Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Русе, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VІ-ти граждански състав в публично
заседание на 22-ри
април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Милена
Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията
гр.дело № 3177 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът Община Иваново твърди,
че е страна
по договор за покупко - продажба на недвижим имот с пл.№ 9, в местност
"Пристанище, масив 1, в землището на с. П., Р.
област, който им бил представен от
ответниците с цел прекратяване на съсобственост, декларирано с внесено в Община Иваново, заявление с вх. № 94И-586-1/29.06.2020г.
Описаният в
договора имот е идентичен на имот идентификатор 56397.1.9, образуван с одобряване на кадастрална карта и кадастрални
регистри на с. П.,
общ. И., обл. Р., одобрени със
Заповед № РД-18-10/23.05.2014г. на Изп. Директор на АГКК.
За имот
идентификатор 56397.1.9 по кадастралните карти и кадастралните регистри на с. П., общ. И., обл. Русе
бил съставен акт за частна
общинска собственост № 1759/14.03.2019г., вписан в Аг. по вп.
под.№ 3057/19.03.2019г., акт 70, том 8, дело .№ 1525.
Твърди още, че видно от представения договор
купувачите не били индивидуализирани
и нямало отбелязване от Агенция по
вписванията, т.е. не е вписан, каквото е било
задължение на страните, както по
чл. 4 от Договора, така и по силата на чл. 18 от Закона за собствеността
и чл. 35 от ЗОС. Липсва и
печат на Община Иваново. Освен това имотът не
бил индивидуализиран достатъчно добре.
Счита,
че процесният договор е нищожен, на две различни основания, а именно поради невъзможен предмет и поради
противоречие на закона.
Договорът
бил нищожен поради невъзможен nредмеm, тъй като към момента на сключването му
процесниятимот
не е съществувал.
Имот
идентификатор 56397.1.9 бил образуван с
одобряване на кадастрална карта и кадастрални
регистри със Заповед № РД-18-10/23.05.2014г. на
Изп. директор на АГКК. Формиран е от имот с № 000010,
обособен с план за земеразделяне,
обн. в ДВ бр. 21 от 10.03.1994 г., находящ се в
землището на с.П., общ. И., обл. Р., с площ от 57,917 дка, определен за вилна зона в местност "Драките", десета категория,
предназначение - за нуждите на селското стопанство, който е собственост на Община Иваново по
закон, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост (ЗОС). Законът, който предоставя в собственост на общината този имот е
Законът за собствеността и ползването на земеделските
земи (ЗСПЗЗ). Съгласно чл. 25,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията му към датата на приемане на плана за земеразделяне:
"Земеделската земя, която не
принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост."
Това
се потвърждавало и от отразеното в Регистъра
на земеделските земи, гори и земи в ГФ на Общинска служба "Земеделие" - Иваново и т.нар. пълна
история на имота, от който било видно, че партидата е открита на 17.09.1997 г., собственик на имота е Община Иваново, начин на придобиване - по ЗСПЗЗ и няма
данни за бивши собственици.
За пръв път тази
територия- местност .Пристанише" се урегулира през 2008 г., когато със Заповед №9500-361/30.06.2008 г. на областния управител на
област Русе е приет план за
новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Тъй
като в последствие се оказало, че за имотите, урегулирани с плана за
новообразуваните имоти в местност "Пристанище" не била провеждана процедура за предоставяне на ползватели и
тези имоти не били придобили характера на имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, със
заповед № РД-09-146/15.04.2010 г., изменена със заповед № РД-09-324/02.08.2010 г. на кмета
на.община Иваново сьщите са изключени от обхвата на плана по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
През 2012 г.
Общински съвет - Иваново приема Решение № 96 по Протокол № 12/31.05.2012 г. за създаване на селищно образувание
"Пристанище", където се намира имота.
На практика, едва с издаването
на Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри в селищното образувание "Пристанище" за пръв път се създавали имоти,
които
притежавали необходимите и
законоустановени реквизити за местоположение, площ, граници и начин на трайно
ползване. Преди тази дата, имот пл. № 9
не е съшествувал, а е бил част от имот с № 000010,
обособен с план за земеразделяне, обн. в
ДВ бр. 21 от 10.03.1994 г., находяш се в землището на
с. Пиргово, общ.Иваново, обл. Русе, с плош от 57,917 дка.
Предвиждането му за "вилна зона" се осъшестаява едва с издаването на заповедта
от 23.05.2014г. До този момент имотът бил с
предназначение "за нуждите на селското стопанство“.
Счита, че освен на горепосоченото основание, Договора за покупко-продажба е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а именно поради противоречие със закона.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора разпоредба на
чл.35 от Закона за общинска собственост ЗОС):
1. Продажбата на недвижим имот - частна общинска собственост, се извършва от кмета на общината след провеждането на търг при условия
и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2.
2. Въз основа на резултатите от търга, съответно от решението на общинския съвет , се сключва договор за
продажба, съответно за замяна.
3. Договорът за продажба, съответно за замяна, се вписва в службата по вписванията по местонахождението на общинския имот.
В изпълнение на задължението си по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, след влизането на закона в сила през 1996г., Общински съвет - Иваново, с Решение №102
по Протокол № 13/23.08.1996г., е приел Наредба за стопанисване, управление и
разпореждане собщинска собственост на Община Иваново. Горепосочената наредба е
действала до отмяната й с Решение № 47
по Протокол №7/25.02.2000r., с който е приета Наредба №10 за
придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост в община Иваново.
В чл. 7 на действащата при сключване на процесния договор, наредба е определен
редът за продажба на недвижими имоти - частна общинска собственост.
Съгласно ал. 1, такъв тип сделка се извършва чрез търг, след решение на
Общинския съвет. Ал. 2 определя, че търгът се провежда по реда на чл. 4 от Наредбата, където ясно и
точно са определени необходимите действия за да бъде определен търгът като законосъобразнопроведен.
Заявява, че общината не е провеждала процедура за продажба
чрез търг на процесния имот. Не е спазена определената със
закон процедура за разпореждане с
имоти - общинска собственост, което нарушение е съществено.
Покупко-продажбата на имот - общинска собственост е
със сложен фактически състав, който следва да бъде
изпълнен, за да се счете сделката за законосъобразна. В настоящия
случай, съгласно чл. 4 от Наредба за стопанисване,
управление и разпореждане с общинска
собственост на Община Иваново, приета с Решение №102 по Протокол №13/23.08.1996г. на Общински
съвет - Иваново, а именно след Решение на Общинския сьвет,
назначаване на
комисия със заповед на Кмета, обявяване на търга, внасяне на депозит, изготвяне на протокол за
провеждане на търга и въз основа на него издаване
на заповед на Кмета на общината, с която се обявява спечелилият търга. Едва след извършване на
всички гореописани действия, съгласно чл. 7, ал.
3 от Наредбата, Кметът
на общината сключва договор за продажба на недвижимия имот.
В настоящия случай било
видно, че процедура по законосъобразно разпореждане с имота
не е спазена. Нямало нито едно доказателство, че е проведен
търг, Видно било, че имота не е придобит в резултат от сделка.
Нищожността била
несанируема, когато опорочаващият
факт не може да бъде заличен нито компенсиран. Липсата
на решение на Общински съвет -
Иваново за провеждане на търг бил
такъв опорочаващ факт. Липсвала и заповед на кмета за обявяване на
търг, липсвала документация
за реалното му провеждане, заповед на
кмета, с която се определя купувача и т.н. Въобще било видно, че Община Иваново не е дала съгласие за продажбата на имота.
Иска от съда да постанови
решение, с което да прогласи за нищожен Договор
за покупко - продажба на недвижим имот с пл. № 9 в местност
"Пристанище“, масив 1, в землището на с.П., Р. област, сключен между ответниците И.Д.К. и Р.Д. ***, тъй като същият е сключен за
невъзможен предмет и в противоречие със закона. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците И.Д.К. и Р.Д.К. считат предявените искове
за неоснователни. Предявили са насрещен иск установителен иск за
право на собственост върху недвижим имот , придобит по давност с непрекъснато
добросъвестно владение за период от 5 години, черпещи правното си основание в
разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 ал.2 от ЗС, с което искат да се признае за установено по отношение на ответника Община Иваново, че
двамата ищци са собственици в режим на СИО на основание осъществено през
периода от 07.04.1999 г. до 07.04.2004 г. вкл. добросъвестно
владение на процесния имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 56397.1.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, с адрес на поземления имот: с. Пиргово,
п.к. 7090, ул. Пристанищна № 76, с площ от 109 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), Предишен идентификатор:
няма, Номер по предходен план: 9,
при
съседи имоти с идентификатори: 56397.1.10, 56397.1.32, 56397.1.220, 56397.1.5, ведно с построената в имота Сграда с
идентификатор 56397.1.9.1 със застроена площ от 29 кв.м (двадесет и девет квадратни
метра), брой етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване.
Твърдят, че с ответника по насрещната искова
молба са сключили Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 07.04.1999 г. относно имот - частна
общинска собственост с пл. № 9 в местност
"Пристанището", масив 1, в
землището на с. Пиргово, обл. Русе, с площ от 100 кв.м, при граници: път, земеделска земя, имоти пл. №№ 5 и 10.
По
сега действащия план имотът представлява Поземлен имот с идентификатор 56397.1.9
по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Пиргово, общ. Иваново, обл.Русе,
с адрес на поземления имот: с. Пиргово, п.к. 7090, ул.
Пристанищна № 76, с площ от 109 кв.м, трайно
предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), Предишен идентификатор: няма, Номер по
предходен план: 9, при съседи имоти с идентификатори: 56397.1.10,56397.1.32,56397.1.220,56397.1.5, ведно спостроената в имота Сграда с идентификатор 56397.1.9.1 със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване.
Поясняват, че години преди сключването на
договора с ответника вече ползвали имота, тъй като в
него дядото на ищеца И. М. К. е имал
колиба, на мястото на която са изградили със собствени
средства малката масивна къща със
застроена
площ от 29 кв.м. Постройката я изграждали поетапно в периода
от 1972г. до 1990 г. Към датата
на сключване на договора с ответника постройката била завършена.
След
подписването на договора и към настоящия момент владеели непрекъснато имота, осъществявайки явно и необезпокоявано фактическа власт върху него
със съзнанието, че са негови собственици.
При
сключването на договора заплатили поисканата от
ответника цена в размер на 120 000 лв. /преди деноминацията от
05.07.1999 г./, ведно с държавна такса и разноски по придобиването, подробно описани в
т. 2 от договора. Впоследствие заплащали дължимия местен
данък и таксата за битови отпадъци всяка година до 2013 г. включително без
ответникът да се противопостави по никакъв начин.
През
2013 г. им направило впечатление, че заплатили само таксата за битови
отпадъци. Това
продължавало и до днес.
Първоначално не можели да си обяснят на какво се дължи тази
промяна, но през настоящата 2020 г. както
те, така и собствениците на съседните имоти,
били информирани първо неофициално,
че ответникът оспорва правото им на собственост. Били уведомени, че това се дължало на
липсата на вписване на договора ни за
покупко-продажба. Когато опитали да се снабдят с удостоверение
за данъчна оценка и скица, за да бъде направено вписването, от Община Иваново им отказали да издадат тези документи.
В
крайна сметка им била връчена искова молба по гр.д. №3177/2020 г. по описа на РРС, с която Община Иваново е сезирала съда с
иск за прогласяване нищожността на договора им. Като писмено
доказателство към исковата молба бил приложен и Акт за общинска собственост № 1759 от 14.03.2019 г., вписан в Службата по вписванията с Вх. рег. № 3057/19.03.2019
г., Акт №
70, том 8, дело 1525.
Считат, че с действията си ответникът оспорва правото им на собственост и за тях е налице правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск, с който да защитят правата си като
собственици в режим на СИО на процесния имот.
Считат също така, че основанието на което владеят имота /договора за покупко-продажба/ е годно да ги направи
собственици, поради което са придобили същия имот и на основание добросъвестното владение, осъществено от тях
непрекъснато и необезпокоявано в периода от датата на подписване
на договора 07.04.1999 г. до 07.04.2004 г. вкл. Претендират направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на предявените
искове с правно основание чл.26 от ЗЗД е договор за
покупко-продажба от 07.04.1999 г., по силата на който Община Иваново продава на
И.Д.К., по време на брака му с Р.Д.К.,*** землището на с.Пиргово, обл.Русе, от
100 кв.м., при граници: път, земеделска земя, имоти пл.№№ 5 и 10, за сумата 120 000
лв.
Приложена е пълна история на имот № 000010 към
24.07.2020 г. с открита партида на 17.09.1997 г., от която се установява, че
същият представлява вилна зона с площ 57.917 дка, в местността „Драките“,
десета категория, с предназначение на земята – за нуждите на селското
стопанство, смесена собственост. Единствен собственик на имота е записана
Община Иваново на основание - ЗСПЗЗ.
Видно от Заповед №
РД-09-146/15.04.2010 г. на Кмета на Община Иваново, издадена на основание чл.
44, ал. 2 ЗМСМА, § 4н, ал. 13, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр.с § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР
на ЗСПЗЗ и Костативен протокол от 16.03.2010 г. на комисия, назначена със
заповед на кмета, поправена със Заповед № РД-09-324/02.08.2010 г. /л. 14/ на
Кмета на Община Иваново, е одобрено изменение на плана на новообразуваните
имоти по § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на с. Пиргово, одобрен със
Заповед на областния управител на област Русе № 9500-361/30.06.2008 г. в частта
за местност „Драките“ /“Пристанище“/ в землището на с.Пиргово, като изключва от
плана на новообразуваните имоти 114 броя имоти, обособени от имот № 000010 с
площ 57,917 дка от плана за земеразделяне на с. Пиргово, местност „Драките“
/“Пристанище“/.
С Решение № 96 на ОбС Иваново
от 31.05.2012 г. по протокол № 12, на основание чл. 21, ал. 1, т. 17 и т. 18 и
чл. 27, ал.4 от ЗМСМА, във вр. чл. 25, ал. 1 ЗАТУРБ, е създадено селищно
образувание „Пристанище“ в местност „Драките“ в землището на с. Пиргово.
Със Заповед № РД-18-10/23.05.2014
г. на изп. директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр.49/13.06.2014 г., е одобрена
кадастралната карта и кадастралните регистри на селищно образувание
„Пристанище“ в землището на с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе.
Ищецът представя разписен
лист по собственици от м.12.1995 г. на ОСЗ-с.Иваново, видно от който за имот
вилна зона с площ 57.917 дка, в местността „Драките“, десета категория, като
собственик е отразено Кметство с. Пиргово. В този смисъл е и изготвеното по
делото заключение на назцначената съдебно –техническа експертиза.
По искане на ответниците ищеца
е представил приходни квитанции за заплатен данък и такса битови отпадъци за
процесния имот за периода от 2010г. до 2020 г.
Агражирани са и гласни доказателства
/свид.показания на В. П. и Й. П./, съгласно които ответникът стопанисва
процесния имот повече от 20 години, като си е построил рибарска къща, на която
впоследствие е правил подобрения и разширявал. Никой през изминалите години не
е имал претенции към мястото, използвано от ответниците, само те са го
ползвали. Не си спомнят да е имало
търгове за тези места, само съобщили по радиоточката собствениците на имоти да
отидат в кмеството в с.Пиргово и да си платят парцелите в определен ден, в
който идвали от Община Иваново и им издавали документи.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Община Иваново претендира
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с ответниците на 07.04.1999 г., поради невъзможен предмет – тъй като
към момента на сключването му процесният имот не е съществувал, а е бил част от
имот № 000010 с площ 57.917 дка. Едва с приемането на кадастралната карта и
кадастралните регистри в селищно образувание „Пристанище“ през 2014 г. за пръв
път се създава имотът с необходимите реквизити за местонахождение, площ,
граници и начин на трайно ползване.
По смисъла на чл.26, ал.2,
пр.1 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако
към момента на сключването му вещта, предмет на
разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на
установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. съобразно тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни
сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде
извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на
разпореждането, като следва да бъде
взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна
е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено. Дори
към определен минал момент вещта да не е съществувала като самостоятелна по
причина, че е била вградена в друга, по-голяма
вещ и е представлявала част от нея, ако към момента на
извършване на сделката е приключило фактическото й отделяне като самостоятелен
обект и реалното й обособяване като такъв, съответствуващ
на изискванията на действащите към този момент строителни правила и норми, следва да се приеме, че е налице годен обект на
разпореждане по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД.
Според ТР № 3/28.06.2016 г.
по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, ако
към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот не са фактически обособени,
но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект,
съобразно изискванията в действащия устройствен закон към
този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен
предмет.
Настоящият случай е именно
такъв. В цитирания договор за покупко-продажба имотът, макар и несъществуващ
към него момент като самостоятелен обект на собственост, е индивидуализиран
като площ, местонахождение, граници и дори с номер, съвпадащ със обособения
впоследствие и съществуващ такъв към настоящия момент.
Поради това съдът приема, че
процесният договор не е нищожен поради невъзможнен предмет. Същият не
противоречи и на закона по следните съображения:
За да е налице противоречие със закона като
основание за нищожност по чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва
договорът да е сключен при несъобразяване с предписанията на императивните
правни норми. Релевираното от ищеца основание
за нищожност на договора
за покупко-продажба на недвижим имот от 07.04.1999 г. е нарушение на изискванията на чл. 35 от Закона за общинската собственост – продажбата на имот-частна общинска
собственост да се извърши от кмета след провеждането на търг и взето въз основа
на него решение на Общинския съвет.
В случая, за да се приеме,
че е налице противоречие с конкретната императивна правна норма, следва първо
да се установи, че имотът, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка, към
момента на нейното сключване, е бил частна общинска собственост. В това
отношение Община Иваново се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр.
1 от ЗСПЗЗ, според която земеделска земя,
непринадлежаща на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. Нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ от своя страна повелява, че земеделската земя, останала след
възстановяването правата на собствениците с план за земеразделяне и карта на съществуващи и възстановими
стари реални граници, става
общинска собственост. Т.е., в приложното поле на тези
норми се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но
не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и
§ 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването на право на собственост върху земите по чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по
силата на закона.
В настоящото производство
ищецът следва да установи, че процесният имот има
земеделски характер по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, не е реституиран или
изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
способи, както и че не е държавен.
В конкретния случай, обаче, позоваването
на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не
сочи на удостоверяване на конкретно фактическо основание /в този смисъл са решения
№№ 271/30.10.2012 г. по гр.д. 477/2012 г. и 15/19.02.2016 г. по гр.д.№ 4705/2015 г., двете по описа на ВКС, II ГО/.
При наличието на законовите изисквания,
според чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ, ОСЗ взема
решение за възстановяване правото на собственост на общините в съществуващи или
възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани,
юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Т.е., остатъчният фонд земеделска земя
по чл. 19 ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по
възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи
субекти - физически и юридически лица, държавата и общините
и следователно в него влизат само земите, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тази
норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон.
Процесният
имот няма
качеството „земеделска земя“ по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с.Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе, в селищно
образувание „Пристанище“.
С кадастралната карта от 2014 г. за него е
предвидено трайно ползване – ниско застрояване. Същият не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са заявени претенции по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
няма данни да е предоставян за ползване по някое ПМС. Поради това и
при липса на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване,
одържавен или отнет по друг начин и следователно да е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните
срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ
/така решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1403/2010 г., I г.о.,
решение № 88/17.07.2015 г. по гр.д.№ 6225/2014 г. на ВКС, І г.о. и решение № 109/25.05.2016 г. по гр.д.№ 356/2016 г. на ВКС, I г.о./. Ангажираните гласни
доказателства също потвърждават, че земята в местност „Пристанище“ никога не е
била предназначена за земеделско производство, била е пустош и камънак,
намираща се непосредствено до пристанището на с.Пиргово.
При така установените по делото факти следва извода, че
ищецът не е доказал предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ като способ за
придобиване на земеделска земя. Доколкото Община Иваново не е
установила при условията на пълно и главно доказване, че продаденият на ответниците
през 1999 г. имот е частна общинска собственост, не може да се приеме и че
договорът противоречи на закона – Закона за общинската собственост и приетата
въз основа на него Наредба за стопанисване, управление и разпореждане с
общинска собственост на Община Иваново. Сама по себе си продажбата на чужда вещ не е нищожна. Тя обвързва страните по нея, но не поражда действие единствено за действителния собственик.
По горните съображения
предявените искове за прогласяване нищожността на сключения между страните
договор за покупко-продажба на недвижим имот с пл.№ 9, в местност "Пристанище, масив 1, от 07.04.1999 г. като
неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.
По отношение на предявения
от ответниците насрещен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.2 ЗС:
По този насрещен иск ищците по насрещния иск (ответници
по основния иск) следва да докажат, че са собственици на твърдяното от тях правно
основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици на процесния
недвижим имот на основание придобивна давност, те трябва да докажат, че са
владяли имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в период
надхвърлящ 10 години.
С оглед данните по делото
съдът намира, че се събраха достатъчно доказателства досежно това, че ищците са
владели имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в период от
около 50 години, а именно от началото на 1970 г. досега, т.е. повече от 10
години. Безспорно се установи по делото посредством събраните гласни
доказателства, че още дядото на ищеца по насрещния иск е имал рибарска колиба в
имота, а впоследствие ищеца заедно със съпругата си са направили множество
подобрения – разширили покрива, ремонтирали. Къщата ищците ползвали и
понастоящем. Свидетелите имат непосредствени впечатления (тъй като и двамата
свидетели са закупили имоти в района по този ред), че през периода 1998г
-1999г. всички собственици на имоти в местност Пристанище са били поканени да
подпишат договори с ответната община, с
които да се легитимират като такива след заплащането на определена от Общината
цена.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира
предявения насрещен иск за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер
на 1440.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Община Иваново, представлявана от кмета Г. М., против
И.Д.К., ЕГН **********
и Р.Д.К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот с пл.№ 9, в местност
„Пристанище“, масив 1, в землището на с.П., обл.Р., сключен на 07.04.1999 г., поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Иваново,
представлявана от кмета Г.М., че И.Д.К., ЕГН ********** и Р.Д.К., ЕГН **********
са собственици по давностно владение на недвижим имот, с пл.№ 9, в местност
„Пристанище“, масив 1, в землището на с.П.., обл.Р..
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета Г.М., да
заплати на И.Д.К., ЕГН ********** и Р.Д.К., ЕГН **********, 1440.00 лева
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: