№ 167
гр. Варна, 24.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно
дело за възобновяване № 20253000600152 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К.
Вносител-осъдено лице М. В. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М. Д. Я. от АК – Добрич, редовно упълномощен от
днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Я.: Уважаеми Апелативни съдии, искането е подробно, само
няколко пункта ще резолирам за това, което е трябвало да се случи, а не се е
случило поради твърдяните от нас допуснати процесуални нарушения. Тези
нарушения се изразяват на първо място в неспазване принципа на чл.13 и
чл.14 от НПК, в резултат на което неспазване окръжния съд градейки своята
воля е извършил неправилен анализ на наличните доказателства, което е
довело до неправилно прилагане на материалния закон, изразяващ се в
приемането на един случай на случайно деяние за престъпно такова, макар и
при формата на непредпазливост като поведение допуснато от моя
1
подзащитен.
Първо, окръжния съд не е анализирал всички указания дадени от
касационната инстанция с тяхното отменително решение, а изпълнявайки
някои от тях е действал превратно, несъобразявайки се с налични и ново
събрани в хода на протеклото пред Окръжен съд Добрич съдебно следствие
доказателства, които ако бяха обсъдени както поотделно, така и в цялост със
съвкупността на всички други доказателства, би се стигнало до различни
изводи.
На първо място Окръжен съд неправомерно е упрекнал подсъдимия, че
същият е можел да премине по друг маршрут, избегвайки движението по
асфалтовия път по това време на денонощието. Няма как да споделим това
становище, защото всички разпитани свидетели ясно и категорично заявиха,
че други способи за да се достигне до имота на осъдения, от там където той е
тръгнал няма, или ако има те са свъразни с погазване на чужда собственост и
нарушаване на неприкосновеността на чужди имоти. Нещо, с което той е
следвало да се съобрази.
Намирам, че превратен анализ е даден и на факти относно знанието от
страна на осъдения, че след него и коня П., който той е водел се е намирал и е
знаел, че коня П. го следва. Това няма как да бъде така поради няколко
съображения.
На първо място, показанията на свидетеля Б.Т.. Първо, че не всички са
приобщавани на съдебните следствия и второ, в тези показания макар и
свидетеля Б.Т. да сочи, че коня П. се е движил на 30-40 метра зад осъдения и
другия кон, който е водил, самия свидетел Т. при всеки един разпит, във всяка
една от инстанциите, вкл. и в хода на ДП заявява, че това е неговото
субективно виждане. Не случайно аз пред окръжния съд изтъкнах, че
усещането на свид.Т. е субективно, защото се движи в тъмната част на
денонощието и когато осветяват коня, той трябва да измине определено
разстояние, за да може да възприеме и другия кон, заедно с осъдения.
В рамките на своите компетенции произтичащи от разпоредбата на
чл.107 от НПК в хода на въззивното съдебно следствие окръжния съд би
следвало служебно да пристъпи към събиране на доказателства или по скоро
към изясняване на тези въпроси посредством специфични способи, какъвто е
приобщаването на вещи лица към делото, и назначаване на съответната
експертиза, за да се отсее субективизма на свид.Т. от това което се случило
действително. Свид. Т. е този, който заявява, че М. К. се е движил с гръб към
него и когато се е изравнявал с него, тогава той се обърнал. И това са
обясненията на М. К., в които той възприема движещият се зад него кон. Това
е момента, в който той започва да предприема действия за сигнализиране на
другите участници в движението, че има опасност на пътя. Не случайно К.
разполагайки с фенер не присветнал на Т. да го предупреди за това, че има
опасност на пътя, а започва тези действия с пресветването на фенера чак след
като свидетеля Б.Т. с управлявания от него автомобил го задминава. Нещо
2
повече. Свидетелят Б.Т. е посочил, че не е бил сам в автомобила, но никой не
си е направил труда отново в нарушението на чл.107 от НПК да установи кой
е бил спътника на Б.Т. и да бъде разпитан като свидетел, с оглед на това да се
видят и чуят неговите възприятия.
Тук не говоря за необоснованост, а за допуснато процесуално нарушение
по чл.13 и чл.14 и служебното начало, което повелява на съда да полага
всички усилия за установяване на обективната истина. В случая тази
обективна истина не е установена, а е постановен един съдебен акт въз основа
на избирателно позоваване на определени доказателства. Напълно извън
вниманието на съда са останали обясненията на подсъдимия К., разпитите на
4 свидетели между които и инспектор на района. Останали са извън
вниманието на съда и всички тези действия, които аз изброявам пред Вас.
Ето защо Ви моля съобразявайки всичко това да постановите решение,
с което да отмените решението на въззивния съд и да възобновите делото в
неговата въззивна част като същото започне от началния стадий на въззивното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите без
уважение искането на М. К. за възобновяване на НОХД №125/2022 г. на РС-
Тутракан. Не са налице твърденията за допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Деянието е било установено по
категоричен начин, съдебните актове са подробно обосновани и мотивирани.
Въззивният съд е обсъдил в необходимата степен и възраженията на осъдения.
По същността си възраженията му в искането за възобновяване представляват
несъгласие със съдилищата и направения анализ на доказателствата. От своя
страна събраните доказателства според мен сочат, че е осъществено
престъплението по чл.122, ал.1 от НК за което М. К. е бил осъден.
Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.13
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3