Решение по дело №1986/2018 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 345
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20182220101986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Нова Загора, 28.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на шести ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

                                                      

                                                                                                                                  

при секретаря: Валентина Колева 

и в присъствието на прокурора:                                 разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 1986 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1, пр.1от ЗЗД.

  Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД,  БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,  ул. „Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт против Н.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** като длъжник в размер на 2440.72 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012 г.

В исковата молба ищецът посочва, че сумата от 2440.72 лв. представлява: 1974.65 лв. - дължима главница до 16.05.2018 г.; 310.79 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 28.04.2017 г. до 16.05.2018 г.; 35.28 лв. - санкционираща лихва за периода от 02.04.2018 г. до 16.05.2018 г.; 120.00 лв. - заемни такси.

Претендират се също и 198.81 лв. - представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 1974.65 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 17.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът посочва, че към заявлението по чл.417 от ГПК банката е представила копия от Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012 г., Общи условия, неразделна част от договора за кредит, извлечение от счетоводните книги на Банката - извлечение от сметка №11/********* от 17.05.2018 г., от което е виден размера на задължението, и извлечение ПЗ показване на заем ,от което е видно, че кредита е усвоен на 15.05.2012 г., Нотариална покана - Уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и известия за доставяне към тях на нотариус Н. Б. с рег.№ 416 в НК, получена от длъжника на 08.03.2018 г. с рег.№ 182, т.1, акт № 62/10.01.2018 г. на същия нотариус.

Сочи също, че въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ М.М. към КЧС и район на действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 306/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител изпратил заповедта на длъжниците и тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди, че на 31.10.2018 г. „БАНКА ДСК” ЕАД е получила съобщение от PC - Нова Загора, гражданска колегия, с което била уведомена, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1071 /2018 г. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Във връзка с полученото съобщение и в срока по чл.415 ал.1 ,т.2 от ГПК ищцовата страна е предявила настоящия иск за установяване съществуване на вземането си и моли съда да го разгледа.

Според ищеца вземането му произтича от следните основания, обстоятелства и факти:

Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Н.Д.К., ЕГН: **********, като кредитополучател, Банката му е предоставила сума под формата на кредит за текущо потребление в размер на 3000 лв. при лихва 10,45% годишно .

Кредитът бил усвоен на 15.05.2012 г., както било видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжника К..

Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги, падежната дата за издължаване на месечните вноски била 28-то число и не били платени вноски с падежни дати: 28.04.2017 г., 28.05.2017 г., 28.06.2017 г., 28.07.2017 г., 28.08.2017 г., 28.09.2017 г., 28.10.2017 г., 28.11.2017 г., 28.12.2017 г., 28.01.2018 г., 28.02.2018 г., 28.03.2018 г. Допусната била забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни.

Твърди, че „Банка ДСК” ЕАД била извършила уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - връчени били: Нотариална покана - Уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и известия за доставяне към тях на нотариус Н. Б. с рег. № 416 в НК, получена от длъжника на 08.03.2018 г. с рег. № 182, т.1, акт № 62/10.01.2018 г. на същия нотариус на основание чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК. Изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя настъпва с уведомяването на кредитополучателя. Оттогава целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя. Изискуемостта е осчетоводена от банката - кредитор на 02.04.2018 г.

Посочва обстоятелството, че към настоящият момент кредитополучателят не бил погасил задълженията си към Банката, обосновавало ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 1071/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, отправя към съда следното искане:

Съдът да приеме за установено, че към 17.05.2018 г. ответникът Н.Д.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, като кредитополучател дължи на „Банка ДСК" ЕАД обща сума в размер на 2 440.72 лв., от които:

-1974.65 лв.  - дължима главница до 16.05.2018г.;

-310.79 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 28.04.2017 г. до 16.05.2018 г.;

-35.28 лв. - санкционираща лихва за периода от 02.04.2018 г.. до 16.05.2018 г.,

-120.00 лв. - заемни такси и

-198.81 лв. - разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 1974.65 лв., считано от датата на подаване на заявлението -17.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът посочва, че тази сума представлява задължение, поради неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012 г.

