрез установената в застрахователния договор застрахователна сума- 300 000
лева. В случая, тъй като по делото претенцията е предявена частично- за сумата
30 000 лева, същата се явява изцяло основателна и доказана.
При така
изложените съображения главния осъдителен иск, предявен частично, имащ
квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ
следва да се приеме за доказан в своето основание в размер на претендираната
сума от 30 000 лева.
Основателен
се явява и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Акцесорната
претенция на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху присъденото застрахователно обезщетение в размер на 1569,80 лева следва да бъде уважена за периода
25.07.2017г.- 29.01.2018г. , съгласно чл. 409 КЗ вр. чл. 405 КЗ.
Разноски:
С оглед изхода на делото на ищцовата страна следва да се присъдят направените
по делото разноски- в размер на сумата 1263 лева, представляваща ДТ. Няма данни
по делото уговореното в договора за правна помощ и съдействие адвокатско възнаграждение
да е заплатено, поради което същото не може да бъде присъдено, съобразно
изискванията посочени в ТР 6/2012 от 06.11.2013г. ОСГТК. На ищцовата страна се
дължат и разноските направени в производството по предварително обезпечение на
доказателства- в размер на сумата 500 лева. Общо дължимите разноски на ищцовата
страна са в размер на сумата 1763 лева. На ответната страна не се дължат
разноски с оглед изхода на делото.
Водим от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
ЗК "Лев инс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх
№51Д, да заплати на "Кедър"
ООД, ЕИК107501239, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, пл.
Възраждане №5, ет.3, със съдебен адрес: ***, сумата от 30 000 лева /тридесет
хиляди лева/, представляваща частичен иск от сумата 106 334 лева, ведно с
дължимата законна лихва, считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане- незаплатено
застрахователно обезщетение следващо се по сключен застрахователен договор за
застраховка на недвижимо имущество на юридически лица- полица
№07019255/02.12.2016г. за настъпило застрахователно събитие по клауза Б2 на недвижим имот - производствени сгради в
гр. Габрово, кв. ***, на осн. чл. 405
ал.1 КЗ вр. с чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗК "Лев инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх №51Д, да заплати на "Кедър"
ООД, ЕИК107501239, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, пл.
Възраждане №5, ет.3, със съдебен адрес: ***, сумата 1569,80 лева /хиляда петстотин шестдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, представялваща лихва за забава върху присъденото
застрахователно обезщетение, за периода 25.07.2017г.- 29.01.2018г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗК
"Лев инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, бул. Черни връх №51Д, да заплати на "Кедър"
ООД, ЕИК107501239, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, пл.
Възраждане №5, ет.3, със съдебен адрес: ***, сумата от 1763 лева /хиляда
седемстотин шестдесет и три лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: