Решение по дело №445/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 10
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20213330100445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Р., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100445 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от ЕМ. Р. Т., с която е предявен иск срещу Централна
кооперативна банка АД за установяване, че той не дължи сумата 3443,61 лв., от които
1410,31 лв. главница, 1450,66 лв. законна лихва за периода 29.12.2010 – 01.02.2021 г. 582,64
лв. такси и разноски по изп.д. №4/2021 г. по описа на ЧСИ Д.Д.. Сочи, че за главницата е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по по ч.гр.д. №2405/2008 г.,
в полза на ответника, за които последният е образувал изп.д.№4/2021 г. по описа на ЧСИ
Д.Д.. Твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело – 02.02.2017 г. вземането
е било погасено по давност. Сочи, че единственото принудително изпълнително действие в
рамките на изпълнителното дело е наложения запор на 06.03.2018 г.
Ответникът Централна кооперативна банка АД счита иска за недопустим. Сочи, че на
29.12.2020 г. е прехвърлил вземането си на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД, че за
прехвърлянето е изпратил съобщение до длъжника, но същото се е върнало в цялост с
отбелязване, че на адреса няма такова лице. По същество твърди, че искът е неоснователен,
тъй като на 12.02.2009 г. е поискана и на 26.05.2009 г. е наложена възбрана на недвижим
имот, че до 03.12.2010 г. са постъпвали суми за погасяване на дълга, че по изп.д.№80/2017 г.
на ЧСИ Я.Б. са възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, че на 14.03.2017 г. е наложена
възбрана, а за 10.02.2021 г. е насрочен опис на недвижим имот. Сочи, че на 27.10.2021 г.
ищецът е подал молба до ЧСИ и е заявил, че ще изплаща задължението си на месечни
вноски, че на 10.02.2021 г. е платил 30 лв. за погасяване на дълга, а на 15.02.2021 г. – 47 лв.,
като тези плащания са преведени от ответника на цесионера по договора за цесия.
С молба от 25.05.2021 г. ищецът е поискал като ответник по делото редом с първоначалния
1
да бъде конституиран и „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД. В отговор на исковата молба
вторият ответник счита иска за неоснователен. Счита, че цесията е съобщена на ищеца с
получаването на доказателствата, приложени към частната жалба срещу определението за
допускане на обезпечение. Твърди, че първоначалния кредитор е образувал изпълнително
дело №1682009 г. по описа на ЧСИ №775, препратено на ЧСИ №762 като изп.д.№16182009
г., а след това – ново изп.д.№80/2017 г. по описа на ЧСИ №775, преобразувано в изп.д.
№04/2021 г. по описа на ЧСИ №762, че по тези изпълнителни дела са извършени
изпълнителни действия, с които е прекъсната давността – връчена призовка за доброволно
изпълнение, възбрана и опис на недвижим имот, които са отменени от ОС – Разград,
наложен запор върху трудово възнаграждение, въз основа на който са постъпвали суми.
Сочи, че с поведението си ищецът е влошил финансово си състояние, като се е задължил
към други лица.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Въз основа на заявление на първия ответник Шуменския
районен съд е образувал ч.гр.д. № 2405/2008.г и по реда на чл. 410 от ГПК е издал Заповед
№ 822 от 14.10.2008 г., реси. ИЛ, с който ищецът е осъден да заплати 1500 лв главница ,
602,82 лв лихва за периода 27.03.2008 г. до 13.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и 125 лв. разноски по делото.На
12.02.2009 г. с молба вх. № 22 кредиторът Централна кооперативна банка АД е образувал
при ЧСИ Я.Б., per. № 775 на КЧСИ ИД № 16/2009 г. като му е възложил правомощията по
чл. 18 от ЗЧСИ. На 12.02.2009 г. с молба вх. № 28 кредиторът е поискал от ЧСИ да наложи
възбрана на недвижим имот на длъжника.След извършените справки делото е изпратено по
компетентност на ЧСИ Д. Д., per. № 762 на КЧСИ да извърши публичната продан на
установения недвижим имот в гр. Р., ул. Добруджа № 12А. За целта е образувано ИД №
161/2009 г. по неговия опис. За 28.09.2009 г. в 10 часа той е насрочил опис на посочения
недвижим имот.На 30.06.2009г. длъжникът е получил ПДИ с приложена към нея Заповед
№822/ 14.10.2008 г ШРС, заедно с ППИ, че единственият му недвижим имот е възбранен и
ще бъде описан на 06.07.2009 г. На 08.07.2009 г. Е.Р. е подал жалба вх. № 02738 до РОС,
позовавайки се на несеквестируемост на недвижимия имот. РОС е отменил действията на
ЧСИ Д. Д. и с молба от 16.11.2009 г. банката кредитор е поискала връщане на делото на
ЧСИ Я.Б. за продължаване на изпълнителните действия.На 01.12.2009 г. банката кредитор е
