ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
гр. Габрово, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500216 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, подадена чрез пълномощника юрк. Х.А. срещу разпореждане на
Габровски районен съд по ч.гр.д. № 574/2022 г. в частта, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта за претендираните суми. Оспорва се наличието на основание за
обявяване на договора за недействителен. Твърди се, че договорът за потребителски кредит
е съобразен с чл. 11, т. 10 от ЗПК. Прави се позоваване на решения на СЕС. Излагат се
доводи за същността на възнаградителната лихва, начина на определяне и нейната
дължимост.Твърди се, че претендираното обезщетение за забава е дължимо на основание чл.
86 от ЗЗД. Претендира се като дължимо и уговореното възнаграждение с договора за
предоставяне на поръчителство.
Заявено е искане за отмяна на разпореждането на заповедния съд, с което е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК и да бъде уважено искането на заявителя за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тези вземания.
Габровски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Т. Д. Н. за сумата 500,00 лв. – главница; договорна лихва в размер на
55,66 лв. за периода 19.02.2021 г. – 20.08.2021 г.; възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ в размер на 335,34 лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране;
1
мораторна лихва в размер на 40,97 лв. за периода 20.02.2021 г. – 22.03.2022 г., както и
законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че
вземането произтича от задължение по договор за паричен заем № 4056779 от 10.02.2021 г.
Заповедният съд е приел, че договорът, от който произтича претендираното вземане,
е сключен с потребител по смисъла на пар.13 от ЗЗП и чл. 1 от ЗПК, поради което клаузите
му следва да са съобразени с разпоредбите на тези закони.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на
дружеството поръчител, съдът е установил, че едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност
на „Файненшъл България“ ЕООД е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се
има предвид, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство заповедният съд е приел, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора
за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото с плащането на задължението
на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам
на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение
на основание чл. 26, ал.1, пр. 2, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК. Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът е недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Извършената от първоинстанционния съд преценка е съобразно предоставените
правомощия на заповедния съд по чл. 411, ал. 2 от ГПК и приложените към заявлението
доказателства. В случая съгласно т. 9 от подаденото заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
574/2022 г. по описа на Габровски районен съд, сума от 335,34 лв. е претендирана като
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, който договор е приложен към
заявлението. Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер по
отношение на договора за потребителски кредит. Поради това длъжникът има качество
потребител по процесния договор и приложение намират нормите на ЗЗП. В случая
клаузата, с която е уговорено заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство за обезпечаване на изпълнението на задълженията на поръчителя по
договора за потребителски кредит за периода на действие на договора за кредит, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП. Така уговорената клауза представлява
уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност
.Уговорено е възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което се
дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
неизпълнение или не.
Съобразявайки това, както и размерът на възнаграждението съотнесен към размера
на общото задължение, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски
кредит, дават основание да се приеме, че уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца поръчител,
поради което тази клауза е неравноправна. Заявлението, с което се иска издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 335,34 лв., представляваща възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от
2
ГПК. Невключването в ГПР на тези за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъл на §1,т.1 от ДР на
ЗПК , води до нереално отразяване на действителния размер на ГПР. Възнаграждението в
полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора съгласно чл. 4, т.3. В случая е
налице скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на
задължения за заплащане възнаграждение за поръчителство, което не е включено в ГПР. С
това е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност
на договора за паричен заем и потребителят дължи само чистата стойност на кредита
съгласно чл. 23 от ЗПК.
С оглед на това обжалваното разпореждане, с което заповедният съд е отхвърли
заявлението по чл. 410 ГПК за сумата 55,66 лева договорна лихва за периода от 19.02.2021 г.
– 20.08.2021 г., сумата 60,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата 40,97
лева мораторна лихва за периода 20.02.2021 г.- 22.03.2022 г. , е законосъобразно и
обосновано.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за процесните суми, като законосъобразен и обоснован, следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд - Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 687 от 31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 574/2022 г. на
Районен съд - Габрово в обжалваната отхвърлителна част, с която е отхвърлено заявлението
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *** по чл. 410 от ГПК срещу
Т. Д. Н. за сумите: договорна лихва в размер на 55,66 лв. /петдесет и пет лева и 66 ст./ за
периода 19.02.2021 г. – 20.08.2021 г.; възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ в размер на 335,34 лв. /триста тридесет и пет лева и 34 ст./; разходи и такси
за извънсъдебно събиране; мораторна лихва в размер на 40,97 лв. /четиридесет лева и 97 ст./
за периода 20.02.2021 г. – 22.03.2022 г.
Определението не подлежи на обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3