ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 14.08.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов гр. д. № 3627/2020
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Подадена е молба от „Е.“ ЕООД, с която се иска допълване на определение от 01.07.2020 г. в частта за съдебните разноски. Сочи се от молителя, че съдът не е присъдил поисканите с отговора на частната жалба съдебни разноски. Иска се от молителя да бъде допълнено определението и да му се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата „Г.у.с.и в.“ ЕАД- в несъстоятелност е подал отговор, с който я оспорва с възражението, че е недопустима поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК. По същество оспорва молбата с довода, че не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение.
Молбата с правно основание чл.248 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Доколкото в случая се иска допълване на определението на съда, а не изменение на определението в частта за разноските, представянето на списък по чл.80 ГПК не представлява процесуална предпоставка на искането за допълване и присъждане на съдебни разноски.
Молбата по чл.248 ГПК по същество е неоснователна. Това е така, защото не е налице основание да се възлагат в тежест на „Г.у.с.и в.“ ЕАД- в несъстоятелност сторените от „Е.“ ЕООД съдебни разноски.
Според съда „Г.у.с.и в.“ ЕАД - в несъстоятелност, от чието име е била подадена жалбата по чл.435 ал.3 ГПК, не е причина за образуване на делото, което е прекратено с определение от 01.07.2020 г. В действителност жалбата по чл.435 ал.3 ГПК е била подадена от името на това дружество, но жалбата е подписана от лице без представителна власт, защото към подаване на жалбата дружеството е в открито производство по несъстоятелност, а в този случай само синдикът или упълномощен от него адвокат могат да извършват процесуални действия от името на несъстоятелния търговец - определение № 658 от 14.12.2015 г. по ч.т.д. № 2249/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 112 от 27.04.2018 г. по т.д. № 2636/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 38 от 12.02.2018 г. по т.д. № 2636/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Синдикът, който е надлежен представител на дружеството в несъстоятелност, със становище от 15.06.2020 г. е заявил, че не поддържа подадената от името на дружеството жалба и не е потвърдил извършените от името на дружеството действия без представителна власт. При липса на потвърждаване на извършените без представителна власт действия и поради заявяване от синдика, че не поддържа жалбата, съдът е прекратил производството с определението от 01.07.2020 г., като е приел, че не е валидно сезиран с жалба на дружеството в несъстоятелност.
При тези факти съдът намира, че делото е било образувано не по подадена от дружеството в несъстоятелност жалба, а е образувано в резултат на действията на ненадлежен процесуален представител – „мним представител“. В този случай „другата страна“ в процеса има право по общия исков ред да претендира вреди на основание чл.42 ал.1 ЗЗД от лицето, което като „мним представител“ е подало жалбата от името на дружеството в несъстоятелност.
Нормата
на чл.78 ал.4 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, които следва да се възложат в тежест на ищеца, респ. на
жалбоподателя. Случаят обаче не попада в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК, макар и
делото да е прекратено, защото дружеството в несъстоятелност не е подало
жалбата чрез своя синдик или чрез упълномощен от него адвокат. В настоящия
случай въобще не е извършено от дружеството в несъстоятелност валидно
процесуално действие, от което следва, че не е възникнало и валидно процесуално
отношение, по което дружеството в несъстоятелност да е станало страна в процеса
в качеството на жалбоподател.
Съдът приема, че дружеството в несъстоятелност не е станало страна в
процеса, защото неговият законен представител не е потвърдил извършените от
„мнимия представител“ действия без представителна власт, а след като
дружеството не е придобило качеството на страна в процеса, то не дължи разноски
на основание чл.78 ал.4 ГПК.
Отговорността за съдебни разноски е особен
вид извъндоговорна отговорност, която е обективна, защото не е необходимо загубилата
в процеса страна да е виновна. Като всяка отговорност обаче е необходимо да е
налице причинна връзка между поведение и вреда. Вредата на „Е.“ ЕООД в размер
на заплатеното адвокатско възнаграждение не стои в причинна връзка с
поведението на дружеството в несъстоятелност, защото не това дружество е
сезирало съда с жалбата. Жалбата е подадена от „мним представител“, чиито
правни действия не са потвърдени, поради което вредата в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение стои в причинна връзка с поведението на „мнимия
представител“.
Няма
основание дружеството в несъстоятелност да отговаря за вреди, които са настъпили
в резултат на извършени от негово име действия от „мним представител“ –от
действия на лице, което не е разполагало с представителна власт – чл.42 ал.1 ЗЗД. Синдикът не се е съгласил с последиците от извършените без представителна
власт действия, защото не ги е потвърдил, а в становището от 15.06.2020 г. е
заявил, че не поддържа подадената от „мнимия представител“ жалба, поради което
в този случай дружеството в несъстоятелност не е жалбоподател. Дружеството в
несъстоятелност не е подало жалба и не е причина за образуване на делото, което
е прекратено с определението от 01.07.2020 г.
С
оглед на изложеното съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.248 ГПК на „Е.“ ЕООД за допълване на определение от 01.07.2020 г.
по гр. д. № 3627/2020 г. на СГС в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.