Процесуалният представител на ищеца моли съдът да осъди ответника да заплати сторените по настоящото производство разноски, както и да му присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредбата за размерите за минималните адвокатски възнаграждения.

Отправя следните доказателствени искания :

Моли съдът, ако ответника не признае иска, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае със счетоводните документи, намиращи се в „Банка ДСК” ЕАД, ФЦ Сливен да отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства и моли съдът да ги приеме.

          В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител адв. М.Д.П. ***, с който същият посочва, че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен.

С оглед на изложените факти от страна на ищеца, адв. П. анализира няколко факта, обосноваващи твърдението му за неоснователност на исковата претенция.

Посочва, че клаузите в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в чл. 7.1 и 7.2, регламентиращи увеличение на лихвените проценти в Раздел III „Олихвяване. Разходи по кредита", включително и клаузите, уреждащи настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, касаят основни параметри на договорните отношения. Твърди, че тези клаузи не са от категорията на индивидуално уговорените клаузи, а попадат в кръга на чл. 146, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който текст се отнася за клаузи, които са били предварително изготвени и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Навежда, че в този смисъл и самите клаузи от договора били неравноправни, защото принудително обвързват потребителя с предварително изготвени клаузи и водят до явно неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора и че същите противоречат не само на чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП, но и на Директива 9313 на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на Директива 200529 на Европейския парламент и Съвета от 11.05.2005 г., относно нелоялни търговски практики от страна на търговци и потребители на външния пазар, приети и станали част от българското законодателство със ЗЗП.

 Посочва, че уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост било извършено по реда на чл. 47 от ГПК и също, че при посещенията на нотариуса на адреса на длъжника, не е намерен никой. Счита, че е нарушена процедурата по уведомяването на длъжника, чрез връчването на нотариалната покана по реда на чл. 47 от ГПК. Сочи, че съгласно чл. 50 от ЗННД при връчването от нотариуса или натоварен от него служител се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне уведомление и в нея. Когато лицето не се яви в срока, посочен в уведомлението, за да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Според особения представител разпоредбите на ГПК не установяват срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване. Връчителят обаче трябва да удостовери, че е положил достатъчно усилия да открие адресата и че не намира лице, което да получи уведомлението, което предполага адресът да е посещаван няколко пъти, в различно /подходящо/ време, като едва при последното посещение следва да постави съответното уведомление, да попълни в него датата на поставянето му и го подпише (решение № 233/3.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7723/2013 г., IV ГО, ГК). Преценката за наличие на предпоставките по чл. 47 от ГПК се извършвала въз основа отбелязванията върху нотариалната покана, а съобразно постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определение № 47/17.01.2011 г. по ч.т.д. № 719/2010 г. на ВКС, II ТО, удостоверяването на обстоятелствата, относими към връчването, следвало да се съдържа в самото съобщение върху нотариалната покана. Посочва, че съгласно препращащата норма на чл. 50 от ГПК, всичко изложено се отнася и за връчването на нотариална покана. В настоящия случай се твърди, че нотариусът бил осъществил залепване на уведомлението при всяко отделно посещение. Не било посочено в какво време е извършвано посещението - сутрин, обед, вечер? Според особения представител посещенията се явявали като извършени в кратък промеждутък от време. В тази връзка оспорва  направеното връчване на нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Разяснява, че по силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.

Позовава се на Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 8/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) според което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Според него за останалите вноски заявлението се явявало предсрочно подадено.

Във връзка с гореизложеното моли съдът да приеме, че исковата претенция е неоснователна и като такава да я остави без уважение, както и да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

На 18.09.2019 г. в РС – Нова Загора е постъпила писмената защита от ищцовата страна с вх. № 4778. Със същата гл.юрк. Р.Г. твърди, че изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя, настъпва с уведомяването на кредитополучателя. От тогава целият или неплатеният остатък по кредита бил изискуем, както по отношение на  кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Изискуемостта е осчетоводена от банката и е имало заявление за издаване на изпълнителен лист.

Посочва, че твърденията на ищцовата страна се основават на следната съдебна практика: Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 132 от 02.10.2015 г. на ВКС по чл.290 ГПК, според които отговорността на поръчителя по договор за кредит се погасява, ако към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл шест месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно същите началният момент се определя от датата на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е стигнало до длъжника-кредитополучател.

Сочи също, че според Решение № 23 от 24.03.2015 г. в този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

Ищецът визира и Определение № 555 от 02.10.2009 г. на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК и Определение ОС Варна от 02.2015 г., като прави извода, че изискуемостта на вземането, спрямо кредитополучателя и поръчителя, настъпвала с уведомяването на кредитополучателя, дори и поръчителят да не е бил уведомен. Оттогава започвал да тече и 6-месечният срок по чл.147 от ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012 г; Общи условия към договора за кредит; Подробно извлечение от кредитната сметка; Уведомления до длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и известия за доставяне към тях - нотариална покана и др.; Пълномощно на процесуалния представител на „Банка ДСК”ЕАД; Разпечатка от Търговския регистър за актуалното състояние на БДСК; Платежно нареждане за внесена държавна такса; Подробно извлечение от разплащателната сметка;

Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника Н.Д.К. е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012 г., по силата на който, Банката му е предоставила сума под формата на кредит за текущо потребление в размер на 3000 лв. при лихва 10,45% годишно .

Кредитът е усвоен на 15.05.2012 г., видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжника К..

Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за текущо потребление, докато ответникът не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни.

Кредитополучателят не е извършил никакви действия за погасяване на задълженията си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 1071/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на 28.11.2018 г. в РС – Нова Загора е постъпила искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД против Н.Д.К..

Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ М.М. към КЧС и район на действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 306/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на длъжниците и тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

 „Банка ДСК” ЕАД е направила опит за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, посредством : Нотариална покана - Уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разписка за доставяне  на нотариус Н. Б. с рег. № 416 в НК, неполучена от длъжника до 10.02.2018 г. с рег. № 182, т.1, акт № 62/10.01.2018 г. на същия нотариус на основание чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК, чрез залепяне на уведомление от връчителя.. Изискуемостта на цялото вземане е осчетоводена от банката - кредитор на 02.04.2018 г.

Процесните задължения са в размер на 2 440.72 лв., от които:

-1974.65 лв.  - дължима главница до 16.05.2018г.;

-310.79 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 28.04.2017 г. до 16.05.2018 г.;

-35.28 лв. - санкционираща лихва за периода от 02.04.2018 г.. до 16.05.2018 г.,

-120.00 лв. - заемни такси и

-198.81 лв. - разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 1974.65 лв., считано от датата на подаване на заявлението -17.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съдът е назначил на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите:

1.   Кога е разрешен и кога е усвоен кредита, какви суми са постъпили по кредитната сметка на кредитополучателя и как са се погасявали с тях на падежната дата задълженията към Банката по главница и лихви с оглед условията на сключения Договор за кредит.

2.   На коя дата кредита е станал предсрочно изискуем с оглед извършените плащания (постъпленията по кредитната сметка на кредитополучателя) и с оглед на условията на сключения Договор за кредит и Общи условия.

3.   Какъв е размера на дължимите суми към Банката към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -17.05.2018 г.

В заключението си от 05.08.2019 г. вещото лице,в чиято компетентност и безпристрастност съда не се съмнява, посочва, че:

         1. Кредит № 11/20295946/15.05.2012 г. с кредитополучател Н.Д.К. *** е разрешен на 15.05.2012 г. и е усвоен на 15.05.2012 г. По кредитната сметка на кредитополучателя К. за погасяване на задълженията  му към Банката по главница и лихви са постъпили, както следва: за погасяване на главницата 1025.35 лв.; за погасяване на лихви 1499.93 лв.; за погасяване на заемни такси 262.30 лв. С постъпване по сметката на горепосочените суми, съответно са погасявани главница, лихви и такси, съгласно условията на договора.

         2. С оглед на условията на сключения Договор за кредит, Общите условия и извършените плащания от кредитополучателя /постъпленията по кредитната сметка на К./ процесния кредит е станал предсрочно изискуем на 02.04.2018 г.

         3. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в Районен съд – Нова Загора – 17.05.2018 г. дължимите суми към Банката от кредитополучателя К. са както следва: дължима главница 1974.65 лв.; дължима редовна лихва 310.79 лв.; дължими заемни такси 120.00 лв.; санкционираща лихва 35.28 лв. 

Изготвена е и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача, да се изчисли размера на задължението /вноските/ с настъпил падеж към момента на формиране на присъденото нещо – т.е към датата на последното открито съдебно заседание, насрочено на 06.11.2019 г.

В заключението си от 04.10.2019 г. вещото лице посочва, че към 06.11.2019 г. – датата на провеждане на последното открито съдебно заседание по делото непогасените месечни вноски с настъпил падеж са 31 броя в общ размер 1317.65 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.  В открито съдебно заседание на 06.11.2019 г. страните също са посочили, че приемат заключението на експертизата.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Предявения иск е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по договор за кредит за текущо потребление между „БАНКА ДСК” ЕАД и Н.Д.К..  Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си и е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни, поради което кредитът станал предсрочно изискуем,според ищеца.      

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

По същество съдът намира иска за частично основателен по следните съображения:

При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да установи възникването на облигационно правоотношение между праводателя му и ответника по процесния договор за кредит и да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това число размера на дължимите от ответника суми за заплащане на кредита и начина на погасяване на вноските по него. В тежест на ответника бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или частично за посочения период.  

         С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „БАНКА ДСК” ЕАД и Н.Д.К. са били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество му предоставило кредит в размер на 3000.00 лв., а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на 120 месечни вноски, при лихва 10,45% годишно, потвърдено и от назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза.

 Възраженията на ответната страна за нищожност на клаузи от договора като неравноправни са неоснователни. Процесният договор за паричен заем е сключен в съгласие с изискванията на  чл. 10, ал. 1 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора са изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Ответникът, в качеството си на заемател, е получил в заем сумата в размер на 3000.00 лв., срещу поето задължение за връщането ѝ, уговорено като разсрочено на 120 месечни вноски, включващи главница и договорна /възнаградителна/ лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.

Но се установи в хода на настоящото производство,че ответникът не е бил уведомен по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане.Съдът следва да приеме за установено,че тя е настъпила само по отношение на онези заемни вноски,за които е настъпил падежа към датата на последното съдебно заседание,когато се формира силата на пресъдено нещо,съгласно горецитираното тълкувателно решение на ВКС.Съгл.заключението на вещото лице в допълнителната му част съдът можа да установи точния размер на тези вноски-1317.65лв.

         Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен до този размер,като се отхвърли иска в останалата му част.

         С процесния договор за паричен заем ответникът е поел задължение да заплаща и договорна /възнаградителна/ лихва върху чистата сума на заема за целия период при годишен лихвен процент в размер на 10,45%.Така с оглед частичното  уважаване на иска относно главницата следва пропорционално да се определи и размера на дължимите лихви-неплатена редовна лихва,санкционираща лихва и законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.По отношение на претендираните заемни такси същите се дължат в пълен размер.

        Относно разноските:

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за частично основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 702.70лв.пропорционална сума на уважената част от иска ,от общата сума от 1048.81 лв. общо, от които 48.81 лв. държавна такса, 400.00 лв. възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице 300.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение 300.00 лв.

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1  ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски,съобразно с уважената част от иска, в размер на 133.20лв. от общо  направените разноски от 198.81 лв., от които 48.81 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК, по отношение на Н.Д.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт, сумата в общ размер 1669.52 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ от които: главница 1317.65 лв. /хиляда триста и  седемнадесет  лева и шестдесет и пет стотинки/, неплатена редовна лихва 208.23 лв. /двеста и осем лева и двадесет и три стотинки/ за периода от 28.04.2017 г. до 16.05.2018г., санкционираща лихва 23.64 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода от 02.04.2018 г. до 16.05.2018 г., заемни такси от 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението СЪЩЕСТВУВА, като ОТХВРЪЛЯ ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.Д.К. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ: *********, сумата от 702.70 лв. /седемстотин и два лева и седемдесет стотинки/, разноски в заповедното и исковото производство, съобразно уважената част от иска.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: