Решение по дело №993/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково срещу Решение № 145/18.07.2023 г. по АНД № 302/2023 г. по описа на РС – Свиленград /писмено уточнение от 18.09.2023 г./.

Изложени са съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Нарушението било безспорно извършено – основанието за разрешение за пребиваване на гражданина на трета държава /Република Турция/ в Република България изключвало правото му на достъп до българския пазар на труда. Чужденецът престирал работна сила без съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Поради това за извършено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ правилно на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ била ангажирана отговорността на дружеството. Неправилно РС приел, че с посочване на чл. 75а, ал. 2 вместо чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ били нарушени правата на дружеството да разбере в какво е обвинено. И двете норми препращали към наказанието по чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ. Отделно, след като РС е приел, че е налице предоставяне на работна сила от чужденец – гражданин на трета държава по смисъла на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ, то е следвало въз основа на правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН да извърши преквалификация на нарушението вместо да отменя НП. Моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП. Алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд-Свиленград. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Ответникът „ТРАБЗОН УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИИАТ“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. Писмено е изразено становище за неоснователност на жалбата. Административнонаказващият орган бил приложил неправилната санкционна норма. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: при проверка за спазване на трудовото законодателство, извършена на 08.02.2023 г. на „ТРАБЗОН УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИИАТ“ ООД, ЕИК *********, контролните органи установяват сключен на 08.11.2021 г. трудов договор с А. О. /с разрешение за продължително пребиваване, издадено на 13.09.2022 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България - ЗЧРБ/. Резултатите от проверката са обективирани в протокол от 06.03.2023 г., видно от който се установява нарушение, свързано с достъп до пазара на труда на лице, което няма това право. Протоколът е връчен на 09.03.2023 г. на управителя на дружеството. За приемането на работа от страна на дружеството - работодател по смисъла на ЗТМТМ на лице – гражданин на трета държава, което предоставя работна сила, без да има право на достъп до пазара на труда поради притежаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България – нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, извършено на 13.09.2022 г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 26-2300051 от 09.03.2023 г., като са посочени за нарушени и разпоредбите на чл. 75а, ал. 5 и ал. 2, предл. Второ ЗТМТМ. Издадено е от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково НП № 26-2300051/29.05.2023 година, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Свиленград доказателствен материал.

Съдът констатира, че АУАН е съставен, а НП - издадено от компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Допуснати са съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на НП, до който извод е достигнал и РС – Свиленград с оспореното съдебно решение.

Съгласно цитираната в НП чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ на работодател - юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказанието се налага в случай, че работникът е без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

Съгласно чл. 75а, ал. 5 ЗТМТМ наказанието по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ се налага и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 с.з. от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Наказанието се налага в случай, че работникът няма право на достъп до пазара на труда. Право на достъп до пазара на труда нямат работници - граждани на трети държави, които: 1. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 2; 2. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от ЗЧРБ. В конкретния случай се установява именно това – лицето А.О. притежава разрешение за продължително пребиваване, издадено на 13.09.2022 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ.

Следва да бъде посочено, че нарушението в НП е описано, както следва: дружеството, в качеството му на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила без съответното разрешение, тъй като в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ чужденецът е предоставял работна сила без право на достъп до пазара на труда поради притежаване на разрешение за продължително пребиваване, издадено на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ. При това се формира извод, че действително осъществилата се фактическа обстановка не е подведена под релевантния по време, място и лица закон. Наказаното лице не е наясно за кое негово неправомерно поведение е ангажирана отговорността му – за това, че е наело лице без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, или, че лицето, което е наело, няма право на достъп до пазара на труда поради разрешението за продължително пребиваване. В действителност нормата на чл. 75а, ал. 5 ЗТМТМ препраща към чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, т.е. видът и размерът на предвиденото от законодателя наказание са едни и същи. Въпреки това фактите са различни, а изясняването им е от съществено значение за определяне изпълнен ли е фактическият състав на административно нарушение по чл. 6 ЗАНН. Неяснотата на фактите не може да бъде поправена от съда по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй като се касае за допуснато процесуално нарушение в административнонаказателното производство, от категорията на съществените. Обратното би означавало във всеки случай на неправилно подведена под правната норма фактическа обстановка да се ангажира отговорността на лицето, сочено за извършител, т.е. не би съществувала хипотеза, при която допуснатите съществени процесуални нарушения да бъдат основание за отмяна на НП, както до момента е утвърдилата се съдебна практика. Това поставя лицата в невъзможност да се защитават, вкл. и по отношение на коя обвинителна теза следва да го направят, както и при всички случаи, без значение дали контролните органи са успели да докажат фактите и да ги подведат под релевантния закон, да бъдат наказани, което ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо наказващите, каквато всъщност не е целта.

В случая са посочени елементите от обективната страна на нарушението – същото е описано, но не е подведено под нарушените законни разпоредби. Този извод се формира и въз основа на доказателствата, приложени по делото. Нарушението на чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН е предпоставка за отмяна на НП, в който смисъл е и решението на районния съд.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че е неясна датата на извършване на нарушението. Видно от АУАН и НП нарушението е извършено на 13.09.2022 г., на която дата на лицето е издадено разрешение за продължително пребиваване. В този смисъл, ако се приеме, че дружеството е извършило нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, то трябва да се посочи към кой момент то е приело на работа или за същото чужденецът предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, като това би могла да бъде датата на сключване на договора – 08.11.2021 г., ако в действителност липсват разрешение или регистрация. Приемайки, че дружеството е извършило нарушение на чл. 75а, ал. 5 ЗТМТМ, то тогава следва да се съобрази, че достъпът на лицето до пазара на труда е ограничен по силата на разрешението от 13.09.2022 г., но продължава и към момента на извършване на проверката от контролните органи – 06.03.2023 г.

Доколкото направените от РС – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, уговорени и платени в брой по договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно възражението за неговата прекомерност, което е обективирано от касатора на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, въпреки липсата на правна и фактическа сложност на делото, доколкото размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е съответен на определения от законодателя в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145/18.07.2023 г. по АНД № 302/2023 г. по описа на РС – Свиленград.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище – гр. София, да заплати на „ТРАБЗОН УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИИАТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Х. Б. А., сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: