Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1023/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215,
ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.И.И., ЕГН: **********
*** и С.К.Д., ЕГН: **********,***, чрез адвокат И.В., срещу Заповед №
ДК-10-СИР-08 от 19.03.2019г. на Началника на РДНСК-Североизточен район.
Административният акт е оспорен с твърдения за незаконосъобразност, поради
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с разпоредбите на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Жалбоподателите твърдят, че неправилно
Началникът на РДНСК е приел, че Разрешение за строеж № 51 от 11.04.2018г. е
влязло в сила, след като е било съобщено на всички заинтересовани лица по реда
на чл.61, във връзка с чл.18а, ал.10 от АПК. Считат, че разрешение за строеж №
51 от 11.04.2018г. е издадено в нарушение на процедурата по чл.185, ал.2 от ЗУТ, като посочват, че въпреки, че жалбоподателите са от кръга лица „непосредствени съседи на обекта“, нито
те, нито техните праводатели са дали съгласие за извършване на преустройство на
обекта. Позовавайки се на измененията на разпоредбата на
чл.148 от ЗУТ считат, че от 11.02.2017г. Главният архитект на Район „Приморски“
– Община Варна, не е разполагал с правомощие да издава разрешения за строеж. Претендира
се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото с изразено
писмени становища вх. № 6165/10.04.2019г. и вх. № 13355/03.09.2019г. чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К , оспорва жалбата.
Заинтересуваната страна – Б.Б., лично и чрез адвокат Я.,
оспорва жалбата.
Заинтересуваната страна – Г.Б., чрез адвокат Я.,
оспорва жалбата.
Заинтересуваната страна – Главния архитект на Район
„Приморски“ при Община Варна, не изразява становище по жалбата.
Заинтересуваната страна – Р. Филипов, чрез адвокат В.,
поддържа жалбата.
Заинтересуваната страна – М.С., чрез адвокат В.,
поддържа жалбата.
Заинтересуваната страна – Н.А., чрез адвокат В.,
поддържа жалбата.
Заинтересуваната страна – Х.Б., не изразява становище
по жалбата.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С разрешение за строеж № 51/11.04.2018г. /по заявление
рег. № АУ034375ПР/, главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна е
разрешил изпълнението на: Преустройство на тавански жилищен етаж и ремонт на
покрив на жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІІ-3299 /ид. 10135.2554.119/,
кв.19, по плана на 24 м.р., гр. Варна. Разрешението за строеж е издадено на
името на Б.Б. и Г.Б.. Същите са се легитимирали като възложители на строежа по
смисъла на чл.161 от ЗУТ, съгласно нотариален акт № 12, том І, рег. № 256, дело
№ 11 от 2018г. Жалбоподателите в настоящото производство В.И. и С.Д. са подали жалба
срещу издаденото разрешение за строеж, обосновавайки правния си интерес от
оспорването му с твърдението, че са носители на правото на собственост на
апартамент в сградата на ул.“Железни врата“ № 29, гр. Варна, съгласно
нотариален акт № 34, том І, рег. № 200, дело № 29 от 2008г. Изтъкват, че не бил
спазен регламентирания ред за съгласуване на проектите поради нарушение на
чл.185, ал.2 от ЗУТ. Твърдят, че издаденото разрешение за строеж е нищожно,
поради липса на компетентност на издателя му. Формулирано е искане за отмяна на
оспорената заповед като неоснователна. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Въз основа на приетите за установени факти и след
служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваната по делото заповед № ДК-10-СИР-08 от
19.03.2019г. на Началника на РДНСК-Североизточен район е издадена от
компетентен орган, в изпълнение на правомощията му по чл.216, ал.6 от ЗУТ, в
установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Заповедта е издадена при спазване на материалноправните разпоредби,
при съответствие с целта на закона и е мотивирана. Правилно е прието от
административния орган, че жалбата срещу разрешение за строеж №
51/11.04.2018г., издадено от Главния архитект на Район „Приморски“ е подадена
от лица, които не са имали установен по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ статут
на заинтересовани лица към момента на издаване на разрешението за строеж,
поради което се явява недопустима. Приложените писмени доказателства
категорично установяват, че за издаденото разрешение за строеж заинтересованите
лица са били уведомени, съобразно изискванията на разпоредбите на ЗУТ. Това е
видно и от приложените по делото писмени доказателства: констативен протокол от
15.05.2018г. – л.16 от адм. преписка, декларации относно изразено съгласие от
етажните собственици на етажната собственост на ул.“Железни врата“ №29 относно предстоящите
промени в сградата; копие от съобщение изх. №
АУ034375ПР-001ПР/11.04.2018г. до етажните собственици на жилищна сграда
ул.“Железни врата“ № 29.
Не е спорно, че жалбоподателите са собственици на
апартамент, съобразно приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 34, том 1, рег. № 200, дело № 29, считано от 24.10.2018г. Т.е. правилно
административният орган е приел, че към момента на издаване на разрешението за
строеж жалбоподателите не са били заинтересовани лица, съобразно чл.149, ал.2
от ЗУТ.
Правилен е извода на административния орган относно липсата
на предпоставки за обявяване на оспореното разрешението за строеж за нищожно.
Съдебната практика приема, че нищожни административни актове са тези, при които
са допуснати нарушения на изискванията за компетентност и форма. В този смисъл
е и разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, в която разбира се не са изчерпателно
изброени хипотезите на нищожност на административния акт. Настоящият състав
споделя това становище, понеже е безспорно, че при констатиране несъответствие
от този вид, то води до пълна липса на правнорелевантна воля за издаване на
административен акт – приема се по отношение на всички лица и органи, че още от
постановяването му същият не е произвел правни последици. В настоящия случай е
видно, че разрешение за строеж № 51/11.04.2018г. е издадено от Главния архитект
на Район „Приморски“ при Община Варна.
С разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗУТ, в сила от
11.02.2017г. законодателят е предоставил правомощия на главните архитекти на общината
да издават разрешение за строеж. Съобразно разпоредбата на §1, ал.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ, Главният архитект на общината може да
предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат
необходимия стаж за придобиването й. Видно е, че със Заповед № 005/17.02.2017г.,
Главният архитект на Община Варна е предоставил следните правомощия на главните
архитекти на районите на Община Варна: 3.„Да съгласуват и одобряват или да
отказват съгласуването и одобряването на идейни, технически и работни проекти,
както и да издават или да отказват издаването на разрешения за строеж, в т.ч.
за пристрояване, надстрояване /включително като част от КПИИ/, заповеди за
допълването им по чл.154, ал.5 от ЗУТ, с посочени по-нататък в заповедта
строежи или части от строежи. Правилно установено от административния орган е,
че разрешение за строеж№ 51/11.04.2018г. е издадено от Главния архитект на
Район „Приморски“ в рамките на предоставените му правомощия, поради което не е
нищожно. С оглед на това правилно в тази й част жалбата е отхвърлена като
неоснователна. Не на последно място следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата
на чл.156, ал.5 от ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на
отмяна. Предвид установените по делото релевантни факти съдът приема, че
оспорената заповед не противоречи на материалните разпоредби по издаването му,
не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, които да доведат до
нейната отмяна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, и
обстоятелството, че от страна на ответника и заинтересованите страни не са
претендирани разноски по делото, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И., ЕГН: **********
*** и С.К.Д., ЕГН: **********,*** срещу Заповед № ДК-10-СИР-08 от 19.03.2019г.
на Началника на РДНСК-Североизточен район.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: