Р Е Ш Е Н И Е
№ 260996 19.07.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 416 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София бл.14, чрез процесуален представител – юрисконсулт Николета Матева, срещу И.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски заем PLUS – 14961465 от 23.06.2017 година, сумата 10 235, 05 лева, представляваща главница, сумата 2012, 38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2017 година до 28.10.2019 година, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане на дължимите суми, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 9212 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното производство и разноските, направени в исковото производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея са следните:
С договор потребителски заем PLUS – 14961465 от 23.06.2017 година ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер от 10 000 лева и закупуването на застраховка в размер от 2 400 лева срещу насрещното задължение за връщане на сумата на 60 месечни вноски, всяка в размер от 407, 80 лева, които се състоят от главницата по заема, ведно с оскъпяването. Ответникът платил две от дължимите вноски след което преустановил изпълнение на задълженията си по договора. От името на ищеца е посочено, че е изпратена покана до ответника за доброволно изпълнение на адреса, посочен в договора и съгласно чл.9 от договора изявленията на кредитора се считат узнати от кредитополучателя.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
С определение от 23.09.2020 година производството по делото е прекратено в частта, в която ищецът е предявил осъдителен иск, включително и за договорна лихва, поради неизпълнение на указания относно отстраняване на констатирани нередовности. Определението е влязло в сила.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначение особен представител на ответника – адвокат А.Д., е дала писмен отговор на предявения иск. На първо място в писмения отговор е посочено, че договора е бланкетен, не става ясно каква сума е отпусната на кредитополучателя и дали реално му е предоставена. Изложено е още, че липсват основни реквизити по договора – срок на плащане, падеж на издължаване. Тези данни са посочени само в погасителния план, но не и като основни параметри на договора. Процесуалният представител на ответника счита, че са налице неравноправни клаузи в договора – относно такса ангажимент, ГПР, размер на лихвен процент. Изложени са и доводи, че шрифта, на който е написан договора е прекалено дребен и затруднява прочитането, а от там - и условията на договора. На следващо място в писмения отговор са изложени твърдения за това, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, тъй като не е доказано, че ответника е уведомен за волеизявлението на кредитора, като субективен елемент за постигане на тази правна последица. По отношение на обективните критерии за настъпване на предсрочната изискуемост е посочено, че от договора и общите условия не се установява какви са те. Изложено е още, че няма данни, че при подписване на договора ищецът е изпълнил задължението си да представи на хартиен или друг носител цялата необходимо информация на ответника. По тези и други подробно изложени съображения в писмения отговор е посочено, че договора не отговаря на изискванията на чл.10, чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.10, 11,12 от ЗПК и е недействителен. Изложено е още, че възнаграждението е по – високо от допустимото, като в тази насока е посочено, че съгласно чл.21, ал.2 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от посоченото в чл.32, ал.4 от ЗПК е нищожна. Поради изложеното от името на ответника е поискано отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Николета Матева поддържа предявения иск и сочи доказателства. Счита, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, посочени в исковата молба и заповедта по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат Д. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и дава становище, че следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 4 085 от 30.10.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 9 212 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа страна:
По отношение на материално правната легитимация на ищеца да предяви иска настоящият състав взе предвид, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заличен търговец и са представени доказателства, от които се установява, че преди това е налице сливане между това дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, рег. № ********* на Парижки търговски регистър. Това е видно от приложените по делото Нотификация за презгранично сливане, издадено от Търговския регистър, както и от изготвената служебна справка от Търговския регистър относно заличения търговец чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* с отразяване № 20180424134752, съдържащо посочената нотификация и посочване, че сливането е извършено съгласно чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005 година на презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност.
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, от една страна, и ответната страна – от друга, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за кредит. Видно от приложения препис от договора размера на кредита е 10 000 лева, застрахователна премия 2 440 лева, такса ангажимент 350 лева, обща стойност на плащанията 24 468 лева, брой погасителни вноски – 60, с размер на месечната погасителна вноска от 407, 80 лева. В договора е уговорен размер на лихвен процент 36, 32 % и ГПР 45, 81 %.
Като писмено доказателство е представено извлечение по кредита /погасителен план/ за периода от 05.08.2017 година до 05.07.2022 година, в което е отразено, че са извършени две плащания: на 29.08.2017 година е платена сума в размер от 407, 80 лева и на 13.09.2017 година е платена сума в размер от 408 лева.
Предвид данните по делото за извършване на плащане на погасителни вноски по договора настоящият състав приема, че ищецът, като кредитор, е изпълнил задължението са да преведе на кредитополучателя, уговорената по заема сума, съгласно чл.1 от договора, за да възникне и задължението за погасяване, съгласно клаузите на договора.
От посочените документи, които настоящият състав преценява и като извлечения от счетоводните книги на банката, които се ползват с обвързваща доказателствена сила, следва да се приеме за установено, че освен посочените две плащания на задължения по договора други погасявания не са извършени.
От приетите по делото писмени доказателства не се установява, че ответникът е уведомен за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, в който смисъл е представеното уведомление от ищеца до ответника. Липсват доказателства, че уведомлението е изпратено и получено от насрещната страна. Следва обаче да се приеме, че ответникът е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора с получаване на препис от исковата молба и приложенията от назначения особен представител и съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Този факт е настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет предвид при формиране на изводите на съда от фактическа страна, тъй като има значение за решаване на спора. Съгласно т.5 от Условията към договора при неизпълнение на задължение за погасяване на две или повече месечни погасителни вноски считано от датата на падежа на втората вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на тази правна последица от кредитора. Съдебната практика /т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година и приложението на решението по отношение на заповедите по чл. 410 от ГПК/ приема, че изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочно изискуемост от страна на кредитора, се прилагат и и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Следва да бъде посочено, че длъжникът и по правоотношение по което страна е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ следва да бъде уведомен, тъй като не следва да бъде поставян в по – неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение на договора, индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Необходимо е длъжникът да бъде уведомен за тази правна последица и в случая беше взето предвид уведомяването на ответната страна в хода на процеса, чрез назначения особен представител по посочените по – горе съображения
По отношение на въведените в предмета на спора възражения относно недействителност на договора настоящият състав приема следното:
По отношение на възражението за шрифта, на който е изписан договора настоящият състав приема, че не се установява в конкретния случай неизпълнение на задължението по чл.5, ал.4 от ЗПК за изписване на текста на документа с шрифт по – малко от 12.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвяна на разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
В случая видно от погасителния план договорът не съдържа разбивка за това как е формиран размера на всяка месечна погасителна вноска, като съдържа отразяване каква част от главницата и договорната лихва остава да бъде погасена, но не е посочено с всяка една вноска съотношението на което са правят погасяванията на тези две основания.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „.годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора не е посочено какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР в размер от 45, 81 %, поради което настоящият състав приема, че това императивно правило не е спазено. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В чл. 23 от ЗПК е посочено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора, след приспадане на сумата, за която ищецът твърди, че е платена и е в общ размер от 815, 80 лева, предвид това, че правилото е императивно.
Предвид изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите възражения относно такса ангажимент, договорната лихва, както и твърденията за това, че на ответника не е предоставена необходимата информация преди сключване на договора във формата на Стандартен европейски формуляр. Следва, предвид тежестта на несъответствията, водещи до недействителност на договора като цяло, да се приеме, че останалите доводи могат да доведат до недействителност на отделни уговорки, а не на договора като цяло, поради което съдът приема, че са предявени при условията на евентуалност.
По изложените съображения настоящият състав приема, че договора е недействителен и ответникът дължи връщане на сумата по договора, която е получил /10 000 лева/ след приспадане на погасената част от задълженията /815, 80 /или сума в размер от 9 184, 20 лева.
Ищецът е предявил и иск за присъждане на лихва за забава за периода от 05.11.2017 година на която дата е падежа на втората вноска по договора, до 28.10.2019 година, който е денят предхождащ датата на подаване на заявление. Тъй като в случая в погасителния план, както беше посочено по – горе, не е посочен какъв е размера на главницата, която се погасява с всяка една вноска и върху която сума може да се приеме, че следва да бъде начислявана лихва за забава за периода от забавата до датата на подаване на заявление или до обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми /в хода на процеса/ и предвид факта, че в договорната лихва не е предмет на спора, а е включена във вноската, настоящият състав приема, че искът за присъждане на лихва за забава следва да бъде отхвърлен, което е в съответствие с чл.23 от ЗПК.
По разноските, направени по водене на делото:
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ размер от 703, 42 лева, от които: сумата 254, 71 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса /за разликата до пълния внесен размер таксата може да бъде възстановена/ и сумата 448, 71 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца на основание чл.47 от ГПК.
Съответно на уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца на това основание сумата 527, 49 лева.
Съгласно мотивите
към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година, ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съответно на уважената част от вземането следва съответно да
бъдат присъдени разноски в размер от 221, 17 лева от общия размер, посочен в
заповедта от 294, 94 лева.
Предвид изложеното относно изхода от спора
следва и претенцията за разноски, направени в заповедното производство да бъде
отхвърлена.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът И.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София бл.14, чрез процесуален представител, сумата от 9 184, 20 лева /девет хиляди сто осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща главница, включително предсрочно изискуема, по договор за потребителски заем PLUS – 14961465 от 23.06.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.10.2019 година до окончателното й плащане, представляваща част от сумите плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 9212 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София бл.14, чрез процесуален представител, против И.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски заем PLUS – 14961465 от 23.06.2017 година главница в размер разликата между присъдената на това основание сума от 9 184, 20 лева /девет хиляди сто осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията от 10 235, 05 лева /десет хиляди двеста тридесет и пет лева и пет стотинки/, както и за сумата 2 012, 38 лева /две хиляди и дванадесет лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2017 година до 28.10.2019 година, и представляващи част от сумите, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 9212 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА И.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***,
да плати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“
Бизнес парк София бл.14, чрез
процесуален представител, сумата 527, 49 лева /петстотин двадесет и
седем лева, четиридесет и девет стотинки/ и сумата 221,
17 лева /двеста двадесет и един лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.