поискала от ЧСИ Я.Б. по ИД № 16/ 2009 налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника. Изпълнението на запора неговият работодател е започнал на 16.03.2010.г и до
29.12.210.г има постъпили общо 10 вноски в общ размер на 1220,82 лв./плащанията са
отбелязани на гърба на ИЛ /.От началото на 2011 г. няма данни да са поискани и да са
осъществени някакви изпълнителни действия.На 23.02.2017 г. ЧСИ Я.Б. е издал
постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК /съобщение до банката изх. № 1296/23.02.2017.г -приложено към отговора на първия
ответник/.Въз основа на същия ИЛ кредиторът с молба вх. № 00345 / 02.02.2017 г. е
образувал при ЧСИ Я.Б., per. № 775 на КЧСИ ИД № 80/2017 г. и е разпоредено
2
извършването на съответните справки за проучване на длъжника. На 09.03.2017 г.
длъжникът получава ПДИ по новото ИД, в която се претендират суми както следва: 1500 лв
главница, 1343,20 лв лихва, разноски 2,50 лв + 216 лв, както и такса на ЧСИ в размер на
367,07 лв. Паралелно с това е наложен и запор върху трудовото му възнаграждение във
фирма „Йова - 2” гр. Р., получен на 06.03.2018.г. /л.173/. Видно от представената справка
/л.212/ на 14.03.2017 г. е наложена възбрана на 5/8 идеални части от 140/435 кв.м. от
недвижим имот в гр.Р. с административен адрес ул.***. На 15.12.2020 г. ЦКБ прави искане
пред ЧСИ Я. Б. образуваното ИД № 80/2017 г. да бъде изпратено на ЧСИ Д. Д. за
принудителна продан на недвижимия имот в гр. Р., ул. Добруджа № 12А. През м. януари
2021 г. длъжникът получава от ЧСИ Д. Д. с р.д. Разградски окръжен съд и peг. № 762 две
съобщения. В първото, с изх. № 721/18.01.2021г. му се съобщава, че изп.дело на ЧСИ Я. Б. е
преобразувано при него под № 4/2021г. и дължимата към момента сума е както следва: 3
443,61 лв, от която: главница 1410,31 лв, , законна лихва за периода 29.12.2010 г. -
01.02.2021.г в размер на 1450,66 лв, както и 582,64 лв такси на ЧСИ, дължими към
18.01.2021 г. С писмо изх. № 1331/27.01.2021г. получава ново съобщение за нови дължими
суми както следва: 1410,31 лв главница, законна лихва в размер на 1454,18 лв на периода
29.12.2010.г - 10.02.2021.г, 599,79 лв такси на ЧСИ, както и публични държавни вземания в
размер на 140 лв, дължими към 10.02.2021 г. На 30.03.2021 г. втория ответник „Финанс
Инфо Асистанс“ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на първия
ответник - Централна кооперативна банка АД, като е представил договора за цесия /л.253/ с
приложение, в което е посочено и вземането към ищеца, респ. с разпореждане от 30.03.2021
г. /л.262/ ЧСИ го е конституирал като взискател. За извършената цесия ищецът е уведомен с
изрично уведомление, приложено към жалбата на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД срещу
определение 208/15.03.2021 г., постеновено по настоящото дело. Насрочен е опис на
недвижим имот за 10.02.2021г. На 27.01.2021 г. ЕМ. Р. Т. е подал молба по изпълнително
дело № 4/2021г. по описа на ЧСИ Д.Д., per. № 762 КЧСИ, с която заявява, че „ще изплаща
задължението си на месечни вноски по 70лв.” /л.62/ На 10.02.21г. по сметка на „Централна
кооперативна банка” АД е постъпила сума за погасяване на дълга в размер на 30,00лв. от
ЧСИ Д.Н., per. № 775 КЧСИ с основание „изпълнително дело № 04/2021 г. Е.Т., ЕГН:
**********”. На 15.02.21г. е постъпила сума за погасяване на дълга в размер на 47,00лв. от
ЧСИ Д.Н., per. № 775 КЧСИ с основание „изпълнително дело № 04/2021г. Е.Т., ЕГН:
**********”.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу ищеца води до преклудиране
на възможността същият да оспори съществуването на вземанията, за които е издадена, като
се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно до снабдяването й с
изпълнителна сила. /Така Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, приема, че
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
3
срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде
възобновено при наличието на предпоставките на чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на
вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване
възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл.424 от
ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на
вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване
на възражение“/. Съществуването на тези вземания може да бъде предмет на предявен пред
съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на
чл.424 и чл.439 от ГПК. Вторият от двата текста урежда специален иск, който може да се
основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда
на чл.416 от ГПК т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. В случая ищецът основава своя отрицателен
установителен иск именно на такъв твърдян нововъзникнал факт - изтекла след влизане в
сила на заповедта за изпълнение погасителна давност.
Преди съответните изводи за това дали давностният срок е изтекъл, следва да се установи
каква е продължителността на давностния срок за всяко от вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Предвид липсата на съдебно решение, което да установява вземанията със
сила на прeсъдено нещо, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от
ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Тази норма предвижда изключение от
общите правила за определяне на срока на давността, поради което не може да се прилага по
аналогия и за други производства, различни от спорното исково производство. В случая в
съобщението до длъжника от 18.01.2021 г. са посочени следните задължения: главница в
размер на 1410,31 лв., 1450,66 лв. законна лихва за периода 29.12.2010 г. – 01.02.2021 г. и
582,64 лв. такси. По отношение на главницата следва да се приложи общият давност срок,
регламентиран в чл.110 от ГПК /тъй като се касае за вземане по банков кредит/, а по
отношение на лихвите – краткият тригодишен по чл.111 б „в“, респ. б“б“ от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е деня, в който
вземането е станало изискуемо. В настоящия случай спорът между страните е дали след
извършените изпълнителни действия от края на 2010 г. до прекъсването на давността с
изпълнителните действия, предприети по изпълнително дело № от 2017г. е изтекъл
горепосочения петгодишен, респ. тригодишния давностен срок.
Започналата давност се счита прекъсната с предприемане на действия за принудително
изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло до прекъсване на давността
се заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов срок.
Конкретните действия, които водят до прекъсване на давността са подробно разгледани в
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Това тълкувателно решение изяснява, че изпълнителните действия, които прекъсват
давността са такива по насочване на изпълнението – запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо плащане и др., както и че давностният
4
срок не се прекъсва с образуване на изпълнително дело, с изпращането на покана за
доброволно изпълнение, както и с възложеното от ответника и извършено от съдебния
изпълнител проучване на имущественото състояние. Следователно в настоящия случай
давността е прекъсната с първото изпълнително действие – налагането на възбрана на
14.03.2017 г., освен ако това не се е случило след като целият петгодишен респ.
тригодишен срок по отношение на лихвата не е изтекъл.
За да отговори на този въпрос, съдът взе предвид, че с горепосоченото тълкувателно
решение ВКС приема и това, че Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
следва да се счита изгубило сила.
Като се има предвид, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява ex lege,
като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно, а не конститутивно
действие, както и това че, ако се е осъществил съставът на чл.330, ал.1 б."д" ГПК(отм.),
започва да тече нова погасителна давност по чл.117 ЗЗД независимо от това, че съдебният
изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство то през
м.декември 2012 г. по отношение на вземането на първия ответник към ищеца е започнал да
тече нов давностен срок/ в този смисъл е и Решение № 76 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
634/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/. Както сочи ищецът, трайната
съдебна практика, основана на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действително приема, че Правно ирелевантно е дали
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване принудителното изпълнение, тъй
като давността се прекъсва според чл.116 б"в" ЗЗД с предприемането на действия на
принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност., респ. перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността.
Перемпцията обаче е имала значение при действието на Постановление №3/1980 г. на
Пленума вна ВС, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело.Тъй като в случая последното изпълнително
действие /от м. декември 2010 г./ , както и изтичането на двугодишния срок през м.декември
2012/ на непредприемане на изпълнителни действия са се осъществили преди
постановяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, възниква въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР №2/26.06.2015
г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство или и към тези,
които са приключили преди това. В това отношение Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров приема, че:
5
Когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла
в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове". Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с
който се изоставя вече даденото тълкуване и се възприема ново такова, горепосоченото
решение се приема, че „последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който
са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващия тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия
тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са
били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са
се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско
обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл чл.14 от ЗНА се
предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това“.
С оглед горното, Съдът следва да приеме, че по отношение на изп.д. 16/2009 г. следва да се
приложи даденото с ППВС №3/18.11.1980 г. тълкуване, като се приеме, че образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече, тъй като същото е прекратено на 29.12.2012 г. /две години
след последното изпълнително действие – плащане/, тъй като цялото изпълнително
производство е протекло преди приемането на ТР №2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, /в. т. смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров: " Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците
от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния
акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще"/.
Второто от двете изпълнителни дела - изп. д. - №80/2017 г. е образувано след
постановяването на ТР №2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, поради което с образуването на същото не се прекъсва давността. Тя обаче е
прекъсната с налагането на възбраната на 14.03.2017 г. Към тази дата по отношение на
главницата не е изтекъл 5-годишния давностен срок. Същият обаче е изтекъл по отношение
6
на част от лихвата, а именно тази, която се отнася за времето преди 14.03.2014 г.
Следователно предявеният иск за установяване, че претендираното вземане е погасено по
давност е частично основателен досежно лихвите за периода 29.12.2010 г. - 14.03.2014 г.,
които са в размер на 464,56 лв., но само по отношение на втория ответник. По отношение на
първия производството следва да бъде прекратено, тъй като няма спор, че вземането е
прехвърлено с договор за цесия, поради което липсва правен интерес от водене на иска
срещу този ответник.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца част от направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 120 лв. Съответно ищецът дължи
на втория ответник направените от последния разноски съразмерно на уважената част от
иска / чл.78, ал.3 от ГПК/ а именно 20 лв. разноски и 84 лв. юрисконсултско възнаграждение
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД , ЕИК
********* със седалище София и адрес на управление район Оборище, ул.“Врабча“, №8, че
ЕМ. Р. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Р., ***** не дължи на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД
законната лихва върху сумата 1410,31 лв., за която е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист №822/14.10.2008 г. по ч.гр.д.№2405/2008 г. по описа на Районен съд -
Шумен по който изпълнителен лист се иска изпълнение по изп.д.№ 20217620400004 на
ЧСИ Д.Д. с рег.№762за периода 29.2010 г. – 14.03.2014 г. поради погасяване по давност на
вземането, и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част досежно главницата в размер на
1410,31 лв. и досежно законната лихва за периода 15.03.2014 – 01.02.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от ЕМ. Р. Т., ЕГН ********** с
адрес гр.Р., ***** срещу Централна кооперативна банка АД, ЕИК ********** със седалище
гр.София и адрес на управление ул.“Г.С.Раковски“, №173 за установяване, че ЕМ. Р. Т., ЕГН
********** дължи на Централна кооперативна банка АД, ЕИК ********** главница в
размер на 1410,31 лв. и законна лихва върху сумата за периода 29.12.2010 г. – 01.02.2021 г.,
за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист №822/14.10.2008 г. по
ч.гр.д.№2405/2008 г. по описа на Районен съд - Шумен, по който изпълнителен лист се иска
изпълнение по изп.д.№ 20217620400004 на ЧСИ Д.Д. с рег.№762.
ОСЪЖДА „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД , ЕИК ********* със седалище София и адрес на
управление район Оборище, ул.“Врабча“, №8 ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Р. Т., ЕГН **********
с адрес гр.Р., ***** сумата 120 лв. /сто и двадесет лева/ съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на ЕМ. Р. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Р., ***** ДА ЗАПЛАТИ „Финанс Инфо
Асистанс“ЕООД , ЕИК ********* със седалище София и адрес на управление район
Оборище, ул.“Врабча“, №8 сумата 20 лв. /двадесет лева/ за разноски и 84 лв. /осемдесет и
7
четири лева/ юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8