№ 46244
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110100764 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 103 ГПК
Образувано е по искова молба от В. В. К. против „******** и ****** с искане
сключен между двете ответни дружества Договор № ********** г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от
Закона за енергетиката касателно частта от договора, която се отнася до сграда, находяща се
в ********, който договор бил представен от топлофикационното дружество ведно с
исковата молба предявена срещу ищцата в настоящото производство за непогасени
задължения за доставена топлинна енергия и такса услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, по която било образувано гр. д. № 52137/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 32 състав, да бъде прогласен за нищожен.
С разпореждане от 23.05.2024 г. съдът е предоставил възможност на ищеца да посочи
цена на предявения иск, да обоснове правен интерес от търсената защита и да представи
доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на спора по сметка на Софийски
районен съд.
С молба от 10.06.2024 г. ищецът е направил искане в случай, че не е изпълнил точно
дадените му указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба с
молба-уточнение, депозирана чрез куриер и заведена в регистратурата на съда под вх. №
192656/12.06.2024 г., да му бъде предоставена правна помощ. В постъпилата молба-
уточнение ищецът поддържа, че производството по гр. д. № 52137/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 32 състав е недопустимо, тъй като в исковата молба на „******** са
изложени твърдения, че дружеството е доставило топлинна енергия до абонатната станция,
т.е. до всички живеещи в сградата, а не конкретно до В. В. К., която не притежава качеството
потребител на топлинна енергия. В допълнение в случай, че според договора за продажба на
топлинна енергия топлофикационното дружество продава енергия на етажната собственост
в аботнатна станция, а не на физически лица, забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК се явява
1
нарушена.
С разпореждане от 24.06.2024 г. съдът е предоставил възможност на ищеца да заяви
дали прави искане за предоставяне на правна помощ и дали поддържа твърдения за
невъзможност да ползва правна помощ и съдействие от адвокат на собствени разноски, в
който случай на страната е указано да представи по делото попълнена декларация за
материално и гражданско състояние, образец от която е изпратен ведно с препис от съдебния
акт. В срока за изпълнение на дадените указания ищецът е представил пълномощно, с което
е упълномощил адвокат В. Я. от САК, на който съгласно разпореждане от 26.08.2024 г. са
изпратени дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности на
исковата молба с разпореждане от 23.05.2024 г. Предвид обстоятелството, че ищцата е
упълномощила надлежно процесуален представител – адвокат съдът намира, че е десезиран
от разглеждане на искане за предоставяне на правна помощ.
По делото е постъпила молба от ищцата чрез процесуалния й представител адвокат
Я. от 11.09.2024 г., ведно с която е представен препис от процесния № ********** г.
По делото е постъпила молба от ищцата чрез процесуалния й представител адвокат
Я. от 27.09.2024 г., с която отново се сочи, че процесният договор е представен от „********
по гр. д. № 52137/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, като са изложени
твърдения, че при уважаване на настоящия иск, предявеният от топлофикационното
дружество иск срещу В. В. К. ще бъде отхвърлен. Изложени са доводи, че представеното
съглашение е нищожно, тъй като топлофикационното дружество няма право да го сключи
доколкото самото то е следвало да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, респ. сделката противоречи на разпоредбата на чл. 139в от Закона за енергетиката.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично
предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съда. Поначало легитимирани да предявяват установителен иск за прогласяване нищожност
на дадена сделка са страните по нея, като трето, чуждо на конкретното правоотношение
лице, може да оспорва същото единствено в случай, че претендираното от субекта на това
правоотношение право засяга негово признато от закона право. Правният интерес от водене
на отрицателен установителен иск в такава хипотеза следва да е обоснован от ищеца,
отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението с твърдения,
позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало
определения, целен от него правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера
– така Решение № 60107/04.11.2021 г. по гр. д. № 1085/2021 г. на ВКС, II ГО.
На първо място ищецът не излага годни твърдения, обуславящи допустимостта на
предявения иск за прогласяване на сключен между „******** и ****** Договор №
********** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
2
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, за нищожен, доколкото нито
В. В. К., нито етажните собственици на сграда, находяща се в гр. *****, са страни по
атакуваната сделка, нито евентуално положително за него решение би постигнало
определения, целен от него правен резултат, защитавайки непосредствено правната му
сфера, тъй като действителността на атакуваната сделка е ирелевантна за притежаването или
не на качеството „потребител“ на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Предвид изложеното съдът намира,
че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа, а не с действителността на процесния договор.
Съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г. )
потребителите в сграда - етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за резултатите от
който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. В случая не се твърди общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да извършва
дяловото разпределение, респ. не са изложени твърдения решението на общото събрание за
избор на топлинен счетоводител да е атакувано по специалния ред разписан в ЗУЕС. В този
смисъл изложените от ищеца твърдения не обосновават правния му интерес от търсената
защита – тя не би рефлектирала директно върху правната му сфера, респ. предявеният
установителен иск за прогласяване на договор сключен между трети лица за нищожен се
явява недопустим.
На следващо място съдът намира, че поддържаните от ищеца в настоящото
производство доводи за недопустимост на гр. д. № 52137/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 32 състав, са такива по съществото на повдигнатия по искова молба на
„******** срещу В. В. К. спор за дължимост на начислени суми за топлинна енергия, такса
дялово разпределение и мораторна лихва, не могат да бъдат разглеждани от настоящия
състав още по-малко обуславят допустимост на настоящия иск. В допълнение
действителността на сключения между „******** и ****** Договор № ********** г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, няма отношение по релевантния за спора въпрос, а
именно дали В. В. К. или Етажната собственост на сградата съобразно поддържаните от
3
ищеца твърдения притежават качеството потребител на топлинна енергия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 2521/04.01.2024 г. от В. В. К. против „******** и
******.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 764/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4