МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 584 ПО ОПИСА ЗА 2012 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
На 10.05.2012 год. във ВОС
е внесен обвинителен акт № 56 от Варненският окръжен прокурор, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу А.И.М.-М. за извършени от него
престъпления от общ характер както следва:
- по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 вр.
ал.1 от НК, за това, че на 03.01.2012г., в с. Радан Войвода, общ. Вълчи Дол, обл. Варна, отвлякъл С.С.С., като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
- по чл. 152, ал.3, врл ал.1,
т.2 от НК, за това ,че на 03.01.2012г., в с. Радан Войвода, общ. Вълчи Дол, обл. Варна, се съвкупил със С.С.С.,
като я принудил към това със сила и заплаха и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така възведените обвинения. Сочи,
че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие по безспорен начин
се доказва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и вината на
подсъдимия. Счита за адекватно наказание за подсъдимия би било „лишаване от
свобода” над предвидения минимум, по преценка на съда, като това би
удовлетворило целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия - адв. Ч., сочи, че фактите по делото не са установените в
пълнота, от показанията на всички свидетели, не може да се обоснове безспорна
фактическа обстановка. Сочи се, че като цяло в показанията на всички свидетели
по делото са налице противоречия, изложеното в обвинителния акт не се доказва
по безспорен начин, и в крайна сметка се налага извод, че подсъдимия следва
да бъде оправдан.
Подсъдимият М. не се признава за виновен, в последната си дума моли за
минимално наказание.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.М. живеел дълги години в с.Радан
Войвода. В течение на времето той бил осъждан, като след изтърпяване на
присъдите отново се връщал в същото село.
М. се познавал със съседката си по къща в селото -свидетелката С.С.,
която живеела на квартира в съседната на неговата къща. В края на 2011 година
контактите им зачестили. Помагал й като съсед, оставал няколко пъти да спи у
тях. Имали и интимни контакти. В един момент свидетелката С. преустановила
връзката си с подсъдимия заради децата си, които идвали от време на време при
нея, а и заради факта, че злоупотребявал с алкохол, също така от хората в
селото и от сестра си чула, че има лош нрав и не е добър човек.
Подсъдимият М.
обаче не желаел да преустанови връзката си със свидетелката и когато тя му
казала да не я търси повече, я пребил и й счупил телефона. След побоя,
свидетелката се скрила при сестрата на подсъдимия , откъдето телефонирала на
собствената си сестра за помощ. Сестра й С.С.И. *** на 28.12.2011 год. и помогнала на С. да се премести, ведно с багажа си, в
къщата на св.П.Р.И.. За инцидента депозирали жалба до
кмета на селото, като предупредили за това подсъдимия.
Пострадалата
се преместила в дома на св.И., където постоянно
живеел св.Б.Н.М.. Последният живеел в обособено като
работилница помещение до къщата и работел за собственика й.
Вечерта на
29-ти декември подсъдимият започнал да се обажда по телефона и да заплашва
всички живеещи в къщата – С., И., И. и Мюстиджебов.
Заплашвал да насили сексуално св.С., племенницата й,
собственика на къщата, а св.Б.М. щял да запали и да
посегне сексуално на сина му. Тези заплахи продължавали многократно от момента
на раздялата между двамата до инкриминираната дата.
С.И. и П.И. на 02.01.2012 год. заминали за гр.
Добрич, където живеели и работили. Същия ден подсъдимия отново търсил по
телефона С., но тя не му отговорила, а по-късно изключила телефона си и
заспала. Събудила се от удари по вратата. В първия момент не разбрала кой е,
тъй като подсъдимия предварително развил крушката на външното осветление. След
това свидетелката познала гласът му и се скрила зад вратата на стаята, която
обитавала. Подсъдимият разбил входната врата на къщата, като изкъртил
елементите в долната част на вратата, която била от РВС, и нахълтал в стаята на
свидетелката. С влизането й ударил два юмрука в лицето, като й казал, че е убил
Б.М. и ако иска да не пострадат и други хора не трябва да вика. Това не било
съвсем вярно, тъй като действително св.М. бил
пострадал, но не бил убит, както си мислел подсъдимия. Преди да влезе в стаята
на пострадалата, М. срещнал М., който се връщал от селската кръчма, и го питал
къде е С.. Като не получил отговор, М. първо го ударил със саксия, а след това
взел намираща се в имота на св.И. брадва и го ударил
в областта на гърдите с нея. Свидетелят паднал и повече нямал спомен за
случилото се до следващата сутрин, когато се събудил в леглото си и станал да
нахрани животните, за които трябвало да се грижи. За обстоятелството, че С. е изчезнала,
разбрал едва след идването на И. и И. на следващия
ден.
Когато влязал в стаята на пострадалата,
подсъдимият й наредил да се облича и да тръгне с него, съпроводил нарежданията
с юмруци и шамари през лицето. Свидетелката се уплашила и набързо се облякла. През
това време М. преровил чантата й, взел от стаята 20 лв., който й била оставила
сестра й и обяснил, че е убил св. М., а сега е нейния ред, извил дясната ръка
зад тялото й и по този начин я повел пред себе си. По пътя към неговата къща,
продължил да я бие, скубал косата й, нанасял удари по тялото й, отново й казал
да не вика за да не пострада и друг човек, който евентуално би се притекъл на
помощ. От страх и напрежение устата на свидетелката пресъхнала. Подсъдимият й
дал да пие вода, преоблякъл се и отново повел свидетелката пред себе си.
Напуснали къщата му, като заплашвал свидетелката, че ще я продаде на приятели,
които ще я държат „на побити камъни”. Извил ръката зад тялото й и я повел към
къщата на леля си.
Лелята на
подсъдимия А.А. не се съгласила подсъдимият със свидетелката да пренощуват у
тях, въпреки неговите настоявания. Свидетелката С. не
посмяла да вдигне шум и да се развика, тъй като в дома имало малки деца и болна
възрастна жена. Само се опитала да сигнализира на обитателите на къщата, без
подсъдимия да разбере, че е застрашена с цел да й помогнат, което обаче не се
случило.
От там,
подсъдимият решил да тръгне заедно със свидетелката С. към къщата на
племенницата си Живка, тъй като знаел, че имотът й бил празен защото в момента
собственичката не живеела там.
Подсъдимият извадил
халките на входната врата, като през това държал свидетелката с извита отзад
ръка. Избутал я в къщата, на легло, което се намирало в едната стаята. След
това излязал от къщата наместил отново халките на
вратата и влязал през предварително отворения
прозорец.
Отишъл при
пострадалата. Започнал да я съблича. Заради студа наметнал върху двамата дюшек
от съседно легло. Свидетелката се съпротивлявала доколкото можела. Подсъдимият
не успял да осъществи полов акт с нея. Наредил й да не се облича и се унесъл в
сън, като свидетелката лежала до него гола до кръста, а краката й били
обгърнати от краката на подсъдимия. Когато С. преценила, че М. е заспал, се
опитала да стане с цел да избяга. Докато освобождавала краката си от хватката
му, подсъдимият се събудил, ударил й два шамара. Спокойно изпушил и една
цигара, след което започнал да съблича малкото дрехи, останали по С..
Подсъдимият започнал да я целува по гърдите, прокарвал език по тялото й,
разтворил краката й. Много време свидетелката се извивала, опитвала се да
затвори краката си. В един момент подсъдимият надвил съпротивата й и с половия
си член проникнал във влагалището на свидетелката. Еякулирал
в нея. След като удовлетворил нагона си, подсъдимият помогнал на свидетелката
да се облече, като преди това я изтрил с дреха, намерена в къщата. Последната
заспала за малко, събудила се и се опитвала да излезе от къщата. Действията й
били много ограничени, тъй като се страхувала от подсъдимия, а и той е заплашил
с нож, който се намирал в къщата.
На
следващата сутрин звъннал телефона на С., който през цялото време тя крила от
подсъдимия, като го премествала на различни места в дрехите си и накрая го
скрила под леглото. Подсъдимият я карал да излъже сина си и сестра си, че се
намира в Нови Пазар, а като разговаряла със сина си й казал да го изпрати и да
провери дали св.М. е жив. Казал й, че ако последния е
умрял и тя няма да остане жива. Успокоил се едва когато синът й я уведомил, че М.
е жив. Последното позвъняване било от непознат номер и тогава разбрал, че я
търсят от полицията. Малко след това полицейски служители, влезли в къщата и
задържали подсъдимия. Пред къщата ги чакала й сестра й – св.И.,
която след като не успяла да осъществи телефонна връзка със сестра си през
вечерта и на следващия ден, се притеснила, че нещо лошо се е случило и сутринта
помолила св.И. да се върнат в селото и да проверят
какво е станало, тъй като притесненията й били именно, че подсъдимия може да
изпълни някоя от заплахите към С.. Когато отишли в къщата в с.Радан
Войвода, видели разбитата врата на къщата, пострадалия М. и се обадили на кмета
на селото, след което била сигнализирана и полицията. След идването на
полицейските служители, те решили да търсят подсъдимия и пострадалата по
домовете на неговите роднини, тъй като И. не повярвала на казаното по телефона
от сестра й, че се намира в гр.Нови пазар. Решили
първо да потърсят в необитаемите къщи на роднините на подсъдимия и още в
първата къща ги открили. Полицейските служители забелязали, че С. е много
изплашена и разстроена. Същото видяла и нейната сестра. Едва след като М. бил
задържан, пострадалата разказала подробно какво се е случило.
От назначената по делото СМЕ, която съдът кредитира
като обективна и безпристрастна се установява, че при прегледа на С. са
констатирани кръвонасядания и оток по дясната скула, лявата повърхност на
лицето, кръвонасядания по дясното бедро. В заключението
се посочва, че тези наранявания се получени от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалата.
При изследването на влагалищната лигавица е установен белезникав секрет, както
и единични цели сперматозоиди и части от такива, които доказват полово сношение
с еякулация.
От назначената по делото СМЕ на св.М.
са установени следните травматични увреждания: ожулване на лявата вежда, кръвонасядане в областта на 1-2 десни ребра с болка при
опипване, дишане и движение на ръката.
От назначената по делото СПЕ се установява, че С. е в
състояние да възприема правилно фактите от значение за делото и да ги
възпроизвежда, но в същото време е посочено, че нейната идентификация не я
защитата стабилно в социума, в състояние на флустрация
е колеблива и пасивна.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени
въз основа на обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на С.С., С.И.,
П.И., Б. Мюстижеб, И.И., М.К., З.С., М.Ж.,
изготвените експертизи от вещите лица Е.К., С.М., К.К., Р.Г., Т.Т., както и
всички събрани по делото доказателства, които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
Подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпления както следва:
- по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 вр.
ал.1 от НК, за това, че на 03.01.2012г., в с. Радан Войвода, общ. Вълчи Дол, обл. Варна, отвлякъл С.С.С., като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
- по чл. 152, ал.3, врл ал.1,
т.2 от НК, за това ,че на 03.01.2012г., в с. Радан Войвода, общ. Вълчи Дол, обл. Варна, се съвкупил със С.С.С.,
като я принудил към това със сила и заплаха и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
За да приеме, че е осъществено престъпление по
чл.142, ал.3, т.1, пр.2 НК съдът следва да установи наличието на следните
обстоятелства:
Обект при отвличането са обществените отношения
свързани с свободното придвижване в пространството на индивидите и свободата за
формиране на волята им.
Изпълнителното деяние може да бъде осъществено само
чрез действия, като деецът принудително премества или отвежда пострадалия на
място, различно от това, на което той се е намирал или желае да отиде.
Престъплението е довършено, когато пострадалия бъде поставен в положение, при
което да не може свободно да се придвижва в пространството.
В настоящия казус подсъдимият М. е осъществил
обективните признаци на вмененото му деяние, тъй като по насилствен начин е
принудил св.С. да напусне дома, в който е живеела и
да отиде с него първо с собствения му дом, а после и до необитаемия имот на
негова племенница.
На първо място са налице показанията на самата
пострадала, които съдът кредитира като обективни, пълни и подкрепени от останалите
събрани по делото доказателства.
От същите се установява, че през инкриминираната
вечер тя се е намирала в дома на св.И., където е
отишла да живее, след като имало предишен период на насилие върху нея от страна
на подсъдимия. През въпросната вечер С. си била легнала, като оставила
телевизора да работи без звук. Събудила се от удари по вратата на къщата, като
първоначално не разбрала кой е, тъй като крушката пред къщата не светела /от
обясненията на подсъдимия се установява, че той е развил крушката преди да се
опита да влезе в къщата/. След това по гласа разпознала подсъдимия, които
разбил долната част на вратата и влязал в стаята при
нея. Още с влизането си ударил два пъти с юмрук в лицето пострадалата, както се
установява от обясненията на М. и от заключението на СМЕ, и й казал да се
облича и да тръгва с него. От чантата й взел личните й документи, а от стаята
20 лева и кутия с цигари. Нанесъл още няколко удара на С. и й казал, че е убил М.
и ако не се подчини ще убие и него. След като пострадалата се облякла
подсъдимия извил ръката й зад гърба и я повел към дома си. По пътя й нанесъл
още няколко удара и отново я предупредил да не вика, за да не пострада и
евентуално притеклия се на помощ човек. Като стигнал до дома си, М. се преоблякал и отново по описания начин завел пострадалата в
дома на леля си А.. Там не им позволили да останат, но пострадалата се опитала
внимателно да потърси помощ без подсъдимия да разбере и без да вдига много шум,
тъй като имало малки деца в къщата и лелята била с влошено здравословно
състояние. След като не получила помощ, пострадалата отново била повлечена от
подсъдимия към празната къща на племенница на М.. Там той отворил вратата като
махнал халките на катинара от касата, слезли вътре, след което той отново
наместил халките на вратата от външната страна и влязал
през прозореца. Именно в тази къща двамата били открити на следващата сутрин от
полицейските служители, които издирвали С. по сигнал на сестра й.
От показанията на тази свидетелка по категоричен
начин се установява насилственото й придвижване от дома на св.И.
до къщата, в която е открита от полицейските служители. От медицинската
експертиза, се установяват наранявания в областта главата, както са налице не
само свидетелските показания на С., но и обясненията на подсъдимия за първите
два нанесени удара с юмрук в лицето на свидетелката. След това са последвали и
други удари в областта на лицето, главата и тялото, както и извиването на
ръката на С., което именно я е принудило да се движи с подсъдимия в указаната
от него посока. На следващо място освен физическото насилие, упражнено от
подсъдимия над пострадалата, той й е оказал и психическо такова, като още с
влизането в стаята, в която е живеела й е казал, че е убил св.М.
и ако тя му се съпротивлява ще убие и нея. Свидетелката не е знаела каква е
съдбата на този свидетел до следващия ден, когато е изпратила сина си да
провери дали е жив. При придвижването си из селото, подсъдимия казал на С. да
не вика, защото ако някой й се притече на помощ ще се налижи да убие и него и
тя ще е виновна за този изход от ситуацията. През нощта М. й е казал, че ако не
му се подчинява, ще я продаде на свои познати и те ще я направят проститутка.
Действията на подсъдимия /физически и психически/,
както и особеностите на личността й, за които се съдържат доказателства в СПЕ,
довели до сломяване волята на пострадалата и пълното й подчинение на
подсъдимия. Психологическото изследване на С., много задълбочено обяснява
поведението й като я описва като нестабилна, с повишена невротичност,
идентификация, която не я защитава стабилно в социума, в ситуации на флустрация е колеблива и пасивна. Именно последното
обяснява и поведението й по време на целия инцидент и липсата на яростна
съпротива от страна на пострадалата срещу действията на подсъдимия, но така или
иначе С. ясно е показала на подсъдимия нежеланието да общува с него, да тръгва
с него и впоследствие да прави секс с него. Именно защото ясно е съзнавал
нежеланието й, подсъдимия е влязал насилствено в
къщата, в която тя е живеела, насилствено я е извел от там и я е държал в дома
на племенницата си, до момента, в който са открити от полицаите.
За състоянието на пострадалата свидетелстват и
полицейските служители, които са я открили И.И. и К., както и св.И.. И тримата обясняват, че когато са открили С. и са я
извели от необитаемата къща, та е била изплашена, треперила и не можела да
говори. Това обстоятелство също потвърждава убеждението на съда, че всички
действия, които са извършени по отношение на нея през въпросната вечер, не са
били по нейно желание.
В тази насока съдът не кредитира възражението на
защитата, че на показанията на полицейските служители не следва да се дава
вяра, тъй като те са участвали в разследването на вмененото престъпление. Видно
от материалите по делото разпитаните като свидетели полицейски служители не са
осъществявали действия по разследването, те единствено са запазили
местопроизшествието до идването на дознател, който да се заеме с разследването.
Показанията на свидетеля М.Ж. съдът също кредитира
като обективни и допълващи останалите свидетелски показания. Същият твърди, че
подсъдимият и пострадалата живеели заедно, на процесната
дата двамата с М. били в дома на брат му, където пили ракия, подсъдимият бил
нервен, ревнувал пострадалата и казал на свидетеля да се прибира, тъй като си
има работа. На другия ден свидетелят разбрал какво се е случило. Този свидетел
заявява, че подсъдимия ставал лош и агресивен само в моменти, когато е
употребил алкохол.
Показанията на свидетелката С.И. изцяло се покриват
с тези на пострадалата досежно предисторията на
случилото се, предшестващите престъплението интимни отношения между подсъдимия
и пострадалата, опита на С. да прекъсне връзката си с последния, предишния
побой, който подсъдимият й бил нанесъл, жалбата до кмета и последвалите
предупреждения спрямо подсъдимия, както и досежно процесните събития – как е настанила пострадалата в къщата
на свидетеля И., как е търсила пострадалата вечерта на 02.01, но телефона й е
бил изключен, как е отишла да потърси С. на другата сутрин и заварила свидетеля
М., който имал наранявания, сигнализирала кмета да извика полицията.
Показанията на свидетеля М. също кореспондират изцяло с тези на С. относно това
как подсъдимият насила я е отвел от къщата на св. Петров и как е бил ударен от
подсъдимия с брадва. Той обяснява как същата вечер подсъдимия е отишъл при него
и го е питал за пострадалата, как след това му е нанесъл няколко удара, от
които той не помнел нищо след това и се събудил чак на следващата сутрин.
Установените по него наранявания от СМЕ напълно кореспондират с показанията на
свидетеля и обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното
производство.
В тази насока съдът не кредитира обясненията в с.з. на М., в които той обяснява, че обясненията му от досъдебното производство са изтръгнати от него със сила от
страна на полицейските органи. На първо място при разпита на М. на досъдебното производство е присъствал и неговия защитник,
поради което е невъзможно да му бъде оказан физически или психически натиск. На
второ място обясненията на М. са подробни и съдържат в себе си факти, които би
могъл да знае единствено извършителя на престъплението и които са подкрепени от
останалия събран по делото доказателствен материал и на последно място от
назначената по делото СМЕ на подсъдимия не са установени никакви наранявания по
тялото му. С оглед изложеното до момента съдът намира тези твърдения на
подсъдимия за защитна теза, целяща да го оневини и да даде достоверни обяснения
на онези факти и обстоятелства, които го уличават в извършването на
престъплението, но неговата интерпретация да е такава, щото да може да ги
изключи по някакъв начин от доказателствения материал, който съдът преценява
при решаване на въпроса за вината му.
С оглед всичко изложено до момента настоящият
състав на съда намира, че по категоричен начин на базата на събраните
доказателства по делото, може да направи извод, че е налице извършване на
престъпление по чл.142 НК и негов извършител е именно подсъдимия.
За да прецени, че е налице извършено престъпление
по чл.152 НК, съдът трябва да установи наличието на следните съставомерни обстоятелства:
Обект на тези престъпления са обществените отношения,
гарантиращи половата неприкосновеност на жената и свободата й да избира
партньор за полово общуване.
Пострадалата е изразила със своето поведение по
категоричен начин нежеланието си да се отдаде на извършителите на деянието и за
сломяването на това нежелание той е прибягнал до принуда, както физическа, така
и психическа.
Принудата представлява противоправно въздействие,
върху личността на пострадалия, за да се застави той мнимо волята си да
предприеме определени действия, да се въздържи от такива или да изтърпи нещо
нежелано от него. Противоправният характер на действията определят обществено опасното
засягане свободата на волеизявлението.
Принудата е резултатно действие и за да е довършено
не е достатъчно наличието на въздействие върху личността на пострадалия, а е
необходимо да е довело до изрично посочените в закона последици, с които реално
се засяга свободата на волеизявление на пострадалата.
В настоящия случай чрез използване на физическа
принуда, а именно употребената сила, пострадалата С. е принудена да осъществи
полов акт против волята си с подсъдимия.
Още с влизането в къщата, в която живеела,
подсъдимият нанесъл няколко удара на пострадалата. След това по пътя също й
нанесъл удари по лицето и тялото, държал я за ръката, която били извита зад
гърба й, за да не може да избяга, след това в необитаемата къща насила свалил
дрехите на С., насила разтворил краката й и при втория опит осъществил с нея
полов акт. Тези негови насилствени действия са подкрепени и с осъществяване
през цялото време психическа принуда. Още с разбиването на вратата на къщата и
влизането в стаята на пострадалата, М. я уведомил, че е убил св.М. и ако тя не му се подчини ще убие и нея. След това по
време на придвижването им из селото, подсъдимия предупредил свидетелката, че
ако вика и виковете й привлекат някой за да й окаже помощ, ще пострада и този
човек и вината за това ще е нейна. Не на последно място подсъдимия й обяснявал,
че ще я предаде на свои познати, за да роботи за тях като проститутка. По време
на престоя им в необитаемата къща подсъдимия намерил отнякъде нож, с който също
я заплашил.
Всички тези действия, които не на последно място се
развивали в малките часове на нощта, сломили съпротивата на пострадалата. Тя
ясно му заявила, че не желае да има каквито и да било отношения с него, че не
желае да прави секс с него през въпросната вечер, но въпреки това тези нейни
обяснения не го спрели да осъществи намеренията си.
Изпълнителното деяние за престъплението по чл.152 НК
е осъществено и се изразява в осъществения полов акт със свидетелката С. от
страна на подсъдимия М., като това е станало пряко волята й.
Категорично доказано е от материалите по делото, че
подсъдимият е удовлетворил полово желание пряко волята на пострадалата и за
това е използвал сила и заплаха.
В обясненията си М. разказва, че реално
осъществения полов акт е бил доброволен, на което съдът не дава вяра и го
приема за защитна теза с оглед всички обсъдени до момента доказателства.
В пледоарията си защитника на подсъдимия заявява,
че по делото не е доказано дали изобщо е осъществен полов акт на неговия
подзащитен с пострадалата, доколкото не са направени изследвания на установения
еякулат. Действително не е извършено изследване на
следите от еякулат, установени във влагалището на
пострадалата, но от обясненията на подсъдимия и от свидетелските показания на С.
се установява по безспорен начин, че сексуален контакт е между тях е
осъществен, а за обстоятелството, че той не е бил доброволен съдът вече изложи
доводи. Последното се подкрепя и от назначената по делото СМЕ, от която се
установява, че по дясното бедро е установено кръвонасядане.
По изложените именно съображения не може да се приеме, че осъществения полов
контакт между двамата е доброволен.
С оглед всичко изложено до момента съдът намира, че
по делото се съдържат достатъчно доказателства, на базата, на които да направи
категоричен извод, че е налице извършено престъпление по чл.152 НК и негов
извършител е именно подс.М..
По отношение и на двете престъпления подс.М. е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е обществено опасните последици и ги е искал.
По отношение на възведената квалификация опасен
рецидив, отнасяща се и до двете деяния, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства по делото тя също се установява. Рецидива се обуславя от
осъжданията на М. по НОХД № 61/2006г. по
описа на Районен съд – Нови
пазар, където с присъда, влязла в законна сила на
21.11.2006 год. му е определено наказание
„лишаване от свобода” за срок от
1 година и 6 месеца и от това по
НОХД № 497/2006 год. по описа на Районен съд
- Девня, където с присъда влязла в законна сила на
19.10.2007 год., му е наложено наказание „Лишаване от свобода"
за срок от
11 месеца при строг режим. Тези наказания са изтерпени
на 14.01.2009 год., когато е изтекъл срока на
условното му предсрочно освобождаване. От изложеното до момента се установява,
че не е изтекъл срока
по чл. 30
от НК,
поради което и настоящите деяния са били извършени в условията на опасен
рецидив.
Мотивите за извършване на престъплението е незачитане
на установения правен ред.
При определяне наказанието
на А.И.М.-М. на осн. чл.36 НК съдът обсъди степента
на обществена опасност на конкретното деяние и тази на подсъдимия, както и
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и прие следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства – не се
установиха;
- отегчаващи –предходни осъждания, извън определящите
рецидива.
При определяне на размера на наказанията следва да се
вземе предвид и начина на извършване на двете престъпления и упражненото
физически и психическо насилие над пострадалата в един много продължителен
период от време. Също така не е за пренебрегване и факта, че е налице деец с
висока обществена опасност, а обществената опасност и на двете деяния също е
висока.
Горното мотивира съда да определи на подсъдимия, за деянието по чл. 142,
ал.3, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК наказание „лишаване
от свобода” при наличие единствено на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Същото следва да е над минимално предвидения в закона размер. Същевременно при
предвидения в закона размер на наказанието от 10 до 20 години същото следва да
бъде определено под средния размер, а именно наказание „лишаване от свобода” за
срок от 12 години.
По отношение на престъплението по чл.152, ал.3, т.5 от НК наказанието
също следва да е между минималния и средния размер, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 6 години.
И двете наказания следва да бъдат изтърпени първоначален СТРОГ режим, в
затвор.
Съдът след като прецени, че двете престъпления са извършени преди да е
имало влязла присъда за което и да е от тях, поради което намери, че следва да
бъде приложена разпоредбата по чл. 23, ал.1 от НК, като на подсъдимия бъде
наложено да изтърпи най–тежко от така определените му
наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок от 12 години, при
първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете предварителното задържане
на подсъдимия, считано от 05.12.2012 год. до влизане
на присъдата в сила.
Съдът прецени, че наложени в посочения размер
наказанията ще окаже своята превъзпитателна и превантивно роля върху подсъдимият
и обществото.
На осн. чл.169 НПК съдът
възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
Водим от горното, Варненският окръжен съд постанови
своята присъда.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: